Макс Паленберг, австрийец, работил като баритон, актьор и комедиант. Той се счита за един от най-важните герои на неговата епоха и се извършва често под ръководството на Макс Райнхард.
Michael Niavarani, чийто произход съчетава австрийско и персийско наследство, изпълнява като комикс, пише и се появява по телевизията и във филмите, като продължава австрийската кабаре традиция. Неговите шеги често произлизат от културния микс на възпитанието му, позиционирането му като видна фигура в Австрийската кабаре общност. Той служи като художествен директор на Виенската Кабрет Просто от 1992 г. насам, място, което за първи път отваря врати през 1912 г. През 2010 г. той е удостоен с Австрийската награда Кабрет и е събрал три награди Роми.
Алоис Зипфло. Вайнрих е австрийски футболист, а също и джаз цигулар. Неговото време. Той също беше комедиант и актьор.
Алф Пойер, роден на Алфред Пойер на 22 февруари 1967 г. в Юденбург, Штирия, Австрия, е австрийски художник и стендъп комедиант. Посещава основно училище в Санкт Петер об Юденбург и завършва търговска академия в Юденбург през 1987 г. Преди да започне артистичната си кариера, Пойер е работил на различни позиции между 1987 и 1995 г., включително нощен пазач, сервитьорка, офис служител, студент и журналист. Пойер започва да изпълнява кабаре в Грац през 1995 г., първоначално заемайки второ място на конкурса по кабаре Kleinkunstvogel. Кариерата му набира скорост с издаването на първата му програма, 'Himmel, Arsch & Gartenzwerg,' през август 1995 г. След този дебют той продължава да се представя изключително много в Австрия и Германия. През 2000 г. печели и наградата German Comedy Awards (Най-добър дебютант), а през 2002 г. – Österreichischer Kabarettpreis. Работата на Пойер се характеризира с уникално съчетание от кабаре, изображения и обекти, създавайки това, което той нарича Gesamtkunstwerk. Той участва в конкурса Евровизия с песента 'Weil der Mensch zählt' през 2003 г., заемайки шесто място и включвайки препратки към различни животни в пародия на конкурса. Опита се да представи Австрия отново през 2005 г. Издал е няколко албума, включително Himmel, Arsch & Gartenzwerg (1996), Zen (2001), Alf singt die schönsten Lieder mit Band (2003), Lustige Lieder der Traurigkeit und Not (2005) и This Isn’t It (2010). Издал е също няколко DVD-та, като Mitsubischi (2008), Zen (2007), Kill Eulenspiegel (2007) и Satsang (2009). Песен, която той е написал, 'Good Old Europe Is Dying', предизвика полемики заради текста си. Той откри частния си музей 'Botschaft für Bewusstsein, Scheißdreck und Kunst' в Еггендорф (Тюлнерфелд) през септември 2008 г. След 26-годишна кариера, Пойер се пенсионира на 31 юли 2021 г., основно поради здравословни проблеми, включително хронична гадене и гастрит.
Бетина Сориат е австрийка, която работи като певец, танцьор, комедиант и хореограф. През 1997 г. представлява Австрия на конкурса "Евровизия" в Дъблин.
Димитър Донски е популярен български стендъп комедиант, сценарист и интернет създател, познат със своя директен, самоироничен и често провокативен хумор. След като дълги години учи в Университета на Южен Илинойс в САЩ, именно там прави първите си стъпки на стендъп сцената. След завръщането си в България Донски бързо се утвърждава като разпознаваемо име на съвременната българска комедийна сцена. Той създава авторски моноспектакли и редовно участва в общи комедийни вечери с други популярни комици. Неговият отличителен стил, който с хумор описва като „Чувствителен селянин“, му носи голяма популярност и множество последователи онлайн. Сред най-популярните му проекти е самостоятелното шоу „Дързост и срамота“ , с което обикаля страната и представя своя характерен поглед към ежедневието, обществото и човешките абсурди. През 2026 г. Донски привлече допълнително внимание с участието си в телевизионното предаване „Черешката на тортата“ по NOVA.
