Глобална директория на таланти

Директория на комедианти

Разгледайте профилите на комедианти, кратки биографии, държава на произход и официални връзки.

Комедийни шоута Най-следвани Добавете комедиант

Всички A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Държава:

Предстоящи участия Потвърден Заявени профили

Започва с P Потвърден Изчисти всички

Показани 37-48 от 102 комедианти

Потвърден Незаявен

Франция

Патрик Босо

Патрик Босо е френски комедиант и актьор, роден на 12 октомври 1962 година в Марсилия. Роден е в родилното отделение на болница "Ла Бел дьо Ма". Родителите му са италиански имигранти, които се заселват във Франция. Израснал в квартал Пание в Марсилия, по-късно се премества в северните райони в жилищния комплекс „Льо Льорие“. Ранният живот на Босо отразява неговия работнически произход; баща му работи в корабостроителницата на пристанище Марсилия и Босо за кратко следва стъпките му като корабостроител. Той също така се опитва да започне стаж като водопроводчик, но не го завършва. Преди да открие призванието си в комедията, той е работил на различни места, включително като куриер на Стария пристанищен док, доставка на бира, миене на чинии в ресторант и работа в общината. Професионалната промяна на Босо започна в Париж, където той работеше като охранител в Пигал и продаваше стоки за музиканти като Мадона, Рош Воазин и Мишел Сарду. През 1989 г. той започва да посещава актьорски уроци при Нийл Ареструп, който го насърчава да се занимава с едноманови представления. Дебютира със солово изпълнение същата година с 'C’est méchant' в Театър Мари Стюарт. Първото му голямо шоу 'Qui ?!? Moi !?!' има премиера в Palais des Glaces през 1995 г. Шоуто 'Les talons devant' (1997) значително увеличава общественото му признание. Той временно води 'La Grosse émission' по канал Comédie! от септември до октомври 1998 г., а през 2000 г. Пиер-Франсоа Мартин-Лавал (Pef) режисира второто му шоу 'Bosso exagère trop!'. Босо продължава да развива своите комедийни таланти през годините. Представи „Du Bonheur“ през ноември 2005 г., което излезе на DVD през 2007 г. „Le spectacle de ma vie“ има премиера в Olympia през октомври 2003 г. През цялата си кариера той се е снимал в над двадесет филма от 1996 г. насам и играе главната роля в минисериала „Hep Taxi!“ (2003), както и в различни телевизионни филми между представленията. През 2016 г. той изигра главната роля във филма „Марсилия“, режисиран от Kad Merad. Той също така демонстрира своята универсалност, като режисира късометражния филм „Rien ne sert de courir“ през 1999 г. и публикува книгата „Melon et Melèche: le grand concours“ през 2001 г. Неговото едночасово представление „La courte échelle“ има премиера в Comédie de Paris през януари 2009 г. и излиза на DVD през 2010 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Обединеното кралство

Патрик Марбър

Патрик Алберт Криспин Марбер, английски комик, който също пише пиеси, режисьори, изпълнява и занаяти сценарии, е назначен за научен сътрудник на Кралското дружество по литература през 2002 година.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Ирландия

Патрик Монахан

Патрик Монахан, ирландски комик, зае първото място в телевизионните конкурси Вземи Майк през 2001 г. и ми покажи смешното през 2011 г., а той често се появява на сцената на фестивала в Единбург.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Патрик Рейнал

Патрик Рейнал, роден като Бернар Жиро в Виерзон на 29 май 1926 г., е бил френски шансоние и хуморист. Той започва своя артистичен път след Втората световна война, на 20-годишна възраст, решавайки да се посвети на кариера на артист. Израснал в скромно семейство с комунистически баща, той преживява ранни сътресения, включително чести изключвания от училище и кратък период на бягство на 13-годишна възраст. Първите му сценични изяви включват имитиране на Шарл Трене по време на военната служба, което му донася прякора „пеещият лудак на Виерзон“. Впоследствие той се впуска в кариера в музикален театър като „селянин комик“, приемайки своите селски корени. Райнал доби известност през 50-те години на миналия век, като първоначално се изявява в региона Бери, а след това и в цялата страна. Неговият комедиен стил често включваше сатирични портрети на земеделците от Бери, въплътени от семейство Берлодиот и особено от персонажа Берлодиот – карикатура с отличителен акцент. Той се е представял в заведения като Caveau de la République, където е изградил приятелства с Пиер Дак и Франсис Бланш, а по-късно е грабнал сцените на Bobino и Olympia. През цялата си кариера, която обхваща приблизително 50 години, той записва множество плочи с формат 45 оборота, постигайки значителна популярност в региона Бери и отвъд него, като по пътя си печели две златни плочи. Извън сценичните си изпълнения и записите, Рейнал се появи и в няколко филма, включително Le journal d'une femme en blanc (1965) заедно с Мари-Жозе Нат, както и Babette s'en va-t-en guerre (1960), Le Magot de Josepha (1962) и Les grandes familles (1966). Той открито критикуваше аспекти от парижката култура, по-специално потребителското общество, възприемайки го като напрегнато, неуважително и еднородно, и също така изразяваше неодобрение към „новата кухня“. Получи признание за работата си, включително Prix de l'humour през 1971 г. и Prix Fernand Raynaud два пъти, през 1971 г. и отново през 1989 г. Той беше удостоен и с Chevalier des Arts et des Lettres, Grand Officier de la Ligue du Bien Public, както и с медали от град Париж и Sacem. След пенсионирането си в Анзи-л-Дюк със съпругата си Клоди, той продължи да изнася благотворителни представления за организации като лигата срещу рака и асоциацията за слепи кучета. Патрик Рейнал почина в болницата в Пара-льо-Моналиа на 1 май 2010 г.

