Стан Лоръл, британски актьор, хуморист, режисьор и писател, направи името си като половината от известния комедиен отбор Лоръл и Харди. Заедно с партньора си Оливър Харди той взе участие в общо 107 продукции, вариращи от кратки теми и игрални филми до комео изяви.
Стефан Олоф по телевизионната програма "Уутисвуото," заедно с писателката Яри Терво. Той зае позицията след дългогодишния капитан Томи Таберман подаде оставка, за да поиска място във финландския парламент през 2007 г. След успешните избори и смъртта му през 2010 г.
Родена в Лондон през 1963 г., формиращите години на Стела Дъфи са прекарани в жилищен комплекс в Уолъвич. Когато е била на пет години, семейството ѝ имигрира в Токороа, Нова Зеландия. Тя е най-малката от седем деца и възпитанието ѝ включва значително време, прекарано както във Обединеното кралство, така и в Нова Зеландия. Във Виктория Юнивърсити на Уелингтън, талантът на Дъфи за творческа работа и сценично присъствие се проявява по време на обучението ѝ по английска литература заедно с драма. Кариерата на Дъфи обхваща широк спектър от артистични начинания. Тя е написала над шестдесет разказа и много пиеси, заедно с шестнадесет романа от 1994 г., включително *Calendar Girl* (1994), *Wavewalker* (1996), *Beneath the Blonde* (1997), *Singling Out The Couples* (1998), *Fresh Flesh* (1999) и *The Room of Lost Things* (2008). Известна е със серията за Саз Мартин, започваща с *Calendar Girl*, която представя частен детектив. Нейните произведения изследват различни теми, както се вижда в романи като *Singling Out The Couples*, който е опциониран за филм, и *The Room of Lost Things*, който е включен в дългия списък на наградата Orange Prize през 2004 г. Дъфи също така допринася към сборника с художествени произведения *Tart Noir* (2002), съредактиран с Вал Макдърмид, и завършва незавършения роман на Найго Марш, *Money in the Morgue*, през 2018 г. Тя е адаптирала филмовия сценарий на *State of Happiness* и се е появявала в *The Bill* (1997) и *Absolution* (2001). Дъфи има таланти в комедията и импровизацията, като от 1988 г. е член на Spontaneous Combustion. Тя е и асоцииран артист с Improbable. Соло шоуто ѝ, Breaststrokes , е изпълнявано в градове като Лондон, Белфаст, Кардиф, Дъблин, Йорк и Амстердам. Тя е написала и представила документален филм, наречен How to Write a Mills and Boon за Time Shift на BBC (2008). Работата на Дъфи получи признание, включително наградата Macallan Short Story Dagger на Crime Writers' Association през 2002 г. за 'Martha Grace', наградата CWA Short Story Dagger през 2013 г. за 'Come Away With Me' и награди Stonewall Writer of the Year през 2008 и 2010 г. Британската империя удостоява Стела Дъфи с отличието Офицер (OBE) през 2016 г. В момента тя живее южно от реката със своя партньор, драматургът Шели Сайлас, и е инициатор и съвместен директор на кампанията Fun Palaces, фокусирана върху улесняването на споделянето на таланти в местните общности.
Стенли Огъстъс Холоуей, английски актьор, комедиант, певец и монолог, печели признание за хумористичните си и героични части на сцената и във филмите, най-известният като Алфред П. Дулитъл в * My Fair Lady*. През една кариера, която продължила около седемдесет години, той също станал известен с изпълнението и записването на комикси и песни.
Стенли Тан Чи е китайски филипино талант, който прави наблюдателна комедия и също работи като карикатурист, телевизионен водещ, колумнист и автор. Неговият единствен комедиен стил привлече посветен подземен култ. Той пише в колоната "One Night Stan...," за уебсайта на FHM Philippines и създава видео блогове за Spot.ph...
