Пиер Ричард е комедиант от Франция, роден през 1934 г. Известен с високия рус мъж с една черна обувка, Завръщането на високия рус мъж с една черна обувка, Ла Шавр.
Пиер Дюглас, роден като Пиер Мелон на 17 август 1941 г. в Сен-Жермен-ан-Ле, е многостранна френска личност. Второто му име, Дюглас, отразява възхищението на баща му към Дуглас Феърбанкс. Той работи като журналист, шансоние (певец-композитор) и актьор и е признат за комедиант. Началото на кариерата на Дюглас започва през юли 1970 г. с журналистиката, като работи като репортер за Europe 1, преди да се присъедини към RTL през 1973 г. През 1976 г. представя новини за регионалната телевизия на France 3 Limoges и впоследствие работи в политическия отдел на TF1 от януари 1977 г. Значителен обрат настъпи през юли 1977 г., когато Дуглас премина към сценични изяви след срещата си с Тиери льо Люрон. Той бързо придоби известност, съвместно водещ на сутрешното предаване на France Inter с Анет Пави от 1978 до 1982 г. Последваха още телевизионни участия, включително съвместно водене на *Incroyable mais vrai!* по Antenne 2 с Жак Мартин през 1980 г. и водене на *La Fortune du pot* по France Inter до отмяната му през август 1982 г. Той също така водеше *Restez donc avec nous* по TF1 заедно с Дени Фабр и Гарсимор. Актьорските му кредити включват театрални постановки с Робер Мануел и Бернар Менес, както и филмови роли до Жан Поаре, Мишел Серо и Лино Вентура. Появил се е във филма „La Deuxième Vérité“ (2003) и „Sous le soleil“, участвал е в ревюта в Théâtre des Ânes през 2006 и 2007 г., допринасяйки за „Sarkozix le Gaulois“. През 2013 г. играе главната роля във филма „La Nuit des étoiles“ и изпълнява главната роля в едноактния спектакъл на Жан-Пиер Допане „Prof!“, който има премиера на фестивала в Авиньон. От 2016 г. е редовен участник в телевизионния сериал „Scènes de ménage“ като Виктор. Член е на Академията Алфонс Алайс от 2016 г. и публикува „On n'a pas fini de rigoler“ през ноември 2007 г. Музикалният опит на Дъглас включва единадесет години обучение по оркестрално дирижиране с Жан-Клод Хартеман, а в момента посещава уроци по пиано в консерваторията в Сен-Мор дьо Фосе. Планирано е да се представи с Адриан Вашингтон, Брус Брилянс, Бен Кацнер, Хадиджа Купър и Комунист Трип.
Филип Джеймс Хамънд, известен професионално като Фил Хамънд, е роден на 1 януари 1962 г. Британски лекар, той също така изпълнява функциите на водещ, комедиант и коментатор, специализиран в здравни въпроси, придобивайки известност със своите остроумни наблюдения относно Националната здравна служба (NHS). Баща му, Бери Рис Хамънд, физикохимик с образование от Кеймбридж, е починал вследствие на самоубийство, когато Фил е бил на седем години. Хамънд е посещавал Marlborough Royal Free Grammar School, St John's Comprehensive и Marlborough College. Хамонд се квалифицира като лекар през 1987 г. от Girton College, Кеймбридж и St Thomas' Hospital Medical School, Лондон. Преди да се преквалифицира като специалист, фокусиран върху синдрома на хроничната умора, той първоначално работи като общ практикуващ лекар (ОПЛ) и по-късно заема преподавателски позиции в Медийна комуникация в университетите в Бърмингам и Бристол. В продължение на 20 години той е работил като ОПЛ, както и в сексуално здраве. В продължение на 11 години професионалният му фокус е бил да помага на млади хора, които се борят със значителна умора, включително състояния като пост-вирусна умора, ME и дълго Covid; понастоящем работи в NHS структура, посветена на деца и юноши, страдащи от синдром на хроничната умора/ME. Кариерата на Фил Хамънд обхваща широк спектър от медийни участия и творчески начинания. Той се е представял на Единбургския фестивал от 1990 г., включително през 2011, 2016 и 2022 г. Между 2011 и 2013 г. той е изпълнявал "Dr Phil’s Rude Health Show" в цяла Великобритания, заедно с постановка на "59 Minutes to save the NHS" на Единбургския фестивал. Допълнителни турнета са се състояли през 2017 г., а в момента той предприема третото си турне, озаглавено "Games to Play With Your Doctor". Той е съводещ на "The Heaven and Earth Show" по BBC One през 2000 г. и има участия в широк спектър телевизионни програми, включително "Have I Got News For You," "Question Time," "Countdown," "The