Александър Перейра е културен мениджър от Австрия. Той ръководи Опернхаус Цюрих като директор от 1991 г. до 2012 г., след което поема directorship of the Salzburg Festival от 2012 до 2014 г. Между октомври 2014 г. и декември 2019 г. той е начело на Миланска Скала, а от сезон 2020-2021 г. ръководи операта на Флоренция.
Алфред Дорфър идва от Австрия и работи като комедиант, писател и актьор. Той се нарежда сред най-признатите кабаре изпълнители и комикси, статут, подкрепен от участието му в много австрийски филми. След ранните постижения с ансамбъла Шлабарет, той придобива по-широка слава като сценарист и водещ на филма Индиен. Понастоящем Дорфер се смята за един от водещите сатиристи и автори в сферата на немския език.
Йозеф Армин е комедиант с унгарски-австрийски корени, които Той също е работил като певица, сценарист и режисьор, както и писател. Той принадлежи към де н автори на Будапеща Орфей във Виена.
Гернот Кулис е австрийски комедиант, роден на 11 август 1976 г. в Санкт Пол им Лавантал, Каринтия. Образованието му започва в семинарната школа „Св. Павел“ докато е на 14 години. Впоследствие посещава пансиона „ХИБ Либенау“ в Грац. В началото на кариерата си Кулис придобива опит в радиопредаванията в Antenne Steiermark. Професионалното комедийно пътуване на Кулис включва значителен период като автор на комедийни материали за радиото Ö3, обхващащ от декември 1999 до юни 2017 година. Той е известен с рубриката 'Ö3 Callboy', която включваше шеги по телефона, издавани на CD-та. Комедийните му таланти се простират в различни формати; той изпълнява стендъп комедия и е член на кабаре групата Comedy Hirten от 2004 година, заедно с Ролф Леман, Херберт Хайдер, Петер Моици и Кристиан Шваб. Comedy Hirten често пародират знаменитости като Армин Асингер, Ханс Кранкл и Ивица Вастич, както и политици като Карл Нехамер ('Карл Schmähhammer') и Руди Аншобер ('Руди Warnschober'). Той също така се представя като 'Хейни' в 'Die Zwoa Lofntola', комедиен дует с Кристиан Шваб. Забележителни произведения включват комедийния сегмент „Професор Кайзер“, който дебютира през 2002 г., и хитовата песен „Was is’ mit du?“ издадена с Лукас Руп. Прякото предаване на Кулис е добре прието; „Кулисиоен“ има премиера на 17 март 2011 г. и е описано от The Falter като професионално поставено като рок концерт. Втората му програма, „Херкулис“, дебютира през октомври 2017 г., фокусирайки се върху решения на житейските предизвикателства, и е похвалена от Wiener Zeitung и Kleine Zeitung заради високата си плътност на акценти и бързия темп. В момента той обикаля с програми, озаглавени „Херкулис“, „Кулисиоен“, „Hold the Line“ и „Ich kann nicht anders“, която има премиера през февруари 2025 г. Кулис също така води седмичен сатиричен комедиен преглед, наречен „Comedy-Wochenrückblick“ по Ö3, и представя комедиен вечер, наречен „I Can’t Help It“, планиран за декември 2026 г. в Данубиум в Тулен ан дер Донау. Той е описан като един от най-известните комедианти на Австрия, известен с хумористични анекдоти, остри наблюдения върху живота и семейството, силни фрази и смели истории, често включващи елементи като полезни съседи, собствените му деца и изследвания на семейната му история, включително истории за баща му, Папа Кулис. Той се описва като „антигерой“, а неговата комедия често е характеризирана като „без политическа коректност“. Успехът на Кулис се отразява в признанието, което той получи; през декември 2015 г. той спечели платинена награда от oeticket за продажбата на 200 000 билета. Той е описан като „герой, който нарушава правилата“, „герой, който е забавен и постига целта си“ и „герой, вярващ в комедията“, често представян като „изпълнител“. Той е женен и има две деца.
