Глобална директория на таланти

Комедианти от Франция

Директория на комедианти от Франция — профили, биографии, снимки и социални връзки на комедианти от Франция.

211 комедианти

Dranem

Френският entertainer Шарл Арман Менар, който използва сценичното име Дранем, е бил певец на комични песни, изпълнител в музикални зали и на сцена, както и актьор във филми. Роден е в 10-ти арондимент на Париж на 23 май 1869 г. и умира в 7-ми арондимент на Париж на 13 октомври 1935 г. Баща му е бил занаятчия-бижутер, и Дранем се е научил на занаята от него. Той приема сценичното име Дранем като анаграма на Менар. Дранем започва кариерата си като чирак-златар, преди да се потопи в света на забавленията. Първоначално работи кратко като продавач на колани и търговец на ортопедични инструменти. Дебютира на аматьорска сцена в Ла Веририе през септември 1890 г. Професионалният му дебют е на 24 март 1894 г. в Електрик-Концерт. От 1895 г. се изявява с Феликс Майол и Макс Диърли в "Концерт Паризиен". Около 1896 г. развива свой собствен отличителен костюм: малко сако, райета панталон, огромни обувки и шапка, както и грим за лице. Превръща се във водещ музикален изпълнител, известен със своя комичен абсурдистки жанр. Дранем’с комедиен певчески репертоар му спечели вярна публика и го направи богат. Той се появи в много филми, включително 'Bonsoir m'sieurs dames' през 1902 г. и няколко късометражни неми филма, режисирани от Фердинанд Зека, като например 'Le salut de Dranem' (1901). Алис Гий засне единадесет първоначални звукови филма, наричани 'Phonoscènes,' с участието на Дранем за Gaumont през 1905 г. Неговият хумор беше несъответстващ и често рисков, а той изпълняваше песни като ‘Le Fils d'un gniaf’ с голяма популярност. Придобивайки Château de Ris през 1910 г., той впоследствие създаде благотворителна организация за подпомагане на възрастни артисти; домът за пенсионери беше открит от президента Арман Фалиер през 1911 г. Фондацията Дранем функционира до 2000 г., а имота сега е дом за пенсионери, управляван от държавата. Той се появи в оперети, живо театър и филми, включително 'La fille de Madame Angot' (1918) в Парижката опера-комик и ‘Les brigands’ (1931). През 1910 г. Дранем също участва в постановка на 'Le Médecin malgré lui' от Молиер в театър l'Odéon. През 1923 г. той получи отличието Chevalier de la Légion d'Honneur, последвано от званието Officier през 1935 г. Château de Ris-Orangis служи като последно място за почивка на Дранем. През Първата световна война Дранем се е представял пред войници и ранени войници, появявайки се в болници. Той също така се е появил заедно с Морис Шевалие във 'Là-Haut'. Филмът ‘Le Ménage Dranem’ (Домакинството на Дранем), направен от Pathé, изобразява обръщане на традиционните роли на половете, като съпругата тормози съпруга. Той е имал множество участия в радиопредавания и е участвал в дузина филма между 1919 и 1935 г. Починал е на 13 октомври 1935 г. в клиниката „Alma“ в Париж, достигнал възраст от 66 години.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Габриел дьо Лотрек

