Никола Вогел, понякога представян като Ник Вогел, е френски актьор, роден на 2 7 май 192 г. в 6-тата арондисация на Париж и починал на 17 септември 2006 г. в 14-та арондискция на същия град.
Мишел Мати, известна професионално като Мими Мати, е родена в Лион, Франция, на 8 юли 1957 г.; тя е френски entertainer, която работи като актриса, комедиант и певица. Известна е със своя ръст от 1,32 метра (4 фута и 4 инча) поради ахондроплазия, форма на джуджета. Родителите ѝ са Марсел Мати, бивш шофьор на камиони и фабричен работник, и Роберт Мати, родена Боне, домакиня. Баща ѝ, любителски саксофонист, я запознава с музиката. Мати започва кариерата си след като изучава драматични изкуства в ателието на Мишел Фюган в Ница от 1979 до 1981 година. През това време тя посещава и Студията „Викторин“ в Ница, където изучава пеене, танцуване и актьорско майсторство. В началото на 80-те години тя играе в различни театрални роли и се появява в предаването „Le Petit Théâtre de Bouvard“. През 1982 година Мати създава и представя първото си солово представление, озаглавено „Elle voit des géants partout“. От 1982 до 1985 година тя продължава работата си с „Le Petit Théâtre de Bouvard“. През 1987 година се появява и в музикален видеоклип на Клаудия Филипс. От средата на 80-те години до началото на 90-те години, Мати е част от комедийния трио 'Les Filles' с Мишел Берние и Изабел дьо Ботон. Те се представят в кафене-театри, по радиото и в различни предавания. Триото обикаля Реюнион и Мавриций през 1988 година със шоуто 'Existe en trois tailles'. Тя сформира турне комедийна трупа 'Le Trio des Filles' от 1988 до 1993 година, изпълнявайки шоута като 'Existe en trois tailles'. Телевизионният филм 'Une nounou pas comme les autres', с участието на Мати, е излъчен през 1993 година и заема 52,7% от зрителската аудитория. От 1997 година тя играе в телевизионния сериал 'Joséphine, Guardian Angel' и е най-известна с тази роля. От 1994 година Мими Мати участва в 'Les Enfoirés', годишен благотворителен концерт, поне петнадесет пъти; изданието на 'Les Enfoirés' през 2009 година е най-гледаното предаване по френската телевизия през тази година. Издава музикален албум 'La Vie M'a Raconté' през 2006 година. Омъжва се за ресторантьора Беноа Жeрар на 27 август 2005 година. През цялата си кариера Мати е удостоена с отличия, включително назначаване за рицар на Френския орден за заслуги през 2013 година и рицар на Легионта за чест през 2015 година.
Мишел Гийон, родена на 1 юни 1959 г. в Белфор, Франция, беше многостранна френска художничка, която почина на 4 септември 2014 г. в Париж поради рак. Работила е като комедиантка, акордеонистка, хумористка, автор-композитор и режисьор на сцена, демонстрирайки широк спектър от творчески таланти през цялата си кариера. От 1978 до 1985 г. се е изявявала с Жером Дешан, допринасяйки за представления като 'Les Oubliettes' и 'La Veillée'. През 1984 г. тя също така съосновава Compagnie du Pâtit Matin с Ан Артьо. Работата на Гийон обхващаше както писане, така и режисура. Тя написа и режисира няколко спектакъла, включително 'États d'Amour' (1986), 'Marguerite Paradis ou l’Histoire de Tout le Monde' (1985), 'Strapontin' (1983), 'Piavodéon' (1991), 'La vie va où ?' (2008) и 'Pieds nus, traverser mon cœur' (2011). Тя също така съавторства 'Strapontin' с Anne Artigau. Режисьорските ѝ кредити включват 'Femme non rééducable' (2010), 'Big Shoot' от Koffi Kwahulé (2009), 'Plouf!' (2005) и 'Une Seconde' (2004). Тя сърежисира 'Il y a' с Anne Artigau през 1995 г., а 'Jungles' и 'Cocorico' със Susy Firth и Patrice Thibaud през 2011 г. Забележително е, че тя режисира 'Les Chantefables' на Desnos с Anne Artigau през 1989 