Глобална директория на таланти

Директория на комедианти

Разгледайте профилите на комедианти, кратки биографии, държава на произход и официални връзки.

1635 комедианти

Ари Абитан

Роден на 31 януари 1974 г. в 15-и арондимент на Париж, Ари Абитан е френски актьор и комедиант. Семейният произход на Абитан е сефардски еврейнски, с марокански корени чрез баща му и тунизийски корени чрез майка му. Прекарва част от детството си в Гарж-ле-Гонес и Сарсел. Към 2026 г. ще бъде на 52 години. Абитан започва кариерата си с писане на скетчове на 19 години и изпълнения на сцена около 1994 г. За да финансира уроци по актьорско майсторство, работи като таксиметров шофьор в Париж, започвайки на 19 години и отново през 1993 г. Започва да се изявява на сцена през 1998 г. и открива за артисти като Енрико Мачиас, Гад Елмалех и Ели Семун в началото на кариерата си. Използвайки физически хумор и бърз стил на изказване, Абитан често включва анекдоти от времето си като таксиметров шофьор в комедийните си изпълнения. Участва в пиесата Весело Ханука през 2007 г. и играе главна роля в телевизионния сериал Нашите години в пансиона от 2007 до 2009 г., което допринася за придобиването на обществено признание. Той е известен с ролята си на Давид Бенишо в поредицата филми Qu'est-ce qu'on a fait au Bon Dieu? и получи международно признание благодарение на тази франчайз. Други забележителни творби включват Serial (Bad) Weddings , Tout ce qui brille , With Open Arms , The Visitors: Bastille Day и Coco , където озвучава героя Хектор във френското дублиране. Той също така се е появявал в комедийни телевизионни предавания като Vendredi tout est permis . През 2021 г. той беше обвинен в изнасилване и задържан, но обвиненията бяха отхвърлени през април 2024 г. след тригодишно разследване, като обжалването беше потвърдено през януари 2025 г. Към 2026 г. той се завърна към изпълнението с ново сценично шоу, наречено Authentique , което засяга преживявания, свързани с бащинството, любовта и личностното израстване, и е изправено пред протести. След съдебни производства Ари Абитан беше оправдан по обвинения в изнасилване през 2024 и 2025 г. чрез решение за липса на доказателства. Брижит Макрон публично го подкрепя.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Арно Дюкре

Арно Дюкре е френски актьор и комедиант, роден на 6 декември 1978 г. в Руан. Детството му преминава между Амфревил-ла-Кампань, Петит-Курон и Осел. Преди да се утвърди като актьор и хуморист, Дюкре е бил госпел певец. Кариерата му започва да набира скорост през 2008 г. с роля във филма за телевизия Fortunes , последвана от превъплъщението му в млад Жак Ширак в Adieu de Gaulle, adieu през 2009 г. Той също така временно заменя Иван Льо Болок в Caméra Café 2 през 2010 г. Комичният талант на Дюкре става все по-разпознаваем, започвайки от 2010 година. През тази година той създава и изпълнява първото си шоу, Pareil… mais en mieux , и също така участва в Spamalot , постановка, вдъхновена от Монти Пайтън. Той продължава да разширява актьорската си биография с роли в L'Oncle Charles и Une vie meilleure през 2012 година. Значителен пробив идва през 2013 година, когато започва да играе Габи в сериала на France 2, Parents mode d'emploi , роля, която му донася значително признание. Сериалът се оказва популярен, привличайки голяма аудитория, и Дюкре продължава да изобразява Габи от 2013 до 2018 година. Той също така участва в Serial Teachers и Serial Teachers 2 (2013) и играе главната роля в Amour et turbulences и Les Profs (2013). Извън телевизията, Дюкре е демонстрирал разнообразие в кариерата си. През 2014 г. води предаването Les Copains d'abord font du ski и озвучава героя Емет в анимационния филм The Lego Movie . Той също така участва в Trophée Andros, състезание по мотоспорт. Създава своето второ солово шоу, J’me rends , и го изпълнява в продължение на две години. Личен факт е, че се среща с Морин Нико в 2012 г. и имат син на име Оскар през юли същата година, преди да се разделят през 2018 г.; след това се жени за Клер Франсиски през юли 2021 г. Най-скоро, от 2022 г., Дюкре се появява в Les Enfoirés , продължавайки присъствието си във френския шоубизнес.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Габриел дьо Лотрек