Габриел дьо Лотрек, роден в Безие на 21 февруари 1867 г. и починал в Париж на 25 юли 1938 г., е френски писател, хронист, преводач и поет. Далечен роднина на художника Анри дьо Тулуз-Лотрек, макар че не са имали близки отношения, той се представя като денди с монокъл и често забавлява парижкото общество около 1900 г. със своите остроумни забележки. Получава степен по литература (лисанс ес Летр) и от 1889 до 1893 г. е спътник на Алфонс Алай в „Ша Ноар“, където публикува първите си прози. Кариерата на дьо Лотрек започва в началото на 1890-те години, когато се премества в Париж и започва да допринася за публикации като *La Vie drôle*. Той често посещава литературни кафенета в Латинския квартал и се среща с Алфонс Алайс в кабарето „Ша ноар“, ставайки последовател на Алайс. Неговите творби се характеризират с хумор и фантазия, често свързани с паранаучни и окултни среди. През 1898 г. е публикувана колекция от прозивни поеми „Poèmes en prose“, което отваря врати към литературната сцена на Париж. Той организира салон в Паси, където се събират видни личности като Жан Лоран, Уили, Жан дьо Тинан, Алфред Джари, Оскар Уайлд и Пол Верлен; той е особено близък с Пол Верлен, дори пази тялото му след смъртта му. Между 1890 и 1911 г. той твърди, че е публикувал над двеста разказа, хроники и фантазии в различни публикации, включително *Le Chat Noir*, *La Vie drôle*, *Le Rire*, *Fantasio*, *La Revue blanche*, *Le Sourire* и *Le Mercure de France*. През цялата си кариера, Де Лотрек превежда произведения на Марк Твен, Хавелък Елис, Алфред Левин, Матю Фипс Шийл и Оскар Уайлд (в сътрудничество с Анри-Д. Даврай), често за Mercure de France . Той също така съосновава La Petite Semaine през 1900 г. и Академията на хумора през 1920 г. с Курнонски и Кортелин. Преподавал е латински и гръцки в Марсилия до пенсионирането си през 1929 г., след което скоро се завръща в Париж. Публикува автобиографията си, Souvenirs des jours sans souci , през 1938 г. Въпреки че търси признание, включително кандидатура за Френската академия през 1923 г., той се чувства разочарован от липсата на литературно признание. Получава отличието Légion d'honneur през 1936 г. и оставя след себе си публикувани трудове, включително 'Poèmes en prose,' 'Les Roses noires,' 'Monsieur de Crac,' и Souvenirs des jours sans souci .

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Дидие Бенюро

Дидие Бенюро е френски хуморист и актьор, роден на 28 октомври 1956 г. в Курбевоа, западен предградие на Париж. Музикалното му пътешествие започва на 15-годишна възраст със страст към китарата, което води до сформирането на акустична група, наречена 'Quasifolklo' през 1975 г. Тази група постига признание, когато печели медал в телевизионно шоу, водено от Патрис Лафон. След това служи във военното по време на периода 1977-1978 г. След военната си служба, Бенюро се захваща с възможности за изява, работейки като entertainer за MSC de Villeneuve-la-Garenne и също така заема позиции като съветник в летен лагер и надзирател в училищна столова. Посещава актьорски курсове в Villeneuve-la-Garenne MSC през 1979 г. Между 1981 и 1984 г. се появява в малки роли във филми и телевизионни предавания. През 1985 г. за пръв път се появява в Petit Théâtre de Bouvard с невротичните си герои. Сътрудничи си с Muriel Robin, за да съавторства пиеса, наречена 'MAMAN ou donne-moi ton linge ou je fais une machine !' през 1986 г. Кариерата на Бенюро набира скорост с първото му самостоятелно шоу "Най-сетне Бенюро" през 1988 г. По-късно се появява във филма на Бертранд Блие "Твърде красива за теб", след като представя на Блие видеозапис на шоуто си. Между 1990 и 2000 г. има поддържащи роли в няколко филма, включително "Пале Роял!". През 1993 г. започва второто си самостоятелно шоу, режисирано от Диодонé, и се среща с Доминик Шампие, която става негов честотен сътрудник. Издава късометражен филм, наречен "Занзибар" през 1998 г. От 1997 до 1999 г. изнася третото си самостоятелно шоу в Café de la Gare и Comédie Caumartin. Появява се в множество продукции, обхващащи комедия, романтика и телевизионни сериали, като участва в над 60 продукции до 2008 г. Критиците хвалят неговите шоута, а през 2007 г. получава Grand Prix de l’Humour Noir за шоуто си "Бобо", което печели наградата SACD за най-добро едночасово шоу през 2009 г. Играе Жилбер в телевизионния сериал "Scènes de ménages" от 23 януари 2023 г., но напуска шоуто през юни 2024 г. поради конфликти в графика.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Дидие Порт

