Глобална директория на таланти

Комедианти от Германия

Директория на комедианти от Германия — профили, биографии, снимки и социални връзки на комедианти от Германия.

188 комедианти

Elke Winkens

Елке Уинкенс, Геборен Фишер, ist eine österreichich-deutsche Schauspielerin. Sie wuchs im deutschen Ort Ratheim, einem Stadtteil von Hückelhoven, auf. Wegen des Berufs ihres Vaters zog die Familie zunächst in die Niederlande und anschließend nach Belgien; für eine Weile lebte sie zudem in Afrika. Mit sechs Jahren startedn sie Ballettunterricht, und im Alter von neun trat sie erstmals auf einer Bühne auf. Anschließend война sie в zahlreichen Tanz... und Theaterproduktionen zu sehen. Von 1978 bis 1986 война sie als professionelle Turnerin aktiv und gewann merhrere Titel im Bodenturnen.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Бял Фердл

Вайс Фердл е немски комедиант и е един от най-известните баварски народни певци и изпълнители. Славата му се основава на пеенето на пърформанса на Ein Wagen von der Linie 8.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Карл Валентин

Карл Валентин, роден като Валентин Лудвиг Фей на 4 юни 1882 г. в Мюнхен, е бил баварски комедиант и изпълнител в кабаре. Произхождал е от среднокласово семейство; баща му, Йохан Валентин Фей, се е занимавал с бизнес за превоз на мебели, а родителите му са се оженили през 1869 г. Първоначално е работил като дърводелец и завършва стажа си около 1896 г. В ранна възраст изпитва загуби със смъртта на сестра си Елизабет през 1871 г. и братята си Карл и Макс през 1882 г.; самият той оцелява от дифтерия като бебе благодарение на лек от стара жена. Валентин започва кариерата си като изпълнител около 1901 г. като „Vereinshumorist“. През 1902 г. посещава тримесечен курс по разнообразие в Мюнхен при Херман Щребел и за първи път се представя под името „Карл Валентин“ в театъра за разнообразие Zeughaus в Нюрнберг. Прави тригодишна пауза от изпълненията, за да конструира оркестър от 20 души само с един човек, с който обикаля през 1906 г., и също така временно управлява семейната си корабостроителница Falk & Fey от 1902 до 1906 г. след смъртта на баща му. Учи музика и свири на китара при Хенрих Алберт и редовно се представя в мюнхенски кабарета и бирарии. От 1911 г. се свързва с Елизабет Велано (Лисли Карлщадт) и са известни със своите кратки комедийни рутини на баварски диалект. Творческото наследство на Валентин включва множество неми филми през 20-те години на миналия век, започвайки около 1912 г., когато основава филмово студио в Мюнхен. Той се появява в приблизително 40 късометражни филма, често базирани на негови скици, включително Тайнствеността на фризьорски салон (1923), написан от Бертолт Брехт и Mysterien eines Frisiersalons (1922). Той режисира и играе в последния си неми филм, 'Der Sonderling,' през 1929 г. Пише скици и пиеса със заглавие 'Ritter Unkenstein', и композира класическата песен ‘Ja so war'ns die oidn Rittersleut’. Бертолт Брехт сравнява Валентин с Чаплин заради отхвърлянето му на мимикрията и психологията, а Брехт понякога свири на кларинет в скиците на Валентин, подчертавайки тяхната близка приятелство. Валентин понякога е наричан 'Чаплинът на Германия'. Той се появява в първия си звуков филм, Die verkaufte Braut , през 1932 г. Почина на 9 февруари 1948 г. в Планег от пневмония. Музей „Валентин“ е открит в Мюнхен през 1959 г., а статуя на него стои на Viktualienmarkt. Работата му е повлияла на артисти като Бертолт Брехт, Семюел Бекет, Лориот и Хелге Шнайдер, и сега се счита за оказала значително влияние върху немската култура на Ваймарската република.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Кая Янар