Габриел дьо Лотрек, роден в Безие на 21 февруари 1867 г. и починал в Париж на 25 юли 1938 г., е френски писател, хронист, преводач и поет. Далечен роднина на художника Анри дьо Тулуз-Лотрек, макар че не са имали близки отношения, той се представя като денди с монокъл и често забавлява парижкото общество около 1900 г. със своите остроумни забележки. Получава степен по литература (лисанс ес Летр) и от 1889 до 1893 г. е спътник на Алфонс Алай в „Ша Ноар“, където публикува първите си прози. Кариерата на дьо Лотрек започва в началото на 1890-те години, когато се премества в Париж и започва да допринася за публикации като *La Vie drôle*. Той често посещава литературни кафенета в Латинския квартал и се среща с Алфонс Алайс в кабарето „Ша ноар“, ставайки последовател на Алайс. Неговите творби се характеризират с хумор и фантазия, често свързани с паранаучни и окултни среди. През 1898 г. е публикувана колекция от прозивни поеми „Poèmes en prose“, което отваря врати към литературната сцена на Париж. Той организира салон в Паси, където се събират видни личности като Жан Лоран, Уили, Жан дьо Тинан, Алфред Джари, Оскар Уайлд и Пол Верлен; той е особено близък с Пол Верлен, дори пази тялото му след смъртта му. Между 1890 и 1911 г. той твърди, че е публикувал над двеста разказа, хроники и фантазии в различни публикации, включително *Le Chat Noir*, *La Vie drôle*, *Le Rire*, *Fantasio*, *La Revue blanche*, *Le Sourire* и *Le Mercure de France*. През цялата си кариера, Де Лотрек превежда произведения на Марк Твен, Хавелък Елис, Алфред Левин, Матю Фипс Шийл и Оскар Уайлд (в сътрудничество с Анри-Д. Даврай), често за Mercure de France . Той също така съосновава La Petite Semaine през 1900 г. и Академията на хумора през 1920 г. с Курнонски и Кортелин. Преподавал е латински и гръцки в Марсилия до пенсионирането си през 1929 г., след което скоро се завръща в Париж. Публикува автобиографията си, Souvenirs des jours sans souci , през 1938 г. Въпреки че търси признание, включително кандидатура за Френската академия през 1923 г., той се чувства разочарован от липсата на литературно признание. Получава отличието Légion d'honneur през 1936 г. и оставя след себе си публикувани трудове, включително 'Poèmes en prose,' 'Les Roses noires,' 'Monsieur de Crac,' и Souvenirs des jours sans souci .

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Гай Бедос

Гий Бедо, роден на 15 юни 1934 г. в Алжир, Алжир, починал на 28 май 2020 г. в Париж. Той е бил многопластов артист, идентифициран като „пие-ноар“, термин за френци в Алжир, и известен с работата си като сценарист, стендъп комедиант и актьор. Роден по времето, когато Алжир е френски департамент, семейството му включва Алфред Бедо, баща му, който работи като здравен посетител, и Илдеберт Вердие, майка му. Детството му е белязано от нестабилност, включваща премествания между домове и пансиони, включително католическа гимназия в Бона и лицей Бюгео в Алжир. Кариерата на Бедос започва в началото на 50-те години като част от групата комедианти "Bande du Conservatoire". Той пристига в Париж със семейството си през юни 1949 г. и дебютира във филма "Futures Vedettes" през 1954 г. За да избегне военната служба по време на Алжирската война, той организира гладна стачка и е признат за психически неспособен. Дебютира в музикалния театър "Bobino" през 1965 г. заедно с Барбара, а по-късно си сътрудничи с Мишел Бужена и Смаин в "Coup de soleil à l'Olympia". Бедос също така поставя пиеси като "Arlequin poli par l’amour" на седемнайсет години и половина. Бедо е особено запомнен с повтарящата се роля на Симон, лекар, в *Un éléphant ça trompe énormément* (1976) и *Nous irons tous au paradis* (1977), като последният му донесе значително признание. Той също така се появи във *Les Aventures de Bidibi et Banban*, играейки Бидиби, и допринесе за сатиричното седмично издание *Siné Hebdo*, подкрепяйки Сине след уволнението му от *Charlie Hebdo*. Политически той подкрепя Франсоа Митеран и се премести в Енин-Бомон през 2012 г., за да подкрепи Жан-Люк Меленшон. Към края на живота си, той е диагностициран с болестта Алцхаймер.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Гед Марлон