г. ‘Кокорико’, комедия без думи, съвместно режисирана със Съси Фърс и Патрис Тибо, се превърна в една от най-известните творби на Гийон, дебютирала през 2008 г. и доказала се като касов успех. Пиесата, която продължава приблизително 1 час и 20 минути, включва физическа комедия и сянка, вдъхновени от спагети уестърни и Тур дьо Франс. В нея е подчертана „галична битка на темпераментите“ между Патрис Тибо и Филип Льоняк, като Тибо подразбиращо се подиграва с Льоняк, който след това се присъединява към лудориите. Мари Винсент е отговорна за осветлението, а Изабел Бодуан – за костюмите. Тя също така участва в театрални постановки като „Странпонтен“ (1984) и „Света Кармен от Монреал“ (1989), както и във филми като „Паякообразният сатен“ (1986) и „Спаси се, Лола“ (1986). От 2013 до 2014 г. тя е хроникер в програмата на France Inter „On va tous y passer“. Нейните книги „Къде отива животът?“ и „Боси, прекосявай сърцето ми“ получиха посмъртни награди „Coup de cœur parole enregistrée et documents sonores“ от Académie Charles-Cros през 2018 г. През 2017 г. е пуснат DVD с нейни изпълнения. Тя също така е изразила желание да постави и режисира пиеса, наречена „Дневник на отсъствието“, но този проект остава незавършен поради нейната смърт.
Аген е родното място на френския комедиант, актьор и театрален режисьор Мишел Фау, който се ражда на 17 декември 1964 г. Баща му е бил часовникар, а майка му, домакиня, отглежда четири деца. Ранното излагане на театър и Бордоската опера, благодарение на майка му, запалва интерес, който оформя кариерата му. Той посещава Лицей Бернар Палиси в Аген, където се среща с Беатрис Уриа-Монзон и Ерик Перез, а по-късно учи в консерватория в Аген. На 18-годишна възраст Мишел Фо напуска родния си град, за да продължи формално обучение. От 1986 до 1989 г. посещава Френската национална академия за драматични изкуства, известна още като Националния висш институт за драматично изкуство (CNSAD). През този период учи при видни личности като Мишел Буке, Жерар Дезарте и Пиер Виал. Първоначално се свързва с театъра на Оливие Пи, като често участва в продукциите му през 90-те години, включително „Сатеният пантоф“. Неговото обучение и ранна кариера са белязани от сътрудничество с много актьори, включително Сандрин Киберлен, Леа Дрюкер, Гаспар Юлиел, Жули Депардьо и други. Кариерата на Фо обхваща както актьорство, така и режисура. Жан-Пол Рапеньо, Жил Бурдо, Албер Дюпонтъл и Франсоа Озон са сред режисьорите, с които Мишел Фо е работил по филмови проекти. През 90-те години той участва в шоуто на Пиер Палмаде "On refait le boulevard", изпълнявайки откъс от "La Cage aux Folles". Започвайки през 2010-те години, собствените му сценични постановки придобиват популярност. Той режисира постановки на "Le Misanthrope" (получавайки номинации за Мьолиер както за актьорство, така и за режисура през 2011 г.), "Tartuffe" (през 2017 г. с участието на Мишел Буке), и най-скоро "George Dandin ou Le Mari Confondu" през 2024 г., където също изпълнява главната роля. Тази постановка включва музика от Жан-Батист Люли и представя барокова естетика, създадена от Фо, заедно с четирима певци и седем актьори. Мишел Фо участва в радиопредаването "Les Grosses Têtes" и периодично провежда актьорски семинари във Френската национална академия за драматични изкуства. На церемонията по връчване на наградите Мьолиер през 2011 г. той е запомнен със сатиричното си изпълнение на песента на Карла Бруни "Quelqu'un m'a dit". Получава Prix Gérard Philipe през 1998 г. и награди от Syndicat de la critique през 2006 и 2015 г. През 2013 г. е удостоен със званието Officier de l’ordre des Arts et des Lettres и в момента режисира "Brûlez-la" в Théâtre du Rond-Point.
