Глобална директория на таланти

Директория на комедианти

Разгледайте профилите на комедианти, кратки биографии, държава на произход и официални връзки.

1635 комедианти

Jean-Marie Proslier

Жан-Мари Прослиер, роден на 2 5 февруари 192 г. в Монтаргис (Лоарет) и починал на 15 ноември 1997 г. в Évreux (Eure) е френски актьор, хуморист и писател. Ако не, той никога не е играл нищо друго освен второ ниво роли в киното, той е бил в състояние да разкрие чувството си за комедия в много скици и дори в реклами. герой, който го прави най-запомнящ се през 21-ви век е Solcarlus, централна фигура на рекламното място "Le Péplum," режисирано от Dino Risi за промоция на препарата Terra от S.C. Johnson.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Албер Месле

Албер Месле е френски хуморист, роден на 9 май 1956 г. Преди да се посвети на комедията, Месле работи като програмист-анализатор и системен анализатор, като намира последното за неудовлетворяващо. Той изучава икономика и започва да се изявява в малки зали и бистра в Бретан. Комичният стил на Месли е характерен с абсурдност, игра на думи и нелогично разсъждение. Неговият хумор комбинира каламбури, имитации на личности като Емил Зола, Ганди, Жан Мулен, Плиний Стари и банкерът на Христофор Колумб, и общо усещане за абсурда. Често се смята за патафизици и специалист по патафизика. Преместил се е в Париж през 1996 г., след като напуснал работа през 1993 г. Имал е участия в места като Point Virgule, Café de la Gare и Théâtre Trévise. През 1995 г. печели наградата Devos d'Or на Фестивала de Monnaie, връчена от Raymond Devos. През цялата си кариера Меслие е гостувал в множество радио- и телевизионни предавания, включително "Le fou du roi" на Стефан Берн по France Inter от 2001 до 2003 г., "Etonnant et Drôle" на Патрик Себастиен през 1996 г., "Faites la fête" на Мишел Дрюкер от 1997 до 1998 г. и "Rien à voir" на Лоранс Боколини между 1999 и 2000 г. Многобройни телевизионни предавания са плод на неговата креативност, най-вече 'L'Albertmondialiste,' 'Albert Meslay au Point-Virgule,' 'Je pense, mais je ne me comprends pas,' 'Je délocalise,' и 'La joyeuse histoire du monde.' Той е публикувал и 'La Cosmochérette' през 2000 г., с преработено издание от 1980 г. Меслие е член на Академията Алфонс Алай и се е появил в телевизионния сериал "C'est la crise" през 2013 г. и във филма 'Salauds de pauvres' през 2019 г. Той продължава да обикаля с турнета, като най-новото му шоу 'Je n’aime pas rire, ça me rappelle le boulot,' създадено през 2023 г., все още се изпълнява през 2026 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Алберт Алгуд

Албер Алгуд, роден на 23 март 1950 г. в Асниерсюрсен, е френски хуморист с разнообразно и дългогодишно творчество. Той произхожда от семейство писатели; баща му е Франсоа-Мари Алгуд, а той е внук на друг Албер Алгуд, също автори. Преди да постигне известност в комедията, Алгуд работи като учител по френски език от 1976 до 1988 г., преподаващ във От-Савоа, Ла Рош сюр Форон и Поаси. Ранният му живот включва кратки периоди на политическа ангажираност, включително участие в Акцион Френсе и по-късно в Гош пролетариен, въпреки че той се оттегля поради идеологически разногласия. Алгуде започва комичното си пътешествие по радиото, първоначално с "Контрабанда" в Анеси около 1970 година. По-широко признание получава благодарение на работата си в предавания на Canal+, като Nulle Part Ailleurs и Karl Zéro , където играе ролята на Пинтимбер заедно с Karl Zéro. Той също така допринася за писането на скечове за Nulle Part Ailleurs с Антоан дьо Кон и Лоран Шалюмо. Между 1989 и 1990 година, Антоан дьо Кон, Karl Zéro и той споделят водещи функции в комедийно радиопредаване, излъчвано по RFM. Неговият хумор е описан като абсурден и ерудитски, смесващ сатира и културни препратки, и е известен с имитациите си на политически фигури като Ху Цзинтао, Владимир Путин и Осама бин Ладен. Той също така съ-създава пародията на новини Zérorama с Кристоф Бертън през 1994 година и се появява в сатиричното новинарско предаване на Karl Zéro, Le Vrai Journal de Karl Zéro . Кариерата на Алгуд продължава да се развива. От 1999 до 2002 г. той води културното списание La partie continue по France Inter. Той е написал множество книги, като особено се фокусира върху света на Тинтин, включително речник на проклятията на капитан Хадок и неразрешена биография на мадам Кастафиор. През 2023 г. публикува Le Prof qui a sauvé sa vie , автобиографичен комикс. В момента се появява като „Пър Албер“ в предаванията Le Fou du roi и À rebrousse poil по France Inter и е колумнист в La Bande originale от 2015 г. Синът му Бони е диагностициран с аутизъм приблизително 27 години преди настоящето време, тема, за която Алгуд говори публично. Той остава плодовит автор, написал около десет книги, посветени на Тинтин, включително Le dictionnaire amoureux de Tintin , възхвалящ Ла Рош-сюр-Форон.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Алекс Луц

