Каталдо Баглио, известен като Алдо, е италиански художник, който играе като комедиант, актьор, сценарист и режисьор и става известен като член на комедийното трио Алдо, Джовани и Джакомо.
Oreste Lionello е преводач, кабаре художник, дубльор художник, дубльор мениджър, диалог писател, хуморист и италиански телевизионен водещ.
Анджела Финочиаро е италианска актриса, родена в Милано на 20 ноември 1955 г. Нейното семейство има корени в Катания, тъй като бащината й фамилия произхожда от там. Тя започва кариерата си през 70-те години с експерименталната трупа Quelli di Grock, участвайки в представления като 'Spariamo alle farfalle', 'Felice e Carlina' и други. През 1979 г. прави своя филмов дебют във Ratataplan , режисиран от Маурицио Никети. Този ранен период включва и сътрудничество с Карлина Торта и Амато Пенасилико в театралното представление Panna Acida през 1980 г., както и участие в продукция на карнавала във Венеция между 1982 и 1983 г. Кариерата на Финочиаро продължи да се развива през 80-те години. Тя участва в пиесата Арсеник и стари коприни от 1982 до 1983 година, и посещава семинар в Театро ди Порта Романа през 1984 година. През 1985 година тя преминава към кабаре с монолога Бонкочини на Джанкарло Кабела, и по-късно изпълнява пиесата му Стаята на розовите цветя от 1988 до 1989 година. През това време тя също така се появява в телевизионното шоу La TV delle ragazze между 1988 и 1989 година. Нейната работа през последните години включва участия в Zelig (2003-2004) и Mammamia! (2004), както и изпълнението на монолога Teatro anatomico в Report през 2004 година. Анджела Финочиаро получи значително признание за своите актьорски способности. Тя спечели две награди „Давид ди Донатело“ за най-добра поддържаща женска роля: една през 2006 г. за *Не казвай*, и друга през 2007 г. за ролята си на Амелия Бенаси в *Единственият ми брат*. Нейното изпълнение в *La bestia nel cuore* (2005) също получи значителен отзвук, донасяйки й множество награди, включително „Настро д’ардженто“, „Давид ди Донатело“, „Чиак Чиак д’Оро“ и Premio Wella Cinema Donna. Тя участва в *Мис Вселена* от 2006 до 2007 г., демонстрирайки присъствието си в италианското кино и театър.
Джовани Сторти, италиански професионалист, е комик, актьор, сценарист и режисьор и е един от тримата членове на известния комикс Алдо, Джовани и Джакомо.
Винченцо Яначи, роден в Италия, е играл кариерата на певец-песнописец, кабареист, пианист, актьор, сценарист и доктор, отстоявайки себе си сред най-важните герои на италианската музикална сцена от периода след войната.
Катерина Гуцанти е италианска сатиричка и актриса, родена в Рим на 5 юни 1976 г. Тя произлиза от семейство с история на политическа ангажираност и артистично изразяване; баща ѝ, Паоло Гуцанти, е бивш депутат, а тя има двама братя и сестри, Сабина и Корадо Гуцанти, които също са сатирици. Родителите ѝ са били Паоло Гуцанти и Германа Антонучи. Кариерата на Катерина започва през 1997 г. с участие в шоуто на Пипо Чеенеди, създадено от брат ѝ Корадо. Впоследствие тя си партнира със сестра си Сабина в програмата „La posta del cuore“ през 1998 г. Комедийният стил на Гуцанти често включва пародия и създаване на персонажи, изследвайки съвременното италианско общество. Тя е особено известна със своята роля като Ариана в телевизионния сериал "Борис", който се излъчва от 2007 до 2010 година в три сезона, и тя възобнови тази роля в четвъртия сезон през 2022 година. По време на престоя си в "Борис" тя развива галерия от персонажи, включително "контесинката" Орсета Орсини. През 2012 година тя изигра Вичи, пародия на активист от CasaPound, в "Un due tre stella". Тя също така пародира Мариастела Джемини и Сара Пейлин в "Parla con me" през 2008 година. Работата ѝ включва водене на "La prova dell’otto", започвайки март 2013 година, и съводене на "Sostiene Bollani" със Стефано Боляни от 2011 до 2013 година, преди да представя "Nanuk - Prove d'avventura" с Давиде Демихелис, започвайки през 2012 година. През цялата си кариера Катерина Гуцанти е демонстрирала отдаденост към сатирични коментари и разнообразни колаборации. През 2021 г. участва в италианското комедийно шоу 'LOL - Chi ride è fuori', където се представя под напрежение. През 2014 г. си сътрудничи с Lo Stato Sociale за техния албум 'L'Italia peggiore.' Работата ѝ продължава да се развива, демонстрирайки нейната универсалност като актриса и сатирик.