Дидие Порт е френски комедиант, водещ на радиопредаване, журналист и хуморист, роден на 29 януари 1958 г. в Компиень. В момента е на 68 години. Родителите му са французи и поколения насам живеят във Франция. Порт получава степен по икономика от Университета Париж-X Нантер през 1980 г. Той се описва като „журналист де комплеман“ (допълнителен журналист), а не като обикновен entertainer. Порте започва кариерата си като журналист през 1984 г. в La Dépêche du Midi, и последващо си сътрудничи с различни медийни организации, включително Le Matin de Paris, L’Étudiant, Canal 102, TSF 93, RMC, RFM, Europe 2 и Ouï FM. От 1984 до 1992 г. работи като репортер-режисьор за предаването 'Culture Pub' по M6. Той също така съавторства предаването 'La Nuit de la connerie' с Anne Magnien по Canal+ и книгата 'Le Grand Livre de la connerie' с William Reymond. Работата му включва приноси към предавания като 'Les Lois de la jungle', 'Éconoclaste', 'Tutti frutti', 'Comme au cinéma' и 'Héros vinaigrette'. Кариерата на Дидие Порте включва редовни рубрики във Франция Интер, започвайки през 1993 г. със "Zappinge" и продължаващи през предавания като "Zoom", "Audimatraquage", "Rien à cirer", "Les P’tits Déj’s", "Changement de direction", "Rien à voir" и "Le Fou du roi". Той е изправен пред няколко дела за клевета заради коментарите си. Дебютира като изпълнител на едночасово шоу през 1998 г. с L'Ami des vedettes , последвано от други предавания, включително Entracte manqué , Didier Porte joue et gagne à être connu , Didier Porte aime les gens и Didier Porte fait rire les masses . От 2013 г. изпълнява Didier Porte à droite! Той пародира Никола Саркози и неговото правителство и е известен с това, че е "безмилостен" в сатирата си; миналата седмица той пародира Бернар Кушнер, министъра на външните работи. Работата му привлича все повече слушатели, допринасяйки за възраждането на политически ангажираната френска комедия. Той се е появявал като себе си във филма "Satire dans la campagne" и продължава да допринася за уеб версията на "Là-bas si j'y suis" от 2015 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Доминик Фаругия

Доминик Фаругя, роден на 2 септември 1962 г. във Виши, Франция, е многостранен френски творец. Той изпълнява функциите на актьор, режисьор на филми, сценарист, продуцент, хуморист и комедиант. Семейната му история отразява разнообразно наследство, включително еврейско пие-ноар и малтийски произход; родителите му, които са напуснали Алжир след неговата независимост през 1962 г., се заселват във Виши. Те управляват бар-ресторант, наречен „Льо Вердие“, а баща му работи като водач на група в казиното във Виши. Пълното име на Доминик Фаругя е Доминик Спиридион Льо Фаругя. От 1986 до 1992 година, „Льо Нюл“ бяха активни и допринесоха значително за френската комедия. Той пише за телевизионния сериал „Цел: нула“ през 1987 г., което донесе награда „7 д’Ор“. През този период той временно води пародиен прогноза за времето в предаването „Нюл пар альо“ от 1987 до 1988 година и случайно се появява като актьор в епизод на „Цел: нула“ поради отсъствие на актьор. Телевизионният специален филм „ТВН 595“ през 1988 г. също получава награда „7 д’Ор“. Той съосновава продуцентската компания RF2K с Оливие Грание и през 1997 г. създава телевизионния канал Comédie! TV, заемайки длъжностите генерален директор и председател от април 2002 до февруари 2003 г. Режисира филма „Градът на страха“ през 1994 г., който привлича 2,2 милиона зрители във Франция. Режисьорските му работи включват „Дълфин 1, Иван 0“ (1996), „Любовта е по-добра за двама“ (2010), „Bis“ (2015), „Връщане към 17“ (2015) и „Под един покрив“ (2017). В момента ръководи Shine Fiction заедно с Гийом Туре като главен оперативен директор, фокусирайки се върху производството на премиум сценарийни сериали за френски телевизионни оператори и глобални стрийминг платформи.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Максим Годар