Йозеф Фуртнер, роден във Виена през 1893 г., е бил немски актьор и комедиант. Той смятал Берлин за своя втори дом, живеейки и работейки там в продължение на много години, като същевременно запазвал своя виенски чар. Започнал да се изявява в Kabarett der Komiker още през 1939 г., появявайки се в програми до 1942 г. и отново през 1947 г. През 1947 г. той се е представил с Helmut-Zacharias-Quartett и 'Erinnern Sie sich? - Eine Melodienfolge' от Рудолф Нелсън в Neue Scala/Kabarett der Komiker, с Ханес Герт, който е консултирал и свирил на пиано. Той също така е бил изобразен в списание/вестник през 1940 г. като част от ансамбъла на Kabarett der Komiker. Кариерата на Фуртнер обхващаше сцена, кино и радио. Той се появи в няколко филмови роли и често изпълняваше в театри, включително Hebbel-Theater, Schauspielhaus Hansa, Berliner Theater an der Nürnberger Straße и Renaissance-Theater. Той беше Spielleiter в Kabarett der Komiker, воден от Willi Schaeffers, и изпълнител там в продължение на много години. Радио работата му предостави множество възможности, особено когато се нуждаеха виенски персонажи. Той играеше ролята на Хър Huber в радиосериала 'Die Arche Noack' от 1953/54 година, изобразявайки роли като Pilkington в 'Da werden Tiere zu Hyänen' (1949) и Bellicek в 'Der kleine Grenzverkehr' (1953), както и Prof. Düring в 'Der Kammersänger' (1959). Той също така се появи в телевизионното музикално шоу 'Wir senden Frohsinn - wir spenden Freude' през 1943 година, изпълнявайки сегмент, наречен 'Wenn's dem Esel zu wohl wird' от Jo Hanns Rösler, който включваше различни персонажи. Предаване на 8 октомври 1943 година от 14:30 до 16:00 часа се състоя в Kuppelsaal des Reichssportfeldes. Фуртнер е най-известен с ролята си на професор Квацшни в радиопредаването „Die Insulaner“ от 1948 до 1961 година, герой, когото често наричаше с прякора „Професор Квацшни“. Често изобразяваше добродушни герои в театрални постановки и филми. Една особеност в изпълненията му беше игривото отказване да плати бира след като предложи на хората червени пиперки. Джоу Фуртнер се жени за Йохане Софи Крюгер през 1943 година. Той подписва снимка на Philips и е част от трупата, представена в публикация от 1940 година от Берлин, П. В. Брокер.
Виктор Оливър фон Замек, известен професионално като Вик Оливър, е роден във Виена на 8 юли 1898 г., син на барон Виктор фон Замек. Произхождащ от еврейско семейство, той демонстрира забележителни атлетични способности още в ранна възраст, спечелвайки австрийското младежко първенство по тенис през 1914 г. След като започва образованието си във Виенския университет с намерение да изучава медицина, по-късно се посвещава на музиката, проявявайки забележителен талант като виолончелист и получавайки уроци от Малер. По време на Първата световна война служи в австрийската кавалерия като адютант. След края на войната заема краткосрочни позиции както в банкирането, така и в текстилната промишленост; впоследствие се занимава с музикални начинания, които включват свирене на барабани в джаз ансамбъл в Руан и Лоавр. Кариерата на Оливър пое трансатлантически обрат през 1922 г., когато той пътува до Съединените щати. Сценичните му изяви обхващаха ваувил продукции, а през 1923 г. става член на джаз групата 'The Nine Nights of Jazz'. Партньорство с цигуларката Маргарет Крангъл започва през 1924 г., създавайки дует. Преломен момент настъпва през 1928 г., когато случайно пада от стол за пиано, предизвиквайки смях и разкривайки неговия комедийни талант. Това откритие води до ангажимент в Театър "Палас" в Ню Йорк през 