Глобална директория на таланти

Директория на комедианти

Разгледайте профилите на комедианти, кратки биографии, държава на произход и официални връзки.

1588 комедианти

Антонио Албанезе

Италианският entertainer Антонио Албанезе работи като комедиант, актьор, режисьор и писател. Роден е на 10 октомври 1964 г. в Олгинате, провинция Леко, родителите му са родом от Петралия Сопрана (PA). Кариерата му започва в началото на 80-те години с местните радиостанции Onda Radio Olginate и Radio Cristal di Lecco. Завършва Scuola d'Arte Drammatica в Милано през 1991 г., след като е учил там. Кариерата на Албанезе като комедиант започва през 1992 г. в театър „Зелиг“ в Милано, а също така се е изявявал и в „Джанджара д’Оро“ в Болоня. Той се е появявал в предаването на Маурицио Костанцо и е работил с Паоло Роси. Първоначално той получава признание в телевизионното предаване „Никога не казвайте голове“, по-специално чрез своите участия в шоуто на Italia 1, Mai dire Gol , където създава няколко известни персонажи, включително Френго, Стоп и Пиер Пиеро. Той се е появявал и в Su la testa! През 1992 г. той играе ролите на Алек Драстико и Епифанио; персонажът на Алек Драстико черпи вдъхновение от мрънкащи хора, срещани в милански крайградски барове, а Епифанио е изобразен като нервен човек с привързаност към растение валериана. От 1990 г. той изпълнява комични монолози в кабаре театри като Зелиг и Джанджара д’Оро. Той получи широко признание чрез Mai dire Gol (Групата на Джалапа), където създаде няколко персонажа. Той продължи работата си по спин-оф предаванията Mai dire Domenica и Mai dire Lunedì (2004-2005), играейки четири нови персонажа. Албанезе е известен с превъплъщенията си в много персонажи, като всеки от тях е уникален, а неговият комедиен стил е описан като комичен, саркастичен и ироничен. Той създаде персонажа Чето Ла Куалунке, корумпиран калабрийски мъж с връзки с организираната престъпност, който за пръв път се появи в телевизионното му шоу Non c'è problema през 2003 г., съавтор на Пиеро Гуерара. Qualunquemente , игрален филм за Чето Ла Куалунке, излезе през 2011 г. и се превърна в касов успех. Той е изиграл и персонажи като Пиер Петер, Дженаро Гатузо и Мино Мартинели. Албанезе е режисирал филми, включително Freshwater Man (1997), La fame e la sete (1999), Il nostro matrimonio è in crisi (2002), Contromano (2018), A Hundred Sundays (2023) и Lavoreremo da grandi (2026). Той спечели наградата Стреза за своя роман La strada giovane през 2025 г. и награда Настри д’Арженто през 2023 г. за най-добър комедиен актьор за Grazie ragazzi . Към 2023 г. той е на 62 години.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Бруно Арена

