Никола Вогел, понякога представян като Ник Вогел, е френски актьор, роден на 2 7 май 192 г. в 6-тата арондисация на Париж и починал на 17 септември 2006 г. в 14-та арондискция на същия град.
Жан-Кристофе Льо Тексие, известен като Текс, вижда деня на 16 април 1960 г., Кройзич, Лоар-Атлантик; Работи като хуморист, аниматор и актьор във Франция.
Роден на 2 4 ноември 1952 г. в Булон-Биленкорт, в Сена, Тиери Лермит работи във Франция като актьор, сценарист, драматург и филмов продуцент.
Xavier Deluc, френски талант, който е работил като актьор, режисьор и сценарист, е най-добре запомнен с телевизионните си изяви, особено в серията Marc Eliot, Dolmen, както и 12-сезонен участък на изследователския отдел, където той играе капитан Мартин Берние. В киното той оглавява филма от 1985 г.
Жорж Берние, широко известен като професор Хорън, е френски хуморист, писател и журналист. Роден на 21 септември 1929 г. в Ла Ньовил-о-Боа (Марна), той преживява ранни трудности, ставайки сирак на единадесет години след смъртта на майка си, която работи като портиер. Завършва основното си образование на тази възраст и след това служи 28 месеца в 6-и BCCP в Индокитай, прекарвайки общо девет години в парашутни войски (TAP). Този опит, както и последвалото го заболяване с туберкулоза при завръщането му във Франция, вероятно са повлияли на по-късната му сатирична работа. Кариерата на Берние в пресата започна с роли като разпространител и след това ръководител продажби на сатиричния вестник *Zéro*. През 1960 г. той изигра ключова роля в създаването на влиятелното месечно списание *Hara-Kiri* заедно с Франсоа Кавана и Фред. Името на списанието и първоначалното му местоположение произтичат от улица Шорон, която стана неговия псевдоним. Той допринесе значително за *Hara-Kiri*, като се занимаваше с писане и фоторедакция, както и създавайки или участвайки във фалшиви реклами и фотомонтажи за Les éditions du Square, което беше създадено през 1962 г., когато редакционният екип се премести. Неговото участие се простираше извън печатните медии, включително участия в телевизионното шоу на Жан-Кристоф Аверти *Les Raisins verts* и по-късно редовно допринасяне за *Charlie Hebdo* след създаването му през 1970 г. Берние продължи да изследва различни комедийни пътища през цялата си кариера. Той адаптира своите "fiches bricolages" за телевизия през 1988 г. и участва в Merci Bernard на Жан-Мишел Риб. Публичен спор с Оре Атика се случи по радио Nova през 1996 г., демонстрирайки неговата готовност да участва в провокативни дискусии. Той също така навлезе в детските медии, създавайки списанието Grodada . Той беше баща на комедиантката Мишел Берние и дядо на актрисата Шарлот Гасио. Жорж Берние почина на 10 януари 2005 г. в болница Ньокер-Анфан Малад в Париж и беше погребан на гробището Монпарнас. Документален филм, Choron Dernière , излезе през 2008 г., за да почете живота му и работата му като многостранна фигура във френския хумор.
Люсиен Жан-Батист е френски актьор, писател и режисьор, роден на 6 май 1964 година във Форт-дьо-Франс, Мартиника. Той се премества в парижкия регион с майка си на три години, пристигайки във Франция на 25 декември 1967 година. Люсиен посещава колеж и гимназия в Кретей и по-късно получава BTS степен в областта на комуникациите и рекламата. Преди да се отдаде на актьорството, той прекарва около десет години в управление на събития, включително период в Palais omnisports de Paris-Bercy. Той също така демонстрира спортен талант, като става френски шампион по гръко-римска борба (FSGT) през 1984 година. Кариерата на Жан-Батист обхваща както игрални филми, така и озвучаване. Той е учил актьорско майсторство в Cours Florent и започва да се появява в късометражни филми и сериали през 1998 г., изпълнявайки второстепенни роли в *Du bleu jusqu'en Amérique* и *Jeu de cons*. Получава признание за повтарящата се роля на Франк Маршан, психолог, в първи сезон на *Caméra Café*. Значителна част от работата му включва осигуряване на френски дублаж за много американски актьори. Той е редовен гласов актьор за Крис Рок, Мартин Лоуренс и Айс Кюб, а също така е озвучавал Теранс Хауърд, Уил Смит, Кевин Харт, Джейми Фокс, Дон Чийдл, Антъни Маки, Омар Епс и Орландо Джоунс. Работата му като гласов актьор се простира и до роли в *Scrubs*, където е озвучил Доналд Фейзън. Режисьорските усилия на Лусиен Жан-Батист включват семейната комедия *La Première Étoile* (2009), която му донесе както Голямата награда, така и Наградата на публиката на филмовия фестивал в Алп д’Юез същата година. След този успех той основава Zamba Productions през 2010 г. и издава продължението ѝ, *La Deuxième Étoile*, през 2017 г. През 2016 г. пуска *Dieumerci!*, вдъхновен от личен опит. Той също така режисира *Il a déjà tes yeux* през 2017 г. Филмографията му включва участия в телевизионния сериал *Munch*, а през 2005 г. играе главната роля в *Emmenez-moi*.