Кая Янар е немски комедиант, роден на 20 май 1973 г. във Франкфурт на Майн. Родителите му са турски имигранти от Антакя, Турция, и той е посещавал гимназията „Heinrich-von-Gagern“ във Франкфурт, където получава Abitur. От малък Кая Янар първоначално е искал да бъде комедиант. Той продължава висшето си образование, изучавайки фонетика, американски изследвания и философия в Университета „Йохан Волфганг фон Goethe“ във Франкфурт, въпреки че не завършва степен. Неговият произход като гражданин на Германия с турско-арабски родители е допринесъл за неговата уникална перспектива. Яна́р добива известност през 2001 година благодарение на комедийния сериал на Sat.1 Was guckst du?! , в който участва, играейки с културни стереотипи. Шоуто му донася Deutscher Fernsehpreis през 2001 година и множество награди, включително Германската телевизионна награда за Най-добра комедия и Най-добро комедийно шоу през 2002 година. Той е издал няколко CD-та, включително 'Suchst du' (2001) и 'Welttournee durch Deutschland' (2003), и е публикувал книга със заглавие Made in Germany (2011). Обикаля Германия с солови комедийни програми, включително Made in Germany (2008), Live und unzensiert (2009) и All Inclusive! (2013), като записите се излъчват по RTL. Има и роля във филма от 2008 година, телевизионната комедия Dekker & Adi – Wer bremst verliert! . Извън комедийните си изпълнения, Кая Янар води предаването на RTL 'Geht's noch?! Kayas Woche' (от 2014 г.), комбинирайки стендъп комедия и политическа сатира. Преди това е водил 'Kaya Yanar testet Deutschland – die Multi-Kulti-Show' по ZDF през 2007 г. и е съводещ на ‘Stars bei der Arbeit’ от 2011 до 2012 г. Счита се за ключова фигура в насърчаването на приемането на мултикултурализма в немскоговорящите страни и от 2012 г. е кръстник на Heinrich-Middendorf-Oberschule Aschendorf, подкрепяйки 'Училище без расизъм – училище със смелост'. Той също така е член на журито на немския 'Comedy Grand-Prix' и е активно ангажиран в защитата на правата на животните, подкрепя PETA и е веган. Обяви оттеглянето си от турнета след обиколката си Lost през 2026 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Лорио

Една многостранна германска личност, Бернхард-Виктор Кристоф-Карл фон Бюлов, известен като Викко или Лориот, изпълняваше множество роли, включително комик, актьор, карикатурист, писател, режисьор на филми и хуморист. Роден е на 12 ноември 1923 г. в Бранденбург ан дер Хавел, Прусия (сега Бранденбург, Германия), и предимно използва псевдонима Лориот, произлизащ от френската дума за синигера, животното на герба на семейство фон Бюлов. Родителите му са Йохан-Албрехт Вилхелм фон Бюлов и Шарлот фон Родер; те се разделят малко след раждането му. Той израства в Берлин с баба си след смъртта на майка му, когато е на шест години. Служил е като оберлеутнант на Източния фронт по време на Втората световна война в продължение на три години, получавайки Железния кръст II и I степен и значка за танков бой в бронз. Лориот първоначално се утвърждава като карикатурист, публикувайки карикатури под псевдонима Лориот от 1950 г. нататък в списания като *Die Straße*, *Stern* и *Quick*. Фон Бюло завършва своето Abitur през 1946 г. след приключване на обучение по графичен дизайн заедно с живопис в Художествената школа на Хамбург. От 1950 г. той започва да се развива и в други творчески области, работейки като актьор, сценарист, аниматор, водещ, режисьор и сценичен/костюмен дизайнер. През 1971 г. създава карикатурата Wum, озвучавайки този персонаж лично; освен това песента 'Ich wünsch' mir 'ne kleine Miezekatze', свързана с Wum, придобива широка популярност през 1972 г. Неговият комедиен стил включва покер изражение, стремейки се публиката да се смее, а не той самият, често подигравайки се с немската формалност и искреност. Патето на Мюлер-Люденщайдт във ваната и сценарии, включващи брачно консултиране и такси за паркиране. Телевизионният сериал „Лориот“ дебютира през 1976 г., комбинирайки сериозен клоунаж с иронични шеги за немски стереотипи. Той режисира филмите „Ödipussi“ (1988) и „Pappa Ante Portas“ (1991), и проведе хумористичен гала концерт за 100-годишнината на Берлинската филхармония през 1982 г. Баварската филмова награда е връчена на него два пъти, през 1988 и 1993 г., а Университетът в Вупертал му присъжда почетна докторска степен през 2001 г. Работата му значително оформи немския език с игрите си с думи и остроумието си, и е известна с обичаено безсмислени и луди сцени. Скечовете често включват повтарящи се теми като крива снимка на стената и известни цитати като „Патока остава навън“. Лориот умира на 22 август 2011 г. в Мюнсинг-Амерланд, оставяйки след себе си наследство от хумористични чернови, истории и филми, които продължават да забавляват публиката и до днес, включително текущи турнета с негови скечове, изпълнявани от кабаре ансамбъла „Leipziger Pfeffermühle“.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Майкъл Хербиг