Бруно Арена, роден на 12 януари 1957 г. в Милано, е бил италиански комедиант, изпълнител в кабаре и актьор. Баща му е имал сицилиански произход. След завършване на художествено училище и изучаване на физическо възпитание в ИСЕФ, той работи като учител по физическо възпитание в училища в провинция Варезе. Арена първоначално се захваща с кариера като аниматор на туристи, започвайки през 1983 г. Тежка автомобилна катастрофа през 1984 г. води до частична загуба на зрението в едното око, опит, който по-късно включва в комедийните си изпълнения. Кариерата на Арена претърпява значителна промяна през 1988 г., когато се среща с Макс Кавалиари и заедно формират комедийния дует „Фики ди Индия“. Името, което означава „Кактуса опунция“, е вдъхновено от растения, които виждат по време на разходка в Палинуро. Дебютират в кабаре клуба „Фуори Пасто“ във Варезе през 1989 г. и бързо придобиват популярност, изпълнявайки на плажовете в Палинуро. „Фики ди Индия“ често включват сюрреализъм в своите представления и получават признание за пародии на телевизионни предавания за пазаруване, особено тези с участието на Серджо Барако, като често използват фразата „Амичи харарара“. Дуото се появява в радиопрограми като Radio Deejay и R101 и е представено в телевизионни канали като Italia 1, Canale 5 и Italia 7. Те също така изпълняват театрални представления и обиколки и са избрани от Роберто Бенини да играят Котката и Лисата във филма Пинокио , получавайки признание от критиката за своя комедиен и актьорски принос. Арена и Кавалиари притежаваха клуба „Арлекино“ във Ведано Олона, който помогна за стартирането на кариерите на много кабаретни артисти от Милано и Варезе. Тяхните телевизионни участия се разшириха и включваха предавания като Yogurt - Fermenti attivi (1994) и La sai l'ultima? , и те бяха представени в няколко издания на Zelig и филмовата поредица Merry Christmas (2001-2003). През 2013 г. Арена получи мозъчно кръвоизливане по време на записването на Zelig , което доведе до афазия и невъзможност за ходене. Той съавторства книга със заглавието Domani ti porto al mare. Niente può cancellare il nostro amore magnifico с Росана Мароне. Бруно Арена почина на 27 септември 2022 г. в Барасо, на възраст 65 години, и е запомнен като важна фигура в комедията в провинция Варезе.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Джепи Кучари

Мария Джузепина Кучиари, известна професионално като Джепи Кучиари, е родена на 18 август 1973 г. и работи като италианска стендъп комедийна актриса и телевизионна водеща. Родена е в Каляри и прекарва младостта си в Макомер, провинция Нуоро. Баща й притежава малък строителен бизнес, а майка й е учител по физическо възпитание. Тя демонстрира бърз ум и интелект в комедията си, често балансирайки сарказма с автоирония. Пътешествието на Кучиари започна с изучаване на право в Университета в Каляри, преди да завърши от Università Cattolica del Sacro Cuore в Милано през 2001 г. с дипломна работа по международно публично право. По време на това тя открива страстта си към театъра и посещава работилницата „Scaldasole“. През 2000 г. се присъединява към театралната лаборатория Scaldasole и по-късно влиза в артистичната лаборатория Zelig. Професионалният път на Кучиари отбелязва значителен напредък благодарение на участието ѝ в Zelig, особено с успешно участие в стендъп комедийното шоу Zelig Off през 2003 г. Тя също така се появи в програмата Pinocchio на Radio Deejay през 2002 г. и в радиошоуто Scaldanight през 2002 г. Между 2005 и 2009 година, Кучиари редовно се появява в ситкома „Belli dentro“, печелейки награда Телерола през 2006 година за ролята си на Мария „Гони“ Гонариа. Дебютира като писател през 2006 година с романа „Meglio donna che male accompagnata“ и последва с „Meglio un uomo oggi“ през 2009 година. През цялата си кариера е водила множество телевизионни предавания, включително „Italia’s Got Talent“ (2010-2011), „G’Day“ (2011-2012) и в момента води „Splendida cornice“ от 2023 година. Съвместно е водила една вечер от фестивала „Sanremo Music Festival“ през 2025 година. Участва и в „Le invasioni barbariche“ от 2013 година, предоставяйки корицата, известна като „Agenda Geppi“, и съвместно води предаването „Per un pugno di libri“ по Rai 3 от 2014 година до днес. 20-тото издание на Римския филмов фестивал ще представи филма на Гепи Кучиари, „Life Goes This Way“, на 15 октомври 2025 година. Работата на Кучиари получи признание, включително отличието „Кавалер Ордине ал Мерито дела Република Италиана“ (5-ти клас/Ритник) през 2015 г. и наградата Regia Televisiva за най-добра женска телевизионна личност през 2012 г. Наскоро се е появявала във филми като „Ромео и Жулиета“, „Треньорите“ и „Диаманти“, както и заела второ място в петия сезон на LOL (Prime Video). В момента води предаването „Splendida cornice“ по Rai3 заедно с Лука Ботура, с участието на Едоардо Камури, Амалия Ерколи Финци, Джузепе Антониели, Естер Виола и Алесандро Аркодия. Предаването изследва историята на Rai3 и включва сегменти като фалшив съдебен процес с Роберта Петрелуци.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Джиджи Пройети

