Глобална директория на таланти

Директория на комедианти

Разгледайте профилите на комедианти, кратки биографии, държава на произход и официални връзки.

Комедийни шоута Най-следвани Добавете комедиант

Всички A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Държава:

Предстоящи участия Потвърден Заявени профили

Започва с P Потвърден Изчисти всички

Показани 49-60 от 102 комедианти

Потвърден Незаявен

Дания

Петер Фрьодин

Петер Фрьодин е многостранен датски entertainer, признат като актьор, комедиант и певец. Роден на 7 януари 1964 г. в Кристиансхавн, той прекарва детството си на остров Амагер, Копенхаген, посещавайки Sønderbro Skole. Въпреки че първоначално се захваща с актьорството, като кандидатства за театрално училище без успех, кариерата му започва през 1984 г. с роля в мюзикъла 'Runaways' и последващо в Merkurteatret. Ранните му преживявания включват сътрудничество с Паприка Щин, Хела Юф и Мартин Бригман в Cafe Teatret, което се оказва основополагащо за по-късната му работа. Комичният път на Фрьодин се оформя чрез участието му в комедийните групи Lex & Klatten и Det brune punktum. Музиката от тези групи постига значителна популярност по датско радио. Той разширява обхвата си, като съвместно води детското предаване 'Bullerfnis' с Хела Юф от 1990 до 1992 година, и се появява в няколко датски филма като 'Ханибал & Джери', 'Мотело', 'Миракел', 'Грев Аксел', 'Коледа във Валхала' и 'Една кратка една дълга'. Той също така получава признание чрез участия в телевизионни реклами за марки като Tuborg и TDC. Особено забележително е сътрудничеството му с Джими Йоргенсен в песента 'Vent på mig' от 'Една кратка една дълга', която става радио хит между 1995 и 2010 година. Освен актьорство и комедия, Фрьодин демонстрира значителен музикален талант; Ярл Фрис Микелсен го смята за „един от най-добрите певци на Дания“ по време на шоуто „Ето живота ви“. Той си сътрудничи с Бент Фабрициус-Бьере в албума „Джъкбокс“ през 2004 г. Творческото му партньорство със Сьорен Йстергаард доведе до турне цирк на комедията, Зъркус Немо. През 2019 г. той възприема образа на Франци25 за Рёд25, издавайки шлагер музика, която постига вирусен успех. Той е разказвал детски книги от Оле Лунд Киркегаард и Ким Фупц Аакeson и съавтор на „Лилле Аллан - Човешката антена“ с Лайн Кнутсон през 2012 г., последвано от продължението „Лилле Аллан и Двойници училището“ през 2013 г. По-скоро, той се е появявал като Доктор Манч в ситкома на DR Ultra „За кулисите“ и като детектив в шоуто на TV 2 „Кой носи маската?“ от 2021-2022 г., и озвучава „Частният колекционер“ във филмовата адаптация на „Лилле Аллан“ през 2022 г. Той също така е бил съдия в „Дания има талант“ през 2015 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

България

Петьо Петков – Шайбата

Петьо Петков – Шайбата е български актьор и телевизионен водещ, познат най-вече с участието си в комедийното шоу „Комиците“ по bTV. Роден е на 10 октомври 1978 г. в София. Първите си стъпки на сцената прави като 16-годишен в детска театрална студия „Камбаната“, а по-късно учи актьорско майсторство в НАТФИЗ. Популярност придобива със своите забавни монолози по ежедневни и житейски теми, в които се отличава с характерния си комедиен стил. След като става част от „Комиците“, първоначално е водещ на предаването, а впоследствие започва активно да участва и в неговите скечове. През 2000 г. участва и във видеоклипа към песента „Ветрове“ на Лили Иванова. Петков има участия и в телевизионни и филмови продукции. В продължение на няколко сезона играе ролята на Петър Пейчев – Пепи в популярния сериал „Столичани в повече“. През 2016 г. участва и във филма „Бойка: Фаворитът IV“, заснет в България, където изпълнява ролята на Доминик.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Пиер Дак

