Глобална директория на таланти

Комедианти от Швейцария

Директория на комедианти от Швейцария — профили, биографии, снимки и социални връзки на комедианти от Швейцария.

17 комедианти

Бернард Халер

Бернар Халер, роден на 5 декември 1933 г. в Женева, Швейцария, е швейцарски актьор и комедиант. Кариерата му започва в Лозана, преди да се премести в Париж през 1955 г. с амбиции да стане актьор. Първоначално изучава ветеринарна медицина, по-късно право, но не завършва нито едно от тях. Ранните му сценични изяви във Франция включват кабарета като l'Écluse и la Vieille Grille, и той е част от трупата на Жак Фабри. Халер също така представя 'Tournée du siècle' на Шейла между 1963 и 1964 г., с Франк Аламо и Les Surfs. Ранните му роли като актьор включват второстепенни появи във филми и озвучаване на Полукс в анимационния сериал 'Le manège enchanté' през 1964 г. Кариерата на Халер тръгва с първата му кабаре програма „И какво от това?“, която има премиера в Театър дьо Пош в Женева през 1971 г. Шоуто е голям успех, играе тринадесет месеца в Театър дьо ла Мишодиер и привлича 160 000 зрители. През 1972 г. получава наградата „През дю Бригадир“ за „И какво от това?“, а през 1975 г. отново от Société des auteurs et compositeurs dramatiques за сценичната си креативност. Между 1971 и 1977 г. обикаля изцяло с Жак Брел, Жулиет Греко и Марлене Дитрих, пътувайки до Южна и Централна Африка, Англия, Канада и САЩ. Създава шест кабаре програми между 1971 и 1994 г., изпълнявайки ги както във франко-, така и в немскоговоряща Швейцария. Комедийният му стил се характеризира с игра на думи, звукови имитации и той се описва като „меланкомикер“ или меланхоличен комик, често използвайки алитерации, обсесивни повторения и лингвистични абсурди. През цялата си кариера, Халер се е появявал в над 70 телевизионни и филмови продукции, включително 'Le Journal d'un suicidé' през 1974 г. и 'Je sais rien, mais je dirai tout' на Пиер Ришар през 1973 г. Той съавторства сценарии за два филма, 'Le bouffon' и 'L'accompagnateur', през 80-те години. Играе също Исус Христос във 'Le braconnier de Dieu' през 1982 г. Работата му е документирана в записи и в неговата книга от 1981 г., 'Dits et inédits'. Халер получи множество награди, включително Голямата награда за хумор през 1983 г. и Ордена за изкуства и литература (командир) през 1995 г. Той продължи да се представя през целия си живот, появявайки се в продукции като 'Max mon amour' (1986), 'Bonjour l'angoisse' (1988) и 'Les Thibault' през 2003 г. Последният му филм беше 'Sa majesté Minor' през 2007 г. Бернар Халер почина на 23 април 2009 г. в Женева.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Швейцария

Гарди Хутер

Гарди Хутер, родена на 5 март 1953 г. в Алтщатен, Швейцария, е универсална швейцарска художничка, призната като клоун-комик, авторка, актриса и изпълнителка в кабаре. Завършва Schauspiel-Akademie Zürich през 1977 г. след обучение по класическо актьорство и театрална педагогика, което демонстрира ранна отдаденост на драматичните изкуства. Нейното пътуване претърпява значителна промяна с тригодишно „Clownsgesellenzeit“ (клоунско стажуване) в Centro di ricerca per il teatro (CRT) в Милано, където е обучавана от Марио Гонсалес, Нани Колбомбаиони и Феручо Каниеро. От 1981 г. Хутер започва обширна концертна кариера с нейния 'Clownesken Theater', изпълнявайки над 4000 представления в 35 държави на пет континента. Телевизионни станции в 17 държави са записали нейните изпълнения. Особено забележително е, че през 1991 г. тя играе ролята на Hofnärrin (луда) в Заседателната зала на Федералния съвет на Швейцария за отбелязване на 700-годишнината на Швейцария – роля, която подчертава уникалното й съчетание от хумор и театралност. През 1998 г. тя също така съавторства фестивална пиеса, посветена на 700-годишнината на Алтщатен. Творческото наследство на Хутер надхвърля сценичните изяви; тя е автор на четири детски книги „мама миа!”, три от които са илюстрирани от Катрин Луи, и съавтор на сценария за филма „Хана и Роки” (1993). Тя също така се появява във „Фата Моргана” (1989) и играе главната роля в документалния филм „Gardi – l'infinitude du jeu” (2012). Нейният принос към швейцарския театър е признат чрез множество награди, включително Wilhelmshavener Knurrhahn (1987), Hans Reinhart-Ring (1990), Prix Walo за „WANDERFUL” през 2014 г. и двадесет и две други артистични награди. През 2015 г. тя става член на Академията на глупаците, ръководена от Слава Полунин. В момента живее в италианска Швейцария и продължава да ангажира публиката чрез представления и семинари в институции като Цюрихския университет за изкуства (ZHdK).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Швейцария