Виж профила

Патрик Тимсит, комедиант от Франция – Скеч комедия

Потвърден Незаявен

12.03.2027 г. Франция

Патрик Тимсит

Патрик Тимсит, роден на 15 юли 1959 г. в Алжир, Алжир, е френски комедиант, писател и режисьор на филми. Семейството му се премества във Франция след Алжирската война, когато е на две години. Детството му минава в работилницата за кожени изделия на родителите му и той получава диплома бакалавър D като външен ученик, след като е напуснал няколко училища. За кратко се занимава с недвижими имоти, отваряйки собствена агенция през 1983 г.; този опит по-късно вдъхновява комедийния му скеч „Обяви“. Родителите му са били евреи сефарди и той е от алжирски еврейски произход. Кариерата на Тимсит включва разнообразни роли както пред камерата, така и на сцената. Той играе Чарлз VIII от Франция в Sans peur et sans reproche (1988) и Мишо в La Crise (1992), за което е номиниран за награда „Сезар“ за най-добра поддържаща роля. Особено известен е с участието си в комедийния филм Un indien dans la ville . Появил се е още в Mayrig (1991) като Гарбис и Une époque formidable… (1991). В началото на 90-те години той придобива признание заради своя остър комедиен тон в телевизионни участия. Съавтор е и участва в Pédale douce (1996), получавайки номинации за награда „Сезар“ за най-добра мъжка роля, най-добър оригинален сценарий или адаптация и отново за най-добра мъжка роля. Неговата комедия често засяга деликатни теми като политика, расизъм, антисемитизъм и израелско-палестинския конфликт. Извън актьорството, Тимсит също така демонстрира своя режисьорски талант. Той е режисирал и участвал в Quasimodo d'El Paris (1999) и L'Américain (2004). Той е озвучавал на френски множество филми, включително The Monster (1994), Hercules (1997), Atlantis: The Lost Empire (2001), Shark Tale (2004) и Dragon Hunters (2008). Участвал е в Rendez-vous en terre inconnue през 2006 г. Има четири номинации за награда „Сезар“, признавайки неговия принос към френското кино. Продължава да играе, с роли в последните филми като Dalida (2017), The Last Mercenary (2021), Brother and Sister (2022) и It Takes Two to Tango (2025).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Патрик Фонт

Патрик Фонт, роден на 27 септември 1940 г. във Везине, е бил френски хуморист и шансониер. Започва кариерата си като учител (институтор) от 1961 до 1968 г. От 70-те години до 1995 г. формира комедиен дует, наречен Фонт ет Вал с Филип Вал. През цялата си кариера пише текстове за други артисти, включително Тиери льо Люрон и Кристоф Алéвък, демонстрирайки своята универсалност във френския развлекателен пейзаж. Публикува няколко книги, включително *J'exagère, mais pas assez* през 1992 г. и *Souvenirs d'un cow-boy d'opérette* през 2018 г. През 1992 г. става колонист за сатиричното списание Charlie Hebdo , а също така допринася и за радиопредаването Rien à cirer по France Inter . През 1994 г. основава Marie Pantalon , школа за сценични изкуства във Haute-Savoie . От 2007 г. е постоянен комик в Théâtre des Deux Ânes в Париж, като участва в пиеси като 'Sarkozix Le Gavlois', 'Kadhafi à Paris' и 'Nicolas s'remarie'. Неговата комедия често включва сатирични ревюта за актуални събития, понякога описвани като "façon Riviera", позовавайки се на фигури като Саркози и Fillon. Кариерата на Фонт беше значително засегната от съдебни процеси, започнали през 1996 г. Той беше осъден за сексуално посегателство над непълнолетни и излежи четири години и два месеца затвор от 1996 до 2000 г., след съдебен процес в Анеси през март 1998 г. Въпреки тези събития, той остана ангажиран с артистични начинания, съосновавайки Les Auteurs Réunis през 2005 г., което отговаряше за *Le Coq des Bruyères* и *Le Bar des vieux cons*. Той участва в албума *La verVe et la Joie* през 2011 г. Патрик Фонт почина на 6 април 2018 г. на възраст 77 години, поради усложнения от продължително чернодробно заболяване, оставяйки след себе си сложно наследство във френската комедия.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Патриша Конде