Пиер Дак, роден като Андре Исак на 15 август 1893 г. в Шалон сюр Марн, Франция, е бил френски хуморист. Неговото семейство, произхождащо от Алзас (Утенхайм и Нидерброн-ле-Бе), имало еврейски корени и емигрирало след Френско-пруската война. Баща му, Саломон Исак, бил касапин, а семейството се преместило в Париж, когато Дак бил на три години. Посещавал уроци по цигулка като дете, но е бил изключен от училище през 1908 г. заради шега. Кариерата на Дак започва през 20-те години като шансониер в кабарета като „La Muse rouge“ и „La Vache enragée“. През 1938 г. той създава сатиричния вестник „L'Os à moelle“, който придобива популярност, преди да бъде спрян от нацистка цензура. Той се появява във филми като „Voilà Montmartre“ (1934) и „Juanita“ (1935). През 1941 г., бягайки от конфликта на Втората световна война, той търси убежище в Лондон. Там допринася за Радио Лондон, служба на BBC, достигаща окупирана Франция, като композира хумористични песни и изпълнява комедийни рутини. Той е арестуван в Испания, опитвайки се да достигне Лондон, и прекарва няколко месеца във франкистките затвори. След Втората световна война, Дак формира комичен дует с Франсис Бланш и заедно създават и водят популярни радиопредавания като *Malheur aux barbus*, *Signé Furax* и *Bons Baisers de partout*. Дак измисля комичния термин „Шмилблик“, описан като „строго цялостен, което служи абсолютно на нищо и затова може да служи на всичко“ и популяризира думата „луфок“. Той също така изобретява биглотрона и рецептата за ядково сладко. Бил посветен във франкмасонството през 1926 г. и създава пародичен масонски ритуал, наречен „Le rite des Voyous“. Пиер Дак е удостоен с няколко отличия през живота си; сред тях са Croix de Guerre (както от 1914-1918, така и от 1939-1945), медал за съпротива и отличието да бъде назначен за рицар на Ордена на Почетния легион. До смъртта си на 9 февруари 1975 г. в Париж, той остава активен във филмите и телевизията, с роли в продукции като *La Famille Anodin* (1956) и *Ne jouez pas avec les Martiens* (1968).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Пиер Етекс

Пиер Етей, роден на 23 ноември 1928 г. в Роан, Франция, е френски клоун, комедиант и режисьор. Родителите му са Едмон Етей, търговец на кожа, и Берт Тюше. Първоначално се занимава с обучение като графичен дизайнер, изучавайки витражи при Теодор-Жерар Хансен и поддържайки себе си като илюстратор на списания. В началото на кариерата си той се е представял в различни кабарета и музикални зали, включително „Le Cheval d'Or“, „Les Trois Baudets“, „l'ABC“, „l'Alhambra“, „Bobino“ и „Olympia“, и също така е работил като цирков акробат с клоуна Нино. Кариерата на Ета се преобръща значително, когато започва да работи за Жак Тати през 1954 г. Той допринася като карикатурист и майстор на комичните ситуации в Mon Oncle , помагайки при снимките му през 1958 г., и проектира плакати за филма и по-късното му повторно издание, Les Vacances de Monsieur Hulot . Той също така се появява в Jour de fête на Тати в Olympia през 1960 г. Вдъхновен от комедийни актьори като Бъстър Кийтън, Харолд Лойд, Хари Лангдън, Мак Линдър, Чарли Чаплин и Laurel and Hardy, Ета започва да изгражда свой собствен комедиен стил, характеризиращ се с елегантност на клоунските номера и прецизно време. Той режисира първия си късометражен филм, Rupture , подписан съвместно с Жан-Клод Кариѐр, и последва това с късометражния филм, носител на Оскар, Heureux Anniversaire през 1963 г., също подписан съвместно с Кариѐр. Филмографията на Ета е включила пълнометражни филми като Le Soupirant (1962), Yoyo (1965), Tant qu'on a la santé (1965), Le Grand Amour (1968) и Pays de cocagne (1971). Филмите му често са сатира на съвременния живот, шума и рекламата. Правен спор доведе до недостъпност на филмите на Ета от 70-те години; обаче, след съдебно решение те бяха възстановени и показани публично отново през 2010 г. Ета и Ани Фрателини основават Националното цирково училище през 1973 г.; те са се сгодили през 1969 г. и след това обикалят с техния собствен цирк, по време на който Ета се е представял като бял клоун. През 1962 г. той получава наградата Луи Делюк за Le Soupirant и е удостоен с отличието Commandeur des Arts et des Lettres през 2013 г. Пиер Ета умира на 14 октомври 2016 г. в Париж на възраст 87 години, оставяйки след себе си наследство като майстор на поетичен бурлеск и важна фигура във френското комедийно кино.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Пиер Палмад

