Алигиеро Ноше е известен подражател, актьор, комедиант и италиански шоумен, смятан за най-плодовния и обичан в историята на италианската телевизия.
Армандо Фалкони (1871.1954) е италиански актьор, който изпълнява както на сцената, така и на екрана, като участва в повече от четиридесет филма през кариерата си. През 1931 г. той оглавява комедията Чаровника.
Роден под името Лука Паскуале Медичи и известен под името Чеко Залоне, той е италиански художник, който работи като комедиант, сценарист, актьор и певец.
Алесандро Бергоцони, роден в Болоня, Италия, на 21 юли 1958 г., е многостранен артист. Той се определя като комедиант, актьор, драматург, писател, хуморист, кабаре артист, визуален артист и текстописец. В началото на кариерата си той си сътрудничи с Клаудио Калабро, а преди да получи юридическа степен посещава Академия „Антонияна“. Бергонцони дебютира през 1982 г. с театралното представление „Скемаджата“. Счита се за водеща фигура в италианската експериментална комедия и театър, характеризиращи се със сюрреализъм и лингвистична игра. Сценичните му произведения често изследват сюрреалистични и парадоксални ситуации, често включващи абсурд и отхвърляне на реалността като артистична референция. Забележителни продукции са „Мадорнале 33“, „Трансценди и соли“ и „Урж“. Той е написал и изпълнил над петнадесет театрални постановки, режисирайки и проектирайки декорите сам. Получава национално признание след появяването си в шоуто на Маурицио Костанцо през 1985 г. и по-късно участва в „Красотата на директното предаване“ през 1986 г. Извън театъра, работата на Бергоцони се простира до литературата и визуалните изкуства. Той е публикувал няколко книги, включително 'Le balene restino sedute', която му донася Златната палма на Бордигера през 1989 г., и 'Aprimi cielo'. Той също така се е появявал във филми като 'Pinocchio' (2002) и 'Quijote' (2006). От 2005 г. представя инсталации и изложби, изследвайки концепции като 'Crealtà'. Редовно допринася за италиански вестници и списания като La Repubblica и Corriere della Sera, пишейки рубрики като ‘il s’abato di Alessandro Bergonzoni’ и 'Aprimi Cielo'. Работата на Бергоцони често се занимава със социални проблеми, включително болест, кома, живот в затвора и мир. Той е получил множество награди, включително Premio della Critica (2004-2005), наградата Saint Vincent, наградата Gradara Ludens (1995) и Premio Nazionale Cultura della Pace през 2022 г. Продължава да се представя на сцена, като предстоящи представления са планирани в места като Teatro Romano във Верона (2026) и Teatro Duse в Болоня за Giornata dei Risvegli (Денят на пробуждането), за да подкрепи изследванията на кома.
Анжело Дуро, роден в Палермо през 1982 г., е италиански стендъп комедиант, актьор и телевизионна личност. Кариерата му започва през 2010 г., когато Давиде Паренти, шоурънърът на *Le Iene*, го открива по време на стендъп представление и го наема за програмата. Докато работи като пратеник на *Le Iene*, Дуро участва в рубрики като *Nuccio Vip* и *Il cantante senza pubblico*. Има и кратко появяване в епизод от телевизионния сериал *Squadra antimafia - Palermo oggi* през 2011 г. Комедийният стил на Дуро се характеризира с крайно политическа некоректност и постоянна провокация, често описван като „шампион на цинизма“. Езикът му често се счита за гнусен. Дебютира като актьор през 2016 г. във филма , режисиран от Фабио Де Луиджи. През 2017 г. пуска едночасовото си шоу , което бързо придобива популярност с няколко изчерпани представления и положителни рецензии. Представление на това шоу в Teatro Manzoni в Милано по-късно е излъчено по Italia 1. Дуро е изразявал мнения по широк кръг от теми, включително пол, хомосексуализъм, неграмотност и критика; той също така заявява, че се гордее, че не е роден като жена и предпочита общество с повече гей хора. Извън концертните изяви, Дуро разшири своя творчески обхват. През 2018 г. издаде първата си книга, "Il piano B". Тя беше описана като неговата 'най-лоша' страна. През февруари 2023 г. той се появи на 73-то издание на фестивала Санремо, което предизвика спорове. Дуро в момента се подготвя за четвъртото си турне, което започва на 19 февруари 2025 г. в Бари, Пулия, в Teatro Team, с най-новото му шоу, озаглавено "HO TRE BELLE NOTIZIE". Това следва предишното му турне “Sono cambiato”, което включваше над 120 изчерпани представления както в Италия, така и в чужбина. Компанията на Дуро, Da Solo Produzioni, продуцира неговите турнета. В момента той има връзка с актрисата Марилу Пипитоне и се определя като атеист. Втората му книга, "Come diventare stronzi ed essere amati", е планирано да бъде издадена през 2025 г.