1929 г., белязвайки началото на издигането му като комик. Той бързо придобива популярност във Великобритания след изпълнение в Лондонския "Паладиум" през 1931 г., известен със своя учтив хумор, понякога рискован кабаре стил и нарочно лошо свирене на цигулка. През 30-те и 40-те години на миналия век Оливър се превръща в основна част от британското забавление. През 1935 г. той оглавява програмата в Лондонския „Паладиум“ и споделя рекорд за участия в Холбърн Емпайър с Макс Милър. Участва в ревюта като „Следвай слънцето“ през 1934 г., където се запознава със Сара Чърчил. Те се женят на Коледа през 1936 г. в Ню Йорк; по-късно се развеждат през 1945 г. По време на Втората световна война той се появява в няколко популярни ревюта и води радиошоуто на BBC „Здравей, банда!“ и е първият гост в „Desert Island Discs“ през 1942 г. През 1944 г. основава и оркестъра Vic Oliver Concert Orchestra, специализиран в лека класическа музика. Той продължава да се появява във варвитета и пантомими, и участва във филми като „Ритъм във въздуха“ (1936) и „Запознайте се с г-н Пени“ (1938), както и в телевизионния сериал „Хотел Империал“ (1958-1960). През 1948 г. става натурализиран британски гражданин и се жени повторно за Натали Франсес Кондър през 1946 г., имайки една дъщеря. Професионалният живот на Оливър приключва преждевременно, когато претърпява колапс и умира по време на концерт в Йоханесбург, Южна Африка, на 15 август 1964 г. на възраст 66 години.
Христиан Хьолблинг, роден на 21 юни 1972 г. в Брук ан дер Мур (Щирия), е многостранен австрийски entertainer. Признат е като кабаре артист, комедиант, певец и автор. След завършване на Handelsakademie Bruck/Mur през 1991 г., той поема различни творчески пътища, включително ранен кабаре опит в училището, гражданска служба в дом за хора с увреждания, работа като журналист за всекидневник, основаване на културно списание и програмиране в Kunsthaus Mürzzuschlag. Посещава и семинари, фокусирани върху клоуниране, комедия, пантомима, обектен театър и вокална тренировка. От 1991 г. работи като солов кабаре артист. Кариерата на Хьолблинг е белязана от множество награди и разнообразни проекти. През 1992 г. той получава наградата Nachwuchspreis Grazer Kleinkunstvogel за първото си шоу 'G’schichterln für’s Herzerl'. От 1998 до 2020 г. той е ангажиран с Rote Nasen Clowndoctors като д-р Хе. Развива персонажа на Хелфрид, садистичен съветник по обучение, от 2000 г., което се превръща в централна част от работата му и получава множество награди, включително Tollwood-Künstlerpreis (2000), Trophée Perrier Comedy Award (2000) и Wiener Kabarett Förderpreis (2001). Той режисира Internationale Humorfestival Velden от 2009 до 2018 г. и от 2016 г. редовно води токшоуто 'Helfrieds Strenge Kammer' в образа на Хелфрид. Хьолблинг продължава да твори и да се изявява. От 2016 г. публикува ежемесечна рубрика, наречена „Gedankenspiele“ в Kleine Zeitung, а през 2019 г. издава албума „Lieder nahe am Wasser“. Книгата му „Ins Astloch gemurmelt“ излезе през 2020 г., последвана от кабаре програмата „Deppendiplom“ през 2021 г. В момента живее в Кернтен от 2001 г. и съвместно води предаването „Late Night im Hafen“ с Мария Вайхесмюлер от 2024 г. За 2025 г. е планирана програма за 25-годишнината на персонажа Хелфрид, „Helfried - Unverändert NEU!“, с Мария Вайхесмюлер, а неговата нова солова програма „Der Wechselseitige“ изследва теми като произход, идентичност, език, политически митове и лични дълбини. Рецензия в Kleine Zeitung (6 март 2026 г.) определя изпълнението му като „категорично препоръчително“.