Стефан дьо Грудт, роден на 3 март 1966 г. в Брюксел, е белгийски комедиант и хуморист. Неговото семейство включва баща-инженер, работил в Texaco, и майка, която се грижи за деца с увреждания. Дьо Грудт преживява труден период в училище поради дислексия. Преди да се посвети на комедията, Де Гроот е работил на различни места, включително като барман, журналист, помощник в маркетинга, редактор, рекламодател и дори за известно време като GO в Club Med. Първоначално е имал амбиции да бъде както комик, така и състезателен шофьор. От 1985 до 2000 година той е бил професионален състезателен шофьор и постига успехи във Formula Renault, Formula 3000, Porsche Supercup и белгийския Procar, като печели титлата в BMW Compact Cup. Творческото производство на Де Груд включва телевизионния сериал "Танцувай в стаята си", който той създава и съавторства със съпругата си Одил д’Ултремонт, от 2002 г. В този сериал той играе Лусиен, баща, който разглежда дефиниции. Той също така се е появявал в телевизионни сериали като "Фалшив контакт" и "Булевард дю Пале", както и във филми като "Астерикс на Олимпийските игри" (2008) и "Астерикс и Обеликс: Спасете Британия" (2012). Неговият хумор се характеризира с абсурдност и литературен стил, което поражда сравнения с Реймон Девос и Пиер Деспроге. Той е автор на книги, включително "Пътешествие в абсурда" и "Завръщане в абсурда". Той стана член на радиошоуто „Les Grosses Têtes“ през 2022 г. и в момента участва в пиесата „Un léger doute“. Има участия във филми като „Barbecue“, „Paris-Willouby“, „L'Un dans l'autre“ и „Le Jeu“. Раздялата му със съпругата му, Одил д’Ултремонт, от 2000 г. не засяга професионалното им сътрудничество. Участва във филма „Feuillate“ в телевизионния сериал „Lycée Toulouse-Lautrec“. Получи наградата за мъжка роля на фестивала за комедийни филми в Алп д’Юез през 2020 г.
Щефан Крамер Соле е чилийски entertainer, идентифициран като имитатор, актьор, комедиант и водещ. Роден в Сантяго, Чили на 19 февруари 1982 г., той произлиза от семейство с швейцарско-германски произход, произхождащо от регион Араукания, по-конкретно от комуна Лос Сосес. Женен е за певицата Палома Сото от 2005 г. и заедно имат четири деца. Кариерата на Крамер започва през 2002 г., когато се появява като участник в предаването "¿Cuánto vale el show?", където Енрике Лафуркаде забелязва неговия талант. Скоро след това той дебютира като имитатор в "Noche de Juegos", част от "Ponce Candidato". Участията му продължават в различни телевизионни програми, включително "Mekano", "Amenaza Real", "De Pe a Pá", "REC" и отново в "¿Cuánto vale el show?". Бързо придобива известност, като постига значителен успех на фестивала "Huaso de Olmué" през 2006 г. Определящ момент в кариерата му е представянето му на Международния песенен фестивал във Виня дел Мар през 2008 г., където той пресъздава приблизително 33 персонажа в рутина с продължителност близо 90 минути. Това му донася две награди „Анторча“ (Злато и Сребро) и една „Гавиота де Плата“. Той продължава да използва уменията си за комедиен ефект, пресъздавайки президентски кандидати и Марсело Биелса в „Animal Nocturno“ през 2009 г. През 2010 г. той съ-водеше „Halcón y Camaleón“ с Фелипе Камироага, като прочуто имитира Марсело Биелса, обясняващ предполагаем спор с президента Себастиан Пинера. Оттогава той открива „Телетотон“ през 2011 г. и участва в заключителните церемонии през 2014, 2015, 2016 и 2017 г., често имитирайки видни личности като Мигел „Негро“ Пинера, Себастиан Пинера и Марио Кройцбергер. През 2016 г. Крамер става говорител на собственото си шоу „Kamaleón, el show de Kramer“ и е поканен да участва в нова версия на „El Club de la Comedia“. Неговите имитации обхващат широк спектър от чилийски и международни личности, улавяйки техните гласове, тонове, жестове, личности и изражения.
