Chuck - анимационният комик на GiggleTime, който разказва вицове
GiggleTime за Android
Безплатно в Google Play
Изтеглете приложението
GiggleTime - вицове, комедианти и комедийни шоута GiggleTime
Меню
Премини към Premium Добави шега Комедианти Комедийни шоута Комедиантите с най-много последователи За нас Често задавани въпроси Контакти Добавете комедиант
Изтеглете приложението
Последвайте ни

Правна информация
Политика за поверителност Условия за ползване Политика за бисквитки Политика за възстановяване и анулиране Източници
Вход
Език
Категории
Настройки
Език Български Български
Безопасен режим
Автоматично възпроизвеждане на случайни шеги
Известия
Глобална директория на таланти

Директория на комедианти

Разгледайте профилите на комедианти, кратки биографии, държава на произход и официални връзки.

Започва с G Потвърден Изчисти всички
Показани 25-36 от 91 комедианти
Потвърден Незаявен
16.11.2026 г. България

Георги Кючуков

6 739 последователи

Георги Кючуков е български стендъп комик, познат със своите авторски комедийни спектакли и характерния си разказвателен стил. Роден е през 1985 г. в Ямбол, а по-късно се премества в София, където учи туризъм и работи в търговския сектор. Започва да се занимава със стендъп комедия през 2016 г., когато участва в аматьорски турнир и печели първото място, въпреки че до този момент не е излизал на сцена. След успеха се присъединява към Inside Joke Stand Up Comedy и постепенно се превръща в едно от разпознаваемите имена на българската стендъп сцена. Кючуков развива собствено „Кючуков Комеди Шоу“, с което гостува в клубове и културни пространства в цялата страна. Сред неговите авторски спектакли са „Сам мъж по празниците“ и „Не, мерси!“, а комедията му често се основава на лични истории, ежедневни ситуации и наблюдения върху българския живот. През 2021 г. печели голямата награда „Златен микрофон“ за най-добър стендъп комедиант на първите национални награди за стендъп комедия в България. Освен като изпълнител, Кючуков активно допринася за развитието на стендъп сцената в България и участва в благотворителни инициативи. През 2022 г. е почетен член на журито на второто издание на „Golden Mic Awards“, след като предходната година печели голямото отличие. През последните години продължава да представя авторски комедийни спектакли в различни градове на страната, включително съвместни участия с други популярни български комедианти.

Габриеле Бени, комедиант от Италия
Потвърден Незаявен
Италия

Габриеле Бени

2 769 последователи

Габриеле Бени, често наричан просто „Бени“, е италиански хуморист и предприемач. Роден през 1955 г. в Монзуно, той е също така комедиант от Болоня и професионален инженер по образование. Първоначално Бени мечтаел да пътува и да живее като герой от уестърн на Джон Уейн. Началната му кариера включва работа в селското стопанство, последвана от период като машинен чертежник и опити да си намери работа в чужбина през 70-те години. Тези преживявания подхранват обширни пътувания по света, което в крайна сметка води до заселването му в Южна Америка. Комичният стил на Бени черпи силно вдъхновение от неговите глобални приключения. Той разказва тези истории в своя хумористичен монолог 'En la Lucha Total', който продължава над час и половина. Това изпълнение анализира чилийската култура ('idiosincrasia chilena') и описва преживяванията на Бени през континентите, включително тридневен престой в Йоханесбург, Южна Африка, където е работил като сервитьор по време на апартейда. Той също така пътува из Африка, среща перуански посланик и семейството му в Нигерия, и по-късно си намира работа в Перу с помощта на неаполитански геодезист, въпреки че първоначално не говори испански. Той се жени за жена, която среща в Перу, и има четири дъщери с нея. Бени е водил много телевизионни предавания, като 'Show de Benni', 'Lo peor de mi vida' и 'De noche con Benni' по Gran Santiago Televisión. Той разказваше истории и използваше живи думи ('garabatos') с италианския си акцент. Кариерата на Бени включва разнообразни начинания. Той е телевизионен водещ/аниматор, който се е появявал в различни предавания както като редовен участник, така и като гост. Особено забележителна е значителната му популярност след противоречив отговор в шоуто 'Vértigo'. Дори е записал регетон сингъл, който се превръща в лятен хит, и е издал "Enchufa" през 2006 г., като музикалното му видео става вирусно. Известен е още с участието си в риалити шоуто *Año 0* по Canal 13, където прекарва 113 дни и е последното изгонен преди полуфиналите през 2011 г. В момента Бени изнася хумористични представления в цяла Чили, които популяризира чрез социалните медии (@elshowdebenni). Описан като висок над 1,9 метра (над 6’3”) с правоъгълни мустаци и орлов нос, Габриеле Бени продължава да забавлява публиката.