На 12 декември 1983 г. Йоханес Бренинг е роден в Стокхолм и е известен като шведски комик. През 2018 г. се присъединява към Джонатан Ролинс, мобилния постоянен клуб The laugh House в Стокхолм.
Карл Фаркас, роден във Виена на 28 октомври 1893 г., е бил австрийски актьор и изпълнител в кабаре. Израснал е във Виена-Леополдщат с две сестри и по-голям брат, родителите му, Мориц и Франциска Фаркас, управлявали магазин за обувки. Чичото на майка му бил авторът Феликс Залтен. Въпреки че първоначално родителите му са искали да учи право, той избира сцената вместо това, посещавайки k.k. След като завършва Staatsrealschule Glasergasse, след това учи във Виенската академия за музика и театрално изкуство. Дебютира в Олмуц като цесаревич през 1903 г., започвайки кариера, която включва различни сценични участия в Австрия и Моравия. Пътят на Фаркас към комедията претърпява значителна промяна около 1921 г., когато се присъединява към Kabarett Simpl под ръководството на Егон Дорн, където работи като „Blitzdichter“, известен още като „Die Zecke“. Той си сътрудничи с Фриц Грюнбаум по Doppelconférences и кабаретни номера, произхождащи от Будапеща. През 1924 г. се жени за актрисата Ани Хан. От 1926 г. работи в Виенския Burgtheater, а през 1927 г. той и Грюнбаум представят Marischka Revue, която има дълъг стаж от 430 представления. Той също така пише текстове за песни като „Wenn die Elisabeth nicht so schöne Beine hätt’“ и „Pflückt ein Mädl Ribisel“. Писателските му занимания се простират до ревюта и музикални комедии, включително Journal der Liebe (1926), Wien lacht wieder! (1926), Die Wunder-Bar (1929), Der Traumexpreß (1931), Hofloge (1936), Dixie (1938) и Marinka (1945). Няколко филма са базирани на негови произведения, включително When the Soldiers (1931), By Candlelight (1933), Wonder Bar (1934) и адаптации на Hofloge и Bei Kerzenlicht . Поради еврейския си произход, Фаркас е принуден да избяга през 1938 г., премествайки се през Бърно, Париж и накрая Ню Йорк. Докато е в Ню Йорк, той пише книгата с поеми Farkas entdeckt Amerika . Той също така пише либретото за оперетата на Емерих Калман Marinka . Служи на руския, румънския и италианския фронт по време на Първата световна война, получавайки сребърен медал за храброст. След завръщането си във Виена през 1946 г., се жени повторно за бившата си съпруга и възобновява изпълненията си в Kabarett Simpl през 1950 г., режисирайки го до смъртта си на 16 май 1971 г. Често се появява по австрийската телевизия (ORF) от 1957 г. нататък, известен с „Balances“, и води програмата „Aktualitätlichkeiten“ по Sender Rot-Weiß-Rot. Работата му продължава да бъде признавана; през 2014 г. участва в австрийския ревю комикс Der Blöde und der Gscheite . Той също така пише като сценарист за филми като Lumpenkavaliere (1932) и Adventures on the Lido (1933).
