Глобална директория на таланти

Директория на комедианти

Разгледайте профилите на комедианти, кратки биографии, държава на произход и официални връзки.

1588 комедианти

Tulio Solenghi

Tullio Alberto Gianfranco Solenghi, di nazionalità italiana, si è distinto come attore, regista, comico, volto della TVe e maestr dell'imitazione.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Валентино Пиконе е италиански комедиант и entertainer. Роден в Палермо, Италия на 23 март 1971 г., прекарва детството си в Мисилмери, град близо до Палермо. След като посещава класическата гимназия Виторио Емануеле II в Палермо, изучава право и получава степен. Още от рано развива страст към киното, черпейки вдъхновение от личности като Масимо Троизи и Чарли Чаплин. Кариерата на Пиконе започва през 1993 г., когато се среща със Салваторе Фикара в туристическо селище. Тази среща води до сформирането на комедиен трио, първоначално наречено „ЧИАМАТА УРБАНА УРГЕНТЕ“, заедно със Салваторе Борело. Те започват да се представят заедно и през 1998 г. преминават към използването на техните фамилии, ставайки известни като Фикара е Пиконе. Дуото придобива популярност чрез участия в телевизионни предавания като Зелиг, Зелиг Съркъс, Гну и „Л’ОТТАВО НАНО“. Дебютът им във филмите се случва през 2000 г. с камео роля на лекар в Chiedimi se sono felice . Фика̀ра и Пико̀не са се превърнали в призната комедийна двойка, участвайки заедно в множество филми, включително *Нати станчи* (2002), *Ил 7 е л'8* (2007), *Ла матаса* (2009), *Анке се е аморе нон си веде* (2011), *Андѝамо а кѐл паезе* (2014), *Л’ора легале* (2017) и *Ил примо натале* (2019). Имали са и камео участие във филма на Джузепе Торнаторе *Баария*. От 2005 до 2020 година периодично са съ-водещи на сегменти от телевизионното предаване *Стричия ла нотициа*, обявявайки оттеглянето си от шоуто през 2020 година. Тяхната работа е била призната с няколко награди, включително номинация за награда Давид ди Донатело за най-добър нов режисьор (2007), Premio Charlot (2007), Capri Exploit Award (2007) и Premio Barocco (2009). Те са автори и на няколко книги, като *Vuoti a perdere* (2003) и *Stanchi* (2004). През януари 2022 година дебютира първият им сериал в Netflix, *Incastrati*, планиран е втори сезон. Последните им издания включват филма *Santocielo* (2023), а те са насрочени да се появят в *Call My Agent - Italia* (2025) и да се върнат в Netflix със *Sicilia Express* (2025).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Винченцо Скарпета

Винченцо Скарпета, роден в Неапол на 19 юни 1877 г. и починал там на 3 август 1952 г., е бил многостранен италиански артист. Работил е като актьор, режисьор, драматург и композитор. Като син на Едуардо Скарпета и Анджела Роза Де Филипо, той също така е бил доведен брат на Едуардо Де Филипо, Пепино Де Филипо, Титина Де Филипо, Едуардо Пасарели и Паскуале Де Филипо. Семейните му връзки се простират по-нататък, като е бил шурей на Ернесто Муроло, Мария Скарпета, Едуардо, Пепино и Титина Де Филипо, и дядо на актьора Марио Скарпета. Кариерата на Скарпета започва рано; дебютира на сцена в театър „Меркантанте“ в Неапол на 7 януари 1888 г., играейки Пепенийоло в *Miseria e Nobiltà*. Започва да пише комедии на седемнадесет години и до 1896 г. става постоянен член на трупата на баща си. След пенсионирането на баща му в началото на 1910-те години, Винченцо поема ръководството на трупата и се превръща в неин водещ актьор. След смъртта на Едуардо Скарпета на 29 ноември 1925 г., Винченцо наследява „Компагния Скарпета“. Поставя произведения на Костальола и Кяруци, включително *'A femmena* (1925) и *L'agnello pasquale* (1926), и адаптира *Chello che simmo e chello che parimmo* (1925) от Луиджи Киарели, от *La maschera e il volto*. Около 1910 г. режисира също *Marito distratto e moglie manesca* и *Il suonatore di chitarra*, и се появява в последния. Творческото наследство на Винченцо Скарпета обхващаше различни жанрове. Той адаптираше произведения на Луиджи Киарели и Пирандело, поставяйки Liolà през 1931 г. и по-късно през 1935 г. от семейство Де Филипо. Участваше в Il suonatore di Chitarra (1910) и Gli ultimi giorni di Pompeo (1937), както и в Scarpetta cerca moglie (приблизително 1920). От средата на 20-те до 30-те години той се завърна към музикални ревюта. Той беше водещ изпълнител в трупата на Рафаеле Вивиани от 1939 до 1944 г. и участва като Гаетано Семолоне в постановка на Miseria e Nobiltà . Той също така написа много успешни комедии, включително 'O tuono 'e marzo (1911) и La donna è mobile (1918). Скарпета беше пионер на неаполитанското и италианското кино, като се появи във филми като Il suonatore di chitarra (1910), Il gallo nel pollaio (1916) и Scarpetta e l'americana (1918), често работейки с режисьори като Енрико Гуацони и продуцентски компании като Cines. Неговият трупа пътуваше изцяло в Италия, наставлявайки актьори като Титина, Едуардо и Пепино Де Филипо.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Вирджиния Рафаеле