Майкъл Хербиг, роден на 29 април 1968 г. в Мюнхен, Германия, е немски комедиант, актьор, предприемач, сценарист, режисьор, озвучаващ актьор и продуцент. Той е известен професионално като Були Хербиг, прякор, който получава като дете от учител и по-късно приема. От малък мечтае да снима филми, първоначално следвайки фотографията по молба на майка си. Хербиг започва кариерата си през 1991 г. с участия в радиопредавания като Langemann und die Morgencrew и Die Bayern-Cops . Той продължава да работи в радиото, появявайки се в множество предавания и по-късно воденето на Bully's Late Light Show от 1997 г. Работата му се разширява към телевизията, включително комедийния скечов сериал Bullyparade , който е излъчван от 1997 до 2002 г. и в който участват Рик Каваниан, Кристиан Трамиц и Диана Херолд. Скечовете на предаването включват пародии на Star Trek , уестърни и живота на императрица Елизабет от Бавария (Сиси), като публиката гласува за теми за бъдещи филми. Той основава herbX Medienproduktion GmbH през 1996 г., последвани от herbX Tonstudios през 1998 г. и herbX Film GmbH през 1999 г. Хербиг постигна значителен успех във филмовата индустрия, режисирайки първия си филм, Erkan & Stefan , през 2000 г. Der Schuh des Manitu (2001) се превърна в голям търговски успех, привличайки над 11,7 милиона зрители и получавайки Специална награда на Баварските филмови награди през 2001 г. (T)Raumschiff Surprise – Periode 1 (2004) също се оказа търговски успешен. Той озвучи шериф Уди в немските дублажи на Toy Story 3 и Toy Story 4 . Режисира пълнометражен филм по Vicky the Viking през 2009 г. и трилъра Balloon през 2018 г. В момента води Last One Laughing: Germany в Amazon Prime от април 2021 г. Работата му е призната с награди, включително наградата Бернд Айхингер на 62-рите немски филмови награди през 2012 г., награда „Бамби“ – Филм Национален през 2001 г. и награда за немска комедия – Най-добър комик през 2001 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Михаел Митермайер

Майкъл Митермайер е немски комедиант, роден на 3 април 1966 г. в Дорфен, Горна Бавария. Баща му е работил като търговец на аукциони, а той е посещавал гимназия в Гарс ам Ин, където получава Abitur. Детството му е преминало в Бавария и първоначално се е стремял да стане рок музикант, като е вземал уроци по пиано и китара и е свирил като уличен музикант. Вдъхновен от американския комедиант Джери Луис, той започва да подготвя материали за изпълнения около 1987 г. и дебютира по телевизията на 15-годишна възраст през 1981 г. в предаването „Scooter“ на ZDF. Митермайер изучава политически науки и американски изследвания в Лудвиг-Максимилианс-Университет Мюнхен, защитавайки магистърска диплом за американската стендъп комедия през 1994 г. Кариерата му започва с комедийното шоу 'Zapped' през 1996 г., което включва пародии на немски реклами и американския сериал 'MacGyver'. Шоуто обикаля изцяло Германия, Австрия и Швейцария, постигайки разпродадени представления и печелейки наградата Златен Европа за комедия през 1997 г. Издава CD на 'Zapped!' в началото на 1997 г. и печели Prix Pantheon на немския Spaß-und-Satire-Open в Бон през 1996 г. Оттогава той е издал множество комедийни програми, включително 'Wahnsinnlich' (1990), 'Zapped!' (1999), 'Back to Life' (2002), 'Paranoid' (2004), 'Safari' (2007) и 'Achtung, Baby!' (2010), както и по-нови шоута като '#13' (2022) и 'Flashback – Die Rückkehr der Zukunft' (2024). Работата на Митермайер получи значително признание, включително наградата „Deutscher Comedypreis“ за най-добър комедиант последователно от 1999 г., като спечели общо пет пъти. Той също така е удостоен с награда „Fernsehpreis der ARD (Златна Европа)” през 1998 г. и с награда ECHO за „най-добър национален комедиант” през 2001 г. Изнасял е представления в комедийни клубове в Ню Йорк и на международни фестивали, включително Международния комедиен фестивал в Кейптаун през 2009 г. Известен е също със популяризирането на термина „Arschgeweih” и със сътрудничеството си с Guano Apes за сингъла „Kumba Yo!” под името Mittermeier vs. Guano Babes. В момента води телевизионното шоу „Намери лъжеца, Митермайер” (BR) и се подготвя за новата си програма „OLDBOY …sind wir bald da?”, която ще дебютира през 2027 г. Той откри комедийния клуб „Lucky Punch Comedy Club” в Мюнхен през 2023 г. и второ място във Виена през 2026 г., осигурявайки платформа за новопоявили се комедианти.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Ото Ваалкес