Максим Годар е френски актьор, хуморист, сценарист и режисьор на филми. Роден в Компиень, Франция, на 2 октомври 1998 г. (или на 9 октомври 1999 г., според други източници), той започва актьорската си кариера през 2009 г. На осемгодишна възраст започва да посещава театрални уроци в културния център на Нуаон, воден от ранно желание да стане актьор. Неговата решителност впечатлява режисьора Лоран Тирард, който го избира за значителна роля след като вижда реклама онлайн и прослушване за „Малкият Никола“ през 2008 г. Годар е най-известен с превъплъщението си в Пети Никола във филма от 2009 г. „Малкият Никола“, базиран на творчеството на Рене Госини и режисиран от Лоран Тирард. Той изигра главната роля, спечелвайки ролята благодарение на приликата си с комиксовия герой и очевидното си желание да се актьор. Филмът е пуснат в континентален Китай на 10 февруари 2013 г. и получава номинации за най-добър чуждоезичен филм както на Европейските филмови награди, така и на Бразилските филмови награди. Той също така се появява в „Най-добрите приятели на света“ (2009) като Брус и „Големият ресторант“ (2010) като Шарл, и има поддържаща роля в „Най-добрите приятели в света“ (2010). През този период той връчва награда на The Black Eyed Peas на NRJ Music Awards през 2010 г. и участва в Prix Louis Lumière. Извън актьорската си работа, Годар е разширил своите творчески начинания. През 2015 г. той представи конференция на астрофизика Хюбер Рее в училищата в Пикардия. През 2017 г. стана кръстник на асоциацията „Събуждане“ и се появи във видеоклип за Кристоф Мадрол. Участва в късометражните филми „Поглед“ (2019) и „Поглед: глава 2“ (2019). Годар също така се е захванал с режисура, продуцирайки и режисирайки късометражния филм „Съзвездие“ от 2024 г., в който също се появява като актьор. Той присъства на премиерата на „Малкият Никола“ в Париж и на 81-вия Венециански филмов фестивал с Клод Льошу, и е участвал в благотворителни събития за организации като „Premiers de Cordée“, която предоставя спортни занимания за болни деца.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Фабрис Ебуе

Фабрис Ебуе е роден на 7 юни 1977 г. в Мезон-Алфор (Вале дьо Марн). Детството му преминава във Винсен и Ноан сюр Марн. Семейният му произход е разнообразен; баща му е гинеколог-акушер от камерунски произход, а майка му е французойка с нормански корени. Ебуе има четирима братя и сестри. Още от рано той е показвал творчески наклонности, като участва в микстейпа 'Embauche pour la débauche' на колектива Splifton Val-de-Marnais през 1999 г., рапирайки под псевдонима Mr. Faf. Образователният път на Ебуе включва преживявания в частното училище Албер дьо Мюн, от което е бил изключен, и по-късно в Бранли, Монталембер (Ножан сюр Марн) и Ла Провиданс д’Амиан. Той получава бакалавър като външен кандидат и придобива BTS в Туризма с помощта на своя учител по немски език. През това време работи като гид в пещерата Ломбрив, първоначално рецитирайки геоложка информация, преди да включва шеги и измислени исторически анекдоти, за да забавлява посетителите. От 2000 г. започва да се представя на различни парижки сцени като Театърът де Бланс-Манто и Трианън. Кариерата на Ебуе се разшири значително в средата на 2000-те години. Той се появи в късометражен филм, 'Un crime d'eau,' през 2005 г. и стана част от трупата на Jamel Debbouze’s Comedy Club от 2006 до 2008 г. Съавтор е на 'Inside Jamel Comedy Club' с Thomas N'Gijol и участва в телевизионното шоу 'T'empêches tout le monde de dormir' от 2006 до 2008 г. Той беше редовен колумнист в 'On va s'gêner' по Europe 1 от 2008 до 2014 г. и съосновател на театър Comedy Club в Париж с Thomas N'Gijol през април 2008 г. Комедийният му стил е описан като черен хумор с остър поглед, често прави наблюдения за взаимоотношенията, социалните медии и обществото. Получи наградата 'Macho d'argent' през март 2009 г. Ебуе е режисирал филми, включително 'Case départ' (2010), 'Le Crocodile du Botswanga' (2014) и 'CoeXister' (2016). В момента представя ново шоу с името 'SolitudeS,' което изследва парадокса на връзката и самотата, планирано за Рубешок на 19 ноември 2026 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Феликс Галипо