Андреа Армчеърс, известен още като PoltroSax или Poltro, е италиански музикант и комедиант, роден във Ферара на 5 ноември 1965 г. Кариерата му започва с игра на саксофон в групата Libagions през 1986 г. Неговият артистичен опит включва диплома от Института Досо Доси във Ферара по приложно изкуство и степен от Академията за изящни изкуства в Болоня. Тези формални обучения допринасят за неговия уникален подход, съчетаващ визуални изкуства с музика и комедия. Той се представя на сцена повече от тридесет години, започвайки около 1993 г., и продължава да забавлява публиката в цяла Италия и международно, включително в Ню Йорк. Представленията на Armchairs се характеризират като „комедийни музикални шоута“, комбиниращи кабаре и музика по увлекателен начин. Неговият стил включва ферарския диалект в песните му, често пародирайки теми от анимационни филми или преработвайки текстове за комичен ефект. Той често се представя като персонажа ‘Нивес’, 83-годишна жена от Молинела, Болоня, и също така изобразява супергерой на име Умаз’, пародия на Спайдърмен, за да засили хумора. Хората понякога го наричат „Едносвирач“, защото прави много неща, въпреки че често работи с други изпълнители. Той е работил с групи като Stadio и музиканти като Серджо Сгрили, и заедно са създали театралното шоу ‘Сгрилаус’ от 2003 г. През 1990 г. Libagions издават своя първи национален сингъл, възползвайки се от съветите и опита на Пино Даниеле по време на неговото записване. През цялата си кариера Андреа Полтронери е участвал в множество събития като Rock Circus и Ferrara Music Park. Той е обиколил Италия с Кристина Д’Авена и Gem Boy, а през 2011 г. се присъединява към Stadio като саксофонист за турнето им 'Diamanti e caramelle'. През 2007 г. той заема второ място в национален кабаре конкурс. Докато 'Accademia del PoltroSax Club' във Франкфурт описва неговата универсалност като ключова характеристика, и 'Scuola di Fenomenologia di Chicago' (или ‘Scuola dell’obbligo della Nives’) подчертава неговата способност да издава звуци като определяща, Андреа Полтронери продължава да се представя в театри, телевизионни студия, обществени площади и различни места, демонстрирайки своето трайно присъствие в италианската сцена за развлечения.
Андреа Пучи, известен още като Пучи, е италиански комедиант, артист от кабаре, актьор и телевизионен водещ. Роден е като Андреа Бакан в Милано на 23 август 1965 г. и израства в семейство с венециански произход. Родителите му са Франческо Пиетро Бакан от Стангела (PD) и Роза ди Пресана (VR), а той има сестра на име Мануела. В момента живее в Милано. Преди да се утвърди като комедиант, Пучи е работил на различни места, включително във фамилната тютюнедуханска будка и по-късно – магазин за бижута. През лятото е работил като аниматор в туристическите селища Валтур, което допринася за неговите наблюдателски умения. През 1994 г. журналистът Тиберио Тимпери го забелязва и го представя на автор на телевизионно шоу. Прякорът му „Пучи“ идва от герой в шегите на Пипо Франко. Кариерата му започва с победата в телевизионното шоу “La sai l’ultima” през 1993/1994 г. по Canale 5, след което става редовен гост от 1994/1995 до 1999/2000 г. Комедията на Пучи се фокусира върху социална и костюмна сатира, избягвайки политически теми. Той е известен с монолозите си с фразата «È cambiato... tutto!» (Всичко се промени!). Неговият стил включва наблюдение на ежедневието и импровизиране на гротескни ситуации с публиката. От 2005 до 2016 г. е част от актьорския състав на комедийното шоу Colorado по Italia 1, и продължава да участва в 'Colorado Cafè' от 2005/2006 г. нататък. Той също така се е появявал в различни други телевизионни програми, включително Maurizio Costanzo Show , Quelli che il calcio (като специален пратеник от 2003 до 2004 г.) и Big Show (от 2017 г.). През 2010 г. съавторства книгата Ho sposato l’esorcista с Raffaele Skizzo Bruscella. Той е запален фен на Интер и често обсъжда футбола в монолозите си, дори се появява в Quelli che il calcio , за да коментира мачовете на Интер. През цялата си кариера Пучи е получил няколко награди и е участвал в множество предавания, включително „Sotto a chi tocca“, “Scherzi a parte”, “Passaparola”, “Lista d’attesa”, “Lo zoo di 105”, Radio Kiss Kiss, “Shake”, “Buon Domenica” и “All Together Now”. Той също така се е снимал във филма L'allenatore nel Pallone 2 през 2007 г. През 2021 г. е бил жури в Star in the Star , а през 2022 г. участва като участник в Stasera tutto è possibile . През август 2023 г. печели наградата за най-добър артист на фестивала Cirella Ruderi. Той се завръща в театъра през сезон 2024/2025 г. с шоуто 30 anni e non sentirli . Наскоро е трябвало да води част от 76-ото издание на Sanremo през 2026 г., но се е отказал поради противоречия и заплахи. Пучи се е сблъсквал с множество противоречия относно темите, засегнати в неговите предавания и публикации в социалните медии, включително обвинения в мизогиния, хомофобия, расизъм и анти-южни настроения. Той е изразявал подкрепа за десни политически възгледи и правителството на Мелони и е бил обвинен в мизогиния към Ели Шлайн. Предаванията му обикновено продължават между 90 минути и два часа, а Vivid Seats продава билети за неговите представления. Въпреки тези противоречия, Пучи остава популярен комик, считан за един от най-добрите изпълнители в комедийния жанр през 2026 година.