Един немски entertainer, Ото Герхард Ваалкес, широко известен просто като Ото, работи като комедиант, актьор, музикант, писател и художник на комикси. Роден на 22 юли 1948 г. в Емден, Германия, той израства в квартал Трансвал със своя по-голям брат Карл-Хайнц. Родителите му са Карл Ваалкес, художник, и Адел Люпкес. За пръв път се представя публично на 11-годишна възраст, рецитирайки Babysitter-Boogie и получавайки ваучер и книга. През периода между 1964 и приблизително 1970 г. Ото е член на The Rustlers, рок & рол група, която предимно изпълнява песни на Beatles; обаче, неговите импровизационни коментари на сцената придобиват по-голяма популярност сред публиката от музиката, което в крайна сметка го насочва към кариера в комедията. Ото започна образование по изкуство в Hochschule für bildende Künste Hamburg през 1970 г., но не завърши обучението си. През това време той живееше в споделен апартамент, наречен Villa Kunterbunt в Хамбург-Winterhude, с още четиринадесет артисти, включително Удо Линденберг и Мариус Мюлер-Вестерхаген. Той се изявяваше в фолклорния клуб Danny's Pan в Хамбург. През 1972 г. се среща с мениджъра си Ханс Ото Мертенс. Първият му албум, 'Otto', е издаден през 1973 г. и продава над 500 000 копия, с Ottifanten на корицата. Телевизионното шоу 'Otto Show' от 1973 г. бележи значителен пробив за него. Комедията на Ото се основава на каламбури, игра на думи и абсурден език, звуци и езика на тялото. Той често включва сатира, политически коментар и социална критика в своите изпълнения. Неговите книги и записи "Ото" бяха успешни, достигайки челните позиции в класациите. Известен е с герои като Хари Хирш, фрау Зурбир, оберфьорстер Пудлих и Херберт фон Кармалц, но Отофанът е неговият най-известен комичен герой. Той създава 13-серийния анимационен сериал "Отовите отофанти" през 1993 г. и анимационния филм "Командо Щьортебекер" през 2001 г. Ото също така е озвучавал герои като Мушу в "Мулан" на Дисни (1998) и Сид Ленивеца в "Епохата на ледниците" (2002). Той участва във "7 джуджета" (2004) и неговия продължение (2006). В момента живее в Хамбург-Бланкенес и продава стоки, включително тостери с логото на "Отофан" и звуков ефект, наречен "Добър апетит", и тениски с дизайн на смеещ се Отофан. През 2023 г. редактирана версия на неговата песен "Фризенюнг" достигна върха на немската класация за сингли.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Уили Астор