Феликс Галипо, роден като Феликс Мартин в Бордо на 12 декември 1860 г., е френски актьор, драматург и хуморист. Луиз Фенелон-Галипо го идентифицира през 1866 г., след което получава образование в Бордо и Париж, като в крайна сметка печели първа награда от Консерваторията в Париж. Първоначално избира да се представя в Театър „Пале Роял“ вместо в Комеди Франсез, по-късно преминавайки към Театър „Ренесанс“. Галипо умира в Париж на 7 декември 1931 г. и е погребан в гробището Пѐр Льошѐз, отбелязан с бронзов бюст. Кариерaтa на Галипо е била обширна, обхващайки приблизително четиридесет пиеси, поставени в парижки театри. Популярността му произтича от хумористичните му сценични монолози, особено „Телефонна комуникация“ (1906), някои от които са запазени чрез записи. Той също така си е сътрудничил с Анри Пагат под общия псевдоним Пагалипо, а той и Кокелен Каде популяризират музикални монолози в музикалните зали през 80-те години на XIX век. Стилът му разчита на писането му да генерира смях, вместо на физически черти или особености в произношението. Той е написал няколко булевардни пиеси, комедии, сцени, монолози и фантазии, и е допринасял за вестникарски колони под псевдонима Феликс Майран. Извън театъра, Галипо се впуска в ранното кино, появявайки се в творби на Фердинанд Зека, Жорж Мелиес и Пате Фрер, включително „Приключенско пътуване с автомобил“ и ранни френски звукови филми като „Писмото“ и „По телефона“ (1905). Шарл-Емил Рено го заснема да изпълнява „Първата цигара“ около 1896 или 1897 година. Той също така прави записи със слово за грамофонни плочи и играе във филми като „Джентълмен с тик“ (1911) и „Горгибус и Сганарело“ (1912), а последната му роля във филм е в „Лорена“ (1918). Той е изобразен заедно с Габриел Режан на литография от Анри дьо Тулуз-Лотрек от 1893 година. Галипо също така пише „Галипети“, които включват забавни сцени с Флоридор, Сингюи, Дазинкур и Камелеон. Тези сцени са за трупа пътуващ театър. След това Галипо получава титлата Офицер на общественото образование в Ордена на академичните палми.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Франсис Жинибре