Роден на 25 август 1978 г. в Страсбург, Долен Рейн, Алекс Луц работи във Франция като актьор, хуморист, режисьор, драматичен автор, писател и режисьор.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Алекс Метайер

Алекс Метайе, роден като Александър Марсел Жак Метайе на 19 март 1930 г. в Бер-л'Етан, беше френски хуморист. Родителите му преместили семейството в Алжир през 1936 г., където той прекарал годините си на формиране, докато се върнал във Франция през 1945 г. след Втората световна война. Той демонстрирал музикален талант рано, получавайки първа награда за свирене на кларинет и работейки като музикант, преди да поеме други роли като аниматор, кмет на село и мениджър на развлечения в Клуб Мед. Метайе започва кариерата си в началото на 60-те години с изпълнения в кабарета и придобива значителна популярност, откривайки за Жорж Брасън в Bobino през 1964 г. Той продължава да изгражда репутацията си, като участва в радиошоуто 'L'Oreille en coin' от 1966 до 1968 г. и се представя в различни престижни театри, включително Théâtre de la Ville, Olympia и Casino de Paris. Комедийният му стил включва носене на бял костюм на сцената и наблюдение на обикновени хора, често включвайки 'pied-noir' акцент от времето му в Алжир. Той също така представя предавания в Bobino, включително ‘Les femmes et les enfants d’abord’ през 1983 г. През цялата си кариера, Метайе създава множество едноманови представления, започвайки с 'Mémoire d'un amnésique' през 1975 година и последвани от заглавия като 'Nous on s'aime,' 'La Vie en VO' и 'Merci disco.' Той режисира три филма: 'La Vie des seins' (1973), 'Le bonheur se porte large' (1988) и 'Mohamed Bertrand-Duval' (1991). През 1993 година, представлението му 'L'Opéra comique' му донася Голямата награда за хумор от Sacem и номинация за най-добър комик на Victoires de la musique. Последното му представление, 'Alex perd la tête,' представено през 2000 година в Théâtre du Palais Royal, се отличава с професионален тон и размишлява върху отношението на хората. Алекс Метайе умира на 21 февруари 2004 година в Левалоа-Пери от рак и е погребан в гробищата Монпарнас; улица в Berre-l’Étang носи неговото име.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Александър Астиер

Александър Астие е многостранен френски артист, роден на 16 юни 1974 г. в Лион. Универсален човек, той поема роли като хуморист, сценарист, композитор, режисьор, монтажист, писател и също така актьор. Родителите му, Лионел Астие и Жоел Севиля, също са актьори и продуценти, което допринася за ранното му излагане на сценичните изкуства. Фамилната история на Александър Астие включва бащини корени от региона Жеводан и майчино наследство с италианско-испански произход, а той е полубрат на актьора Симон Астие. Художественият път на Астие започна с формално музикално обучение; той изучава музика в Консерваторията в Лион от шестгодишен, фокусирайки се върху контрабаса, оркестрацията и хоровете, а по-късно посещава Американското училище за съвременна музика в Париж през 1989 г. Той също така се занимава с обучение по актьорско майсторство и сценаристика. Ранните му творби включват писане и изпълнение в пиеси като „Le Jour du froment“ и „Nous crions grâce“, както и съавторство, участие и композиране на музика за късометражни филми като Soyons sport и Un soupçon fondé sur quelque chose de gras през 2001 г. Късометражният филм Dies Irae , режисиран от него през 2002 г., послужи като основополагащ проект за най-известното му творение, Kaamelott . Той е най-известен с Kaamelott , телевизионен сериал, който той създава, режисира, пише, монтира, композира и в който участва от 2005 до 2009 г., първоначално излъчван по M6. Четирима от седемте му деца са се появили в шоуто. Астие също така е имал роли във филми като Hey Good Looking! (2006), Asterix at the Olympic Games (2006), LOL (2009) и All Three of Us (2015). Той режисира David et Madame Hansen (2012) и сърежисира анимационни филми Asterix: The Mansions of the Gods (2014) и Asterix: The Secret of the Magic Potion (2018). Той също така е участвал в комедийни предавания като Que ma joie demeure! (2012) и L'Exoconférence (2014). В момента той адаптира Kaamelott в трилогия филми, като първият филм, Kaamelott: Premier Volet , е пуснат през 2021 г. Той също така планира да публикува поредица графични романи, Kaamelott Résistance , за да запълни празнината между телевизионния сериал и предстоящите филми, а снимките на този проект започват през януари 2019 г. Александър Астие притежава замък в Ардеш, където съхранява своите музикални инструменти.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Алма Брами