Мсьо Пулп, роден на 7 февруари 1981 г. в Руан (Сен-Маритим), е многостранен френски entertainer. Той изпълнява функциите на телевизионен водетел, хуморист, певец, сценарист и актьор. Въпреки че предпочита да запази истинското си име в тайна, той предлага няколко възможни имена като Камий Пиеррандели или Ерван Коен. Детството му е белязано от обширни пътувания поради кариерата на баща му като офицер от жандармерията, включително няколко години, прекарани в Габон, преди семейството да се установи в Бюши, Нормандия. Ранни творчески наклонности се проявяват, когато е на осем години, като снима филми в градината си, често пародирайки хорър филми. Образованието му е донякъде нередовно; той не завършва повечето от зрелостните си изпити. Първоначално работи като графичен дизайнер, включително за жандармерията в края на 90-те години, след което през 2001 г. преминава към телевизионна работа като водещ на Loft Story . От 2003 до 2007 г. работи като маскот на Дисниленд. Кариерата му значително се развива, когато се присъединява към телевизионния канал Nolife през 2007 г., допринасяйки за предавания като Mange mon Geek , включващо готвене и каскади на тема гийкове, и съавторствайки и играейки в четирисезонния сериал Nerdz (като 'Darkangel64') с Дейви Морие и Дидие Ришар. Стилът на комедия на господин Пулп се характеризира като абсурден, креативен и често коренящ се в културата на гийкове и поп културата. Той е бил част от музикалната група Les Rois de la Suède от 2009 до 2012 година, издавайки два албума и изпълнявайки на фестивали като Francofolies de la Rochelle и Printemps de Bourges. Работата му се разширява, включвайки писане на сценарии за Caméra Café 2 и епизоди на Scènes de ménages . През 2012 година се присъединява към Studio Bagel, което впоследствие е придобито от Canal+, което води до участия в Le Grand Journal , включително сегменти като 'Le Dézapping du Before' и 'le JT de l’invité'. От 2021 година поддържа Twitch канал с име ‘Chez Poulpe’ и допринася за France Inter. В момента обикаля Франция с едночасовото си шоу 'Nombril', което обикновено трае между един и един и половина час, обещавайки изненадващи и искрени лични преживявания.
Мохамед Руаби е френски автор, актьор и театрален режисьор, роден на 18 февруари 1965 г. в 10-и арондисман на Париж. Семейната му история отразява сложен преплит на култури и политически борби; баща му е бил член на местните батальони на Френския чуждестранен легион по време на Втората световна война, докато майка му участва в Алжирската война и е заловена като член на Фронт национал за освобождение. Тези преживявания изглежда оформят по-късната му работа, особено неговата защита на разнообразието в театралната индустрия. Обучението на Руаби започна с формални занятия в Националния висш институт за драматично изкуство (CNSAD), където изучава актьорско майсторство с Марсел Бозонне и Стюарт Зайд. Той посещава и Националната висша школа за изкуства и театрални техники (ENSATT), първо през 1985 г., а след това отново през 1986 г. Първоначално директор в ENSATT изразява опасения относно способността му да успее професионално, но Руаби упорства, вярвайки, че трябва да „събори носещи стени“, за да създаде възможности за себе си и другите. От средата на 80-те години той работи като актьор в театрални постановки, често с участието на съвременни автори. Творческата му продукция включва писане за Lumières de la ville и допринасяне за осем броя на Vacarme , както и поставянето на неиздадена поема от Махмуд Дарвич през 1997 г. Кариерата на Руаби обхваща широк спектър от творчески начинания. Той пише и режисира Providence café в Théâtre du Rond-Point през 2003 г. и публикува няколко пиеси, включително Les Fragments de Kaposi (1994), Malcolm X (2000) и Alan suivi de Jamais seul (2017). Той също така пише пиеса за млади зрители с името Jérémy Fisher през 2002 г. Забележителни роли като актьор включват участия в L'Exercice de la bataille (1991), Amphitryon (1994) и Prometeo (2002). През 2017 г. той съ-създава и участва в Jamais seul , и си сътрудничи по Faut-il laisser les vieux pères manger seuls aux comptoirs des bars през 2020 г. Получава наградата за ново театрално дарование на SACD през 2002 г. В момента Руаби се представя в различни театри, включително Théâtre Hébertot, Théâtre de la Cité Internationale, MC93 Bobigny, Théâtre Aleph Ivry sur Seine и Nouveau Gare au Théâtre Vitry sur Seine, с билети, достъпни чрез Billet Réduc. Той активно се застъпва за количествена оценка на разнообразието в театъра, твърдейки, че са необходими етнически статистики за точно разбиране на ситуацията и критикувайки това, което възприема като съпротива срещу такива оценки.