Пиер Палмаде, роден на 23 март 1968 г. в Бордо, Франция, е многостранен френски entertainer. Той изпълнява функциите на актьор, комедиант, режисьор на сцена и драматург. След като е посещавал училище „Пол Антан“, колеж „Ален Фурие“ и гимназия „Мишел Монтен“ в Бордо, той изоставя подготвителните си обучения в HEC, за да се отдаде на кариера в Париж. Палмаде придобива признание като хуморист в края на 80-те години, първоначално участвайки в комедийни скечове и по-късно се появява в телевизионното шоу La Classe през 1988 г. Неговият комедиен стил често включва изобразяването на неприятни или дразнещи герои и е известен със своя комедиен стил, включващ персонажи и ситуации. През 90-те години Палмаде преминава към писане и изпълнение на собствени стендъп представления и пише пиесата Pièce montée за Жакелин Майан през 1991 г. Той си сътрудничи с Муриел Робин и Мишел Ларок по поредицата пиеси Ils s'aiment , която дебютира през 1996 г. и продължава през 2001 г. Тези продукции са номинирани за награди Молиер, престижно френско театрално отличие. Палмаде също така пише за артисти като Жан-Мари Бигард, Мими Мати и Гай Бедо. Кариерата на Палмаде се простира извън сцената; той е участвал в 67 филма и е писал за 12 филма, включително съавторство на Pédale douce и Pédale dure . Има ролята на Асюрсантурикс в Астерикс и Обеликс срещу Цезар (1998) и играе Жак Шазо в биографичния филм Саган (2008), който получи негативни отзиви. От 1993 до 2021 г. участва в шоуто Enfoirés . Водещ е на комедийното скечово шоу Made in Palmade по France 3 от септември 2007 до декември 2007 г. През последните години животът му е белязан от правни и здравословни предизвикателства; той призна, че страда от наркомания през 2019 г. и е изправен пред обвинения, свързани с наркотици. Бил е замесен в тежка автомобилна катастрофа през февруари 2023 г., докато шофира под въздействието на кокаин, което е причинило тежки наранявания на други и смъртта на бебе. Към ноември 2024 г., на 56-годишна възраст, той е задържан в център за рехабилитация с електронно наблюдение, изправен пред обвинения, включително тежка телесна повреда и непредумишлено убийство.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Пиер Реп

Пиер Реп, роден като Пиер Алфонс Льом Фредерик Букле на 5 ноември 1909 г. в Сен-Пол-сюр-Терноаз, е бил френски хуморист и актьор. Първоначално учи в Консерваторията в Лил и получава диплома "Baccalauréat", преди да служи във военното по време на ранните 1930 години. След военната си служба се премества в Париж и започва кариерата си, изпълнявайки в кабарета. Бракът му с Фердинанд Алис Андrée Букле, негова братовчедка, се състои на 14 август 1930 г. в Лил. Често се е изявявал в музикални зали и кабарета както в Париж, така и на турне, утвърждавайки се като важна фигура във френското забавление. Комедийният стил на Реп се характеризираше с неговия уникален "talent de bafouilleur", или талант за заекване. Той комично симулираше запинане, често замествайки думи с изненадващи алтернативи и използвайки игра на думи. Особено известен скеч, "Les crêpes", демонстрира рецепта с комични неправилни произношения и остава забавен референс, както отбелязва Стефан дьо Груд. Този скеч беше издаден и като песен на грамофонна плоча през 1960 г., заедно с други песни като 'La Machine à laver'. Той си сътрудничеше с артисти като Борис Виан и Фернан Райно, и се появи в многобройни театрални пиеси и телевизионни предавания, включително телевизионните предавания на Ги Люкс през 70-те години и предаванията на Мишел Дрюкер. Неговите участия се простираха и до белгийската телевизия в 'Zygomaticorama'. През цялата си кариера Реп е имал роли в приблизително 100 филма, често като поддържащ персонаж, включително забележителни заглавия като „Bonjour sourire“ и „Les Quatre Cents Coups“, което допринася за неговото място във френското кино. Той също така участва в „Le Nouveau Testament“ заедно с Фернан Граве. През 1982 г. се представя в Казино де Париж за Fondation Perce-Neige. Той е член на Société des Rosati. Пиер Реп умира на 1 ноември 1986 г., на почти 77 години, в Plessis-Trévise и е погребан в новото гробище на Vincennes. През 2018 г. е публикуван есе със заглавие „Pierre Repp, Bégayer, exister, écrire“ от Никола Льо Голван, което изследва живота и работата му.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Ливан