Макс Бублил, роден като Максимилиен Льо Бублил на 17 май 1979 г. в Париж, е френски актьор, певец и комедиант. Той произлиза от разнообразно потекло; баща му е общопрактикуващ лекар с тунизийски еврейски произход, докато майка му е сценарист и детска писателка с произход от Шампан, което го прави сефардски евреин. Кариерата му започва с участия във филми, телевизионни филми и телевизионни сериали още от края на 90-те години, включително роли в ‘Sous le soleil’ (1999) и ‘Navarro’ (2000). Преди да се върне към стендъп комедията, той е работил като продавач на дрехи. Бубли получи значително признание през 2007 г. с хумористичната песен и музикално видео "Ce soir... tu vas prendre," което доведе и до участия в *Le Grand Journal* на Canal+. След този успех той започна поредица от едночасови представления. Изпълняваше "Max prend..." в Париж между 2007 и 2009 г., а "Max prend la route" – в други градове през същия период. Комедийният му стил е известен с хумористични интерпретации на песни и личности; той е пародирал фигури като Сюзън Бойл. Други забележителни участия от тази епоха включват *One Man Sauvage* (2009) и *Max les veut toutes*, предаване със скрити камери по Comédie! и NRJ 12 (2009). Издаде своя дебютен албум, "L'album," през февруари 2011 г., а "Le 2ème album" – през юни 2012 г. През 2010-те години Бублил продължи да разширява работата си. Той се появи във филми като 'Les Gaous' (2003), 'La Folle Histoire d'amour de Simon Eskenazy' (2009) и съавторства и участва във ‘Les Gamins’ (2013). През 2010 г. води Le Mag de Max в риалити шоуто на W9 Dilemme и издава песента 'Chanson raciste,' което предизвиква спор с Alibi Montana, но по-късно си сътрудничат в 'Max Boublil clash alibi Montana.' Той обикаля изцяло със ‘En sketches et en chansons,’ кулминирайки с представление в Olympia в Париж през юни 2013 г. По-скоро наскоро участва във Play (2020) и съавторства и участва в сериала Mike (2018). През 2020 г. създава и участва в Max Boublil , заснет за Prime Video. Появи се в Les Grosses Têtes през 2021 г., а през 2025 г. представя Neuilly-Poissy на Фестивала на френското кино в Сан Диего.
Малик Бенталха е френски хуморист и актьор, роден на 1 март 1989 година в Баньол сюр Сез. Има алжирско Шауи наследство от Кеншела и мароканско наследство от Мекнес; баща му е алжирец, а майка му е мароканка. От 2007 до 2008 година получава формално обучение в Кур Флорен, докато израства в Лодон-л’Ардоаз, Гар. Началото на кариерата му включва изпълнение на скетчове в парижки кафене-театри като Театър дю Поан-Виргул. Професионалният път на Бенталха набира скорост през 2010 г., когато Жамел Деббуз го забелязва и го кани да се присъедини към Jamel Comedy Club. След това той открива шоуто на турнето на Деббуз 'Tout sur Jamel' от 2010 до 2012 г. и също така открива шоуто на Гад Елмалех в Palais des Sports през 2010 г. През същата година участва във Франция 2 в 'Le meilleur de Paris fait sa comédie'. От 2011 г. се появява в рубрика с постоянно присъствие, наречена 'Télé Délire' в радиопредаването 'Le Grand Direct', първоначално с Mathieu Madénian и по-късно с Benjamin Josse. Алекс Луц режисира неговото дебютно едночасово представление 'Malik Bentalha se la raconte,' което е премиерата си през 2010 г. Кариерата на Бенталха се разшири извън стендъп комедията и включва филми и телевизия. DVD на 'Malik Bentalha se la raconte' беше пуснат през декември 2014 г., а W9 излъчи на живо шоуто през януари 2015 г., последвано от телевизионен репортаж, наречен 'Malik se raconte'. Той участва във филма 'Pattaya' (2015) и по-късно се появи в ‘Taxi 5’ (2018) и ‘Le Doudou’ (2018). Той също така е участвал в шоуто 'Marrakech du rire' през юни 2013 г. и редовно се появява в радиопредаването на Сирил Хануна ‘Les pieds dans le plat’ от 2014 г., както и във ‘Vendredi tout est permis’ от февруари 2013 г. Присъедини се към Les Enfoirés през 2019 г. Режисира филма 'Jack Mimoun et les Secrets de Val Verde' през 2022 г. и пусна пародия на 'L'Heure des pros' през ноември 2023 г. Соло шоутата му продължават, като в момента се изпълнява ‘Nouveau monde’ (2024-). Той е кум на благотворителната организация Theodora Children's Charity.