Вирджиния Рафаеле, италианка, работи като комедиант, актриса, имитатор и водеща. Родена е в Рим на 27 септември 1980 г. и произхожда от семейство с цирков произход, проследяващо корените си до регионите Марке, Абруцо, Калабрия и Синти. Нейната баба, Орнела „Нели“, е била амазонски акробат, която е ръководила цирк, наречен Circo Preziotti, а дядо и баба ѝ са основали луна парк в района Eur на Рим през 50-те години на миналия век. Преди да постигне известност, Вирджиния Рафаеле е получила обучение както по класически, така и по модерен танц в Националната академия за танц, а през 1999 г. завършва в Академията за интегриран театър. Често е работила като помощник на комедийния дует Лило & Грег, сътрудничейки си с тях в театъра, телевизията и радиото от 2001 г. Дебютира по телевизията като пратеник в предаването на Rai 2 „Quelli che... il Calcio“ от 2009 до 2013 г., където получава признание за своите имитации и пародии. Вирджиния Рафаеле е известна с имитациите си на знаменитости като Кристина дел Басо, Федерика Росатели, Малика Аяне, Джузи Ферери, Роберта Бруцоне, Федерика Пелегрини, Рената Полверини, Елеонора Брилядори, Дита фон Тийз, Карла Гоци, Орнела Ванони, Белен Родригес, Никол Минети и Франческа Паскале. През 2001 г. тя съосновава комедийния трио "Две цели и един намален" с Данило Де Сантис и Франческа Милани. Има участия в няколко театрални постановки, включително *Облаците*, *Любовта на Дон Перлимплино*, *Плаут по Плаут*, *Двойна двойка* и *Иреса*. Вирджиния Рафаеле беше съведуща на 66-то и 69-то издание на фестивала "Сан Ремо"; тя също така беше гост-участник в 65-то издание. Филмът *Животът върви по този начин*, с участието на Вирджиния Рафаеле, е планирано да има премиера на 20-то издание на Римския филмов фестивал на 15 октомври 2025 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Карло Бучиросо

Карло Бучиросо, роден в Неапол на 7 юли 1954 г., е италиански актьор, театрален режисьор и драматург. В момента живее в Неапол. След гимназията изучава право, но не завършва степен; също така преминава през единадесетмесечна военна служба в Новара през 1978 г. Бучиросо започва да работи с Тато Русо през 1978 г., което бележи началото на неговата професионална кариера в изкуството. Бучиросо е особено известен с комедийните си роли във филми на Винченцо Салемме и Карло Ванзина. Често изобразява стереотипен представител на долната средна класа неаполитанец в тези филми, като често си сътрудничи със Салемме, Маурицио Касагранде, Нандо Паоне и Биагио Ицо както в театрални постановки, така и във филми. Тези сътрудничества включват произведения като ...e fuori nevica! , L'amico del cuore и Premiata pasticceria Bellavista . Бучиросо също така е съавтор на театралната фарс Il miracolo di don Ciccillo . Винченцо Салемме го е признал и оценил като характер-актьор, което допринася за техния дългогодишен професионален контакт. Работата му получи значително признание. Той получи критични похвали и номинация за Давид ди Донатело за ролята си на Паоло Кирино Помичино в Il Divo (2008), а по-късно се появи във The Great Beauty (2013) на Паоло Сорентино. Бучиросо спечели Настро д’Аргенто за най-добра поддържаща роля за Song'e Napule (2013) през 2014 г. След това получи Давид ди Донатело за най-добра поддържаща роля за The Legendary Giulia and Other Miracles (2015), известен още като 'Noi e la Giulia', през 2015 г. Неговата обширна филмография включва участия в заглавия като L'ultima scena , Amami , Febbre da cavallo - La mandrakata , Le barzellette , Guardiani delle nuvole , Eccezzziunale veramente - Capitolo secondo... me и по-скорошното Mamma o papà? и Il giorno più bello . Той също така се появява в продължаващия телевизионен сериал Imma Tataranni - Sostituto procuratore (2019-2025) и беше представен във видеоклипа към песента на Климентино и Фабри Фибра 'Chi vuol essere milionario?' през 2019 г. Бучиросо също така е играл Пепино Еспозито в телевизионния сериал Un ciclone in famiglia (2006-2008). Въпреки че обикновено е сдържан относно личния си живот, Бучиросо е заявил, че никога не се е женил и не е имал деца. Шегувашно твърди, че винаги е действал, за да впечатли жена, която никога не разкрива. Работил е често в италианското кино и телевизия, показвайки, че може да играе много роли и допринасяйки за създаването на италиански комедийни филми.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Раул Кремона