Джордж Формби (1904–1961), комедиант от Обединеното кралство
Потвърден Незаявен
Обединеното кралство

Джордж Формби

2 500 последователи

Джордж Формби, роден като Джордж Хой Бут на 26 май 1904 г. в Уигън, Ланкашър, беше важна фигура в британското забавление. Той произхождаше от семейство, потопено в традицията на музикалните зали; баща му, Джордж Формби-старши, също се е представял под същото име. В началото на живота си Формби работи като конюх и жокей, започвайки на възраст от седем години. След смъртта на баща му през 1921 г., той започва да се изявява на сцена, първоначално имитирайки установения репертоар на баща си. Преломен момент настъпва през 1923 г., когато придобива укулеле и се жени за Берил Ингъм; тя впоследствие става негов мениджър и играе ключова роля в преобразяването на кариерата му. Влиянието на Берил Ингъм било незабавно забележимо, тъй като тя настоявала за официално облекло по време на изпълненията на Формби и включила укулелето в неговия репертоар. Той започнал да записва музика през 1926 г., което допълнително разширило обхвата му. От 1934 г. Формби навлязъл в света на киното, бързо придобивайки популярност и постигайки голям успех в края на 30-те и 40-те години на миналия век. Киноисторикът Брайън Макфарлейн описал неговите герои като изобразяващи „невинни ланкашърци с ограничен интелект“, което било отразено в реакциите на публиката. През Втората световна война Формби се посвещава на забавлението както на военни, така и на цивилни чрез ENSA, като изнася концерти пред около три милиона военнослужещи. След войната той предприема турнета в общността на Британската империя. Последното му телевизионно участие се състои през декември 1960 г. За съжаление, Джордж Формби умира на 6 март 1961 г. на възраст 56 години и е погребан в Уорингтън. Джефри Ричардс смята, че Формби олицетворява Ланкшър, работническата класа и цялата нация. Той оставя трайно влияние, оказвайки влияние върху по-късни комедианти като Чарли Дрейк и Норман Уиздъм, а дори и върху музиканти като „Бийтълс“. Обществото на Джордж Формби, основано през 1961 г., продължава да чества неговото наследство, с планирани конвенции за 2026 и 2027 година, и включва обширни архиви и раздел, наречен „Звучи като Джордж“ на своя уебсайт.

Жералд Дахан, комедиант от Франция – Имитации, Кукли и вентрилоквизъм
Потвърден Незаявен
14.03.2027 г. Франция

Жералд Дахан

1 740 последователи

Жералд Дахан, роден като Жералд Бертело на 17 май 1973 г. в Коняк, Франция, е френски хуморист, имитатор, радио водещ и актьор. Той започва да демонстрира своя талант за имитации на четиригодишна възраст. Родителите му са търговци, а единият е учил френско право. Приема артистичното име Жералд Дахан около шестнадесетгодишен, вдъхновен от покойната си майчина леля Емили Дахан, и се премества в Париж, за да преследва кариера в сферата на изкуството. Ранната кариера на Дахан включва спечелването на титлата "Най-млад имитатор на Франция" на 12-годишна възраст в Ангулем и получаването на наградата "Най-добър млад комедиант на годината" в Бобино през 1992 г. От 1993 до 1998 г. той озвучава много от мъжките гласове на кукли в детското телевизионно предаване Les Minikeums по France 3. Той също така участва в радиошоуто на Лоран Рукие Rien à cirer по France Inter от 1993 до 2000 г. и се появява в телевизионни предавания като Vivement dimanche с трупата си "Les 6 Clones" между 1998 и 1999 г. Той е специалист в имитациите и телефонните шеги, създавайки правдоподобни сценарии чрез вокалните си трансформации. През цялата си кариера Дахан е участвал в множество сценични представления, включително L’imposteur , Érection Présidentielle , Sarkoland и Gérald Dahan tombe les masques . Създал е и води собствено телевизионно шоу, Les missions de Gérald Dahan , по France 3 през 2006 г. Работата му с Rire et Chansons става известна с телефонни шеги, насочени към личности като Жан-Пиер Рафарин, Адриен Зелер и Зинедин Зидан. Той се е появявал във филма La Boîte (2001) и телевизионния филм La famille Zappon (2005). През 2026 г. има премиера на 'J'imite donc je suis,' с около петдесет имитации и пиано изпълнения. В момента той представя едночасово театрално представление за Молиер, озаглавено 'Il était une voix… Molière!', което има премиера на 29 март и продължава през 2027 г., изобразявайки личности като Еманюел Макрон като Алцест и Никола Саркози като Молиер.