Кочи Понцони, роден като Аурелио Понцони на 11 март 1941 г. в Милано, е италиански актьор, сценарист, певец и комедиант. Майка му му дала прякора „Кочи“, вдъхновен от герой от детското списание *Corriere dei Piccoli*. Посещавал както Италианския класически лицей, така и Техническия институт Карло Катанео, изучавайки счетоводство. Ранните приятелства с Ренато Поцето, започнали в Джемоньо, довеждат до значително артистично партньорство. Понцони първоначално доби известност като част от комедийния дует „Кочи и Ренато“ с Ренато Поцето, формирайки партньорството си през 1962 г. Започват да се представят в 'Cab 64' през 1964 г., а по-късно в Derby Club в Милано от 1965 г., развивайки сюрреалистичен и поетичен стил на комедия. Енцо Джаначи става приятел и съавтор през този период, допринасяйки за техните популярни песни като ‘Canzone Intelligente,’ 'La gallina,' и 'Nebbia in Val Padana.' Дебютират по телевизията през 1971 г. в минисериала Riuscirà il cav. papà Ubu? и водят Il poeta e il contadino през 1973 г. Започва солова кариера през 1976 г., белязана от кинодебюта му във Cuore di cane, като също така се появява във The Career of a Chambermaid и Sturmtruppen същата година. След като получи признание за работата си с Поцетто, Понцони се насочва към солова кариера, фокусирана върху киното и театъра. Той се появява във филми като „Маркезът на цикадите“ (1981) и „Саксофон“ (1978). В началото на 80-те години възникват разногласия с Ренато Поцетто относно избора на роли, което го кара да премести фокуса си към драматичен театър. През 1987 г. той за кратко се кандидатира за политически пост от името на Радикалната партия. Понцони се събира с Поцетто през 2000-те години за телевизионни и сценични проекти. През декември 2024 г. получава награда за цялостна кариера на Международния филмов фестивал в Асти и става официален представител на City Angels. Той публикува мемоарите си, „Версията на Кочи“, през 2023 г. и се появи в „Зелиг“ през февруари 2026 г., за да отпразнуват 30-годишнината на шоуто.
Корадо Гуцанти е роден в Рим на 17 май 1965 г. Той е италиански актьор, режисьор, сценарист, комик и имитатор, признат за една от водещите фигури на съвременната италианска комедия. Родословието на Паоло Гуцанти включва отдаденост на държавната служба, което се доказва от баща му, Паоло Гуцанти, който работи както като журналист, така и като политик; той е и внук на Елио Гуцанти, бившият министър на здравеопазването, и пра-внук на сеизмолога Корадо Луиджи Гуцанти. Посещава XXXI Научна гимназия „Номентано“ в Рим, но не завършва обучението си, посещава философия в Университета „Ла Сапиенца“ в Рим, където полага единадесет изпита. Гузанти започва кариерата си през 1987 г., като пише за пиесата на сестра си Сабина „Il tempo restringe“, и продължава да пише за телевизионни предавания през 1988 г. От 1989 до 1991 г. той си сътрудничи с Антонио Ричи в Mediaset и играе в сатиричния театър на Серена Дандини. Участва в създаването на телевизионното предаване Avanzi от 1991 до 1993 г., като през 1992 г. добива известност като комик, изобразяващ Роко Смитърсънс. Неговата комедия е повлияна от Monty Python, Saturday Night Live, италианската комедия „commedia all'italiana“, Раймондо Вианело, Карло Вердоне, La Smorfia и Ренцо Арборе. През 1992 г. той също така пише и публикува 'Il libro de Kipli', събирайки мъдрости от Avanzi . През този период се появява в песента на Speaker Dee Mò „Questione di stile“ и прави своя филмов дебют през 1992 г. със Стефано Масциарели във 'Prima le donne'. Гузанти е известен с имитациите си на италиански личности като политици, журналисти и знаменитости, включително Виторио Сгарби, Джани Миноли и Джанфранко Фунари. Той създава няколко запомнящи се персонажи в телевизията, като Пипо Ченеди (1997), Брунело Робертети, сатира на псевдоинтелектуалец, и Кело, псевдосвещеник. Режисира филма Фашисти на Марс (Fascists on Mars) през 2006 г. Неговите творби включват създаването на предавания като Il caso Scafroglia (2002) и Aniene (2011-2012). Той се е появявал в множество предавания на Серена Дандини, включително 'Maddecheaò', 'Tunnel', 'Pippo Chennedy Show' и 'L'ottavo nano,' и е изпълнявал комедийни сцени с Карла Синьорис в 'Avanzi.' Получава наградата за политическа сатира Forte dei Marmi през 2010 г. Продължава да работи като актьор, режисьор, комик и имитатор, появявайки се в предавания като 'Milano-Roma' и 'L'Ottavo nano'.