Вили Астор, роден като Вилхелм Готфрид Астор в Мюнхен на 6 септември 1961 г., е немски кабаре артист, музикант и композитор. Израснал в квартал Хасенбергл в Мюнхен, той посещава местни училища, преди да започне стаж като производител на инструменти в BMW през 1976 г. Продължава образованието си и става машинен инженер през 1985 г. Разнообразният опит на Астор, включително времето му като производител на инструменти, влияе на подхода му към комедията, която той смята за занаят. Той е признат за най-известния в Германия майстор на играта на думи и улов на срички от 35 години. Музикалното пътешествие на Астор започна на 14-годишна възраст, когато започна да свири на акордеон, последвано от уроци по китара от 1979 г. Около 1983 г. той започва да пише песни и прозаични текстове, утвърждавайки се в кабаре сцената на Мюнхен. Особено известен става в началото на 90-те години със своите кабаре изпълнения, използващи игра на думи, включително омофони и омоефони. Комедийният му стил се основава на собственото му въображение и спазва немските римувани правила, често изпълняван под персонажа „Вулфганг Амадеус Нотарст“. От 1990 до 1999 г. той води комедийното шоу „Die Feuchtgrubers“ по Antenne Bayern. Също така допринася за седмично комедийно сегмент, наречен „Willys Wortstudio“ за Bayern 3. През цялата си кариера, Уили Астор е постигнал забележително признание. През 1997 г. той композира химна на ФК "Байерн Мюнхен", "Stern des Südens", в сътрудничество с Щефан Леман за текста. Той се появи в телевизионния сериал "Die Willy Astor-Show" заедно с Гюнтер Грюнвалд през 1996 г. и се представи на фестивала за хумор в Ароза през 2009 г. и на фестивала "Songs an einem Sommerabend" през 2004 г. До средата на 90-те години той е издал пет албума с инструментална музика, а неговият музикален проект "Sound Of Islands" е популярен сред феновете на инструменталната музика. Той участва в благотворителен запис "Weida" през 2013 г. Комедийният му репертоар включва множество песни, считани за класики, като "Radkäppchen", "Alkoholnummer", "Fasermacker" и "Maschin scho putzt". В момента той обикаля с програмата си "Pointe of no Return", включваща неговите "Greatest Witze", и поддържа онлайн магазин за своите публикации, включително CD, свързан с неговата програма "Jäger des verlorenen Satzes". Неговите изпълнения имат за цел да помогнат на хората да забравят ежедневните тревоги.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Хелга Ханеман

Хелга Ханеман, немска забавна артистичка, кабаре артистка, певица и актриса, е родена в Берлин-Вилхелмсрух на 8 септември 1937 г. и умира в Берлин-Бух на 20 ноември 1991 г. Тя е най-малкото от четири деца. Талантът ѝ за комедия е открит, докато все още е ученичка. От 1956 до 1959 г. учи в Академията за драматично изкуство „Ернст Буш“ в Берлин-Нидершьоневайде, която посещава като Schauspielschule (актьорско училище). Това обучение я подготвя за кариера в сценичните изкуства. Ханеман започва професионалния си живот с дебют на сцена през 1959 г. в кабаре ансамбъла „Лайпцигска пиперница“. Тя се завръща в Берлин около 1961 или 1962 година, фокусирайки се върху кабаре и комедия. След 1962 г. често се появява по телевизията и радиото. От 1969 г. става постоянен член на ансамбъла на Германската телевизионна компания (Deutscher Fernsehfunk). Става известна с участията си в сатиричното комедийно шоу 'Tele-BZ', където се изявява заедно с Инеборг Крабе, Инеборг Нас, Ханс-Йоахим Ханиш и Серджо Гюнтер, появявайки се в над 30 епизода. Работата ѝ в 'Tele-BZ' ѝ донася наградата за изкуство на Свободната немска профсъюзна асоциация (FDGB) на ГДР. Ханеман постига значителна популярност в Източна Германия към края на 70-те години, известна с прякора си „Берлинска уста“, или берлинска прямота. Тя води предаването 'Helgas Top(p)-Musike' по Berliner Rundfunk от това време и има хитове като 'Wo ist mein Jeld bloß geblieben,' 'Jetzt kommt dein Süßer,' и 'U-Bahn-Beat.' Тя също така редовно представяше музикалното шоу 'Ein Kessel Buntes' и играеше роли като Ерна Мишке в телевизионния драматичен сериал Maxe Baumann от 1976 до 1980 година, и мащехата Мариане в приказния филм от 1976 година Aschenbrödel . Тя озвучаваше Йован Йенсен в три от филмите за бандата на Олсен. Ханеман получава Наградата за изкуство на ГДР през 1982 година и Националната награда на ГДР за изкуство и литература III степен през 1987 година. През ноември 1991 година е диагностицирана с рак на белия дроб, малко преди смъртта си на 54 години. В нейна памет е учредена наградата 'Goldene Henne' през 1995 година, а общинският център в Шьонеайх, където е живяла, е преименуван на Helga-Hahnemann-Haus.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Щефан Рааб