Патрисия Конде Галиндо, родена във Валядолид на 5 октомври 1979 г., е многостранна забавна личност от Испания. Работи като актриса, комедийна актриса, водеща на телевизионни предавания и модел. Като средно дете от три деца – Ноеми и Рубен – тя започва кариерата си на четиринадесет години, като работи като модел. Този ранен опит в индустрията за развлечения проправя пътя за бъдещи възможности. Конде получи признание чрез различни телевизионни участия. През 1999 г. участва в конкурса Мис Испания като Мис Паленсия. Скоро след това започна да работи по телевизията и бързо придоби известност като репортер в комедийното предаване El informal . Нейният комедийни талант пролича, което доведе до роли в сериали като Lady Kaña (2004) и участия в предавания като Un domingo cualquiera (2004), 7 días al desnudo и El club de la comedia . Тя също така съ-водеше Nuestra mejor canción с Конча Гарсия Кампой през 2004 г. и Cero en Historia , замествайки Силвия Абрил през 2019 г. От 2006 до 2011 г. съ-водеше ежедневното комедийно предаване Sé lo que hicisteis... , получавайки няколко награди през това време. Кариерата на Патрисия Конде се простира извън телевизията. Тя озвучи Луси Уайлд в испанския дубъл на Аз, проклетникът 2 (2013) и участва във филми като Панчо, кучето милионер (2014) и Legami sporchi (2004). Тя също така е участвала в театрални постановки като 5mujeres.com и Los 39 escalones . Конде създава собствена модна марка, Patricia Conde Collection, и служи като посланик на фондацията на ООН Women Together. Нейната скорошна работа включва воденето на Los poderes extraordinarios del cuerpo humano (2017), Nadie al volante (2021), Telepasión (2023-2024) и съводенето на ¡Feliz 2024! . В момента тя участва в El Desafío 6 (2025) и ще представя Juego de pelotas (2026). Личният ѝ живот включва брак с Карлос Сегуи от 2012 до 2014 година и връзки с Карлос Моя, Дани Мартин и Ернесто Севиля.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Паул Биенсфелдт

Пол Биенсфелдт е бил германско-еврейски актьор, който значително допринася за немската театрална и филмова сцена в продължение на повече от четири десетилетия. Роден на 4 март 1869 г., той прекарва четиридесет години като част от берлинската театрална сцена. Кариерата му започва през 1893 г. с пробивна роля в пиесата на Макс Халбе „Юнгенд“ в Резиденцтеатър. Впоследствие работи под Ото Брам и по-късно под влиятелния Макс Райнхардт в Деутшес Театър, превръщайки се в редовен изпълнител на тази сцена. Той е бил популярен член на трупата в театъра на Райнхардт в продължение на 25 години, често изобразявайки комедийни роли. Универсалността на Биенсфелдт се простираше както към сцената, така и към киното, като участва в над 100 неми и звукови продукции между 1913 и 1933 година. Известни режисьори като Фриц Ланг, Ернст Любич, Фридрих Вилхелм Мурнау, Пол Лени, Робърт Виене и Джоу Май често го кастваха. Въпреки че често играеше поддържащи роли на персонажи като слуги, учители по танци, полицаи или благородници, той също така се радваше на по-големи роли в началото на 1910-те години. Забележителни участия в немите филми включват изобразяването на бащата на Лил Даговер и магьосник, който се превръща в кактус във филма на Фриц Ланг „Умореният смърт“. Често е играл заедно с Хени Портен. Неговият комедиен талант е бил признат от драматурга Карл Щернхайм, който специално пише ролята на Крей в комедията си от 1913 г. 'Бюргер Шипъл' за Биенсфелдт. Той демонстрира разнообразие от изпълнения, включително играта на камериера Лебел в 'Мадам Дюбари' на Лубич и проявяването на "лагерно обожание" и "игрива покорност" като спътник на Емил Янингс във филми като Ана Болейн (1920) и Съпругата на фараона . Други забележителни участия във филми включват роли в Идеалната съпруга (1913), Любимата мъртва (1919), Восъчни фигури (1924) – където е част от звезден състав, включващ Емил Янингс и Конрад Вайдт – Златният пеперуда (1926) и Кочияш №13 (1926), в които играе грижовен кочияш и приемник. В едно изпълнение той изпълнява комична песен като шут, преминавайки от самодоволство към ужас, преди да бъде бичуван заради обида на краля. Пол Биенсфелдт умира на 2 април 1933 г. и е погребан в гробищата Валдфридхоф Гютерфелде във Вилмерсдорф, Берлин.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Педро Рейес