Герт Кнебел (1953–2026), комедиант от Германия – Скеч комедия
Потвърден Незаявен
Германия

Герт Кнебел

1 010 последователи

Герд Кнебел, роден на 30 март 1953 г. в Родгау, Германия, беше многостранен entertainer, известен като музикант, комедиант и актьор. През по-голямата част от кариерата си той си сътрудничеше с други, особено като съосновател на комедийния дует „Badesalz“, създаден през 1982 г. заедно с Хендрик Нахтшайм. Преди това, от 1988 г., той беше вокалист на комеди рок групата „Flatsch“. Ранните творби на Кнебел демонстрираха отличителен комедиен стил, характеризиращ се със скечове, изпълнявани със силен хесенски акцент. Бадесалж постигна значителна популярност през 90-те и 2000-те години. Дуото се появи в няколко телевизионни програми, включително 'Ох Йох' (ARD), 'Comedy-Stories' (Sat.1) и програма с простото заглавие 'Бадесалж' по Comedy Central. Те издадоха множество албуми между 1990 и 2018 година, като няколко достигнаха значителни позиции в класациите. Албумът 'Nicht ohne meinen Pappa' (1991) достигна #70, докато 'Diwodaso' (1993) достигна #15. По-нататъшни успехи включват 'Zarte Metzger' (1995), който влезе в класацията на #9, и 'Wie Mutter und Tochter' (1997), достигайки #4. Филмовите им участия включват 'Das Super Dong Dong' (1989) и 'Abbuzze! Der Badesalz-Film' (1996). Дуото също така предприе множество турне програми, започвайки през 1985 година, включително турнето 'Das Super Dong-Dong'. През 1993 година те публикуваха книга със заглавие 'Badesalz, Vaz Daz Den?'. След разпадането на Badesalz, Кнебел продължава да изпълнява и записва. От 2005 до 2007 г. той е част от групата Die Groben Junggesellen. През 2006 г. стартира солово шоу с името 'Um was geht’s hier eigentlich?' и създава програма в памет на Матиас Белтц. Той също така изследва различни музикални колаборации, включително присъединяването към Deutschrock групата Angst vor Clowns през 2007 и 2008 г., и издаването на CD с Олаф Мил през 2010 г. с името Nette Rabenväter. Други проекти включват сформирането на метъл групата GiftDwarf с Олаф Мил през 2011 г. и стартирането на солов проект 'Die Knebells' през 2016 г. Издава CD с Mädness под името 'Dirty Dabbes' през 2018 г., и албум с испански песни под псевдонима Gerdo Sintrenza през 2022 г. Герд Кнебел умира на 24 януари 2026 г. в Нидер-Роден, оставяйки след себе си двама деца. Той е диагностициран с рак.