Джиджи Проиети, роден Луиджи Проиети на 2 ноември 1940 г. в Рим, беше многостранен италиански entertainer. Родителите му бяха Романо Проиети от Умбрия и Джована Чечи, а ранните години от живота му преминаха на различни места в Рим. Първоначално изучава право в Университета „Ла Сапиенца“, но го напуска преди да се дипломира, за да поеме кариера в изкуствата. От малък той демонстрира музикален талант, овладявайки инструменти като китара, пиано, акордеон и контрабас, и свиреше в римски нощни клубове, за да се издържа. Кариерата на Проиети започва през 1966 г. с участия в „Приятни нощи“ и „Големите хамелеони“. Той продължава да трупа опит, като участва в експериментални театрални постановки като Can Can degli italiani (1963) и се изявява с Gruppo Sperimentale 101 от 1964 г. Дебютира на сцена през 1964 г., играейки сова в постановка на „Птиците“ от Аристофан. През 70-те години се появява във филми като „Срещата“ (1969), „Сватба“ (1978) и „Кой убива великите готвачи на Европа?“ (1978) и играе главната роля в драматичния филм „Вечерята на смеха“ през 1974 г. От 1976 г. си сътрудничи с Роберто Леричи, създавайки и режисирайки пиеси. Премиерата и представянето на едночасовото представление „A me gli occhi, please“, започнало през 1976 г. и продължило с над 300 представления, отбеляза повратна точка в професионалния му живот. Той стана известен и със своята обширна работа като гласов актьор, дублирайки актьори като Робърт Де Ниро, Силвестър Сталоун, Ричард Бъртън и Марлон Брандо. Осигури гласово озвучаване на Джин в италианските версии на филмите „Аладин“, както и на Драко в „Dragonheart“ и Гандалф във филмовата поредица „Хобитът“. През цялата си кариера издаде над 11 албума и 15 сингъла. Участва във филма Febbre da cavallo (1976) и неговия продължение Febbre da cavallo - La mandrakata (2002), както и в телевизионния сериал Il maresciallo Rocca (1996-2005). Джиджи Проиети почина на 2 ноември 2020 г. след сърдечен удар, оставяйки наследство, което включва почетно гражданство от Витербо (2013) и астероид, наименуван в негова памет (7916 Gigiproietti, 2021).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Джино Брамиери

Джино Брамиери, роден Луиджи Брамиери на 20 юни 1928 г. в Милано, Италия, е бил италиански комедиант и актьор. Родителите му са Анжело Брамиери, дърводелец, и Джулия Ботури. Израснал е в жилищен блок за работещи хора в квартал Брера на Милано. Художественият път на Брамиери започна в края на 1943 г. с любителски дебют на благотворителен концерт в Ровеласка. Първото му театрално участие с реплики е на 27 септември 1944 г. в театър „Августо“ в Милано. През 1949 г. започва професионалният му път, като става член на ревю трупата на Ерминио Мачарио, което води до първата му платена работа с триото Брабито в театър „Антео“. Бързо придобива опит, сътрудничейки си с известни италиански комедианти като Тото, Пепино Де Филипо и Алдо Фабрици. Прякорът му „Il Re della barzelletta“ („Крал на шегите“) отразява неговия комедиен подход, характеризиращ се с разказване на хумористични анекдоти, често доставяни бързо и проявяващи сюрреалистични качества. Получава степен по счетоводство чрез вечерни курсове. През 60-те и 70-те години на миналия век Брамиери постига значителен успех по телевизията, появявайки се в предавания като Tigre contro tigre , Il signore ha suonato? , и E noi qui . Той води собствено предаване, G.B. Show , от 1982 до 1988 година. Участва и в популярни реклами на Carosello за Moplen, като става известен с лозунга 'e mÃ³ e mÃ³ Moplen'. Появява се приблизително в тридесет филма и режисира Ride bene... chi ride ultimo . Брамиери е наречен с прякорите 'il Gino nazionale' и 'Re della barzelletta'. Той събира шегите си в поредица книги, включително 50 chili fa , вдъхновени от загубата му на тегло. Рак на панкреаса отнема живота на Брамиери на 18 юни 1996 година на възраст 67 години; той е погребан в Миланското Cimitero Monumentale. Улици и булеварди са преименувани в негова чест в Милано и Рим.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Лео Баси