Родена в Торино, Италия, на 29 октомври 1964 г., Лучиана Литицето е италианска забавна личност, която работи като комедийна актриса, радио личност и хуморист. Израснала е в квартал Сан Донато в Торино, със семеен корен от Босконеро. Родителите ѝ са Пиетро Литицето и Антониета Дедзуто. Често я наричат ласкателно „Лучианина“. Кариерата на Литицето започва с обучение в Консерваторията „Верди“ в Торино, където през 1984 г. получава диплома по пиано; впоследствие тя придобива бакалавърска степен от Факултета по хуманитарни науки на Университета в Торино през 1990 г. Посещава и актьорско училище в Монкалиери и работи като учител в продължение на девет години в училището „Карло Леви“. Преди да получи по-широко признание, Литицето се е изявявала в театри в Торино и околностите му, както и е предоставяла гласов озвучаващ материал за международни сапунени опери. Дебютира в „Hit Parade“ на Rai Radio 2 и получава по-широко признание благодарение на участия в шоуто на Маурицио Костанцо, което й позволява да се фокусира върху развлеченията. Кабаретното шоу „Zelig“ през 90-те години затвърждава още повече присъствието й в италианската комедия. Литцицето придоби известност благодарение на своя сатиричен хумор, често насочен към държавни служители и религиозни лидери. Има ролята на Сабрина в телевизионното шоу "Сиелито Линдо" през 1993 г., запомнено с фразата "Минкия Сабри!". Тя е автор на 14 хумористични книги до 2014 г., често споменаващи гениталиите като Уолтър и Йоланда. Нейната работа включва участия в "Аванци" (Рай Тре) и роли във филми като "Тути джу пер тера" и "Тре уомени е уна гамба". Тя е редовен гост в "Май дире гол" от 1997 г. и съводеща на фестивала "Санремо" през 2013 и 2014 г. с Фабио Фацио. През 2007 г. е наградена със Златния приз "Де Сика" от президента на Италианската република, а през 2013 и 2014 г. е призната за Най-добра женска роля в италианското телевизия. Към момента тя редовно се появява в вечерното предаване "Че темпо че фа" на Рай 3, а от 15 октомври 2023 г. Литцицето и Фабио Фацио ще преминат към мрежата Warner Bros Discovery (NOVE). Забележително е, че тя получи почетното звание "Гран корнута 2021" от карнавала в Путиняно, отличие, символизиращо остроумие и интелект в региона Бари.
Масимо Гини е италиански актьор, роден в Рим на 12 октомври 1954 г. Родителите му се разделят, когато е на три години; баща му е от Парма, а майка му е римлянка. Започва кариерата си като аниматор в туристически селища и също така работи като озвучаващ актьор и радиоводещ в ранните си години. През тези формиращи години се сприятелява с Фабрицио Бентивогльо и Армандо Де Раца и получава ранно признание като театрален актьор. Масимо Гини е работил с видни режисьори, включително Франко Дзефирели, Джорджо Стрелер, Джузепе Патрони Грифи и Габриеле Лавия, и дори се е изявявал заедно с Виторио Гасман в Отело на Шекспир. Кариерата на Гини във филмите започва с роля в Speed Cross (1979). Той се е появявал в множество филми през цялата си кариера, включително La neve nel bicchiere (1984), Secrets Secrets (1984), Lethal Obsession (1987), Italia-Germania 4-3 (1990), където играе Федерико, и Living It Up (1994). Той също така изиграва Роберто Роселини в Celluloide (1996) и озвучава Николас Кейдж в Via da Las Vegas . Получава международно признание за ролята си в La tregua (1997). Филмографията му включва участия в La bella vita (1994) на Паоло Вирци и Tea with Mussolini (1999), където играе баща си, както и реклама на Illycaffè, режисирана от Франсис Форд Копола през 1999 г. Работата на Масимо Гини надхвърля киното. Той играе капитан Феличи в *Segreti segreti* (1984) и Валзензани в *Compagni di scuola* (1988). Той изиграва Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, в минисериала *Papa Giovanni - Ioannes XXIII* (2002) и Антонио Меуци във филм за телевизия за изобретяването на телефона през 2005 г. Участва в сериала *Raccontami* (2006-2008) и в няколко филма от поредицата „cinepanettoni“ на Нери Паренти между 2005 и 2010 г. През 2011 г. печели певната надпревара *Lasciami cantare!* и участва в мюзикъла *La Cage aux Folles*. Водещ е на събитието за стартиране на Agon Channel през 2014 г. и се появява във *Non si ruba a casa dei ladri* (2016). В момента е планирано да се появи в *Hotel Costiera* (2025) и най-скоро участва във *The New Pope* (2020).