One Show" и "Long Live Britain." През 2011 г. той съавторства "Shoot the Messenger" с Андрю Бусфийлд и си сътрудничи с Майкъл Мосли в изданията от 1999 и 2002 г. на "Trust Me, I'm a Doctor." Той е написал пет серии на радио комедията "Polyoaks" с Дейвид Спайсър и е водил няколко радио серии по Радио 4, включително "Pillories of the State," "The Music Group" и "The Motion Show." Той е медицински кореспондент на Private Eye от 1992 г., а неговото отразяване на пандемията е високо ценено. Той е автор на "Dr Hammond’s Covid Casebook", бестселър на Sunday Times през 2021 г. Хамонд е удостоен с множество награди за работата си, включително награда на Гилдията на сценаристите и сребърен приз Sony за 'Struck Off and Die' с Тони Гарднър. Той и Майкъл Мосли спечелиха две награди на БМА за работата си по ‘Trust Me, I’m a Doctor.’ През 2012 г. беше номиниран за наградата Марта Гелхорн за разследваща журналистика. Фил Хамонд се оттегли от длъжността си на лекар в NHS през 2022 г. след 35 години. Неговите настоящи дейности обхващат журналистика, радио и телевизионно излъчване, публични изказвания, застъпничество и комедийни изпълнения. Подкастът му ‘Doctor Doctor’ е достъпен в BBC Sounds, а в момента разследва случая с Люси Летби. Заемайки позицията вицепрезидент на Асоциацията на пациентите, той също така оказва подкрепата си като покровител на различни благотворителни организации, включително Meningitis UK и Doctors’ Support Network.
Паоло Кесисоглу, актьор, комедиант и италиански телевизионен водещ, е особено известен със създаването, заедно с Лука Бизари, комик дуо, известен като Лука и Паоло.
Палома Хуртадо Карило, испанска актриса, е дъщеря на актрисата Мери Карило и сестра на близнаците Тереза и Фернанда Хуртадо, с която е създала комичното трио "Сестрите Хуртадо." Освен това той имал по - голяма сестра Алисия, която починала през 1998 г.
Пер Палесен е датски актьор, роден на 30 април 1942 г. в Аарс. Той е признат за своята обширна кариера, обхващаща театър, шоута, филми, радио и телевизия, предимно в комедийни роли. Преди да се посвети на актьорството, Палесен е работил като банков служител. От 1962 до 1966 г. той учи в Skuespillerskolen (актьорско училище) в Aalborg Teater, полагайки основите за последващата му кариера. Филмографията на Палесен включва участия в над 35 филма от 1967 г. Той има ранна поява във 'Onkel Joakims hemmelighed' през 1967 г. и по-късно участва в 'Girls at Arms' (1975) и 'Girls at Sea' (1977). Комедийният му талант се простира извън киното, което се доказва от участието му в Hjørringrevyen. Той се присъединява към ревюто през 1978 г., след като Еди Скьолер поема ръководството след смъртта на Тьогер Олесен, и става негов лидер през 1979 г. В продължение на двадесет години той служи като режисьор и инструктор за Hjørringrevyen, допринасяйки значително за нейния хумор, който по-късно е включен в телевизионната сатирична програма Dansk Naturgas. Работата на Палесен в "Датски природен газ" е особено запомняща се, където той е играл и ръководил. Той е особено запомнен с ролята си на Матиесен и връзката му с фра Кристоф, изиграна от Томи Кентер. Той също така участва в музикалното шоу "Палесен Пирмарк Шоу" със Сорен Пирмарк от 1984 г., демонстрирайки своята универсалност. Освен телевизията, Палесен е участвал в мюзикъли като "Пламенът на Щирманд Карлсен", "Музикант на покрив" и "Клетниците", и се е появявал на сцената в Кралския театър и Авени Театър. От 2001 до 2007 г. той режисира множество театрални и ревю представления в Норребро Театър. През 2010 г. участва в пиесата на Вацлав Хавел "Сбогом" в Оденсе Театър. Интересите му се простират извън актьорството; той публикува "Яж в страничните улички на Рим" през 2010 г. и "Радостта от виното" през 2009 г., и редовно изнася около 25 лекции за вино годишно. През цялата си кариера Палесен е получавал признание за приноса си към датърското развлечение. През 2008 г. площад в Аарс е наименуван на него. Личният му живот включва брак с Кристин Пьолих от 1966 до 1991 г., с която има две дъщери, Трине и Софи Палесен, които също са актриси. Оттогава той е имал други значими връзки, включително една с хореографа и актриса Жанате Биндеруп-Шолц, и в момента е във връзка със зъболекаря Вивиан Денкер.