Клас Ериксон е шведски актьор и комедиант, в момента на 41 години. Роден на 17 август, празнува именния си ден на 7 юли и живее в апартамент в Нака, Швеция, оценен между 5 400 000 и 7 100 000 SEK. Преди това е живял на Катарине бангката 73 в Стокхолм и притежава автомобил, закупен през април 2002 г. Ериксон е известен като личност в комедийния състав Лейф & Билли. Кариерата му започна със споделяне на кратки комедийни клипове във Facebook и Vine. Той съ-създаде YouTube канала 'Jokemock!' с Алфред Свенсон и заедно разработиха поредицата 'Nordic Hillbillies,' която се разви в 'Leif & Billy.' 'Leif & Billy' беше излъчван по Sveriges Television (SVT) и TV4, а Ериксон е най-известен с ролята си на Лейф Йоман в тази програма. Поредицата получи признание, спечелвайки награда Kristall и получавайки номинации за други заради своя хумор. Той също така се появи в 'Leif & Billy' от 2017 до 2023 година, както и в 'Laxbralla' през 2018 година и 'Brorsor 4ever' през 2019 година. Присъствието на Ериксон в социалните медии е значително; неговият Instagram акаунт се класира на единадесето място сред най-влиятелните в Швеция през 2022 г., а каналите му често се появяват високо в класацията Medieakademin Maktbarometer. Той се разви и извън актьорството, съдомазвайки Musikhjälpen през 2022 г. с Оскар Зия и Тина Мехрафзун, и 'Smartare än en femteklassare' по Kanal 5/Discovery+ през пролетта на 2024 г. с Алфред Свенсон. Филмографията му включва 'Ett sista race' (2023) и е планирано да се появи във 'Bert sabbar allt' през 2025 г. Ериксон също така участва в 'The Island Sverige' през 2022 г. и се появи в телевизионното предаване 'Över Atlanten' през 2020 г. Той е член на бордовете на три компании, включително Barbro Media AB и Bröderna Öhman Merch AB. Наскоро Ериксон и неговата партньорка Юлия Кварнберг са преживели дълбока загуба. Дъщеря им Елса е родена на 26 април 2023 г., но трагично умира малко след раждане, което е продължило над 14 часа. Ериксон описа преживяването като усещане, че цялата вселена е спряла, първоначално му е било трудно да погледне дъщеря си, преди в крайна сметка да я държи в обятията си три часа. Въпреки тази скръб, те са посрещнали син, Нилс, през март 2023 г., за когото Ериксон сподели новини в Instagram, изразявайки чувства на щастие и благодарност, като същевременно признава продължаващата скръб за Елса. Той ще разкаже повече за това преживяване в интервю за 'Sommar i P1', което ще бъде публикувано като подкаст и излъчено по P1.
Лиан Огюстин, родена като Лиан Огюстин на 18 ноември 1927 г. в Берлин, Германия, е била германско-австрийска певица и актриса. Семейството ѝ се премества във Виена през 1944 г. поради въздействието на бомбардировките в Берлин и промяната в кариерата на баща ѝ; баща ѝ, Карл Огюстин, е бил виенски актьор, а майка ѝ – певица от Франкфурт на Майн. Вдъхновена от Илзе Вернер като тийнейджър, тя получава уроци по пеене и по-късно изучава музика. В началото на кариерата си, около 1946 г., тя се е изявявала в клуб за американски войници, а до 1949 г. подписва договор за запис с „Одеон“, по-късно преминавайки към „Елит Специал/Австротон“. Августин постигна значителен успех като нощен певец в виенския бар „Бохем“ след Втората световна война. Тя често изпълняваше с триото на „Бохем“, състоящо се от Михаел Данцингер (пиано), Ласло Гати (китара) и Вили Фантел (бас). Гласът ѝ беше описан като притежаващ уникално гърлен тон, смесващ игриви, уязвими, похотливи и сантиментални нотки. От 1951 г. Австрийската радио-телевизионна корпорация (ORF) я представи изключително добре, осигурявайки ѝ радиопредавания, които разшириха славата ѝ извън Виена. Тя направи множество записи, предимно за лейбъла „Vanguard“, и първият ѝ LP беше издаден в САЩ от „Vanguard Records“ през 1952 г. Тя се появи в няколко австрийски филма, започвайки през 1953 г., включително Die Fiakermilli , Lavender , The Red Prince , And Who Is Kissing Me? , Liebe, die den Kopf verliert и Licht auf der Piazza . Кариерата на Аугустин включваше представянето на Австрия на конкурса Евровизия през 1958 г. с песента "Die ganze Welt braucht Liebe", която й донесе 8 точки и 5-то място от десет участници. Тя също така се снима като Поли Пийхъм в запис от 1956 г. на Трите пенса , постижение, което й донесе Голямата награда на Диска. Изнасяше концерти в международен план, включително успешен ангажимент в Town Hall в Ню Йорк през 1961 г. Тя си сътрудничи широко с Робърт Щолц, записвайки множество заглавия с Виенския радио оркестър. Участва в немските Schlagerfestspiele през 1964 г., въпреки че не стигна до финалния кръг. Лиан Аугустин почина на 30 април 1978 г. във Виена.