Жерар Брунетини, роден на 10 април 1954 г. в Париж, е френски хуморист и актьор. Отгледан от италианските си баба и дядо, той първоначално се занимава със спорт, като става шампион на Франция по свободна борба за юноши в гръко-римски стил. Началото на кариерата му включва ангажименти с Робер Хосен да играе копиеносец в 'Жана Д’Арк' и 'Потьомкин'. Марлон черпи вдъхновение от Кийтън, Тати, Бюнюел и Дали, което е очевидно в неговия уникален комедиен подход. Той се появява във филма Flic ou Voyou през 1979 г. и след това играе главната роля в късометражния филм Mambo-scratch през 1983 г. През 80-те години на миналия век Гед Марлон продължава да трупа опит като актьор, появявайки се във филми на режисьори като Бертранд Тавенер ( Autour de minuit през 1986 г.), Клод Льошо ( Viva la vie през 1984 г.) и Жерар Ури. Той също така участва в пиесата Games в Театър Фонтен през 1984 г. и играе в L'Embarras du soi , която пише и режисира в Театър Монпарнас през 2010 г. Сътрудничеството му с Фарид Шопел води до успешния спектакъл от 1980 г. 'Aviateurs'. Често изобразява обикновения плешив, мустакат французин, смесвайки абсурдност с изящество в своите изпълнения. Театралната работа на Марлон включва солови представления, режисирани от Жан-Мишел Рибс в Театър „Спландид“ през 1989 г. и Un simple froncement de sourcil , което има премиера в Театър „Рон-Поан“ през 2002 г., откривайки стаята Ролан Топор. Представленията му често изследват философски и практически въпроси, правейки сравнения с Реймънд Девос. Жестикулацията е от съществено значение, като тялото му често замества думите; той предпочита „неизреченото“ пред „прекалено казаното“. Той е участвал в пиеси като „Brèves de comptoir“, както и в творби на Лабиш, Куртелин и Фьодо. Той също така представи соловото представление „Ged Marlon / Solo“ в Театър „Petit Montparnasse“, което има премиера на 28 август 2008 г., изследвайки теми за разочарована любов с трима герои, търсещи щастие. Ged Marlon в момента режисира филм със заглавие Les Talents d’Achille , чиято премиера е планирана за 2025 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Гил Алма

Роден на 2 септември 0, 1979 г. в Montreuil (Sein-Sain-Denis), Жил Бонгибо, известен като сцената Гил Алма, работи във Франция като актьор, хуморист и продуцент.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Джаки Беройер