Лео Баси е многостранен изпълнител, идентифициран като жонгльор, комедиант и актьор. Роден през 1952 г. в Съединените щати, неговият произход е дълбоко вкоренен в цирковата традиция. Неговото семейство се гордее с над 130 години участие в италиански, френски и английски циркови представления; един от предците му дори се е сражавал редом с Гарибалди, преди да създаде един от първите модерни циркове в Тоскана. Допълнително обогатявайки това наследство, неговият дядо, Джими Уийлър, е бил редовен изпълнител в „Паладиум“ в Лондон и пионер на комедията по ранната BBC телевизия, докато баща му, Лео Баси-старши, се е сдобил с известност като жонгльор, работещ в Съединените щати с личности като Гручо Маркс и Ед Съливан. Прекарва детството си на циркови задкулисни площи, наследявайки циркови умения, включително жонглиране с крака, което е признато в Оксфордската енциклопедия за сценични изкуства. Кариерата на Баси го е отвела през континенти, тъй като е живял във Франция, Близкия изток, Япония и Италия сред други места. Той се специализира в антиподизъм – акробатични изпълнения, включващи балансиране и въртеливи движения с предмети с крака. Неговите представления се случват в театри, улици, площади и нощни клубове. Започвайки през 80-те години, той създава поредица от шоута, започвайки с 'Il circo più piccolo del mondo.' Ранните шоута често включват пирамидална рутина, при която членове на публиката изглеждат хипнотизирани. Той също така се е появявал по италианската телевизия с Пиеро Чиамбрети. През 90-те години постига успех в Испания с шоуто 'Instintos Ocultos,' и по-късно развива шоута като 'La Vendetta,' 'Golf,' и '12 Settembre,' които засягат политически и екологични теми. Шоуто от 2008 година, 'La Revelacion,' критикува религиозни митове и празнува разума. Работата на Баси често се занимава със събитията и социалните проблеми от актуалния момент. Той публично е критикувал позицията на папата относно презервативите и е изразил несъгласие по отношение на хомосексуалността. Издал е манифест в подкрепа на Закона за здравето и доброволно прекъсване на бременността (ЗДПБ). Той е бил въвлечен в разкриването на организаторите на анти-ревелационна кампания онлайн, което доведе до съдебни спорове с Hazteoir.org и други десни католически групи; той беше съден през октомври за предполагаемо обиждане на религиозни чувства. Той също така е предприел правни действия срещу Hazteoir.org и Libertaddigital.com за клевета. Неговият последен спектакъл се казва „Утопия“, премиерата му е около 2009 г., и той продължава да изпълнява подривна комедия международно. Описват го като опитен и феноменално забавен изпълнител и има за цел да създава уникални и емоционални преживявания за публиката. Поддържа официален уебсайт на leobassi.com.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Лео Гулота