Pierre Desproges, роден на 9 май 193 9 в Пантин и умира на 18 април 1988 г. в Neuilly surculе Seine, е френски хуморист известен с черния си хумор, неговата антиконформистка нагласа и склонността си към абсурда.
Pirkka-Pekka Petellius, финландски актьор, който също режисира, произвежда, пише сценарии и участва в политиката, е публикувал шест музикални плочи. Той принадлежи към Зелената лига и спечели парламентарно място на изборите за 2019 г. с 6 331 лични гласа, въпреки че вече не служи в парламента.
Павлос Хаикалис, известен още като Павлос Чайкалис, е гръцки актьор и политик, роден на 30 октомври 1959 година в Катаколо, Елида. Прекарва детството си и посещава училище в Патра след преместването на семейството му там. Баща му, Йоргос Хаикалис, умира когато е на десет години, което допринася за трудно детство, белязано от финансови затруднения. Преди да започне актьорска кариера, е работил на различни места, включително сервитьор, работник, складов работник, продавач на вестници и за кратко като частен детектив. Бил е женен три пъти: за Евдокия Пенцаки (с която има син Йоргос Хаикалис), Маргарита Солдату и Мария Лику, развеждайки се с последната през 2019 година. Интересът на Хайкалис към актьорството е насърчен от Илияс Логотетис, което го отвежда да учи в Драматичното училище „Джорджос Теодосиадис“ в Атина. Завършва през 1983 г. Кариерата му започва с епизодични роли и ранните му участия включват появи в „Локсандра“ и „Метисмени Полития“. Служи във военното попълнение с бронирани сили на границата на Гърция. Появява се в множество гръцки телевизионни продукции от началото на 80-те години до днес, включително Андрокли и неговите лъвове (1985), Петдесет на петдесет (2005-2007, 2010-2011) и Блока с апартаменти (2008-2011). Работи и като гласов актьор в кукления сериал Фрутопия (1985-1988) и играе във филми като Безопасен секс (1999) и Лимозината (2013), като сцена от Безопасен секс по-късно изплува по време на обвинения в сексуален тормоз. Известен е със своя комедиен талант и способността си да се превъплъщава в различни персонажи. Хаикалис влиза в политика през 1993 г. като кандидат за „Политическа пролет“ и е избран за народен представител с „Независими гърци“ през май 2012 г., получавайки 18 533 гласа. Той подновява мандата си през юни 2012 г. и служи като заместник-министър на труда и социалната солидарност от 18 юли до 28 август 2015 г. По-късно обявява, че ще води коалицията „Атики – Симохои сто Аврио“ на регионалните избори за Атика. През февруари 2021 г. е обвинен в сексуален тормоз от четири жени, което води до премахването му от регистъра на Гръцкия актьорски съюз през април 2022 г. Той окончателно се оттегля от театъра и понастоящем живее в Катаколо, Илия, където изучава астрология, описвайки я като „изкуство и наука“. В момента участва в нова театрална постановка, наречена „Едно бебе за три“, играейки ролята на Майкъл.