Жаки Беройе е френски актьор, комедиант, писател и журналист, роден на 24 май 1946 г. в Реймс. Детството му преминава в квартал Мазон-Бланш в Реймс, където баща му е зидар, а майка му – домакиня. След като първоначално се захваща с кариера на индустриален дизайнер, той я изоставя на 25 години. От средата на 70-те години насам Беройе се утвърждава като рок критик за Charlie Hebdo, допринасяйки и за други публикации, включително Hara-Kiri, Libération, Rock & Folk, Actuel и Rolling Stone. Творческото производство на Беройе обхваща различни медии. Той е писател и е писал диалози за множество френски филми, започвайки от 80-те години на миналия век, като си сътрудничи с режисьори като Патрик Бушите, Патрик Гранпере и Жан-Франсоа Стевенин. Особено забележително е, че той съавторства първия филм на Седрик Клапиш, 'Riens du tout'. Неговите писания се простират и до проза; през 1992 г. публикува 'La femme de Berroyer est plus belle que toi, connasse', което по-късно е адаптирано във филма 'Tempête dans un verre d'eau'. Той е известен и с комедийните си изпълнения, включително тригодишен престой като пакостлив телефонист в телевизионното шоу 'Nulle part ailleurs', първоначално използвайки псевдонима Джаки Дарбоа, и водещ на програмата за хумор и философия 'Pas si vite!' по Canal+. Кариерата на Беройе включва приноси към сатирични издания като "Siné Hebdo" и "Siné Mensuel". Той води предаването "Mélomanie" по Le Mouv’ от 2010 до 2012 година. През 2006 година създава и изпълнява "Ma vie de jolie fille", комедиен и музикален едночавов спектакъл. Работата му получи признание; той получи наградата за най-добър дебютант на фестивала в Ангулем през 1979 година за "Dossier Goudard" и беше номиниран за най-добра поддържаща мъжка роля на фестивала Jean-Carmet през 2012 година за "Mobile Home". Беройе е също така признат като офицер на Ордена за изкуствата и литературата. Той е баща на музикалните продуценти ARK и Jim Casanova.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Жан-Кристиан Фресине

Жан-Кристиан Фрейсине, известен също като Жан-Кристиан Фасинет, е френски хуморист и актьор. Ранният му живот е свързан с замъка Валансоа, където неговите баба и дядо са били пазачи и екскурзоводи, а майка му също работи като екскурзовод; той прекарва голяма част от детството си там. Той произнася първите си реплики като актьор в замъка, първоначално замествайки ранен актьор в „Кралица Марго“, което запалва неговата театрална дарба по време на младостта му. Пътят на Фрейсине към комедията започна с участието му в летните представления "Звук и светлина" на селото като млад мъж, преживявания, които запалиха интереса му към сценичното изкуство. Той учи медицина за кратко, преди да посещава Консерваторията за драматично изкуство в Тур, където завършва със златен медал след две години. Те поставиха около петнадесет представления, включително три оригинални продукции: "ZAP", "Hôtel des voyageurs" и "Mona". През 1994 г. се среща с Винсент Дюбоа на фестивала във Вилар дьо Лан, което доведе до формирането на комедийния дует Les Bodin's. Характеристиките на Ле Боден включват Фрейсине като Кристиан и Дюбоа като Мария, 87-годишна деспотична жена. Дуото е изнасяло представления на сцена и в три филма: „Сватба у Боден“ (2008), „Амели в страната на Боден“ (2010) и „Боден в Тайланд“ (2021). Фрейсине също така се е появявал в други филми, включително 'J'ai faim !!!' (2001) и 'Le Démon de midi' (2005), както и в телевизионни сериали като 'Chez Maupassant’ (2008, 2011) и 'Les Bodin's sont confinés' (2020). Фермата, придобита „за песен“, първоначално е липсвала вода и електричество и е възстановена с помощта на съседния фермер Антъни Жанвие. Фрейсине също така е ангажиран с Caméléon Production и поема множество роли на фермата, включително актьор, сценарист, сервитьор и техник.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Жералд Дахан