Янис Безос, комедиант от Гърция
Потвърден Незаявен
Гърция

Янис Безос

107 последователи

Янис Безос, роден на 10 септември 1956 г. в Атина, е гръцки актьор, режисьор и певец. Израснал е в района Филопапоу в Атина и семейството му произхожда от Керастари, Аркадия. Признат като водещ гръцки актьор от своето време, получава ранното си образование в Първо гимназиално училище в Атина и след това се обучава по театър в Театралната работилница на Димитрис Константинидис, завършвайки през 1978 г. В началото на кариерата си той си сътрудничи на сцена с Алики Воугиуклаки, а режисьорът Тимиос Каракацанис го открива по време на театрално представление в театър „Смарула“. Служи и 28-месечна военна служба като запасен лейтенант в Артилерията. Кариерата на Безос обхваща десетилетия и включва телевизия, кино, театър и музика. Той получи значително признание благодарение на ролите си в различни популярни телевизионни сериали, включително *Oi Aparadektoi* (1991–1993), *Tis Ellados ta Paidia* (1993–1995), *Ekeines ki ego* (1996–1998), *Flower-spread Life* (1998–1999), *Akros oikogeneiakon* (2001–2003) и *Eftyhismenoi Mazi* (2007–2010). Той се е снимал в пет пълнометражни филма и е озвучил героя Мани в поредицата филми *Ледниковият период*. През март 2009 г. той изпълнява главна роля в гръцка адаптация на *La Cage aux Folles* в театър „Паладиум“; впоследствие режисира постановка на *Мнимият болен* от Молиер в Одеона на Херод Атик, играейки ролята на Арган. Често си е сътрудничил с режисьора Андреас Морфониос. Извън актьорството, Безос е изследвал и други творчески пътища. Той е записал вокали за албуми на Йоргос Хацинасиос, Нотис Маврудис и Танос Микроуцокос, демонстрирайки своя певчески талант. Водещ е на документалната поредица за изкуството *Milontas gia theatro* по ERT2 от април 2016 г. В момента е планирано да се появи в новия комедиен сериал *Super Heroes* по ANT1, което сам е заявил, че ще бъде последната му телевизионна роля. Сериалът, замислен от Никос Пападопулос и Антонис Бубас, изобразява ежедневието в гръцки супермаркет. Често се описва като „някъде другаде“ и приема тази персона.

Джино Брамиери (1928–1996), комедиант от Италия – Сюрреалистичен и абсурден хумор
Потвърден Незаявен
Италия

Джино Брамиери

Джино Брамиери, роден Луиджи Брамиери на 20 юни 1928 г. в Милано, Италия, е бил италиански комедиант и актьор. Родителите му са Анжело Брамиери, дърводелец, и Джулия Ботури. Израснал е в жилищен блок за работещи хора в квартал Брера на Милано. Художественият път на Брамиери започна в края на 1943 г. с любителски дебют на благотворителен концерт в Ровеласка. Първото му театрално участие с реплики е на 27 септември 1944 г. в театър „Августо“ в Милано. През 1949 г. започва професионалният му път, като става член на ревю трупата на Ерминио Мачарио, което води до първата му платена работа с триото Брабито в театър „Антео“. Бързо придобива опит, сътрудничейки си с известни италиански комедианти като Тото, Пепино Де Филипо и Алдо Фабрици. Прякорът му „Il Re della barzelletta“ („Крал на шегите“) отразява неговия комедиен подход, характеризиращ се с разказване на хумористични анекдоти, често доставяни бързо и проявяващи сюрреалистични качества. Получава степен по счетоводство чрез вечерни курсове. През 60-те и 70-те години на миналия век Брамиери постига значителен успех по телевизията, появявайки се в предавания като Tigre contro tigre , Il signore ha suonato? , и E noi qui . Той води собствено предаване, G.B. Show , от 1982 до 1988 година. Участва и в популярни реклами на Carosello за Moplen, като става известен с лозунга 'e mó e mó Moplen'. Появява се приблизително в тридесет филма и режисира Ride bene... chi ride ultimo . Брамиери е наречен с прякорите 'il Gino nazionale' и 'Re della barzelletta'. Той събира шегите си в поредица книги, включително 50 chili fa , вдъхновени от загубата му на тегло. Рак на панкреаса отнема живота на Брамиери на 18 юни 1996 година на възраст 67 години; той е погребан в Миланското Cimitero Monumentale. Улици и булеварди са преименувани в негова чест в Милано и Рим.