Алма Брами е френска писателка, призната за работата си както като романист, така и като драматург. Първоначално тя придобива известност през 2008 г. с публикуването на 'Без нея', роман, който получи множество награди. След този първоначален успех, тя продължава да публикува романи, включително 'Оставиха я там' през 2009 г. и 'Докато си щастлива' през 2010 г. Тези първи три романа са преведени и издадени в Китай през септември 2011 г., разширявайки читателската ѝ аудитория международно. Тя допълнително разширява литературния си принос с 'Това е за твое добро' през 2012 г. и 'Лоли' през януари 2013 г., както и 'Трябваше да донеса цветя' през 2014 и 2016 г. Творческите начинания на Брами надхвърлят романите. През 2011 г. тя публикува първата си детска книга, 'Moi, j’aime pas comme je suis.' Тя също така написа монолога 'Mardi c'est le jour du poulet' за фестивала 'Le Paris des femmes' през 2016 г., който по-късно е преработен в 'L’Ombre' същата година. Последните ѝ творби включват романа 'Ils sont moi, je suis eux,' издаден през 2023 г. Освен това, Брами е сценарист за филми и съавтор на сценария за 'A Dangerous Game' с Карин Сила. Тази драма, центрирана около двойка и техен гост, се продуцира от Thelma Films и е планирано да бъде пусната във Франция на 20 януари 2027 г. под заглавието 'Un jeu dangereux,' с планиран филмов адаптация на нейния роман 'Qui ne dit mot consent'. Писателското творчество на Брами обхваща и детска литература с книгата „Je ne veux plus être un loup“ („Не искам повече да бъда вълк“), предназначена за деца на възраст 3 години и повече. Тази книга, илюстрирана от Орели Гран, се занимава с предразсъдъците и стереотипите срещу животните чрез история, в която различни животни – включително вълк, прасе, коза, охлюв, червей, крокодил, мечка и мишка – се бунтуват срещу негативната си репутация и организират парти, за да се грижат едно за друго. Книгата е описана като ода на свободата и братството, насърчавайки читателите да се освободят и да бъдат себе си. От 2024 г. тя провежда интервюта в рамките на поредицата „Алма кани“, продължавайки ангажираността си с публиката и други творци.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Жан-Ги Фехнер