Роден на 14 октомври 1965 г., Стивън Джон Куган е британски актьор, комедиант, сценарист и продуцент. Ранното му образование включва посещаване на римско-католическото начално училище „Свети Тома Море“ и римско-католическото гимназиално училище „Кардинал Ланглий“. Той получава O-levels през 1983 г. и впоследствие придобива четири A-levels през 1984 г., включително Английска литература, Британско правителство и политика, Изкуство и Общи изследвания. Кариерата на Куган започва с озвучаване в сатиричното куклено шоу 'Spitting Image' от 1988 до 1992 г. Той също така води радио пародията 'Knowing Me, Knowing You', която по-късно е адаптирана в телевизионен сериал. Комедийният стил на Куган се характеризира с неловкост и хумор, основан на наблюдения, най-известно въплътен в създаването и превъплъщението на Алан Партридж. Героят дебютира в 'On the Hour' по BBC Radio 4 (1991-1992) и продължава да се развива в 'The Day Today' (1994), където той представя и герои като Пол Калф. Телевизионният сериал ‘I’m Alan Partridge’, базиран на ‘Knowing Me, Knowing You’, затвърждава допълнително популярността на Алан Партридж. Той си е сътрудничил с Роб Брайдън по проекти като 'A Cock and Bull Story' (2005) и продължаващата поредица 'Trip' (2010, 2014, 2017, 2020). През цялата си кариера Коугън получи значително признание за своя принос в развлекателната индустрия. Той получи шест награди BAFTA през кариерата си, както и номинации за две награди "Оскар" и една Златна глобус награда. През 1999 г. той съосновава Baby Cow Productions с Хенри Нормал, което допълнително разширява неговия творчески изход. Филмографията му включва "Паролният служител" и "24-часово парти хора" (и двете от 2002 г.). Особено забележително е, че той съавторства, продуцира и участва във филма "Филмъна" (2013), който получи номинации за награда "Оскар". Той изигра Стани Ларел в "Стан и Оли" (2018) и наскоро се превъплъти в образа на Джими Савил в телевизионния драматичен сериал на BBC "Разплата" (2023). Алан Партридж се завръща за нов сезон, озаглавен "Все още съм Алан Партридж", продължавайки трайното наследство на Коугън в комедията.
Роден на 3 септември 1967 г., Стив Фърст е северноирландски комедиант, актьор и писател, базиран в Лондон. Той започва професионалната си телевизионна кариера с участие в предаването „After Midnight“ на LWT. В началото на кариерата си пише за шоуто „Power Up“ на Крис Евънс през 1990 г. Фърст се утвърждава и като стендъп комедиант и промотър, създавайки комедийни вечери като The Double Six Club, The Youth Club и The Regency Rooms. През 1992 г. Фърст помага за стартирането на The Heckler – първото комедийно списание във Великобритания. Фърст е може би най-известен с участията си в комедийния сериал на БиБиСи „Малък Британец“, където се появява в сезони 1 до 3. Той също така изпълнява ролята на кабаретния персонаж Лени Беж, личност, която прочуто се бори за парламентарни избори през 1997 г. в Пътни. Лени Беж представя двусериен програмен блок по BBC Choice, с разнообразни гости, и постоянно се представя в Regency Rooms в Уест Енд на Лондон в продължение на десет сезона. Гай Чембърс е музикален директор и съавтор на Лени Беж, а тяхното сътрудничество се простира до приноса към работата на Роби Уилямс. Освен тази ролева дейност, Фърст демонстрира гъвкавост, изобразявайки г-н Стив Фърст продължава да бъде активен в телевизията и театъра. Последните му участия включват роли в 'I Fought The Law' (2023), 'Serpent Queen', 'A Gentleman In Moscow' и 'Still Up'. Той също така се е появявал в 'Angela Black', 'Manhunt', 'Doc Martin' и сезони 1 & 2 на 'Brassic'. Има роли и в значими театрални продукции, включително ролята на Reverend Parriss в 'The Crucible' в Shakespeare’s Globe, Alfred P. Doolittle в 'My Fair Lady', Fagin в 'Oliver!' и Mr Gum в 'Mr Gum & The Dancing Bear'. През 2025 г. се появява в телевизионна реклама на Heinz baked beans и ще открие Circle and Star Theatre в Хампстед, където също така е артистичен директор в края на 2025 г. Освен това, той е играл Manitol в три сезона от CBBC ситкома The Legend of Dick and Dom и се е появявал в множество реклами за Orange заедно с Brennan Brown.