Франко Лечнер, известен професионално като Бомболо, беше италиански характерeн актьор и комедиант. Роден в Рим на 22 май 1931 г., в квартал Понте на улица „Ди Монте Джордано“ 13, той умира там на 21 август 1987 г. на възраст 56 години. Произхождал от бедно семейство, баща му е бил бивш търговец на съдове и техник по ремонт на фурни, а той напуска училище след втори клас на осемгодишна възраст. Работи като уличен търговец с брат си Ренато, продавайки домакински стоки и чинии, а по-късно чадъри, за да си изкарва прехраната. Около 40-годишна възраст спира да продава стоки на улицата благодарение на филмовата си кариера. Открит в таверна от Франко Кастелачи и Пиерфранческо Пингиторе през 1975 г., докато вечерят в 'Picchiottino', Бомболо се присъединява към кабаре компанията ‘Il Bagaglino’ и прави своя театрален дебют в Салоне Маргерита през 1976 г. Той избира ‘Бомболо’ за артистическото си име, детско прозвище, вдъхновено от песен от 1932 г., вероятно за да се противопостави на комплексите относно тялото. Комедийният му стил е предимно физически, разчитайки на изражения на лицето, кравешки поглед и използването на звукоподражания, особено отличителния звук "Тзе тзе". Често се появява в жанрови филми, включително сексуални комедии и полициотески (криминални филми), често играейки поддържащи роли заедно с актьори като Томас Милиан, Енцо Канавале и Пипо Франко. Неговите изпълнения с Il Bagaglino по-късно са излъчвани по Rai-Tv. Бомболо постигна значителна популярност благодарение на участията си в поредица полициески филми, включително тези режисирани от Бруно Корбучи, като например Squadra Antitruffa (1977) и Delitto al Blue Gay (1984). Той стана особено известен с ролята си на Вентичело, дребен крадец и информатор на полицията, в девет от единадесетте филма от поредицата за инспектор Ницо Гиралди. Този персонаж се превърна в икона и го утвърди като известен актьор в италианското жанрово кино на 70-те и 80-те години. По време на пика на тяхната популярност той се появяваше приблизително десет „barzelletta” (шеговити) филма годишно, участвайки в над четиридесет филма и телевизионни предавания. Смъртта му е причинена от усложнения след голяма хирургична операция, последвала остър менингит през 1986 г., което доведе до кома. Последното му сценично участие е било в Salone Margherita в Рим с трупата Bagaglino през май 1987 г.
Джорджо Фалети, авторе, музикант, attore e cabaretista italiano, è nato ad Asti, in Piemonte, e ha visuto sull'Isola d'Elba. Le sue opere sono state tradotte in venticinque linge e hanno avuto grande successo in Europa, in Sud America, in Cina, in Giappone, in Russia e negli Stati Uniti.
Карло Енрико Паоло Таранто, италианец по рождение, е известен като радио говорител и е достигнал популярност особено заради ролята си в групата на Гиалапа, заедно с Джорджо Герардучи и Марко Сантин.
С името на изкуството Макчо Капатонда, това е Марчело Макия, известен в Италия като комедиант, актьор, сценарист, режисьор и ютубер.
Антонио Росато, канадски актьор и говорител, е запомнен с участието си в екипа на SCTV и Saturday Night Live, както и за гласа на Луиджи в карикатури Приключенията на Super Mario (1990) и неговите телевизионни серии от 1991 г.
Албания
Армения
Аржентина
Австрия
Австралия
Азербайджан
Белгия
България
Бенин
Бразилия
Канада
Швейцария
Чили
Камерун
Китай
Колумбия
Чехия
Германия
Дания
Доминиканска република
Алжир
Естония
Египет
Испания
Финландия
Франция
Обединеното кралство
Гана
Гърция
Гватемала
Унгария
Индонезия
Ирландия
Израел
Индия
Ирак
Иран
Италия
Ямайка
Япония
Кения
Южна Корея
Казахстан
Ливан
Латвия
Мароко
Мианмар (Бирма)
Малта
Малави
Мексико
Малайзия
Нигерия
Никарагуа
Нидерландия
Норвегия
Непал
Нова Зеландия
Перу
Филипини
Пакистан
Полша
Португалия
Катар
Румъния
Сърбия
Русия
Саудитска Арабия
Швеция
Словения
Словакия
Тайланд
Тунис
Турция
Тайван
Украйна
Уганда
Съединени щати
Уругвай
Узбекистан
Виетнам
Южна Африка