Роден като Салваторе Леополдо Гулота в Катания, Сицилия, на 9 януари 1946 г., Лео Гулота е италианец, който работи като актьор, озвучаващ актьор, комедиант и писател. Началото на кариерата му започва като статист в театър „Масимо Белини“ в Катания, където се появява като дете. Ранното му обучение включва актьорски занимания под ръководството на Тури Феро в академията за сценични изкуства „Театро Стабиле“. След като се присъедини към трупата на Teatro Stabile di Catania през 1970 г., той получи първоначално признание като комедиант в римските кабаре забавления. През цялата си кариера е играл в комедийни и драматични произведения за киното и театъра, появявайки се приблизително в 100 филма и множество телевизионни предавания и драми. Придоби популярност като актьор с компанията Bagaglino, участвайки в много пародии, включително една на Синьора Леонида. Често си е сътрудничил с режисьора Джузепе Торнаторе, работейки с него поне пет пъти. Универсалността на Лео Гулота е очевидна в работата му като озвучаващ актьор. Той осигури италианския глас на Мани в първите три филма „Ледниковият период“ и свързаните медии, както и дублира Бърт Йънг в „Роки“, Джо Пеши в няколко филма и Роман Полански в „В Рим с любов“. Той също така озвучи Джони 5 в „Късо съединение“. Той спечели няколко награди „Давид ди Донатело“, започвайки с една през 1986 г. за „Професорът“ и по-късно получавайки още две през 1997 и 2000 г. Той публично обяви хомосексуалността си през март 1995 г. и влезе в гражданско партньорство с Фабио Гроси, неговият партньор от 32 години, през 2019 г. Гулота публикува книга със заглание „Миле фили дерба“ през 1998 г. и по-късно съпродуцира документалния филм „В изкуството Лилия Силви“ през 2011 г., който спечели награда „Настро д’ардженто“ през 2012 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Масимилиано Кавалари

Масимилиано Каваллари, известен професионално като Макс Каваллари, е италиански актьор, комедиант и изпълнител на кабаре. Роден на 8 юли 1963 г. във Варезе, той има семеен корен в Сан Северо (FG) и Маропати (RC). Към днешна дата е на 63 години и знак зодия Рак. Кавалари започва кариерата си през 1988 г., когато сформира комедийния дует „Фики ди Индия“ с Бруно Арена. Те дебютират първоначално по Радио Диджей, бързо придобивайки признание чрез участия в телевизионни предавания като Dee Jay Television, Canale 5 и Italia 1. Той приема псевдонима „Макс“ от 1988 г. нататък. От 1994 до 1998 г. те са водещи по Радио Диджей и участват в „La sai l’ultima?“ през 1995 г. Дуото също така се представя в Aquafan в Римини през летните сезони от 1996 до 1998 г. Фичите ди Индия постигнаха национално признание след появата си в *Zelig - Facciamo cabaret* през 1999 г., водено от Клаудио Бизио. Впоследствие участваха във филма *Amici Ahrarara* (2001) и взеха участие в няколко коледни филма с Масимо Болди и Кристиан Де Сика между 2001 и 2003 г., включително *Merry Christmas*, *Natale sul Nilo* и *Natale in India*. Те също така изиграха ролите на Котката и Лисата в *Пинокио* (2002) на Роберто Бенини. От 2007 до 2012 г., Кавалари и Арена бяха гости в *Colorado* по Italia 1. През октомври 2015 г. той се завърна като гост в *Colorado*. Получи наградата Premio Pugliese dell'anno през юли 2021 г. и публикува книгата си *Non spegnere la luna. Fichi si nasce, amici si diventa* през октомври 2022 г. Продължава да се изявява, появявайки се в *Only Fun - Comico Show* по Nove през 2023 г., и е планиран за филма *La leggenda dei tre compagni* (2026).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Наталино Баласо