Пиер Томас Левасор () е френски актьор, роден на 25 януари 1808 г. във Фонтенбло. 4 януари 1870 г. във втората сграда на Париж. Погребението му е на гробището в Монмартър.
Ричард Керащи е френски драматург, режисьор, хуморист, писател и музикант. Роден в Ница, Франция, той е комик и изпълнител, тясно свързан с региона Нисарт. Корените на семейството му в района датират от 13-ти век и той често черпи вдъхновение от места като Соспел, Стара Ница и Бер-ле-Алп. Кайращи започва кариерата си като графичен дизайнер, създавайки обложки на албуми за Морис Сгаравици. Първото му изпълнение е в Кан през 1986 г., първоначално свири на мандолина, преди да премине към театър. Дебютът му като актьор се случва с трупата Débi Débo, която дебютира през 1987 г. и е посрещната от “La Banda dou Païoun”. Радиошоуто 'Le bar des oiseaux', водено с Ноел Перна от 1984 до 1986 г. по Radio France Côte d'Azur, се оказва важна ранна стъпка. Впоследствие създава сатиричната комедия 'Le bar des oiseaux', седмична поредица, излъчвана по FR3 регион с Ноел Перна от 1986 до 1997 г.; този спектакъл му носи успех и бележи началото на артистичната му кариера. Комедията на Каиращи се фокусира върху герои от региона Ница, изобразявайки ги с доброта и ги правейки симпатични. Неговият хумор се характеризира със смисъл на "пантай" и типична нисардска фантазия. Той е писал, режисирал и играл в множество пиеси, включително "Акордеонистът" (1996) и е съавтор и изпълнител в други като "Столовете за разходка" (1998), "Спри да мрънкаш" (1999), "Клозо" (2001), "На галите" (2002), "Пир" (2003 - музикална комедия), "100 години гимнастика" (2004), "3 Z'en 1'" (2007) и "Прикрепи ме или Ница 1860" (2010). Той също така е режисирал пиеси като "La belle époque" (2008) и "Une page à part" (2006). Създал е множество едноактни представления, включително "Perque non" (1984) и по-скорошното "ISSA" (2020). Каиращи вярва, че театърът е начин да се комбинират всички изкуства и изпълнява в театри около Ница повече от двадесет години. Той също така публикува "Разговорът в Ница: малък речник за интересуващите се" през 2006 г. и "La Blette et le Cougourdon" през 2013 г., отразявайки неговата страст към тиквите (cour gourdons).
Родена на 18 октомври 1934 г. в 17-тата арондисация на Париж, Силви Джоли напуска света на 4 септември 201 г. 5 в 7-ата арондисация на същия град; Позната е като френска актриса и комедиантка.
Philippe Lellouche travaille comme acteur, réalisateur, scénariste, animateur de télévision et chanteur. Ил partiage le métier d по-актьор авек син frère, Жил Lellouche.
Албания
Армения
Аржентина
Австрия
Австралия
Азербайджан
Белгия
България
Бенин
Бразилия
Канада
Швейцария
Чили
Камерун
Китай
Колумбия
Чехия
Германия
Дания
Доминиканска република
Алжир
Естония
Египет
Испания
Финландия
Франция
Обединеното кралство
Гана
Гърция
Гватемала
Унгария
Индонезия
Ирландия
Израел
Индия
Ирак
Иран
Италия
Ямайка
Япония
Кения
Южна Корея
Казахстан
Ливан
Латвия
Мароко
Мианмар (Бирма)
Малта
Малави
Мексико
Малайзия
Нигерия
Никарагуа
Нидерландия
Норвегия
Непал
Нова Зеландия
Перу
Филипини
Пакистан
Полша
Португалия
Катар
Румъния
Сърбия
Русия
Саудитска Арабия
Швеция
Словения
Словакия
Тайланд
Тунис
Турция
Тайван
Украйна
Уганда
Съединени щати
Уругвай
Узбекистан
Виетнам
Южна Африка