Жан-Ги Фехнер, роден на 2 март 1947 г. в Ажан, Франция, е многостранен entertainer. Той се определя като актьор, хуморист, композитор, барабанист и продуцент. Семейството му включва неговия брат Кристиан Фехнер, който също е продуцент, и сина му Себастиан Фехнер, който практикува същата професия. На 79 години той наближава 80-ия си рожден ден на 2 март. Кариерата на Фехнер започва през юни 1966 г., когато се присъединява към музикалната група Les Charlots, първоначално известни като Les Problèmes. Той заменя Доналд Риюбон като барабанист и остава член до юни 1976 г. През това време Les Charlots получават признание чрез пародии на песни с подтекст и постигат значителен успех във филмите, включително участия в La Grande Java , Les Bidasses en folie и Le Grand Bazar . Групата претърпява няколко промени в името, преди да се установи като Les Charlots. Забележително е, че Les Problèmes откриват за The Rolling Stones през 1966 г. Той напуска групата след снимките на Bons baisers de Hong Kong . След напускането си от „Les Charlots“, Фехнер работи в Studios Fechner с брат си. Филмографията му включва участия в около десет филма между 1970 и 1975 г., както и камео роли в по-късни продукции като Trop c'est trop и Au bistro du coin . Той също така участва във филми като Fools Run Amok in Spain (1972) и The Cardboard Box (2004). Фехнер е композирал музика за няколко филма, включително Les fous du stade , Les Charlots font l'Espagne и Bons baisers de Hong Kong . Той ръководи рекламната кампания за Les Bronzés 3 . През 1975 г. той едновременно изпълнява роля на актьор и продуцент на музика за Best Kisses from Hong Kong . Участва в документалния филм от 2013 г. Les Charlots Intime и се събира с „Les Charlots“ през май 2016 г., за да отпразнуват 50-годишнината си, изпълнявайки на живо след близо 40-годишна пауза. Той отново се присъединява към „Les Charlots“ през 2014 г. и остава член. Кариерата на Фехнер обхваща 43 години и включва участия в телевизионни сериали и филми. Той се появи във *Vivement dimanche* с Les Charlots през 2008 г. и стана член на 'Les Grosses Têtes' през 2013 г. Участва в музикален круиз за възрастни хора до Испания през 2014 г. и публикува книгата *Définitivement Charlots* през 2012 г. Появи се в пиесата *Les Vieux fourneaux* през 2022 г. Фехнер претърпя мозъчно-съдов инцидент (инсулт) през 2022 г. В момента води спокоен живот далеч от камерите.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Жан-Жак Перони

Жан-Жак Перони е френски хуморист, роден на 21 февруари 1953 г., въпреки че някои бази данни твърдят, че е роден през 1955 г. Израснал е в Париж и е посещавал лицей „Волтер“ в 11-ти арондимент. Баща му, Виктор Перони, е бил спортен журналист, работил за издания като „Л’Екип“, „Франс Футбо̀л“ и списание „Футбо̀л“. Перони започва кариерата си, пишейки пиеси в кафене-театри през 70-те години, понякога заедно с Жан-Пол Севр и други хумористи като Жан-Юг Лим. Той е женен и има син на име Жу̀л. Комедийният стил на Перони включва каламбури и игра на думи, често описван като остър език и розово мислене. Той пише и изпълнява пиеси, включително 'Couple moi l'souffle' (1979), 'Les blaireaux sont fatigués' (1982) и 'J'aurais pu être votre fils' (1982). От 1982 г. участва в телевизионното шоу 'Le Théâtre de Bouvard'. Също така допринася за списания като Hara-Kiri и La Grosse Bertha. Често се нарича Перони. Писането му е описано като кисело, но забавно, и той не щади никого – жени, артисти, политици или табу теми. Значителна част от последните години в кариерата на Перони е била съсредоточена около сътрудничеството му с Лоран Жера. Те съвместно водеха предаването "En route vers l'an débile" по Europe 1, а по-късно и "Le Grand Juron" и "Un doigt dans l'actu" по RTL, започвайки през 2007 г. Те създадоха първото едночасово шоу на Лоран Жера през 1999 г. и продължиха да си сътрудничат в последващи предавания. Той е автор на три CD-та, изпълнени от Лоран Жера: сингълът "Ma cabane au fond du jardin" и компилациите "RTL Élections matinales" и "Élections matinales volume 2". Перони е бил редовен участник в радиопредаването "Les Grosses Têtes" от май 1998 г. до април 2021 г., като четири пъти печели Le Grand Concours des Grosses Têtes (2004, 2005, 2006, 2008). През март 2021 г. той публично критикува "Les Grosses Têtes" и Лоран Рукие, което доведе до напускането му след 22 години. Той е автор на няколко книги, включително "Les Carnets d'un malfaisant" (2004) и "Remettez-nous ça" (2008).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Жан-Мари Бигард