Жералд Дахан, роден като Жералд Бертело на 17 май 1973 г. в Коняк, Франция, е френски хуморист, имитатор, радио водещ и актьор. Той започва да демонстрира своя талант за имитации на четиригодишна възраст. Родителите му са търговци, а единият е учил френско право. Приема артистичното име Жералд Дахан около шестнадесетгодишен, вдъхновен от покойната си майчина леля Емили Дахан, и се премества в Париж, за да преследва кариера в сферата на изкуството. Ранната кариера на Дахан включва спечелването на титлата "Най-млад имитатор на Франция" на 12-годишна възраст в Ангулем и получаването на наградата "Най-добър млад комедиант на годината" в Бобино през 1992 г. От 1993 до 1998 г. той озвучава много от мъжките гласове на кукли в детското телевизионно предаване Les Minikeums по France 3. Той също така участва в радиошоуто на Лоран Рукие Rien à cirer по France Inter от 1993 до 2000 г. и се появява в телевизионни предавания като Vivement dimanche с трупата си "Les 6 Clones" между 1998 и 1999 г. Той е специалист в имитациите и телефонните шеги, създавайки правдоподобни сценарии чрез вокалните си трансформации. През цялата си кариера Дахан е участвал в множество сценични представления, включително L’imposteur , Érection Présidentielle , Sarkoland и Gérald Dahan tombe les masques . Създал е и води собствено телевизионно шоу, Les missions de Gérald Dahan , по France 3 през 2006 г. Работата му с Rire et Chansons става известна с телефонни шеги, насочени към личности като Жан-Пиер Рафарин, Адриен Зелер и Зинедин Зидан. Той се е появявал във филма La Boîte (2001) и телевизионния филм La famille Zappon (2005). През 2026 г. има премиера на 'J'imite donc je suis,' с около петдесет имитации и пиано изпълнения. В момента той представя едночасово театрално представление за Молиер, озаглавено 'Il était une voix… Molière!', което има премиера на 29 март и продължава през 2027 г., изобразявайки личности като Еманюел Макрон като Алцест и Никола Саркози като Молиер.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Жил Бенизио

Жил Бензио е френски комедиант, роден на 1 юни 1957 г. във Вилерюп, Мерт и Мозел. Той е с италиански произход и ще навърши 67 години на 1 юни 2024 г. Учил е театър в Университета „Сенсие“ в Париж, където през 1982 г. се среща с бъдещата си съпруга Корин Бензио. Те се женят през 1985 г. и имат две деца – Елиза и Рафаел. Бенизио е най-известен като половината от комедийния дует „Шърли и Дино“, сформиран с Корин Бенизо през 1988 г. Героите Шърли и Дино са създадени по време на импровизационен семинар с Ариан Мнушек, която помага за изстрелването на техните кариери. Техният комедиен стил включва динамика, в която Дино подразбиращо се надсмива над Шърли за забавление на публиката; Дино е характеризиран с италианското си наследство, често включвайки италиански песни в изпълненията си, докато Шърли е изобразявана като наивна героиня, опитваща се да разказва истории, които Дино постоянно прекъсва. Техните представления често включват истории за наивни клоуни. Дебютират на сцена през 1985 г. като „Ахил Тоник“ и представят първото си музикално-холов спектакъл на фестивала Авиньон Оф през 1988 г. Шърли и Дино придобиха по-широка известност благодарение на участия в телевизионните предавания на Патрик Себастиен, особено в 'Le Plus Grand Cabaret du monde' от 2001 до 2004 година. Те получиха наградата "Молиер" за най-добро комедийно представление за шоуто си 'Le Duo' през 2003 година. Техният DVD 'À Marigny' се продаде в над един милион копия, а филмът им 'Cabaret Paradis', излязъл през 2006 година, привлече 200 000 зрители. Дуото премина от комедия към режисиране на опери, поставяйки барокови опери като 'Don Quichotte chez la Duchesse' през 2015 година и 'Platée' през 2022 година, а най-скоро 'Турандот' в Гренобъл на 31 март 2023 година. В момента живеят в региона Ардеш.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Феликс Галипо