Стивън Шехори е канадски професионалист в областта на развлеченията и комедиант, роден в Торонто, Онтарио на 28 октомври 1971 г. През цялата си кариера той постига известност като актьор, драматург, журналист, режисьор, комедиант, автор и писател. Базиран в Торонто, Канада, той си сътрудничи с брат си Даниел и заедно са известни като The Shehori Brothers. Кариерата на Шехори обхваща широк спектър от роли в писането и продуцирането. Между 2001 и 2013 г. той допринася като сценарист, режисьор и продуцент на сегменти за Naked News и Naked News TV. Той участва в десет национални церемонии по връчване на награди между 2007 и настоящето, включително Genie Awards, Gemini Awards, ACTRA Awards и Writers Guild of Canada Awards. През 2010 г. неговите сценарийни кредити включват работа за пет национални телевизионни програми: Baxter, Out There with Melissa DiMarco, Definitely Not the Opera, This Hour Has 22 Minutes и The Hour. Той също така помага за развитието на комедийния сериал на CW Backpackers. Фестивалът Just For Laughs представи 'Stephen Harper The Musical', сатирична музикална комедия, създадена от него, което бележи забележителен момент през 2010 г. През 2009 г. той продуцира и пише за два гала концерта на Just For Laughs в Massey Hall с участието на Сара Силвърман, Дейвид Крос, Луис Си Кей и Джон Мулейни; той също така служи като продуцент за Sarah Silverman & Friends на Just For Laughs, което включваше подобни комедианти. Шехори продължава да бъде активен в индустрията за развлечения. Работата му в The Huffington Post обхваща периода от 2008 до 2018 година и включва роли като писател, редактор и интервюиращ знаменитости. Той отразява спора около борда на Торонто Католическата училищна система през 2011 г. Освен това, през 2010 г., той си сътрудничи с Дамон Линделъф за алтернативна адаптация на 'Sex and the City 2' чрез процес на интервюиране. Той е съавтор в Entertainment Tonight от 2012 до 2015 г. От 2014 до 2018 г. той съ-води комедийния подкаст 'You Better DON'T!' с Лиза Шварцман. Сатиричният уебсайт на Маколи Кълкин, Bunny Ears, го наема като карикатурист и старши комедиен писател през 2019 г. Той и брат му Даниел основават Sweat Equity Publicity през 2002 г., която обслужва клиенти в САЩ и Канада. Те са продуцирали над 100 на живо комедийни шоута под името The Shehori Brothers, а тяхното 'Character Night' държи рекорд за най-дълготрайно представление в The Second City Toronto. Те съавторстват книгата 'Media Whore' през 2017 г. Шехори е получил три номинации за Gemini Award, една номинация за Dora и 15 номинации за Canadian Comedy Award, като е спечелил три. Той предлага семинари по връзки с обществеността както лично, така и чрез Zoom.
Шведски entertainer, Стиг Рудолф Грьобе, е роден в Стокхолм на 18 юли 1928 г.; той е работил като актьор, комедиант, писател и режисьор на филми. Родителите му са били часовникар Ерик Грьобе и Хилма Нясстрём. След преместване от Стокхолм като дете, той израства в различни локации в Швеция. Дебютира на сцена в училищна пиеса в Зёдеркьопинг и за кратко обмисля да се присъедини към театралната трупа Scenklubben във Вестеряс преди отново да се премести. Посещава Calle Flygares Teaterskola в Стокхолм, започвайки през 1946 г., работейки на различни работни места, за да финансира обучението си. Грюбе започва кариерата си с участия във филми, дебютирайки във "Мога ли да получа разрешение, господине" през 1947 г. и също така се появява във "Не спирай апетита" същата година. Работи с Рикстеатерн от 1948 г., играейки в "Йохана от Лотаринген". От края на 50-те до началото на 60-те години той придобива признание като комик, изобразявайки персонажа 'Анте Нордлунд' по радиото. Тази роля се разширява в телевизионен сериал през 1963 г. и във филма от 1964 г. "Мечтаният син". Участва в някои ревюта на Knäppupp и създава персонажа “Анте Нордлунд от Мобакен” в Casinoteatern, което става много популярно. Радиосериал с участието на Анте е излъчен през 1957 г., а той има собствено телевизионно шоу, "Antes Supersjå", през 1963 г. През цялата си кариера работата на Стиг Грьоба се фокусира основно върху сценични изпълнения, телевизионни сериали и филми. Той озвучи множество анимационни продукции, включително "Сто и едно далматинчета" (1961), "Книгата на джунглата" (1967), "Драконът Пит" (1977), "Малките човечета" (1981), "Снежанка и седемте джуджета" (1982) и "Път към дома: Невероятно пътешествие" (1993) и неговия сиквел "Път към дома II: Изгубени в Сан Франциско" (1996). Дрънкелшпил в "Курорт за кучета" (2000). Заедно с Робърт Густафсон и актьорски състав от други изпълнители, Грьоба участва във филма на Netflix *Nyblandad Grogg* от 2022 г., енергична адаптация на телевизионното шоу *Grogg*. Стиг Грьоба почина на 1 февруари 2017 г. в Гьотеборг, след кратка болест. Той е описан като „Най-смешният човек на Швеция“.