Лизел Льовингер, родена Елизабет Майнхард на 11 януари 1918 г. в Грац, Щирия, е била австрийска фолклорна актриса и комедиантка. Почина във Виена на 15 октомври 1980 г. след белодробен инфаркт, което е описано като „тежък удар“ за общността на Алтленгбах. Пътят на Льовингер към сцената започна с обширно обучение; тя учи в Консерваторията в Грац и получава уроци по пиано, акордеон, вокална подготовка, литература, актьорско майсторство при Доротея Неф, танц при Вили Фрэнцл и пеене при професор Ритершайм. През 1938 г. се омъжва за фолклорния актьор Паул Льовингер, което я въвлича в семейния театър, ръководен от него. Известна като „драматична комедиантка“, тя често изобразява обикновени жени със силен селски характер, въплъщавайки героини като Мирцл, Зенци, Кати, Лени и Мици. Появява се в множество филми между 1950 и 1970 г., включително „Der keusche Adam“ (1950), „Lachendes Wien“ (1957) и „Das Liab am Almsee“ (1966). Льовингер Бюне стана централна за нейната работа. Тя придоби театрален опит в Льовингер Бюне, а телевизионните записи на продукциите му се смятат за култови класики. Изучаваше множество народни пиеси заедно с Пол Льовингер и леля си Гретл. Пенсионира се от обществения живот през 1970 г., за да се съсредоточи върху семейството си, което включваше три деца: Сиси, Гуги и Пол-младши. След смъртта на баща ѝ през 1988 г., Сиси Льовингер поема управлението на сцената Льовингер, която обикаля Австрия от 1997 г. Тя също така допринесе значително за програмирането на Льовингер Бюне, режисирайки, писайки под псевдоним и организирайки турнета из Германия и САЩ. Министърът на културата Клаудия Шмид похвали Лизел Льовингер като „пълнокръвна актриса“, която очарова публиката с хумор, докато губернаторът на Долна Австрия Ервин Прьол подчерта нейния принос за разпространението на радост чрез нейното актьорство.
Марион Петрич е универсален австрийски художник, който работи като комедиант, гласов имитатор, певец, гласов актьор, водещ, кабареист и актриса.
Stephen John Фрай , притежател на титлата .Сир, е британски-австрийски автор, сценарист, актьор, режисьор, журналист, поет, комедиант и телевизионен водещ.
В началото на века Хайнрих Айзенбах стоеше като един от водещите кабареисти и гротескни комедианти на Виена в светлината на прожекторите и формира там В сърцето на кабаре ансамбъла Будапеща Орфей.
Родена в Австрия, приживе в Прикопа работи като телевизионен водещ, нотариус, тенор в операта, актьор, композитор, писател, пианист и кабаре.
Албания
Армения
Аржентина
Австрия
Австралия
Азербайджан
Белгия
България
Бенин
Бразилия
Канада
Швейцария
Чили
Камерун
Китай
Колумбия
Чехия
Германия
Дания
Доминиканска република
Алжир
Естония
Египет
Испания
Финландия
Франция
Обединеното кралство
Гана
Гърция
Гватемала
Унгария
Индонезия
Ирландия
Израел
Индия
Ирак
Иран
Италия
Ямайка
Япония
Кения
Южна Корея
Казахстан
Ливан
Латвия
Мароко
Мианмар (Бирма)
Малта
Малави
Мексико
Малайзия
Нигерия
Никарагуа
Нидерландия
Норвегия
Непал
Нова Зеландия
Перу
Филипини
Пакистан
Полша
Португалия
Катар
Румъния
Сърбия
Русия
Саудитска Арабия
Швеция
Словения
Словакия
Тайланд
Тунис
Турция
Тайван
Украйна
Уганда
Съединени щати
Уругвай
Узбекистан
Виетнам
Южна Африка