Франсис Жинибре е френски комедиант и хуморист, роден на 17 юни 1959 г. в Тулуза, Франция. Прекарва детството си в Тулуза и получава диплома от Художествената академия, изучавайки изобразително изкуство в Художествената школа на Тулуза. Първоначално се захваща с кариера в изкуството и получава диплом от това учебно заведение. Около началото на 80-те години пренасочва фокуса си към музиката и става самоук барабанист. Свири на барабани в няколко групи, често изпълнявайки танцова музика, за да си изкарва прехраната, и дори участва в ранни турнета и представления благодарение на участието си в хор. Ключов момент в кариерата на Жинибре настъпва в началото на 80-те години, когато се среща с Ерик Кариѐр, който има нужда от барабанист. Тази среща води до незабавното сформиране на комедийния дует „Les Chevaliers du Fiel“. Те формират професионално и приятелско партньорство, изпълнявайки заедно под това сценично име. Първото им шоу е „Le détournement d’avion le plus fou de l’année“, а значително признание постигат с хитовата песен „La Smica 2000“ през 1996 г. Редовно се появяват по телевизията и радиото, а през 1995 г. се преместват в Париж. Жинибре има опит и в писането за други артисти; той е писал скетчове и е съавтор за различни изпълнители, включително „Les Vamps“ и Мишел Галабру, и е допринесъл за телевизионни и радио предавания. Работата на Жинибре се простира извън стендъп комедията. Той се е появявал в няколко филма, включително & Repas de famille (2014), Les Municipaux, ces héros (2018), Les Municipaux, trop c'est trop (2019) и Bingbodi (1998). Той е сърежисирал и участвал в Municipal Hero (2018) и Municipal Hero, Too Much is Too Much (2019) с Ерик Карие. През 2016 г. те съосновават & Championnat du monde du cassoulet de Toulouse , демонстрирайки интерес към местната култура. В момента Жинибре продължава да поддържа редовно сценично присъствие, изпълнявайки с Les Chevaliers du Fiel в шоуто им "Vacances à Dubaï". Тяхното чувство за хумор е вкоренено в ежедневието и тяхното шоу 'Le Best of collector' остава популярно. Той също така участва в пиесата 'Vacances d'enfer' в Théâtre du Gymnase Marie Bell, започваща на 14 януари 2011 г., която е описана като пародия на булевардния театър.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Франсоа Ролен

Роден на 31 май 1953 г. в Мало-ле-Бен (днес Дюнкерк), Франсоа Морис Ролен е известен професионално като Франсоа Ролен и работи като френски актьор, комедиант, автор и сценарист. Завършва бизнес училището ESSEC през 1975 г. и започва кариерата си като журналист за Le Monde от 1976 до 1991 г. През това време развива уменията си за хумор като колумнист за публикации като 'Vu de gauche' и 'Fluide glacial', усъвършенствайки уникална перспектива върху актуалните събития. Комичният път на Ролин започна с приноси към различни медийни издания. Той беше част от бурлеск музикалната група „Тчук Тчук Нуга“ през 80-те години и допринесе като сценарист за Merci Bernard между 1982 и 1984 г. По-широко признание получи с телевизионния сериал Palace през 1988 г., където беше един от авторите и създаде популярния персонаж „Професор Ролин“. Персонажът съчетава сюрреалистичен и абсурден хумор със социална сатира, често представен като причудлив и словообилен професор в неговите едночасови представления. Той също така пишеше за сатиричното новинарско предаване Les Guignols de l'info от 1989 до 1990 г. Работата на Ролин обхваща различни медии, включително кино, телевизия, литература и сцена. Той се е появявал в Pendant ce temps nos deux héros през 1988 г., участвал е в Hirondelles de saucisson , който също така е написал, през 1990 г., и е играл главната роля в Colères през 1996 г. и отново през 2008 г. Режисирал е L'Envol du pingouin през 2000 г., 2006 г. и 2008 г. и е написал множество книги, включително J'ai réfléchi pour vous (2001), Les Grands Mots du professeur Rollin (2006), Les Belles Lettres du professeur Rollin (2007) и Sophie Mounicot, c'est mon tour! (2008). Той е съавтор на произведения като Astier et Rollin posent les bases de la pensée moderne с Александър Астие през 2009 г. и Epîtres с Арно Жое & Арно Цамере през 2016 г. Играл е крал Лот в сериала Kaamelott . На Ролин е присъдена наградата „Раймон Девоа“ за френския език през 2009 г. Въпреки че спря да прави солови представления през 2017 г., той продължава да се появява в радиостанции като France Inter, Europe 2 и France Culture и е редовен член на 'Les Grosses Têtes' в RTL от 2016 г. Наскоро се присъедини към шоуто ‘Zoom Zoom Zen’ на Матьо Ноел във France Inter и ще се появява редовно в 'La semaine de campagne' от септември 2026 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Францинед