Никол Ферони е френска комедийна актриса. Родена на 19 март 1982 година в Казабланка, Мароко, тя се премества със семейството си в Обанж близо до Марсилия, когато е на седем години. Родителите ѝ са били преподаватели – майка ѝ преподавател по немски от Алзас, а баща ѝ преподавател по химия с италиански произход. Тя има френско гражданство и притежава разрешение за работа в Европейския съюз. Ферони първоначално се занимава с кариера в образованието, получавайки бакалавърска степен по Науки за живота и Земята в Университета на Прованс Айкс-Марсилия I през 2002 г. Тя полага изпита CAPES за учители, но първоначално не го издържа, по-късно получавайки своя CAPES през 2005 г. Преподава наука в южните райони на Марсилия от 2006 до 2010 г., като подава оставка поради опасения за своята професия и благосъстоянието на учениците. През това време тя посещава Курс Флорен в Париж и изучава театър в Обан и Марсилия под ръководството на Жил Азопарди. Около 2010 г. започва да се изявява като стендъп комедиант. Кариерата ѝ в комедията набира скорост със създаването на първото ѝ едночасово шоу, L'Œuf, la poule ou Nicole ? , което има премиера в Марсилия през ноември 2010 г. Тя участва в шоуто On n’demande qu’à en rire с Лоран Рукие от 2011 до 2014 г., изпълнявайки 64 скетча и заемайки второ място в праймтайм епизод през 2012 г. Тази изява води до разпродадени представления на едночасовото ѝ шоу в Le Point-Virgule в Париж. Тя също така печели награди на фестивала за смях в Пуи-Сен-Винсент и е кръстница на фестивала Top In Humour. От октомври 2020 г. води хумористичното токшоу Piquantes ! по Téva. В момента работи като колумнист за France Inter и редовно допринася със сегмент, наречен "Le Billet de Nicole Ferroni", който често отразява актуални събития и политически теми. Представлява се от Agence Arc-En-Ciel.
Никола Кантелуп, роден на 4 ноември 1963 г. в Мериняк (Жиронд), е френски комедиант и имитатор. Кариерата си започва като аниматор в Club Med в началото на 90-те години. Първоначално работи като водещ, присъединява се към Club Med в Помпадур като „Gentil Organisateur“ (G.O.) през 1991 г. Преди това прекарва две години в центъра на UCPA в Сегонзак, Коррез, за да стане инструктор по езда и получава сертификат за инструктор по езда. В началото започва да забавлява приятелите и съседите си с имитации. От Националното училище по езда в Сомюр получава диплома. Комедийният стил на Кентелoup се фокусира върху имитации и подигравки с обществени личности. Между 1995 и 2011 г. той озвучава множество герои в Les Guignols de l'info на Canal+, изобразявайки повече от четиридесет различни човека. Телевизионният му дебют е в Drôle de scène през 2001 г., а от 2003 до 2011 г. често участва във Vivement dimanche prochain с Мишел Дрюкер. Изпълненията му включват и лайв шоута, включително участия в Olympia и Palais des Glaces в Париж през 2005 г., както и турнета из цяла Франция. От 2005 г. той става постоянен участник в сутрешното предаване 'La Revue de presque' на Europe 1, продължавайки да се появява до юли 2021 г., обхващайки общо 16 години. През 2020 г. участва и в телевизионния филм I Love You Coiffure. Кантелуп има няколко значими телевизионни участия и е водил собствени предавания. Той споделяше водещия пост в "Après le 20H c'est Canteloup" по TF1 с Никос Алиагас от октомври 2011 до май 2012 г., и отново, започвайки през октомври 2012 г.; предаването е преименувано на "C'est Canteloup" през 2013 г. и е излъчвано ежедневно по TF1. Франция 2 посвети праймтайм предаване на него, "'Canteloup, y es-tu ?'", през април 2008 г.