Мус Буланже

Мус Буланже, родена като Берте Софи Ньоеншвандер на 3 ноември 1926 г. в Бонкур, Швейцария, почина на 16 януари 2023 г. в Пайерн. Детството ѝ е преминало близо до френската граница и тя е повлияна от различни диалекти в семейството си. След завършване на средното си образование в кантонално училище в Порентруй с търговска диплома, тя продължава да изучава театър в École sociale de musique в Женева. Това следва период като аupair в Кеймбридж, който запалва нейното влечение към музеите и пиесите на Шекспир. Тя работи като триезична секретарка в Биел, преди да поеме кариера в изкуството. Художественият път на Буланже започва с актьорски занимания и изпълнение на пиеса от Чехов през 1953 г. През 1953 г. тя се среща с Пиер Буланже, когото омъжва през 1955 г. Заедно те започват плодовито партньорство, създавайки множество радиопрограми от 1956 до 1978 г., често под заглавието 'Les Marchands d'images.' През 1961 г. посвещават епизод от предаването си на българската литература и си сътрудничат с Centre dramatique national в Лион, Франция, по ‘Poésie dans les quartiers’, започвайки през 1973 г. Работата им включва обиколки с Хосе Аспиазу и дъщеря му Лупе от 1971 до 1974 г. Буланже публикува и няколко произведения, включително Tendre pays (1967), Reflets (1973) и Ce qui reste du jour (1975), черпейки вдъхновение от сюрреалистични поети като Пол Елюар. След смъртта на Пиер Буланже през 1978 г., Моус Буланже продължава кариерата си. След пенсионирането си, тя преди това е работила като журналист по култура за Westschweizer Radio и е участвала като член на литературното жури на Société jurassienne d'émulation. Появила се е в Madame TV през 1969 г. и е била представена в документалния филм Plans-fixes през 2000 г. Издава албум, Berceuse pour une maman , през 1975 г., като пише френските текстове. Буланже е заемала различни позиции, включително поста президент на Schweizerischen Schriftstellerverband (SSV) от 1978 до 1982 г. Получава Prix des écrivains vaudois през 1997 г., а нейното наследство продължава чрез Literaturpreis Mousse Boulanger, учредена от Association vaudoise des écrivains (AVE) и присъдена за първи път през 2023 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Швейцария

Рудолф Бернхард

Рудолф Бернхард, известен още като Рудолф Бернхард Конрат, е швейцарски комикс изпълнител, който работи в радио, на сцената и във филма, най-често се появява в продукции, направени в швейцарско-немски. През 1941 г. създава Бернхард Театър Цюрих.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Швейцария

Уолтър Родерер

Уолтър Родерер, роден на 3 юли 1920 г. в Санкт Гален, Швейцария, е швейцарски актьор и сценарист, който се радва на дълга и разнообразна кариера. Първоначално има намерение да стане свещеник, той изучава гръцки и латински преди да продължи германски науки в Университета в Цюрих за четири семестъра. Финансови затруднения го отвеждат от университета и след това той поема различни работни места, включително работа в Zürcher Schauspielhaus срещу 30 франка на вечер, във фабрика и като представител на Bohnerwachs. Ранната му кариера включва второстепенни роли и работа с Cabaret Fédéral, което води до признание и участия в швейцарски филми като *Oberstadtgass*. Той се появи във филми като „Венерата от Тиволи“ (1953) и „10-ти май“ (1957), и участва в популярната комедия от 1959 г. „Модел съпруг“, която постигна рекордните 1288 представления. Той също така участва във „Мъжът с черния цилиндър“ (1960) и „Най-лудото купе в света“ (1975). Работата му се простираше извън Швейцария, получавайки признание в Германия чрез участията си в поредицата Dudu-Film. През 1957 г. основава собствен театрален труп, затвърждавайки допълнително присъствието си в индустрията за развлечения. Публикува автобиографията си „Sie müend mi verstoh …, … gelled Sie! Erinnerungen eines ernsthaften Humoristen“ през 1987 г. По-късно в кариерата си, Родерер постига значителен успех с "Швейцарец на име Ньоцли" (1988), което води до продължението "Двойният Ньоцли" (1990). Той получава множество награди през живота си, включително Prix Walo като популярен фаворит през 1983 и 1988 г., както и Ehren-Prix Walo през 2006 г. за цялостни постижения, а също така и наградата за цялостен принос на Швейцарската телевизия през 2010 г. Родерер се оттегля от сцената през 1993 г. Той също така се занимава с политически активизъм, като се бори срещу присъединяването на Швейцария към ЕИП през 1992 г. Валтер Родерер умира на 8 май 2012 г. в Илнау, а по-късно в този град е наименувана улица в негова чест. Той е запомнен с приноса си към швейцарската комедия и кино.

Виж профила