Щефан Конрад Рааб е роден на 20 октомври 1966 година в Кьолн. Той е немски entertainer, телевизионен и музикален продуцент, композитор, музикант, водещ на телевизионно предаване и предприемач. Израснал в квартал Зюлц на Кьолн заедно със сестра си, получава Abitur след като посещава йезуитското пансионно училище Aloisiuskolleg в Бон-Бад Годесберг. Родителите му са имали месарница и той самият завършва стаж като касапин, полагайки изпита за майстор през юни 1990 година. За кратко учи право в продължение на пет семестъра. Започвайки през 1990 г., Рааб се посвети на кариера като независим продуцент и композитор, започвайки с създаването на рекламни джингъли. Той дебютира по немската телевизия през 90-те години, като стана известен като водещ на комедийното музикално шоу Vivasion, което започна да се излъчва през 1993 г. по VIVA. От 1993 до 1998 г. той води Vivasion. През 1994 г. той композира хит-парадно пародия на националния футболен треньор Берти Фогтс. Освен това, той е признат за създателя на wok racing и основава продуцентската си фирма RaabTV през 1999 г. Нощното комедийно предаване TV total, което се превърна в основен елемент от немската телевизия, имаше Рааб като водещ от 1999 г. до 2015 г. Рааб създаде и други телевизионни предавания, включително "Schlag den Raab", което включваше игри срещу гости за големи парични награди, и "Bundesvision Song Contest". Той беше ангажиран с продуцирането на немски участници за конкурса Евровизия от 1998 до 2012 година и отново през 2025. През 2000 г. той изпълни песента 'Wadde hadde dudde da?' на Евровизия и се класира на пето място. Откри и популяризира музиканти като Макс Муцке, Стефани Хайнцман, Лена Маер-Ландрут и Abor & Tynna, както и водещия Елтън. Считан за един от най-успешните забавни артисти през 90-те и 2000-те години, той получи предложение за дългосрочно удължаване на договора си от ProSieben. Той прекрати телевизионната си кариера през 2015 г., но остана телевизионен продуцент до 2024 г. От септември 2025 г. той води предаването "Die Stefan Raab Show", а от март 2026 г. съвместно води вечерното съботно шоу "Wer weiß wie wann was war?" с Барбара Шьонбергер. През 2024 г. той се появи отново публично с предаването "Du gewinnst hier nicht die Million" по RTL.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Якоб Гайс

Якоб Гайс, известен още като Папа Гайс, е бил немски изпълнител, народен певец и музикален режисьор. Роден в Атина на 27 декември 1840 г., той се премества в Мюнхен със семейството си, когато е на шест години. Баща му, Николаус Гайс, заема позиция като придворен служител при гръцкия кралски двор. Гайс първоначално възнамерява да стане католически свещеник, но изоставя теологичните си изследвания на 26-годишна възраст, за да се отдаде на сценична кариера. Починава в Мюнхен на 3 март 1908 г. на възраст 67 години и е погребан в Западното гробище. Гайс започва кариерата си на изпълнител във Виена, дебютирайки на сцена на 26-годишна възраст. От 1869 г. редовно се изявява като хуморист в хотел „Оберполлингер“. За кратко се присъединява към трупата на Андерл Велш и през ноември 1875 г. става директор на собствена певческа група, включваща Кристиан Зайденбуш и Вили Шефер, известни с превъплъщенията си във феминистки образи. Сценичното му име, Папа Гайс, се превежда като „Тате Гайс“ и често носи черно облекло, наподобяващо католическо свещеническо, понякога бивайки посрещан като „Отец“. Постига значителен успех с карикатурата си на забравителен студент-корпус в костюмното представление „Das bemooste Haupt“. Около 1900 г. е смятан за най-популярният народен певец в Мюнхен. Комичният стил на Гайс включваше изобразяването на герои с пищни житейски истории и често представяше „обикновени хора“ като слуги и коняри. През 1878 г. той основава собствена музикална и комична група, наречена Gesellschaft Geis. Пол Дамас композира музика за неговите куплети, по-късно наследен от Георг Хубер. Неговите куплети се считат за отражение на културната история на Мюнхен. През 1902 г. той записва пет заглавия за Gramophone Co., включително 'Kalauer-Couplet', 'Daradl-Dadl' и травестия на 'Bachstelzenlied' (Tit-willow). Той пише автобиография, Jakob Geis: Selbstbiographie, през 1905 г. Известни куплети включват 'Schimpfen tut a jeder', 'Verlassen bin i', 'Drah di Madl, drah di' и 'morgen kommt der Mahdi'. Наследството му повлия на следващите поколения народни певци, а неговите внуци включват драматург и режисьор.

Виж профила