Педро Рејес Родригес, испански комедиант, хуморист, актьор и телевизионен водещ, е роден на 8 май 1961 година в Танжер, Мароко. Семейството му се премества в Уелва, Испания, когато е бил млад, където прекарва детството и юношеството си. Той проявява ранен интерес към сценичното изкуство, присъединявайки се към театралната трупа „Сентурия“ в Уелва през 1977 година заедно с приятели като Пабло Карбонел и Хуан Ромеро Манча. Около 20-годишна възраст Рејес се премества в Севиля с Карбонел, за да сформират комедийния дует „Педро и Пабло“, започвайки кариерата си с изпълнения в заведение на улица Бетис. Комичното дуо Педро и Пабло придобиха известност през 80-те години, като първоначално работиха в Севиля, преди да се преместят в Мадрид през 1982 г. Те бяха открити от журналист на El País, докато се представяха в парка Ретиро и последващо поканени да се появят в *El carro de la farsa* от Росана Торес. Появяванията им в телевизионното шоу *La bola de cristal* от 1984 до 1988 значително увеличиха тяхната слава. Реес също така съводеше телевизионната програма *Pero, ¿esto qué es?* от 1989 до 1990 г., в която участваха известни артисти като Пол Маккартни и Лиза Минели. Той продължи телевизионната си работа в *No te rías, que es peor* от 1990 до 1995 г. и беше известен със своя сюрреалистичен хумор. Извън телевизията, Рейес изследва и други творчески пътища. През 1995 г. той пише и режисира късометражния филм El niño pollo , който има премиера на Гран Виа в Мадрид. Той продължава да работи в театъра, като пише и режисира пиесите Las hermanas Wuachosky и Sapore di Amore през 2013 г. Участвал е и във филми, получавайки наградата „Най-добър актьор“ на Фестивала за филми в Аликанте през 2010 г. за La curva de la felicidad . Педро Рейес умира внезапно на 25 март 2015 г. от сърдечен удар във Валенсия, на възраст 53 години. Тялото му е кремирано във Валенсия на 27 март 2015 г., оставяйки след себе си наследство от комедийни сътрудничества с Пабло Карбонел и приноси към испанската телевизия и кино.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Съединени щати

Пени Маршал

Карол Пени Маршал, американска актриса, филмов режисьор и продуцент, изобразена Лаверн Дефацио по телевизията от 1976 до 1983 г., представление, което подготви три номинации за наградата "Златен глобус" за най-добра актриса на ТВ Серия "Лаверн и Шърли" или комедия.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Пепе Иглесиас

Хосе Ángel Iglesias Sánchez, под художественото име Pepe Iglesias "El Zorro," се откроява като аржентински хуморист; въпреки че по-голямата част от кариерата му се провежда в Аржентина, той прекарва периоди, пребиваващи в Чили и Испания.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Петер Рютен

Петер Рютен е немски комедиен писател и актьор, роден в Райдт (сега Мьонхенгладбах) на 30 юни 1962 г. Кариерата му започва през 1988 г. с основаването на неговия авторски офис 'rührei'. В началото на кариерата си пише скечове за Томас Фрайтаг и Ханс Дитер Хюш, както и допринася за предавания като ZAK, шоуто на Дирк Бах и RTL Samstag Nacht. Често си сътрудничи с Хела фон Зинен, особено в 'Wenn die Putzfrau zweimal klingelt'. Работата на Рютен в телевизионното писане включва значителни роли като главен автор за няколко известни предавания. От 1995 до 1998 г. той е писател в Brainpool и служи като главен сценарист на 'Die Harald Schmidt Show' заедно с Ралф Хусман. Той продължава като главен автор на предаването в Bonito TV до 2003 г., работейки заедно с Ралф Хусман. През 1995 г. той също така става главен автор на RTL Nachtshow с Томас Кошвиц. През този период той създава запомнящи се герои като Bimmel и Bommel, д-р Удо Брьомме и Кай Едел, изобразявайки последния лично. Той осигурява гласове за късометражни филми, свързани с тези предавания. От 2012 г. Рютен води собствено сатирично шоу, 'Rüttens Bullshit Universum' по Tele 5. От 2013 г. съвместно води 'Die schlechtesten Filme aller Zeiten' (SchleFaZ) с Оливър Калкоефе. Актьорските му роли включват участия в 'Stromberg' от 2004 до 2012 г. като г-н Пьоцш, и роля във 'Der letzte Lude' през 2003 г. Той също така озвучава късометражни филми за 'Schlag den Star' от 2015 г. и за 'TV total' от 2024 г. Разнообразното му кариерно развитие демонстрира неговата универсалност в немската комедийна сцена.

Виж профила