Наталино Баласо, роден на 2 декември 1960 г. в Порто Толе, е италиански актьор, комедиант, изпълнител в кабаре, драматург, театрален режисьор и писател. Той живее между Виа Емилия и Североизточна Италия. Все още е жив и работи предимно като актьор в театъра, но се появява и във филми и телевизия, от време на време карайки хората да се смеят. Творческият път на Баласо започва с дебют в театъра през 1990 г. В края на 80-те години той изпълнява комедийни представления със сюрреалистични и леко футуристични елементи в Емилия-Романя. През 1993 г. си сътрудничи като писател за хумористични и сатирични списания като Comix , Cuore и Smemoranda , а през същата година публикува книга със сюрреалистични истории, озаглавена Operazione buco nell'acqua . През 1994 г. пише монолог, озаглавен 'Il grande pop corn', заедно с Маурицио Гранде. От 1995 до 2004 г. ръководи Compagnia degli Gnorri, изпълнявайки представления в Северна Италия и преработвайки сценарии на Комедия дел’Арте, модернизирайки маски, създавайки осем пиеси, озаглавени 'L'isola degli Gnorri'. Появява се по телевизията около 2003 г. в Zelig и започва да се появява по телевизията в края на 90-те години. Кинодебютът му е през 2007 г. Богатата кариера на Баласо включва писането на няколко книги с художествена литература, сред които 'Operazione buco nell'acqua' (1993), 'L’anno prossimo si sta a casa' (2004), 'Livello di guardia' (2007) и 'Dio c'è ma non esiste' (2012). Той е автор и изпълнител на множество театрални произведения, като 'Dammi il tuo cuore, mi serve' (2003), 'Ercole in Polesine' (2004) и 'La tosa e lo storione' (2007/2008), които остават в репертоара му. Превел е и изпълнил The Taming of the Shrew на венециански диалект. От 2010 г. си сътрудничи с Il Fatto Quotidiano . Създал е YouTube канал, наречен 'Telebalasso' през 2011 г. и продължава да продуцира филми и уеб сериали чрез абонаментна услуга, наречена Circolo Balasso на Patreon.com от 2021 г. В момента участва в продукции като ‘La Grande Magia’ от Едуардо де Филипо (възобновява се на 30 януари 2026 г.), 'Giovanna dei Disoccupati' (премиера на 4 ноември 2025 г.) и 'La Cripta dei Cappuccini' (изпълнения на 16 септември 2025 г.), както и уеб сапун операта 'Lagna d’Amore' (започва на 3 май 2025 г.) и шестепизодния уеб сериал ‘Agenzia Kautho Investighescion’ (премиера на 5 април 2024 г.).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Нино Формикола

Нино Формикола, роден като Антонино Валентино Формикола на 12 юни 1953 г. в Милано, е италиански комедиант, артист от кабаре и актьор. Родителите му произхождат съответно от Неапол и Катания. В момента е на 73 години и остава активен в индустрията за развлечения. Нино Формикола е известен с дългата си кариера и универсалност, работейки в телевизията, киното и театъра. Професионалното пътуване на Формикола започна през 1976 г., когато се среща с Андреа Чиприано Брамбила, който по-късно става негов шурей. Заедно те формират комедийния дует „Зузуро и Гаспаре“ през 1977 г., създавайки основополагащо партньорство, което определя голяма част от кариерата му. Първият им телевизионен дебют е през 1978 г. в „Non stop“, а по-широко признание получават благодарение на участията си в „Drive In“ от 1983 г. Забележително ранно изпълнение е скеч, изобразяващ невинни полицай и негов помощник в „La sberla“ през 1979 г. Те също така съавторизират комедийното шоу „Емилио“ със Зузуро през 1989 г. През цялата си кариера Формикола е водил различни телевизионни предавания, включително 'Il TG delle vacanze' и 'Dido... menica' през 1992 г., както и е съводещ на 'Miraggi' и 'Saxa Rubra' през 1994 г. Той също така е озвучил героя Панико в анимационния филм на Дисни от 1997 г. Херкулес . През 2018 г. постига победа в тринадесетото издание на 'L'isola dei famosi,' ставайки най-възрастният победител. От февруари 2015 г. той е официален представител на доброволческата организация City Angels и получава наградата Leggio d’oro “Alberto Sordi” през 2015 г. Формикола продължава да работи, размишлявайки върху променящия се пейзаж на комедията и изразявайки възхищение към личности като Gianfranco Funari, като същевременно отбелязва опасения относно ограниченията на съвременското телевизиране.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Нино Фрасика