Пиер Чаммасиан

Пиер Чаммасиан, ливански комедиант, актьор и сценарист, е добре познат сред арабските и арменски публика в Ливан и в цяла Арменска диаспора.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Пиер-Франсоа Мартен-Лавал

Пиер-Франсоа Мартин-Лавал, често наричан PEF или Pef, е френски актьор, режисьор на филми, сценарист и театрален режисьор. Роден е в Марсилия на 25 юни 1968 г., син на Денис Мартин-Лавал, и започва обучението си като актьор от 1988 до 1991 г. под ръководството на Изабел Нанти и Дениз Бонал. През този период се среща с Марина Фоа, Елиз Ларникол, Морис Бартелеми, Жан-Пол Рув и Паскал Винсент, личности, които по-късно стават неразделна част от комедиен екип. Комедийният дует "Les Robins des Bois" е създаден от Мартин-Лавал през 1996 година заедно с негови съученици. Първоначално са се наричали "The Royal Imperial Green Rabbit Company", но бързо си сменят името след първия си успешен спектакъл "Robins des bois". Пиесата е имала премиера в Théâtre des Sablons във Фонтенбло и е представена над 250 пъти в Théâtre de la Gaîté-Montparnasse и след това в Splendid. Доминик Фаругия открива "Les Robins des Bois" и ги продуцира по канал Comédie!, където се появяват в "La Grosse Emission" от ноември 1997 до юни 1999, а по-късно и в "Nulle part ailleurs" на Canal+ от септември 1999 до 2001. По време на престоя си в "Les Robins des Bois", който продължава от 90-те до 2000-те години, той изиграва повтарящи се роли като Pouf le Cascadeur, Commissaire Van Loc, Monsieur Merdocu, Maître Marcadet, Madame Marcadet и Professeur Cigalon. Извън работата си с Les Robins des Bois, Мартин-Лавал е имал разнообразна кариера. Той режисира 'Éric et Ramzy' от 1996 до 1998 и филма 'Essaye-moi' през 2006 г., с участието на Жули Депардьо, Пиер Ришар, Кад Мерад и Марина Фоа. Той също така режисира 'Serial Teachers' през 2013 г. и продължението му през 2015 г., както и 'Gaston Lagaffe' през 2018 г. Актьорските му участия включват роли във филми като Vilaine (2008), Modern Love (2008), L'un dans l'autre (2016), Mon poussin (2016) и Un jour mon prince ! (2016). Той също така озвучи Емил във френската версия на 'Ratatouille' през 2007 г., участва в 'Capitaine Marleau' през 2018 г. и 'The Disappearance' през 2015 г. Той режисира и играе в пиесата 'Robin des Bois d'à peu près Alexandre Dumas' през 1997 г. и режисира мюзикъла Spamalot в Théâtre Comédia през 2010 г., повтаряйки ролята на крал Артур от 2013 до 2014 г. в Bobino.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Съединени щати