Италиански филмов актьор, комедиант и телевизионен водещ, Раймондо Вианело е роден в Рим на 7 май 1922 г. Прекарва младежките си години в Пула и умира в Милано на 15 април 2010 г. на възраст 87 години поради бъбречна недостатъчност. Артистичната му кариера обхваща шест десетилетия, утвърждавайки го като един от основателите на италианската телевизия заедно с Майк Бонго и Корадо. Вианело е роден в Рим, но прекарва десетилетия в Далмация, преди да се премести в Милано, където живее и умира. Кариерата на Вианело започва в края на 40-те години, първоначално работейки във филма като комичен актьор и сценарист. Той служи за кратко като подофицер в берсаглиерите по време на Италианската социална република, присъединявайки се през 1943 г. на около 20-21 години, и е пленен от американски войници по време на Втората световна война. Прекарва известно време в лагер за военнопленници близо до Пиза, опит, който може да е повлиял на решението му да се занимава с актьорство вместо с военна или юридическа кариера, както желаеха родителите му. През този период той споделя лагера с бъдещи видни личности като Дарио Фо, Енрико Мария Салерно и Уолтър Киари. От 1954 до 1959 г. съвместно води сатиричното шоу Un due tre с Уго Тоняци, програма, спряна през 1959 г. след скеч за президента Джовани Грончи. През цялата си кариера, Вианело се е снимал в 79 филма между 1947 и 1968 година и е водил множество телевизионни предавания. Те включват няколко съботни предавания по RAI през 70-те години, викторини като Zig Zag и Il gioco del 9 , и спортно токшоу Pressing от 1991 до 1999 година. Вианело също така е бил водещ на Фестивала за музика в Сан Ремо през 1998 година. Вероятно най-известната му работа е ситкомът Casa Vianello , в който участват той и съпругата му, актрисата Сандра Мондаини, с която се жени през 1962 година. Предаването е излъчвано от 1988 до 2008 година по Canale 5 и по-късно Rete 4, като Вианело и Мондаини играят себе си. Последното им общо участие е в телевизионния филм Crociera Vianello през 2008 година.
Известен като Дадо, името на изкуството Габриел Пелегрини, е италиански художник, занимаващ се с комедия, кабаре и музика. През последните години е фокусирал дейността си върху певческия театър.
Албания
Армения
Аржентина
Австрия
Австралия
Азербайджан
Белгия
България
Бенин
Бразилия
Канада
Швейцария
Чили
Камерун
Китай
Колумбия
Чехия
Германия
Дания
Доминиканска република
Алжир
Естония
Египет
Испания
Финландия
Франция
Обединеното кралство
Гана
Гърция
Гватемала
Унгария
Индонезия
Ирландия
Израел
Индия
Ирак
Иран
Италия
Ямайка
Япония
Кения
Южна Корея
Казахстан
Ливан
Латвия
Мароко
Мианмар (Бирма)
Малта
Малави
Мексико
Малайзия
Нигерия
Никарагуа
Нидерландия
Норвегия
Непал
Нова Зеландия
Перу
Филипини
Пакистан
Полша
Португалия
Катар
Румъния
Сърбия
Русия
Саудитска Арабия
Швеция
Словения
Словакия
Тайланд
Тунис
Турция
Тайван
Украйна
Уганда
Съединени щати
Уругвай
Узбекистан
Виетнам
Южна Африка