Раул Кремона, роден в Милано на 10 ноември 1956 г., е италиански комедиант, магьосник и актьор. Неговото семейство има история, дълбоко вкоренена в цирковото изкуство; неговият прадядо е бил клоун, а дядо му е документиран в проект за Милано. Той развива ранен интерес към магията благодарение на баща си, който изпълнява трикове на градски площади. Кремона започва кариерата си като магьосник, печелейки награди и признание за своите умения. Посещава Клам, клуб по магическо изкуство, и понастоящем е негов президент. Тази основа в илюзионизма значително оформя последващото му артистично пътуване. През 80-те години Кремона преминава към кабаре в Милано, утвърждавайки се като важна фигура в италианската комедийна сцена. Той се представя в Derby Club заедно с Паоло Роси, Клаудио Бизио, Алдо Баглио, Джовани Сторти, Енцо Иакети и Франческо Салви. По-късно е ментор в клуб Ca' Bianca от артисти като Нани Свампа, Уолтър Валди, Бруно Лаузи и Умберто Бинди. Кремона се смята за първият и основен италиански представител на „магическото кабаре“, умело смесвайки хумор и илюзионизъм. Той придобива широка популярност благодарение на участия в телевизионни предавания като Mai dire Gol (където представя персонажа Маго Оронцо през 1997 г.) и Zelig , също изпълнявайки ролята на Силвано. Неговият комедиен стил включва различни персонажи, сред които Джъри Маниполини, отдайнически поклон към Джъри Люис, както и Джорджиан и Нормал Хамилтън. Работата на Кремона продължава да се развива. Той участва в Voglio essere un mago! през 2021 г., поемайки ролята на учител по магия и се завръща в Zelig . От 2022 г. е част от актьорския състав на Only Fun – Comico Show по Nove. Той е женен и има двама сина: Джордано Кремона (Кремонт), диджей и музикален продуцент, който е част от дуото Merk & Kremont, и Леонардо Кремона. Неговият племенник, Еди Веерус, е член на групата Il Pagante. Кремона е планирано да се появи в LOL - Chi ride è fuori на Prime Video през 2025 г. и наскоро се присъедини към актьорския състав на Che tempo che fa - Il tavolo като Маго Оронцо, демонстрирайки своето постоянно присъствие и универсалност в италианското забавление.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Рафаеле Пису

Герино Пису, известен на сцената с псевдонима Рафаеле Пису, е актьор, комедиант, радио водещ и италиански телевизионен водещ.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Салваторе Фикара

Салваторе Фикара, известен като Салво, е италиански художник с много лица: комедиант, актьор, кабаретист, телевизионен водещ, сценарист и режисьор и е един от членовете на Прочутото дуо Фикара и Пиконе.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Тео Теоколи