Пийт Барбути

Пит Барбути, законно изписвано като „Барбути“, но често срещано като „Барбути“, е американски комедиант и музикант, роден на 4 май 1934 г. в Скрантън, Пенсилвания. Семейният му произход включва ирландско наследство чрез майка му Мери Барбути, която е работила като чистачка, и италиански произход чрез дядо му, емигрирал от Неапол, Италия. Израснал е с две сестри и започва кариерата си на изпълнител като тийнейджър, свирейки на полика акордеон. Този ранен музикален фундамент се оказва траен, тъй като по-късно включва музика в комедийните си рутини, усвоявайки инструменти като пиано, тромпет и дори бас. Започва да се представя във Лас Вегас около 1960 г., първоначално с джаз групата „The Millionaires“, преминавайки към солови изпълнения след разпадането на групата. Кариерата на Барбути процъфтя с чести участия в телевизионни шоута за развлечения. Той се появи и в предавания като "The Steve Allen Show", "The Alan Thicke Show" и много други, включително "The Hollywood Palace", "Kraft Music Hall" и "Playboy After Dark". Комедийният му стил съчетава дълги шеги с музикални интерлюдии, включващи рутини като 'Cordeen School', 'The Mustang Ranch' и номера с пиано. Той дори се захвърли с актьорство, появявайки се в епизоди на "Get Smart" и "Benson". През 1983 г. той водеше "Pete’s Place", канадска програма, смесваща елементи на токшоу, шоу за развлечения и ситком, макар че не просъществува дълго. В момента живее в Лас Вегас от 1960 г. насам и Барбути продължава редовно да се изявява в нощни клубове и барове на хотели. В момента е част от комедийния труп "The Four Jokers", базиран в Невада, заедно с кукловода Джей Джонсън. Придружен от своята женска асистентка Дони, той представя представления в хотел Ahern. През цялата си кариера той поддържа постоянно присъствие в индустрията за развлечения, появявайки се в многобройни токшоута и постоянно забавлявайки публиката със своето уникално съчетание от комедия и музика.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Япония

Пинко Изуми

Пинко Изуми, известен също като ピンクイズミ в комедийни сайтове, е японска актриса и певица, родена със името Сайо Такемото в Нихонбаши, Токио на 11 септември 1947 г. Посещава Tokyo Metropolitan Higashi-Shinagawa Second Elementary School и Shinagawa Municipal Hino Middle School, преди да напусне Japan Music High School през 1966 г. Началото на кариерата ѝ започва като кайо енкагакуша (развлекател с песни и разговори) под името Мари Мисака, под менторството на Макото Маки. Този период включва работа в кабаре клубове, където тя е изпитала трудни условия, включително тормоз и подигравки от публиката. Преходът на Изуми към телевизията започна през 1975 г., когато нейният забавен начин на говорене я доведе до ролята на репортер в предаването Television Sanmen Kiji Weekender , което предизвика промяна на името й в Пинко Изуми. Първият й репортаж включваше наблюдение на сексуалното поведение на прасета и бързо придоби популярност, което доведе до покани за участие в телевизионни драми от режисьора Нобуичи Камиката от TBS. Тя дебютира като актриса същата година с Kobe International Gang и се снима в първата си драма, Hanafubuki Hashigo Kazoku . През 1977 г. издаде своя дебютен сингъл „Airen Chō“ (Меланхолична пеперуда), който постигна умерен успех, достигайки до номер 37 в класацията на Oricon и продавайки 109 000 копия. Тя изрази дългогодишно желание да се появи в NHK Kohaku Uta Gassen , което най-накрая постигна през 2014 г. Кариерата на Пинко Изуми обхваща десетилетия и включва различни роли в телевизията, киното и театъра. Тя е особено призната за ролята си на Фуджи в телевизионната драма „Ошин“ на NHK от 1983 до 1984 г., която й донася значително признание. Често се появява в творби на Брида Сугита след похвали от сценариста на „Ошин“. Участвала е в „Санга Мою“ (1984), „Иночи“ (1986) и „Онна Таикоки“ (1981) като Асахи но ката. От 1990 г. е основен участник в „Ватару Секен ва Они Бакари“, играейки Коджима Сацуки. Появила се е също така в „Онна то Ай то Мистери“ от 2001 г. до наши дни и е изиграла Канеко Акико в „Блекджек ни Йорошику“ (2003) и Като Кимие в „Мисора Хибари Танжо Моногатари“ (2005). Участвала е във „Стара кола“ (2023) и е планирано да се появи във „Загин де Шису!“ (2024). През 1989 г. се омъжва за гастроентеролога Мотое Кабемото. Приносът й към японските развлечения е признат през 2019 г. с наградата на Комисаря по културните въпроси и Ордена на Изгряващото Слънце, 4-та степен, Златни лъчи с розетка.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Южна Африка