Нино Фрасика е италиански актьор и комедиант, роден като Антонино Фрасика на 11 декември 1950 година в Месина, Сицилия. Кариерата му започва през 1970 година с групата „I cantatori pelosi figli della cantatrice calva“. След като оставя ексцентрично съобщение на отговора на телефона на Ренцо Арборе, той получава признание и впоследствие се присъединява към радиопредаването „Radio Anghe Noi“ през 1982 година. Комедийният стил на Фрасика, който критиците определят като "майстор на абсурден хумор", се основава силно на сюрреалистичен диалог, безсмислици, каламбури и нелогични наблюдения. Той описва своя подход като "разрушаване на логиката и италианския език". Дебютът му по италианската телевизия се случва през 1985 г. в *Quelli della notte*, където играе полуграмотен монах, брат Антонино да Скасаца. Той си сътрудничи с Ренцо Арборе както в *Quelli della notte*, така и в *Indietro tutta!*. Този период води до публикуването на 'Il libro di Sani Gesualdi' (1986) и 'Il manovale del bravo presentatore' (1987). През цялата си кариера Нино Фрасика се е появявал в няколко комедийни филма, включително (1986), и различни други телевизионни предавания като , , , , , и . От 2000 г. до днес той е най-известен с ролята си на главен инспектор Антонио "Нино" Чечини в телевизионния сериал . Той също така се е появявал във филми като (2002), (2003) и (2010). Нино Фрасика е обичан и разпознаваем сицилиански деятел в италианското забавление и ще бъде съведущ на финалната вечер на фестивала Евровизия Сан Ремо през 2026 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Пипо Франко

Пипо Франко, чието пълно име е Франческо Пипо, е италиански актьор, певец, комедиант и телевизионен водещ. Роден е на 2 септември 1940 година в Рим, Лацио, Италия, и към 2024 година е на 83 години. Семейството му произхожда първоначално от Валата в провинция Авелино, въпреки че прекарва детството си в пансион и по-късно учи в Художествения лицей, където Ренато Гутузо и Джулио Туркато са преподаватели. Започва кариерата си като музикант в края на 50-те години, пишейки комедийни песни, и официално преминава към актьорството в началото на 60-те години. Кариерата на Франко обхваща различни артистични области. Той дебютира във филма през 1960 г. с Appuntamento a Ischia , придружен от Мина, и продължава да играе през късните 60-те години. От 70-те години насам той участва в множество филми от типа „commedia sexy all’italiana“, включително сътрудничества с Едвиж Фенеч в заглавия като Quel gran pezzo dell'Ubalda tutta nuda e tutta calda (1972) и Giovannona Coscialunga disonorata con onore (1973). Той се появява и във филма на Билли Уайлдър Avanti! (1972) и работи с Луиджи Магни по филми като Nell'anno del Signore (1970) и La via dei babbuini (1974). През 1981 г. той режисира филма La gatta da pelare , като пише както сценария, така и музиката. Работата му включва и телевизионни участия от 1971 г., представяне на италианското лотарийно шоу през 1980 г. заедно с Лора Трошел и Клаудио Чекето, и участие във фестивала в Сан Ремо всяка година между 1979 и 1984 г. Творческото наследство на Пипо Франко надхвърля киното и телевизията. Той издава над двадесет плочи с формат 45 оборота и над дузина албуми, включително *Cara Kiri* (1971) и *Bededè* (1975), с забележителни песни като 'Cesso', 'Isotta' (1977) и 'Mi scappa la pipì papà' (1979). Създава и успешни детски музикални произведения и пише теми за италиански лотарийни програми. Той е част от трупата за развлечения Il Bagaglino от 70-те години на миналия век, участвайки в предавания до 2007 г. През 2006 г. се кандидатира за италианския Сенат, но не успява. Той е съавтор и на три книги за лингвистичен хумор и се определя като „космично същество“. След закриването на Il Bagaglino той си сътрудничи с пророчицата от Меджугорие Мария Павлович. Комедийният му стил е повлиян от кабарето и често присъства във филми като *Arrivano i bersaglieri* (1980), *Zucchero, miele e peperoncino* (1980), *Il tifoso, l'arbitro e il calciatore* (1982) и *Due strani papà* (1984), за които също съавторства сценария.

Виж профила