Жан-Мари Бигар, роден на 17 май 1954 г. във Фонтен-Люер, Обер, е френски комедиант, актьор, писател и режисьор. В момента е на 72 години. Семейният му произход включва да бъде четвъртото и последно дете на скромно семейство; баща му е бил касапин, който спира да работи поради здравословни причини, а майка му е работила в подизпълнител на автомобилна индустрия. Лятото е прекарвал на ферма в Обер с бабите и дядото по майчина линия. Бигар има трудности в училище, повтаря четвърти клас, но получава BEP (сертификат за професионално образование) по обща механика на 16 години. За кратко работи като служител на бензиностанция и по-късно започва бизнес за препродажба на стари Citroën Traction Avants. Ранните му преживявания включват работа във фабрика, за да събира обезщетение за безработица, и работа като барман в Троа, за да подкрепи майка си, която страда от сериозно заболяване. Бигард започва кариерата си с изпълнения на стендъп комедия и допринасяйки за скечови програми. Той придобива по-широка популярност в средата на 80-те години и пише над 100 скеча за 'Класът' с Лоран Бафи. Той също така пише за комедийния трупа Дъмис в програмата 'Никъде'. Неговите едноманови представления, започвайки с ‘Ти каза Бигард’ (1988), са известни във Франция със своята вулгарност и провокативност. През цялата си кариера Бигард се е появявал в многобройни филми, включително 'Философале' (2001), 'Клерамбард' (2010), 'Професионалните тайни на д-р Апфелглюк', 'Арлет', 'Кутията' и 'И сега... Дами и господа' (2002). Той също така озвучава Бифи в френската версия на 'Малкия Никѝ' и режисира, пише и участва във 'Духовната сестра' (1999). Най-високо оценената му работа в Rotten Tomatoes е 'И сега... Дами и господа' с рейтинг от 47%. Кариерата на Бигард се простира извън киното и телевизията; той е свирил в Paris-Bercy Arena и Stade de France. Водеше радиошоуто 'Les pieds dans le plat' по Europe 1 от 2014 до 2016 г. Личният му живот включва бракове с Claudia Bigard (1991-2009) и Lola Marois (от 2011 г.), с които споделя близнаци на име Jules, Florian Jourda и Bella, както и дъщеря си Sasha. Lola Marois публично защитава правото на Бигард на свобода на словото и описва връзката им като „безрезервна връзка“. Наскоро Бигард се сблъска със здравословни проблеми, включително падане през март 2024 г., последваща трудност при ходене, рехабилитация и разкритието на три инсулта (AVC) през юли. В момента той е под подходящ медицински контрол и се е появил с Laurent Baffie. Въпреки тези опасения, Lola Marois споделя актуализации за неговото благосъстояние, а той наскоро се появи в ‘Tout beau tout n9uf’ на 9 юни 2026 г., описан като намиращ се във добра форма.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Жан-Хугски липа

Жан-Хугс Лайм, роден на 2 8 декември 1958 г. в Montferleil, е френски актьор, който е направил първите си стъпки в Théâtre de Bouvard; Работи и като режисьор и писател.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Мюриъл Робин

Мюриел Робин е френска хумористка, актриса, режисьор и театрален режисьор, родена на 2 август 1955 г. в Монбризон (Лоара). Родителите ѝ, Антуан Робин и Аимéе Мари Жозефин Рембо, са търговци на обувки. Тя е най-малката от три сестри, с две по-големи сестри, Нидия и Мартин. След като се бори със училище и два пъти не успява да завърши бакалавриат, тя работи като продавач на обувки в семейния магазин от 1975 до 1976 г. През 1977 г. се премества в Париж, за да учи актьорско майсторство в Cours Florent, и след това е приета в Националния висш институт за драматично изкуство в Париж, където завършва през 1980 г. с отличие. След дипломирането си от консерваторията тя накратко се връща да продава обувки в Сент-Етиен. Кариерата ѝ набира скорост, когато се присъединява към театралната трупа на Роже Луре, Les Baladins en Agenais, в Монклар през 1981 г., където се среща с Ели Семун и Ани Грегорио. Комедийният стил на Муриел Робин включваше сътрудничество с Пиер Палмаде, когото смяташе за своето мъжко alter ego. Тя съавторства и участва в представлението 'Maman ou Donne-moi ton linge, je fais une machine' през 1987 г. и придоби по-широко обществено признание чрез телевизионното предаване 'La Classe' към края на 80-те години. Първото ѝ едночасово представление 'Les majorettes se cachent pour mourir' има премиера през 1988 г., режисирано от Роже Луре. През 90-те години тя се появи в пиеси като 'Tout m’Enerve', 'Bedos-Robin', 'Feu la Ma La Mère' и 'On purge Bébé', а през 1997 г. участва във филма 'Les Visiteurs 2'. През 2007 г. тя спечели Международна Еми награда за ролята си в телевизионния филм "Marie Besnard, l'empoisonneuse." Тя е ангажирана с 'La Chaine de l’Espoir' от 2001 г. и подкрепяше концертите на Enfoirés от 1992 до 2007 г. В момента се подготвя за ново представление, което съчетава сюрреалистична фантазия с чувствителна поезия, имайки за цел да 'преочарова' живота.

Виж профила