Антонио Теоколи, известен професионално като Тео Теоколи, е италиански entertainer с многостранна кариера, обхващаща няколко десетилетия. Роден на 25 февруари 1945 г. в Таранто, той прекарва ранните си години в квартал Сбарре на Реджо ди Калабрия, преди да се премести в Милано на петгодишна възраст. Родителите му произхождат от Реджо ди Калабрия. Тео Теоколи е признат като актьор, комедиант, изпълнител на кабаре, шоумен, водещ на телевизионни предавания, певец и писател. Професионалното му пътуване започва около 1975 г., надграждайки върху основа, положена в младостта му. Преди да постигне известност като комик, Теоколи изследва различни музикални пътища. В тийнейджърските си години той се представя като рок и рол певец в милански клубове с групата си, I Demoniaci. През 1965 г. подписва договор със звукозаписната компания Dischi Ricordi и издава 'Una mossa sbagliata'. За кратко се присъединява към групата Quelli (по-късно Premiata Forneria Marconi) през 1966 г. и допринася за техния успех с 'Una bambolina che fa no no no', преди да сформира Teo e le vittime и да запише няколко сингъла. Той също така участва във Фестивала на неаполитанската песен през 1967 г. и по-късно се присъединява към италианския състав на мюзикъла 'Hair' в Рим през 1969 г. Престоят му в кабарето Derby в Милано, заедно с изпълнители като Масимо Болди, Кочи Понцони, Ренато Поцето, Джорджо Фалети и Мауро Ди Франческо, допълнително усъвършенства комедийния му талант. Кариерата на Тео Теоколи включва участия в около 30 италиански филма. Той придобива по-широка популярност през 1982 г. с предаването 'Non lo sapessi ma lo so' по Antennatre. От 1991 до 1992 г. води 'Striscia la notizia', последвано от участие като съведущ на 'Scherzi a parte' с Джене Гноки от февруари до май 1992 г. Той представя 'Mai dire gol' от 1992/1993 г. до 1995 г. и води 'Faccia tosta' по Rai 1 през 1997 г. Участията му в 'Quelli che il calcio' от 1998-2000 г. са забележителни заради неговите пародийни интерпретации на Чезаре Малдини и Пепино Приско. Той съвместно води 'Sanremo Notte' през 1999 г. и 50-то издание на Фестивала di Sanremo през 2000 г., демонстрирайки своята универсалност като телевизионна личност. През 1999 г. получава наградата Regia Televisiva за най-добър мъжки образ на годината. Кратко води 'Paperissima' през 2003 г. Енцо Джаначи пише песента 'Il dritto', вдъхновена от живота на Теоколи, която размишлява върху неговия път и допринася за неговия обществен имидж.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Тони Сперандео

Гаетано Сперандео, известен професионално като Тони Сперандео, е роден в Палермо, Сицилия, на 8 май 1953 г.; той е италиански актьор, който работи във филми и телевизия. Дебютът на Сперандео в актьорството се случва през 1983 г. с малка роля във филма *Хаос*, който има премиера през 1984 г. и изпитва известна популярност. Това бележи началото на плодовита кариера, обхващаща няколко десетилетия. Филмографията на Сперандео включва разнообразни роли в различни жанрове. Той се появява във "Pizza Connection" (1985), "La Piovra 2" (1985) и "Il pentito" (1985). Други участия включват "La scorta", режисиран от Рики Тогнаци, и роля във "Johnny Stecchino" (1991) на Роберто Бенини. Той също така участва в "Boys on the Outside" (1990) и "Forever Mary" (1989), и двете от които са разположени в Палермо. През 1992 г. се появява заедно с тогава съпругата си, Рита Барбанера, във "La discesa di Aclà a Floristella". Актьорският му диапазон е демонстриран от роли като Турис в "Mery per sempre" и "Ragazzi fuori", и участие в "Il sole anche di notte" (1990). През 2001 г., Сперандео получи признание за изпълнението си като мафиотски бос Тано Бадаламенти във *I cento passi*, което му донесе наградата Давид на Донатело за най-добра поддържаща роля. Впоследствие той отново се върна към тази роля като Гаетано Бадаламенти в *Boris Giuliano - Un poliziotto a Palermo* (2016). От 2004 до 2009 г., и отново през 2011 г., той играеше инспектор Салваторе Счака в телевизионните сериали *La Squadra* и *La Nuova Squadra*. Той също така се появи във *L'uomo di vetro* (2007) и участва в театралната постановка *Sesso chi legge* през 2008 г. Сперандео за кратко участва в риалити шоуто *La fattoria* през 2009 г., но се оттегли след сбиване. През 90-те години той записваше хумористични песни на сицилиански език с Джовани Аламия. Бил е женен за актрисата Рита Барбанера от 1968 г. до смъртта ѝ през април 2001 г.; те имат двама деца, Тони и Присила.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Уго Дигеро