Габриел дьо Лотрек (1867–1938), комедиант от Франция – Кабаре
Потвърден Незаявен
Франция

Габриел дьо Лотрек

Габриел дьо Лотрек, роден в Безие на 21 февруари 1867 г. и починал в Париж на 25 юли 1938 г., е френски писател, хронист, преводач и поет. Далечен роднина на художника Анри дьо Тулуз-Лотрек, макар че не са имали близки отношения, той се представя като денди с монокъл и често забавлява парижкото общество около 1900 г. със своите остроумни забележки. Получава степен по литература (лисанс ес Летр) и от 1889 до 1893 г. е спътник на Алфонс Алай в „Ша Ноар“, където публикува първите си прози. Кариерата на дьо Лотрек започва в началото на 1890-те години, когато се премества в Париж и започва да допринася за публикации като *La Vie drôle*. Той често посещава литературни кафенета в Латинския квартал и се среща с Алфонс Алайс в кабарето „Ша ноар“, ставайки последовател на Алайс. Неговите творби се характеризират с хумор и фантазия, често свързани с паранаучни и окултни среди. През 1898 г. е публикувана колекция от прозивни поеми „Poèmes en prose“, което отваря врати към литературната сцена на Париж. Той организира салон в Паси, където се събират видни личности като Жан Лоран, Уили, Жан дьо Тинан, Алфред Джари, Оскар Уайлд и Пол Верлен; той е особено близък с Пол Верлен, дори пази тялото му след смъртта му. Между 1890 и 1911 г. той твърди, че е публикувал над двеста разказа, хроники и фантазии в различни публикации, включително *Le Chat Noir*, *La Vie drôle*, *Le Rire*, *Fantasio*, *La Revue blanche*, *Le Sourire* и *Le Mercure de France*. През цялата си кариера, Де Лотрек превежда произведения на Марк Твен, Хавелък Елис, Алфред Левин, Матю Фипс Шийл и Оскар Уайлд (в сътрудничество с Анри-Д. Даврай), често за Mercure de France . Той също така съосновава La Petite Semaine през 1900 г. и Академията на хумора през 1920 г. с Курнонски и Кортелин. Преподавал е латински и гръцки в Марсилия до пенсионирането си през 1929 г., след което скоро се завръща в Париж. Публикува автобиографията си, Souvenirs des jours sans souci , през 1938 г. Въпреки че търси признание, включително кандидатура за Френската академия през 1923 г., той се чувства разочарован от липсата на литературно признание. Получава отличието Légion d'honneur през 1936 г. и оставя след себе си публикувани трудове, включително 'Poèmes en prose,' 'Les Roses noires,' 'Monsieur de Crac,' и Souvenirs des jours sans souci .

Гавин Мичъл, комедиант от Обединеното кралство – Скеч комедия, Разказване на истории
Потвърден Незаявен
Обединеното кралство

Гавин Мичъл

Произхождайки от Спрингбърн, Глазгоу, Гавин Мичъл е шотландски изпълнител, който работи както като актьор, така и като комедиант. Кариерата му започва неочаквано, с ранна работа по рисуване на декори в театър „Гражданинът“ в Глазгоу около 1990 г., когато получава карта за професионален актьор. След това прекарва приблизително четири или пет години, работейки като масовка в различни филмови и телевизионни продукции, преди да направи своя сценичен дебют в „Съжалявам, че е жена“, играейки масовка, участваща в сцена с клада. Мичъл се радва на разнообразието от роли, които поема, обхващайки както комедийни, така и драматични изпълнения. Мичъл е най-известен с ролята си на Робърт “Боби” Тейлър, бармана, в популярния ситком "Still Game", където се появява във всичките девет сезона и шестдесет и два епизода между 2002 и 2019 година. Тази роля му донесе широка известност, допринасяйки за международната популярност на шоуто, с фенове чак в Япония и Зимбабве. Успехът на "Still Game" беше забележителен и той спечели множество отличия, включително 14 големи награди, а неговите концертни представления бяха изиграни 51 пъти в Hydro, привличайки приблизително 12 000 зрители на представление. През юни 2019 година той спечели наградата "Най-добър актьор" на The Scottish Comedy Awards за превъплъщението си в Боби, а самото шоу получи наградата "Най-добро телевизионно шоу" същата година. Извън Still Game, Мичъл има разнообразна кариера. Той се е появявал в различни роли в скечшоуто Velvet Soup и в ситкоми като Empty, Happy Hollidays и You Instead. Мичъл многократно се е появявал в телевизионните сериали Monarch of the Glen и The Field of Blood, и е изиграл Анди Малвин в драматичния сериал Nightsleeper на BBC през 2024 г. Актьорските му кредити включват роля във филма от 1994 г. Being Human с участието на Робин Уилямс, и той е изпълнявал ролята на Великия херцог Сергей Александрович на Русия в Netflix’s The Last Czars (2019). През 2024 г. той поема главната мъжка роля в Casablanca: The Gin Joint Cut, комедийна адаптация на Casablanca, която обикаля из Великобритания, Париж и Барбадос; представленията включват сезон на Edinburgh Fringe. В момента Мичъл обикаля Шотландия с личното си театрално шоу 'Look Who It Isnae' (2024-2025) и ще се събере с други членове на актьорския състав на Still Game за ‘Auld Pals – An Evening with the Stars of Still Game’ през 2025 г.; този турне беше разпродадено през 2024 г. През 2019 г. Glasgow Caledonian University му присъжда почетна докторска степен по литература, а той приема посмъртното включване на Боуи в Залата на славата през март 2016 г. Известен е с чара си, остроумието и умението си да разказва истории, и има кариера, обхващаща над четири десетилетия.