Норман Таводо, роден като Норман Джаки Сирил Таводо на 14 април 1987 г. в Арас, Франция, е френски комедиант и интернет личност. Роден е в Арас (Па дьо Кале) и прекарва детството си в Лиевен. Джаки Таводо, баща му, насърчава културното оценяване и е директор на филмовото училище Flec в Монтрьойл. Майка му, учител по история и география, умира от рак, когато е на петнадесет години. Има по-голяма сестра на име Дафне. Ранният живот на Таво включва седем години обучение по саксофон в консерватория. След като получава бакалавърската си степен през 2005 г., той се премества в Париж, за да учи кино в Университет Париж-1 Пантеон-Сорбон, получавайки диплома по кинематография през юли 2009 г. По време на обучението си той работи на различни работни места и става специалист по видео монтаж. През март 2008 г. той съосновава комедийния колектив „Le Velcrou“ с Юго Десиу; Марк Жарусо (Кемар) се присъединява по-късно през 2008 г., а той се среща с Ciprien Iov (Monsieur Dream) чрез този колектив. Le Velcrou се разпада през октомври 2010 г. Тавауд стартира своя самостоятелен YouTube канал 'Norman fait des vidéos' на 3 януари 2011 г. Неговото видео ‘The bilinguals’ значително повиши популярността му. Видеото 'Luigi Clash Mario' има отличието да е най-популярното му, достигайки над 86 милиона гледания към март 2021 г. Той записва видеа в своя парижки апартамент с квартирант и две котки на име Сържи и Бекасин. Норман се е появявал в телевизионни предавания като ‘Very Bad Plagues’ от Palmashow и е участвал в шоуто 'Zapping Amazing' в Grand Rex в Париж през декември 2011 г., което доведе до турне във Франция от 5 февруари до 15 февруари 2013 г. Към декември 2023 г. той е четвъртият най-абониран френскоговорящ видеограф в YouTube със 11,3 милиона абонати. Разследването на тези обвинения приключи през 2023 г. В момента има връзка с инфлуенсъра Марта Ганбет, с която има дъщеря на име Бианка (родена март 2019 г.) и те се ожениха на 14 септември 2024 г.