Феликс Галипо, роден като Феликс Мартин в Бордо на 12 декември 1860 г., е френски актьор, драматург и хуморист. Луиз Фенелон-Галипо го идентифицира през 1866 г., след което получава образование в Бордо и Париж, като в крайна сметка печели първа награда от Консерваторията в Париж. Първоначално избира да се представя в Театър „Пале Роял“ вместо в Комеди Франсез, по-късно преминавайки към Театър „Ренесанс“. Галипо умира в Париж на 7 декември 1931 г. и е погребан в гробището Пѐр Льошѐз, отбелязан с бронзов бюст. Кариерaтa на Галипо е била обширна, обхващайки приблизително четиридесет пиеси, поставени в парижки театри. Популярността му произтича от хумористичните му сценични монолози, особено „Телефонна комуникация“ (1906), някои от които са запазени чрез записи. Той също така си е сътрудничил с Анри Пагат под общия псевдоним Пагалипо, а той и Кокелен Каде популяризират музикални монолози в музикалните зали през 80-те години на XIX век. Стилът му разчита на писането му да генерира смях, вместо на физически черти или особености в произношението. Той е написал няколко булевардни пиеси, комедии, сцени, монолози и фантазии, и е допринасял за вестникарски колони под псевдонима Феликс Майран. Извън театъра, Галипо се впуска в ранното кино, появявайки се в творби на Фердинанд Зека, Жорж Мелиес и Пате Фрер, включително „Приключенско пътуване с автомобил“ и ранни френски звукови филми като „Писмото“ и „По телефона“ (1905). Шарл-Емил Рено го заснема да изпълнява „Първата цигара“ около 1896 или 1897 година. Той също така прави записи със слово за грамофонни плочи и играе във филми като „Джентълмен с тик“ (1911) и „Горгибус и Сганарело“ (1912), а последната му роля във филм е в „Лорена“ (1918). Той е изобразен заедно с Габриел Режан на литография от Анри дьо Тулуз-Лотрек от 1893 година. Галипо също така пише „Галипети“, които включват забавни сцени с Флоридор, Сингюи, Дазинкур и Камелеон. Тези сцени са за трупа пътуващ театър. След това Галипо получава титлата Офицер на общественото образование в Ордена на академичните палми.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Фредерик Волович

Фредерик Волович е френски певец и хуморист, роден на 18 май 1974 година в Тур. Член на Les Wriggles, френскоезична група, включваща песен, театър и музикална комедия, той придоби признание заради своя принос. Тази група произлиза от 1995 година в ENSATT в Париж. Волович е част от първоначалния петчленен състав от 1995 до 2009 година. Участието на Воловичи в Les Wriggles започва през 1995 г. и продължава през няколко албума, включително Justice avec des saucisses (1997), Les Wriggles partent en live (1999), Ah bah ouais mais bon (2002), Moi d'abord (2005) и Tant pis ! Tant mieux! (2007). Групата комбинира хумористични, поетични, провокативни и нежни текстове, представяйки реалистични наблюдения чрез сцени, преплетени с песни, и последователно носи червени гащеризони по време на концертите. Те взаимодействат с публиката чрез шеги и общуване, а техните изпълнения често изследват широк спектър от теми – от ежедневието до социалната критика. Популярни песни като "Poupine et Thierry" използват алегория за изследване на културни конфликти, докато "Délit de face, yes!" се занимава с расизма. След напускането му от Les Wriggles през 2006 г., заедно с Антоан Режас и Франк Зерби, Волович формира дуото Volo с по-малкия си брат Оливие Волович през 2001 г. Volo издадоха няколко албума, включително Bien Zarbos (2005), Jours Heureux (2007), Sans rire (2013), Chanson française (2017) и Avec son Frère (2020). От 2011 г. Волович изпълнява солово шоу, първоначално озаглавено Est ce qu'il y a des morts? , което комбинира песен, хумор и музикален театър. Неговите представления наблягат на директна интеракция с публиката, прецизност в музиката и наблюдение на ежедневието, използвайки разказване на истории, ирония и вкус към наратива. Планирано е издаването на албума 'Mine de rien' през 2026 г. и изпълнение в Ашери през април 2027 г.

Виж профила