Гаел Биен-Еме, комедиантка от Хаити
Потвърден Незаявен
Хаити

Гаел Биен-Еме

Гаел Биен-Еме е хаитянска хумористка, актриса, драматург, журналистка и активистка, преподавателка по сценично движение и глас в драматичната школа ACTE. Родена е в Порт о Пренс на 22 декември 1987 г. Тя е колумнистка и членка на феминистката организация Nègès Mawon. След средното си образование през 2006 г. постъпва в Le Petit Conservatoire, школа за театър и изкуство на словото, където завършва тригодишно обучение по сценични изкуства. През 2010 г. посещава курсове по етнодрама, „Театър и ритуал“, в ESACT, висшето училище за филмови и театрални актьори в Лиеж, а през ноември 2015 г. преминава интензивен курс по комедия в Националната школа по хумор в Монреал. Като актриса работи с режисьори като Жан Рене Льомоан в „Игра на любов и случайност“ от Мариво, Ги Режис-младши в Migrant и Пиетро Варасо в Un arc-en-ciel pour l’occident chrétien от Рене Депестр. През 2018 г. е съоснователка на ACTE, където преподава сценично движение и глас и писане на комедия, а през 2019 г. адаптира за сцена спектакъл по песните на хаитянския музикант Мано Шарлман, Limyè. Хуморът ѝ е инструмент на активизма ѝ. Много активна във Facebook, Twitter, Instagram, TikTok и YouTube, които смята за най-широката платформа за това, което нарича свой „артивизъм“, тя достига до хиляди последователи. В предаването Anriyan, Kèskonfe осмива политическите новини, за да ги постави под въпрос, информира за правата на жените и момичетата и открива фините признаци на всекидневния сексизъм в обикновени жестове и думи. Сценичното ѝ творчество включва стендъп шоуто Je suis Gaëlle (2017), Le Genre et le nombre – комедийно шоу за сексуалното образование, както и Talon aiguille Talon d’Achille (2015), Un dous un show (2017), Que ton règne vienne (2019), Tranzit (2020), Aimer en stéréo (2021) и Illégale (2022). Общо е написала шест пиеси, два монолога, две стендъп шоута и две визуални творби. През 2022 г. печели франкофонската писателска резиденция Afriques-Haïti и прекарва три месеца във френския регион Нова Аквитания – в La Maison des écritures в Ла Рошел, в Maison des auteurs et autrices des Francophonies в Лимож и в La Prévôté в Бордо. Там пише Port-au-Prince et sa douce nuit, която печели Театралната награда на RFI за 2022 г., връчена ѝ на 25 септември на фестивала Francophonies в Лимож.