Оливие Бару, роден като Оливие Мари на 5 януари 1964 г. в Кан, е френски актьор, комедиант, писател и режисьор. Първоначално той придобива известност като част от комедийния дует „Кад и Оливие“ с Кад Мерад. Кариерата му започва с работа като аниматор в радио Adel в Кан, последвана от пет години като специалист в Radio Vallée de Seine, където води предаването „Собствено обслужване“. През 1991 г. той се присъединява към Oui FM в Париж, където среща Кад Мерад и съответно формира комедийния дует „Кад е Оливие“ през 1992 г. Заедно те водят радиопредаването „Рок’н’Рол цирк“ от 12 март 1992 г. и получават помощта на Жан-Люк Деларю при прехода към телевизия, като в крайна сметка водят „La Grosse émission“ по Comédie! между 1999 и 2001 г. Бару се е посъветвал със самостоятелна кариера, като същевременно е поддържал сътрудничество с Кад Мерад. Той е имал участия във филми преди да съавторства „Кой уби Памела Роуз?“ през 2003 г. Работата му се простира до озвучаване и включва ролята на джин в „Изногуд“ през 2005 г. Той демонстрира режисьорските си таланти с „Тази вечер спя у теб“ през 2007 г., базиран на комикса „Мсьо Жан“, и след това режисира „Сафари“ през 2009 г. с участието на Кад Мерад. Серията „Льо Тюш“ заема значимо място в неговата филмография; той режисира „Льо Тюш“ през 2011 г., последван от „Льо Тюш 2: Американската мечта“ през 2016 г. и „Льо Тюш 3: Свобода, Равенство, Братюшче“ през 2018 г. Последният филм му донесе наградата Сезар за публиката през 2019 г., а работата му по поредицата е повлияна от предизвикателствата на постигането на американската мечта. Бару се запазва активен в индустрията за развлечения. Издаде 'Menteur' във Франция през юли 2022 г. Той е женен за Корали от 2009 г. и имат две деца, Еня Бару (родена през 1991 г.) и Борис Бару (роден през 2001 г.). През цялата си кариера той е работил както като актьор, така и като режисьор, демонстрирайки универсалност във френския комедиен пейзаж.
Оливие дьо Бенуа, роден като Оливие Мари Емануел дьо Бенуа дьо Жантисар на 14 юни 1974 г. в Реймс, е френски комедиант и актьор с корени, проследяващи се до Белгия и дори до Карл Велики. Произхожда от семейство с благородски произход и седем деца и прекарва детството си в Шампан. Възпитанието му е било строго и религиозно, включително посещаване на йезуитски училища. Той е женен за Каролин Менан от петнадесет години, когото среща по време на обучението си, и имат четири деца: трима сина и една дъщеря на възраст 14, 13, 9 и 2 години. Пълното му име отразява аристократичния му произход, като Оливие, Мари, Емануел, барон дьо Бенуа дьо Жантисар. Първоначално изучава право в продължение на пет години в Университета в Париж и получава квалификация на юрист, кариерата на Оливие дьо Benoist поема неочакван обрат към развлеченията. Той се обучава в Studio Pygmalion и започва своя артистичен път с участие в пиеса, създадена от Benoît Poelvoorde, "Modèle déposé". Ранните му творби включват телевизионни реклами за канал Téva през 2002 г. и създаването на първата му пиеса, 'Né sous X', през 2003 г., последвана от пародия на риалити предавания, наречена 'Loft Sorry' през 2004 г. От 2005 г. той разработва и изпълнява своите популярни едноманови представления, 'Haut débit', 'Très haut débit' и 'Très très haut débit', които комбинират скетчове и магически трикове, представяйки се в места като Le Petit Palais des Glaces и Point Virgule. Оливие дьо Боноа получи значително признание през 2010 г. като първият участник в ‘On n’demande qu'à en rire’, появявайки се рекордните 50 пъти в сезон 1 и сътрудничейки си с Кев Адамс. Неговата комедия често се върти около теми като мизогиния, взаимоотношения между мъже и жени и сексуални намеци, като често започва с фразата "Bonsoir, bonsoir. L’autre jour." Той е обиколил света на турне, изнасяйки над 650 представления, включително 'Très Très Haut Débit' и достигайки до над 300 000 зрители, с две изчерпани представления в Olympia. Работата му продължава да се развива; той създава '0/40' през 2016 г. с Пиер-Мари Дьобри и започва да изпълнява ново шоу, наречено 'Le petit dernier' през 2019 г. В момента създава ‘Le droit au bonheur’, което ще започне представления през октомври 2024 г., и е планирано да се появи в телевизионния сериал 'Capitaine Marleau' (2023) и филма 'Sur la dalle' (2025), както и в шестия сезон на 'Astrid et Raphaëlle' (2025). Той също така публикува комикс, ‘Le Dernier Rempart face à la dictature des femmes,’ и често се появява в телевизионната програма на Мишел Дрюкер “Vivement Dimanche”.