Стъби Кей, роден като Бернард Шалом Коцин на 11 ноември 1918 г. в Манхатън, Ню Йорк Сити, беше американски комедиен актьор и певец. Родителите му бяха еврейски емигранти от Русия и Австро-Унгария, а той прекарва детството си във Фар Рокуей, Куинс, и Бронкс. Завършва гимназия „Дюит Клинтън“ през 1937 г., белязвайки началото на кариера, която ще обхване няколко десетилетия и ще включва сцена, филми и телевизия. През 1939 г. Кей започва кариерата си, като печели конкурса „Major Bowes Amateur Hour“. След тази победа той предприема десетгодишно турне в схемата на ваувил, понякога представян като „Extra Padded Attraction“. По време на Втората световна война Кей редовно забавлява войници, обикаляйки бойни зони и едновременно с това отбелязва първото си участие в Лондон с Боб Хоуп. Освен това, той служи като водещ на оркестрите на Фреди Мартин и Чарли Барнет. Дебютът му на Бродуей идва през 1950 г. с Guys and Dolls , където създава ролята на Найсли-Найсли Джонсън. Кай е най-известен със своя принос към музикалния театър, особено с ролите си в *Guys and Dolls* (1950) и *Li'l Abner* (1956). Получава овации за изпълнението си на 'Sit Down, You're Rockin' the Boat' в *Guys and Dolls*, и повтаря ролята си в лондонската постановка от 1953 г. и филмовата адаптация от 1955 г. Той също така представя песните 'Fugue for Tinhorns' и 'The Oldest Established’ от *Guys & Dolls*. В *Li'l Abner*, той създава ролята на Marryin' Sam и представя 'Jubilation T. Cornpone'. Получава наградата на Outer Critics Circle за най-добър актьор в мюзикъл през 1957 г. за работата си. Филмовите му участия включват роли в *Cat Ballou* (1965) с Nat King Cole, *Who Framed Roger Rabbit* (1988) като Marvin Acme и няколко други. През цялата си кариера той има множество участия като гост в телевизионни предавания, включително *The Martha Raye Show*, *The Gisele MacKenzie Show* и *The Red Skelton Hour*. Той също така води детски програми като *Stubby's Silver Star Show* и *Shenanigans*. Съби Kaye умира на 14 декември 1997 г. в Ранчо Мираж, Калифорния, от рак на белия дроб.
Албания
1
Армения
2
Аржентина
36
Австрия
27
Австралия
52
Азербайджан
1
Бангладеш
1
Белгия
13
България
57
Бенин
2
Боливия
1
Бразилия
27
Беларус
2
Канада
125
Демократична република Конго
3
Швейцария
17
Кот д’Ивоар
1
Чили
15
Камерун
1
Китай
8
Колумбия
4
Куба
4
Чехия
7
Германия
188
Дания
17
Доминиканска република
1
Алжир
2
Еквадор
2
Естония
5
Египет
10
Испания
74
Етиопия
1
Финландия
15
Франция
214
Обединеното кралство
365
Грузия
1
Гана
3
Гърция
18
Гватемала
1
Хърватия
2
Хаити
1
Унгария
7
Индонезия
23
Ирландия
31
Израел
10
Индия
47
Ирак
3
Иран
6
Исландия
4
Италия
136
Ямайка
1
Япония
37
Кения
3
Южна Корея
20
Казахстан
3
Ливан
5
Шри Ланка
1
Литва
1
Латвия
1
Мароко
17
Мианмар (Бирма)
1
Малта
1
Малави
2
Мексико
28
Малайзия
7
Нигерия
19
Никарагуа
2
Нидерландия
2
Норвегия
12
Непал
3
Нова Зеландия
9
Перу
2
Филипини
35
Пакистан
7
Полша
8
Португалия
7
Катар
1
Румъния
1
Сърбия
4
Русия
9
Саудитска Арабия
4
Швеция
101
Сингапур
3
Словения
4
Словакия
2
Салвадор
1
Сирия
1
Тайланд
2
Тунис
4
Турция
5
Тайван
1
Украйна
11
Уганда
7
Съединени щати
213
Уругвай
4
Узбекистан
1
Венецуела
5
Виетнам
1
Южна Африка
3
Зимбабве
1