Комедианти по държави

Комедианти от Албания Албания 1 Комедианти от Армения Армения 2 Комедианти от Аржентина Аржентина 36 Комедианти от Австрия Австрия 27 Комедианти от Австралия Австралия 52 Комедианти от Азербайджан Азербайджан 1 Комедианти от Бангладеш Бангладеш 1 Комедианти от Белгия Белгия 13 Комедианти от България България 57 Комедианти от Бенин Бенин 2 Комедианти от Боливия Боливия 1 Комедианти от Бразилия Бразилия 27 Комедианти от Беларус Беларус 2 Комедианти от Канада Канада 125 Комедианти от Демократична република Конго Демократична република Конго 3 Комедианти от Швейцария Швейцария 17 Комедианти от Кот д’Ивоар Кот д’Ивоар 1 Комедианти от Чили Чили 15 Комедианти от Камерун Камерун 1 Комедианти от Китай Китай 8 Комедианти от Колумбия Колумбия 4 Комедианти от Куба Куба 4 Комедианти от Чехия Чехия 7 Комедианти от Германия Германия 188 Комедианти от Дания Дания 17 Комедианти от Доминиканска република Доминиканска република 1 Комедианти от Алжир Алжир 2 Комедианти от Еквадор Еквадор 2 Комедианти от Естония Естония 5 Комедианти от Египет Египет 10 Комедианти от Испания Испания 74 Комедианти от Етиопия Етиопия 1 Комедианти от Финландия Финландия 15 Комедианти от Франция Франция 214 Комедианти от Обединеното кралство Обединеното кралство 365 Комедианти от Грузия Грузия 1 Комедианти от Гана Гана 3 Комедианти от Гърция Гърция 18 Комедианти от Гватемала Гватемала 1 Комедианти от Хърватия Хърватия 2 Комедианти от Хаити Хаити 1 Комедианти от Унгария Унгария 7 Комедианти от Индонезия Индонезия 23 Комедианти от Ирландия Ирландия 31 Комедианти от Израел Израел 10 Комедианти от Индия Индия 47 Комедианти от Ирак Ирак 3 Комедианти от Иран Иран 6 Комедианти от Исландия Исландия 4 Комедианти от Италия Италия 136 Комедианти от Ямайка Ямайка 1 Комедианти от Япония Япония 37 Комедианти от Кения Кения 3 Комедианти от Южна Корея Южна Корея 20 Комедианти от Казахстан Казахстан 3 Комедианти от Ливан Ливан 5 Комедианти от Шри Ланка Шри Ланка 1 Комедианти от Литва Литва 1 Комедианти от Латвия Латвия 1 Комедианти от Мароко Мароко 17 Комедианти от Мианмар (Бирма) Мианмар (Бирма) 1 Комедианти от Малта Малта 1 Комедианти от Малави Малави 2 Комедианти от Мексико Мексико 28 Комедианти от Малайзия Малайзия 7 Комедианти от Нигерия Нигерия 19 Комедианти от Никарагуа Никарагуа 2 Комедианти от Нидерландия Нидерландия 2 Комедианти от Норвегия Норвегия 12 Комедианти от Непал Непал 3 Комедианти от Нова Зеландия Нова Зеландия 9 Комедианти от Перу Перу 2 Комедианти от Филипини Филипини 35 Комедианти от Пакистан Пакистан 7 Комедианти от Полша Полша 8 Комедианти от Португалия Португалия 7 Комедианти от Катар Катар 1 Комедианти от Румъния Румъния 1 Комедианти от Сърбия Сърбия 4 Комедианти от Русия Русия 9 Комедианти от Саудитска Арабия Саудитска Арабия 4 Комедианти от Швеция Швеция 101 Комедианти от Сингапур Сингапур 3 Комедианти от Словения Словения 4 Комедианти от Словакия Словакия 2 Комедианти от Салвадор Салвадор 1 Комедианти от Сирия Сирия 1 Комедианти от Тайланд Тайланд 2 Комедианти от Тунис Тунис 4 Комедианти от Турция Турция 5 Комедианти от Тайван Тайван 1 Комедианти от Украйна Украйна 11 Комедианти от Уганда Уганда 7 Комедианти от Съединени щати Съединени щати 213 Комедианти от Уругвай Уругвай 4 Комедианти от Узбекистан Узбекистан 1 Комедианти от Венецуела Венецуела 5 Комедианти от Виетнам Виетнам 1 Комедианти от Южна Африка Южна Африка 3 Комедианти от Зимбабве Зимбабве 1