Патрик Босо е френски комедиант и актьор, роден на 12 октомври 1962 година в Марсилия. Роден е в родилното отделение на болница "Ла Бел дьо Ма". Родителите му са италиански имигранти, които се заселват във Франция. Израснал в квартал Пание в Марсилия, по-късно се премества в северните райони в жилищния комплекс „Льо Льорие“. Ранният живот на Босо отразява неговия работнически произход; баща му работи в корабостроителницата на пристанище Марсилия и Босо за кратко следва стъпките му като корабостроител. Той също така се опитва да започне стаж като водопроводчик, но не го завършва. Преди да открие призванието си в комедията, той е работил на различни места, включително като куриер на Стария пристанищен док, доставка на бира, миене на чинии в ресторант и работа в общината. Професионалната промяна на Босо започна в Париж, където той работеше като охранител в Пигал и продаваше стоки за музиканти като Мадона, Рош Воазин и Мишел Сарду. През 1989 г. той започва да посещава актьорски уроци при Нийл Ареструп, който го насърчава да се занимава с едноманови представления. Дебютира със солово изпълнение същата година с 'C’est méchant' в Театър Мари Стюарт. Първото му голямо шоу 'Qui ?!? Moi !?!' има премиера в Palais des Glaces през 1995 г. Шоуто 'Les talons devant' (1997) значително увеличава общественото му признание. Той временно води 'La Grosse émission' по канал Comédie! от септември до октомври 1998 г., а през 2000 г. Пиер-Франсоа Мартин-Лавал (Pef) режисира второто му шоу 'Bosso exagère trop!'. Босо продължава да развива своите комедийни таланти през годините. Представи „Du Bonheur“ през ноември 2005 г., което излезе на DVD през 2007 г. „Le spectacle de ma vie“ има премиера в Olympia през октомври 2003 г. През цялата си кариера той се е снимал в над двадесет филма от 1996 г. насам и играе главната роля в минисериала „Hep Taxi!“ (2003), както и в различни телевизионни филми между представленията. През 2016 г. той изигра главната роля във филма „Марсилия“, режисиран от Kad Merad. Той също така демонстрира своята универсалност, като режисира късометражния филм „Rien ne sert de courir“ през 1999 г. и публикува книгата „Melon et Melèche: le grand concours“ през 2001 г. Неговото едночасово представление „La courte échelle“ има премиера в Comédie de Paris през януари 2009 г. и излиза на DVD през 2010 г.
Албания
1
Армения
1
Аржентина
24
Австрия
28
Австралия
21
Азербайджан
1
Белгия
13
България
31
Бенин
2
Бразилия
9
Канада
41
Швейцария
17
Чили
8
Камерун
1
Китай
7
Колумбия
2
Чехия
7
Германия
188
Дания
17
Доминиканска република
1
Алжир
2
Естония
5
Египет
4
Испания
74
Финландия
15
Франция
175
Обединеното кралство
138
Гана
3
Гърция
18
Гватемала
1
Унгария
6
Индонезия
8
Ирландия
18
Израел
9
Индия
11
Ирак
3
Иран
6
Италия
136
Ямайка
1
Япония
35
Кения
3
Южна Корея
20
Казахстан
1
Ливан
5
Латвия
1
Мароко
17
Мианмар (Бирма)
1
Малта
1
Малави
2
Мексико
28
Малайзия
7
Нигерия
19
Никарагуа
2
Нидерландия
2
Норвегия
10
Непал
3
Нова Зеландия
9
Перу
2
Филипини
35
Пакистан
7
Полша
8
Португалия
7
Катар
1
Румъния
1
Сърбия
3
Русия
9
Саудитска Арабия
4
Швеция
101
Словения
4
Словакия
2
Тайланд
2
Тунис
4
Турция
5
Тайван
1
Украйна
1
Уганда
7
Съединени щати
207
Уругвай
1
Узбекистан
1
Виетнам
1
Южна Африка
2