Ричард Валдемар, роден Крамер на 3 май 1869 г. във Виена, Австро-Унгария, беше известен актьор и комедиант. Той почина на 27 декември 1946 г., също във Виена. Първоначално е работил за железницата, преди да поеме към сценична кариера, посещавайки театрално училище, за да се подготви за нея. Ва̀лдемар започва кариерата си на изпълнител през 1890 година в Троппау и последващо има ангажименти във Висбаден и Мюнхен. От 1893 година той се превръща в част от театралната сцена във Виена, играейки в различни места, включително Театър ин дер Йозефщадт, Ронахер и Карл- и Раймундтеатер. Първоначално се фокусира върху сериозни роли, но по-късно става известен като комедиант. Изпълненията му се простират извън Виена, с гостувания както в страната, така и в чужбина. Появява се в множество неми филми, започвайки около 1908 година, включително "Der Stiefelputzer" (1908) и "Ein Walzertraum" (1908), и продължава да се появява във филми през цялата си кариера, достигайки връх в 30-те години на XX век. Участва и в звукови филми като "Lumpenkavaliere" (1932) и "Hotel Sacher" (1939). Талантът на Валдемар за комедия се проявяваше не само на сцената и на екрана, но и в записите му. Седемстишното двустишие „Кабаретни песни за военната обстановка“ беше записано през 1915 г. по поръчка на k. k. Österreichischen Militär-, Witwen- und Waisenfonds. Тези сатирични стихове очерняха врага и потвърждаваха увереността на войниците в победата, като един куплет имитираше пехотинец, пишещ на своята любима на виенски диалект, а друг представяше руския цар, пишещ на Хинденбург. Той се появи и в комедийния и романтичен филм от 1926 г. Принцът и танцьорът ( Der Balletterzherzog ), режисиран от Макс Нойфелд, който получи негативни рецензии и цензура. През цялата си кариера той записваше музика на грамофонни плочи. През 1939 г. той получи Ehrenring der Stadt Wien (Почетният пръстен на град Виена). Той също така беше включен в списъка ‘Gottbegnadeten-Liste’ (Списък на благословените) през 1944 г., списък, използван от нацисткия режим за защита на артистите. След смъртта си няколко места бяха наименувани на него, включително Richard-Waldemar-Hof и Richard Waldemar Park, който разполага с бюст на него; той е погребан в Hietzinger Friedhof в гроб, посветен на него.
Под сценичното име Фриц Имхоф, всъщност Фридрих Арнолд Хайнрих Йешке, той е австрийски актьор, оперета тенор и комедиант.
Албания
Армения
Аржентина
Австрия
Австралия
Азербайджан
Белгия
България
Бенин
Бразилия
Канада
Швейцария
Чили
Камерун
Китай
Колумбия
Чехия
Германия
Дания
Доминиканска република
Алжир
Естония
Египет
Испания
Финландия
Франция
Обединеното кралство
Гана
Гърция
Гватемала
Унгария
Индонезия
Ирландия
Израел
Индия
Ирак
Иран
Италия
Ямайка
Япония
Кения
Южна Корея
Казахстан
Ливан
Латвия
Мароко
Мианмар (Бирма)
Малта
Малави
Мексико
Малайзия
Нигерия
Никарагуа
Нидерландия
Норвегия
Непал
Нова Зеландия
Перу
Филипини
Пакистан
Полша
Португалия
Катар
Румъния
Сърбия
Русия
Саудитска Арабия
Швеция
Словения
Словакия
Тайланд
Тунис
Турция
Тайван
Украйна
Уганда
Съединени щати
Уругвай
Узбекистан
Виетнам
Южна Африка