Франсед, роден Франсис Контаден на 21 октомври 1914 г. в Марсилия, Франция, е бил френски комедиант и певец. Починал е в Марсилия на 17 октомври 2012 г. Семейството му имало силни връзки със света на развлеченията; той е бил по-млад брат на актьора Фернандел, роден Фернан Жозеф Дезире Контаден на 8 май 1903 г., и чичо на Франк Фернандел. Представлението на родителите му се наричало „Лез Синед“, а Франсед възприел псевдонима Франсед, комбинирайки името си с това на групата за изпълнения на родителите си. През по-голямата част от кариерата си той се е изявявал като „комик трупие“, което означава, че пътувал много, за да се представя. Кариерата на Франсед обхващаше различни форми на забавление. Той предимно се изявяваше в кабарета и музикални зали и направи множество участия във филми, често в по-малки роли или като масовка. Като певец изпълняваше песни на Винсент Ското, Боб Кери и Пол Льомел, заедно с популярни песни на брат си Фернандел. Между 1966 и 1978 година Франсед издаде няколко плочи, включително албум, посветен на музиката на Фернандел. Той също така допринесе за рекламата от 60-те години насам, появявайки се в много реклами, като последното му участие беше за минерална вода „Ла Салвета“ през 2012 година. Комедията на Франсед често включваше южнофренски хумор, който често се представяше в едночасови представления. През 1972 г. той съживи песента на Фернандел „Ne me dis plus tu“ и я изпълни по телевизията. Докато брат му Фернандел постигна широка известност благодарение на варвите, оперетите, музикалните ревюта и особено филмовата поредица „Дон Камило“, Франсед поддържаше постоянно присъствие във френското забавление. Фернандел беше известен със своите коняшки зъби и се появи във филми като „Около света за 80 дни“ (1956) и „Парижки ваканции“ (1958), а дори участва в британски телевизионни реклами за Дюбоне. Кариерата на Франсед, макар и по-малко известна от тази на брат му, демонстрираше отдаденост към френското комедийно изкуство през целия му живот.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Фредерик Волович

Фредерик Волович е френски певец и хуморист, роден на 18 май 1974 година в Тур. Член на Les Wriggles, френскоезична група, включваща песен, театър и музикална комедия, той придоби признание заради своя принос. Тази група произлиза от 1995 година в ENSATT в Париж. Волович е част от първоначалния петчленен състав от 1995 до 2009 година. Участието на Воловичи в Les Wriggles започва през 1995 г. и продължава през няколко албума, включително Justice avec des saucisses (1997), Les Wriggles partent en live (1999), Ah bah ouais mais bon (2002), Moi d'abord (2005) и Tant pis ! Tant mieux! (2007). Групата комбинира хумористични, поетични, провокативни и нежни текстове, представяйки реалистични наблюдения чрез сцени, преплетени с песни, и последователно носи червени гащеризони по време на концертите. Те взаимодействат с публиката чрез шеги и общуване, а техните изпълнения често изследват широк спектър от теми – от ежедневието до социалната критика. Популярни песни като "Poupine et Thierry" използват алегория за изследване на културни конфликти, докато "Délit de face, yes!" се занимава с расизма. След напускането му от Les Wriggles през 2006 г., заедно с Антоан Режас и Франк Зерби, Волович формира дуото Volo с по-малкия си брат Оливие Волович през 2001 г. Volo издадоха няколко албума, включително Bien Zarbos (2005), Jours Heureux (2007), Sans rire (2013), Chanson française (2017) и Avec son Frère (2020). От 2011 г. Волович изпълнява солово шоу, първоначално озаглавено Est ce qu'il y a des morts? , което комбинира песен, хумор и музикален театър. Неговите представления наблягат на директна интеракция с публиката, прецизност в музиката и наблюдение на ежедневието, използвайки разказване на истории, ирония и вкус към наратива. Планирано е издаването на албума 'Mine de rien' през 2026 г. и изпълнение в Ашери през април 2027 г.

Виж профила