Памела Стивънсън, родена като Памела Хелън Стивънсън на 4 декември 1949 г. в Такапуна, Окланд, Нова Зеландия, е многостранна личност, позната като комедиантка, актриса, писателка и клиничен психолог. Семейството ѝ се премества в Австралия през 1953 г., където родителите ѝ работят като учени. Тя посещава началното училище „Борония Парк“ и англиканското девическо гимназиално училище в Сидни, преди да учи в Националния институт за драматично изкуство (NIDA) в Сидни и да се дипломира в началото на 70-те години. Стивънсън започва кариерата си в телевизията, появявайки се в предавания като „Space: 1999“, „The New Avengers“ и „The Professionals“. Значителен обрат настъпва през 1979 г., когато се присъединява към сатиричното скеч шоу „Not the Nine O'Clock News“ заедно с Роуън Аткинсън, Мел Смит и Гриф Рийс Джоунс. Изпълненията ѝ в това предаване ѝ носят признание, включително номинации за наградите BAFTA през 1981 г. През този период тя се появява и във филми като „History of the World, Part I“ (1981) и „Superman III“ (1983), играейки Лорелай Амброзия. След като се насочва към клиничната психология, Стивънсън получава докторска степен от Калифорнийския висш институт през 1996 г. и става лицензиран клиничен психолог. Тя е написала много произведения, включително биография на съпруга си Били Конъли, озаглавена „Billy“ (2002) и „Bravemouth“ (2003). Публикациите ѝ включват още „Head Case: Treat Yourself to Better Mental Health“ (2009), „Sex Life: How Our Sexual Encounters and Experiences Define Who We Are“ (2011) и автобиографията ѝ „The Varnished Untruth“ (2012). Тя води психологическото интервю предаване „Shrink Rap“ през 2007 г. и пише колона със сексуални съвети за „The Guardian“ от 2007 г. насам. Стивънсън също участва в „Strictly Come Dancing“ през 2010 г., като завършва на трето място. Тя е омъжена за Били Конъли и имат три деца; двойката се премества във Флорида, за да подкрепи здравето на Били Конъли след диагностицирането му с Паркинсон.
Италиански актьор, комедиант, режисьор на филми и писател, Паоло Виладжо е роден на 30 декември 1932 година в Генуа. Родителите му са Еторе Виладжо, геодезист от Палермо, и Мария Фараци, учител по немски език от Венеция. Пиеро, близнак на Паоло Виладжо, е работил като професор в Университета в Пиза. Ранният живот на Виладжо включва разнообразни преживявания; той е работил като сервитьор, говорител на BBC и аниматор на круизните кораби на Costa Cruises, а по-късно и в Cosider, където организирането на фирмени събития му дава вдъхновение за неговия персонаж Уго Фантоци. Кариерата на Вилажо обхващаше различни творчески начинания. Той създаде запомнящи се герои като професор Кранц, Джандоменико Фракия и най-вече Уго Фантози. Неговият хумор беше иновативен и сюрреалистичен, черпейки вдъхновение от комедия дел’арте, и той използваше техники като неологизми, изразителни прилагателни, морфологични грешки и бюрократични термини в писането си. Той написа няколко сатирични книги с Уго Фантози, като Фантози (1971) се продава над милион копия и му донася наградата Гогол в Москва. Героят Уго Фантози се превърна в широкоуспешна кинематографична сага, с Вилажо в главната роля във филма Фантози (1975), режисиран от Лучиано Салче. Той също така си сътрудничи с Федерико Фелини, Лина Вертмюлер, Ермано Олми, Марио Мониети и Габриеле Салваторе по филми, често играейки драматични роли. През цялата си кариера Виляджо получи множество отличия. Давид ди Донатело му беше присъден през 1990 г.; той също така получи Настро д’Арженто през 1992 г. и Златния лъв на филмовия фестивал във Венеция същата година, отличавайки неговите житейски постижения. През 2000 г. той получи и Почетния Пардо на филмовия фестивал в Локарно. Творческата дейност на Виляджо се простираше извън киното и книгите; той пишеше песни с Фабрицио Де Андре, включително 'Карло Мартело се завръща от битката при Поатие' и 'Il fannullone,' и участва в пиеси, играейки Арпагон в L'Avare на Молиер през 1996 г. Той също така водеше сатиричния новинарски бюлетин Striscia la notizia през 1996 г. и преди това водеше експериментални и авангардни телевизионни програми в края на 60-те години. Критици като Гофредо Фофи, Микеле Сера, Енрико Джаковели и Бепе Грило го сравняваха с Бъстър Кийтън, Чарли Чаплин, Стан Лоръл и Оливър Харди. Паоло Виляджо почина в Рим на 3 юли 2017 г. от усложнения, свързани с диабет.