Питер-Дирк Уйс

Питер-Дирк Уис е роден на 28 септември 1945 г. в Кейптаун, Южна Африка. Израснал е в Кейптаун и е посещавал гимназия „Насау“ в Моубрей. Баща му, Ханес Уис, е бил калвинистичен африкански музикант и органист, а майка му, Хелга Басел, е берлинска еврейска концертна пианистка, избягала от нацистка Германия; сестра му, Теса Уис, по-късно става концертна пианистка със седалище в Лондон след като е учила пиано от майка им. Възпитан в среда на NG Kerk (холандска реформирана църква), Уис получава степен бакалавър по изкуства от катедрата по драма към Университета в Кейптаун, където учи с лектори като Розали ван дер Гухт, Мавис Тейлър и Робърт Моур. След завръщането си в Кейптаун, Уйс започна да работи на свободна практика като драматург, актьор и режисьор. Той написа и постави пиеси като , , , и , които имаха премиера в Театър Спейс. Той се присъедини към Театър Спейс като активен актьор, писател и режисьор, участвайки в множество пиеси и режисирайки няколко постановки. Уис е широко известен със създаването и изпълнението на образа на Евита Безуйденхаут, африканерска светска дама и политически активист, вдъхновен от лейди Една Евърдж на Бари Хъмфрис. Евита Безуйденхаут заемаше позицията на бивш посланик на Бапетокосвети, което беше измислено бантустан. В края на 70-те години той започва да имитира южноафрикански политически фигури; пиесата му „Раят се затваря“ има представления в Лондон и на Единбургския фестивал през 1979 г., последвано от адаптация за Granada Television през 1981 г. Шоуто му „Адаптирай се или умри“ дебютира в Market Theatre в Йоханесбург през 1981 г. и продължава общо 280 представления. Уис използва хумор, за да критикува политиката на апартейд в Южна Африка и е защитник на правата на гейовете. Той открива Evita se Perron, кабаре сцена в Дарлинг, Западен Кейп, превръщайки стара железопътна гара. Като актьор, комедиант, сатирик, автор и драматург той е създал и представил 18 пиеси, ревюта и едночасови представления; сред тях е „Чуждестранни помощи“, която получава награда Оби през май 2004 г. и Специална Теди награда на Берлинския международен филмов фестивал през 2011 г. В момента живее в Дарлинг и се представя пред корпоративни аудитории, засягайки социални реалности със сатира, често включваща участието на публиката чрез избор на кутии в шоуто си „Среща с Питер-Дирк Айш“.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Обединеното кралство

Питър Бътъруърт

Питър Уилям Шоррокс Бътърърт, роден на 4 февруари 1915 г. в Брамхол, Чешир, е бил британски актьор и комедиант. Кариерата му обхваща периода от 1965 до 1978 година и включва 85 филмови и телевизионни проекта. Известността на Бътърърт в историята на британската комедия се дължи главно на ролите му в поредицата „Carry On“. Джанет Браун, актриса и имитаторка, е била съпругата на Бътърърт; заедно те имат двама деца: Тайлър и Ема. Ранният живот на Бътърwърт е силно повлиян от Втората световна война. През 1940 г., докато служи като лейтенант във Флийт Еър Арм на Кралския флот, той е заловен като военнопленник след свалянето на самолета му. Задържан в Сталаг Луфт III близо до Заган в Полша, той формира дует с Талбот Ротwел, изпълнявайки представления в лагера. Тези изпълнения включват песен, наречена 'The Letter Edged In Black'. Той е участвал в планове за бягство от затвора, включително като член на организационния комитет за "Дървеният кон" и допринасяйки за подготовката на "Големият бягство", и е бил член на MI9. След Втората световна война, Бътърърт започва да получава по-широко признание чрез пантомимните представления в цялостно Обединеното кралство и впоследствие дебютира във филма „Уилям идва в града“ (1948). Появява се в предаването на Тери Томас „Как гледате?“ (1953) като Локит, и представя телевизионни програми за деца като „Събота специал“ (1951-1953) и „Времето на Бътърърт“. Присъединява се към филмовата поредица „Carry On“ през 1965 г. с „Carry On Cowboy“, появявайки се в шестнадесет филма, включително „Carry On Abroad“ (1973), „Carry On Henry“ (1971), „Carry On Behind“ (1975) и „Carry on Dick“ (1976). Често играе тихи и фино ексцентрични герои, често заведен като глупак, и си сътрудничи с Джоан Симс в 21 проекта. Други чести сътрудници включват Сид Джеймс, Бернард Бреслъу и Кенед Уилямс.

Виж профила