Уго Дигеро е италиански актьор и комедиант с кариера, обхващаща над 40 години. Роден е в Генуа на 4 октомври 1959 г. и започва своя път в изкуството като скаут в ASCI Genova 10 в квартал Сан Мартино през 70-те години. През 1979 г. започва своето формално образование, присъединявайки се към драматичното училище, свързано с Teatro Stabile di Genova, и завършва там през 1982 г. През началния етап от професионалния си живот, Дигеро участва в продължителен театрален цикъл с Gruppo della Rocca, а през 1980 г. той и Марио Джорио създават сценичната компания Oltre l'immagine. Той продължава да развива уменията си, ставайки член на Teatro dell'Archivolto през 1986 г., където постига критичен успех с 'Angeli e soli... siam venuti su dal niente....' от 1986 до 1997 г. Значима повратна точка настъпва през 1989 г., когато той съосновава комедийния ансамбъл Broncoviz с Марчело Чезена, Маурицио Кроца, Мауро Пировано и Карла Синьорис. Broncoviz бързо придобива популярност, работейки на сцена, по телевизията, по радиото и допринасяйки за филма Peggio di così si muore . След разпадането на Broncoviz, Дигеро се появи в предаванията Mai dire Gol и Mai dire Maik с Gialappa's Band. Дебютира по телевизията през 1991 г. по Rai 3 в шоуто Avanzi, като участва до 1993 г. Неговите творби включват роли в Tunnel (1994), съавторство и участие в Peggio di così si muore (1995) и Hollywood Party (1996). Той е особено известен с ролята си на Джулио Питалагуа в Un medico in famiglia от 1998 до 2000 г. и отново от 2009 до 2013 г. Дигеро също така се е появявал в множество други телевизионни сериали, филми и театрални постановки, включително Brancaccio (2001), 500! (2001), Quore (2002) и Criminali si diventa (2021). Той е режисирал театрални постановки като Non ve lo do per mille (1999) и продължението ѝ през 2000 г. и продължава да се представя с Teatro dell'Archivolto, най-скоро в Momenti di trascurabile in/felicità (2017).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Франческо Салви

Франческо Салви, роден на 7 февруари 1953 г. в Луино, град близо до италианската граница със Швейцария, е многостранен италиански entertainer. Той се определя като актьор, комедиант, изпълнител на кабаре, певец, хуморист, режисьор, писател и преводач. Ранната му кариера включва работа като графичен дизайнер в рекламата и изпълнения с театралната трупа Nisba в регионални турнета. Учил е в Института по изкуства в Урбино и по-късно изучава архитектура във Флоренция, завършвайки с отличие от Политехническия университет в Милано с дипломна работа за символизма в архитектурата. Салви също така получава въведение в кино анимацията от Бруно Боцето. Салви започва кариерата си в средата на 80-те години, бързо придобивайки признание за своите комедийни таланти. От 1985 до 1987 г. е основен персонаж в сатиричното телевизионно шоу с много жанрове Drive In , а след това води Studio 5 по Canale 5 от 1986 до 1987 г. След това създава и участва в MegaSalviShow от 1988 до 1989 г., което се оказа значителен успех. Заглавната песен, 'C'è da spostare una macchina,' оглавява италианските класации и му носи награда Telegatto за музикалния си видеоклип през 1989 г.; тя също така става начална тема на шоуто. През 1989 г. Салви прави и своя режисьорски дебют с Vogliamoci troppo bene и участва в музикалния фестивал Санремо същата година с 'Esatto!'. Той продължава да се появява на Санремо няколко пъти между 1990 и 1996 г. През 90-те години Салви продължава разнообразната си кариера. Той се появява в сатирични музикални предавания като L'Odissea (1991), играейки Телемах и Полифем, и I Tre Moschettieri (1991) като Атос. През 1992 г. съавтор е на комикс за списание Topolino и съводещ е на музикалното предаване La strana coppia с Масимо Болди. Той също така работи по радиопрограмата Radiotopogiro за Rai Radio 2 от 1995 до 1996 г. Комедийният му талант е допълнително демонстриран чрез участия в Striscia la notizia като водещ и фалшив културен кореспондент, както и озвучаването на главния герой в анимационния сериал Lupo Alberto , започвайки през 1997 г. Той е удостоен с множество отличия, включително номинация за сребърен лентов филмов приз за най-добър актьор през 2001 г. и наградата „Penisola Sorrentina Arturo Esposito“ за най-добър мъжки персонаж през 2008 г. Работата му често се споменава в 'Anche le formiche nel loro piccolo s'incazzano'. Издадени са осем албума, постигайки пет платинени грамофонни плочи и седем златни грамофонни плочи.

Виж профила