Италиански entertainer, Паоло Роси работи като актьор, писател, комедиант, певец-композитор и се появява по телевизията. Роден на 22 юни 1953 г. в Монфальконе, Гориция, той е смятан за миланец по заместване. Баща му, Нело Роси, известен още като Лионело Роси-Кобау, има забележителна история, като се е сражавал доброволно за Италианската социална република. Ранният живот на Роси включва преместване във Ферара по време на юношеството и получаване на диплома като химически техник; дори завършва като химически експерт. Служил е в армията близо до Торино, командвайки танк и получавайки прякора „Капитан Снежанка“, преди да бъде освободен като сержант. Роси започва кариерата си на изпълнител през 1978 г., дебютира на сцена в Милано с Историята на войника на Дарио Фо. Става член на ‘compagnia dell’Elfo’ и продължава да работи с тях през ранните 80 години, появявайки се в продукции като Враг на класата през 1983 г. Театралният му стил черпи вдъхновение от Комедия дел'арте, Брехт и Молиер, което кара критиците да го опишат като ‘италиански среден път между Дарио Фо и Лени Брус’. Той разширява обхвата си с телевизионни участия в предавания като Su la testa и Il laureato , и дебютира във филми през 1986 г. Работата му от средата на 80-те години включва роли във филмите на Карло Ванзина, Via Montenapoleone и Montecarlo Gran Casinò , както и сценична постановка на Бурята на Шекспир. От началото на 90-те години Роси издава няколко албума, съвместно с артисти като Енцо Джаначи, Емир Кустурица, Виничио Капосела и Modena City Ramblers. Той участва във фестивала Санремо през 1994 и 2007 година. В неговия каталог на писател са включени Camerieri , за което получава сребърен лентов знак през 1996 година, и сътрудничества с Gino e Michele по произведения като Recital , Chiamatemi Kowalski , C'è quel che c'è и Operaccia Romantica . Той също така е поставял социално ангажирани представления като The Times They Are a-Changin …Un'altra Volta …Again! и е представял Milanon Milanin . От 1986 година нататък Роси е ключова фигура в създаването и успеха на кабаре театъра Zelig в Милано заедно с Клаудио Бизио и Силвио Орландо. Той се е изявявал в продължение на тридесет години, обхващайки от клубове до големи сцени, традиционен театър до кабаре, телевизия и циркови шатри, ангажирайки се със съвременни събития и представяйки както стари, така и модерни класики.
Албания
1
Армения
2
Аржентина
36
Австрия
27
Австралия
52
Азербайджан
1
Бангладеш
1
Белгия
13
България
57
Бенин
2
Боливия
1
Бразилия
27
Беларус
2
Канада
125
Демократична република Конго
3
Швейцария
17
Кот д’Ивоар
1
Чили
15
Камерун
1
Китай
8
Колумбия
4
Куба
4
Чехия
7
Германия
188
Дания
17
Доминиканска република
1
Алжир
2
Еквадор
2
Естония
5
Египет
10
Испания
74
Етиопия
1
Финландия
15
Франция
214
Обединеното кралство
365
Грузия
1
Гана
3
Гърция
18
Гватемала
1
Хърватия
2
Хаити
1
Унгария
7
Индонезия
23
Ирландия
31
Израел
10
Индия
47
Ирак
3
Иран
6
Исландия
4
Италия
136
Ямайка
1
Япония
37
Кения
3
Южна Корея
20
Казахстан
3
Ливан
5
Шри Ланка
1
Литва
1
Латвия
1
Мароко
17
Мианмар (Бирма)
1
Малта
1
Малави
2
Мексико
28
Малайзия
7
Нигерия
19
Никарагуа
2
Нидерландия
2
Норвегия
12
Непал
3
Нова Зеландия
9
Перу
2
Филипини
35
Пакистан
7
Полша
8
Португалия
7
Катар
1
Румъния
1
Сърбия
4
Русия
9
Саудитска Арабия
4
Швеция
101
Сингапур
3
Словения
4
Словакия
2
Салвадор
1
Сирия
1
Тайланд
2
Тунис
4
Турция
5
Тайван
1
Украйна
11
Уганда
7
Съединени щати
213
Уругвай
4
Узбекистан
1
Венецуела
5
Виетнам
1
Южна Африка
3
Зимбабве
1
