Аника Андерсон
Kerstin Anika Andersson är en svensk skådespelerska och komiker. Hon inlede sin bana med roller i farsar på Vallarnas friluftsteater och har därefter iggt upp en karriär både på tv och i film.
Kerstin Anika Andersson är en svensk skådespelerska och komiker. Hon inlede sin bana med roller i farsar på Vallarnas friluftsteater och har därefter iggt upp en karriär både på tv och i film.
Анна Гранат, родена през 1976 г., е шведска художничка с разнообразни таланти, работеща като танцьорка, комедиантка, водеща на предавания, актриса, писателка, режисьорка и продуцентка. Тя започва кариерата си с обучение в Балетната академия в Стокхолм и продължава образованието си в Scenstudion и Stockholms improvisationsteater. Гранат първоначално поема път като музикален артист, изпълнявайки се в продукции като 'Чикаго' през 1999 г., 'Гарбо – Мюзикълът' през 2002 г. и 'Björn Skifs På Cirkus' през 2004 г. Тя също така участва в ансамбъла на 'Шах' в Стокхолмския цирк през неточна година и изпълнява в 'Шах' като танцьорка през 2002 г. Гранат преминава от музикално изпълнение към комедия, започвайки кариерата си като стендъп комедиант през 2005 г. и се изявява в цяла Швеция в продължение на няколко години. Получава признание благодарение на работата си в радиопредавания като 'Morgonpasset', съвместно води 'Morgonpasset Sommar' със Саймън Свенсон през 2008 г. и телевизионни предавания като 'Morgonsoffan' от 2008 до 2009 г. Нейните участия включват 'Grillad' през 2009 г., 'Roliga timmen' през 2015 г. и 'En man som heter Ove' през 2015 г. Тя допринася за 'Svensk humor' през 2013 г. и се появява в различни други хумористични телевизионни предавания. Гранат съавторства книгата 'Mera självkänsla än du kan hantera' с Петра Меде през 2008 г., приятелство, обхващащо 18 години, и те често си сътрудничат в телевизионни продукции. През последните години Гранат все повече се фокусира върху режисурата и продуцирането. Тя режисира 'Cringe Marmelad' в Малмьо Stadsteater през 2016 г. и 'Je M’appelle Agneta' в Rival в Стокхолм, обикаляйки Швеция през 2024 г., първоначално като режисьор, преди да влезе в главната роля, когато Анна Бломберг трябваше да се оттегли. Тя сърежисира и написа 'Soppjäveln' в Kulturhuset Stadsteatern през 2024 г. Забележително е, че тя съавторства комедийния сериал 'Filip och Mona' с Уилям Шпетц, базиран на тяхното приятелство, който беше излъчен по SVT през 2019 г. Този сериал получи номинации за 'Årets humorprogram' на Kristallen 2020 и доведе до спечелването на 'Årets komedi' от Гранат на Det svenska humorpriset през 2020 г., както и номинация за 'Årets profil' на RIA-galan през 2020 г. В момента тя и Петра Меде пускат подкаст, наречен Nu tar vi det jävligt lugnt! през есента на 2023 г., продуциран от Perfect Day media, с потенциал за живи изпълнения.
Родена в квартал Йоргрюте на Гьотеборг на 5 юли 1963 г., Ана Майнхаймер е шведска личност, известна с работата си като водеща по телевизия и радио, журналист и комедиант. Тя произхожда от семейство със история на обществена служба и артистични занимания; баща ѝ е юристът и местен политик Сорен Майнхаймер, а майка ѝ, Карин Майнхаймер, е режисьор. Тя е свързана и с джаз музиканта Йоран Майнхаймер и е братовчедка на Клара Майнхаймер, както и правнучка на адвоката Льов Майнхаймер. Професионалният път на Ана Манхаймер започва със Sveriges Radio P4 Väst, където първоначално работи като водеща на радиопредаване. През цялата си кариера Манхаймер е водила различни телевизионни токшоута и радиопрограми, най-забележително Rally, Let's Go и Detta har hänt. Забележително е, че се появява в телевизионния сериал Svenska hjärtan под името Франциска Манхаймер и е член на 'Rally-gänget', известен като персонажа Väder-Annika. Работата ѝ обхваща и телевизионни предавания като Parasit-TV, Popcorn и Anna på nya äventyr, и тя е била част от Tror du jag ljuger от 2016 до 2019 година. Значителна част от нейната скорошна кариера включва подкаста „Skäringer & Mannheimer“, който съвместно водеше с Миа Скерингер от 2017 до 2021 година. Този подкаст се състои от 187 епизода и е признат за най-големият търговски подкаст в Швеция. Подкастът приключи през 2021 година. Тя също така си е сътрудничила със съпруга си Петер Апелгрен в представления като „Gift“ (2010), „Kids“ (2013) и „Döden – andra sidan e ni klara?“ (2018). През 2015 година тя съавторства книгата „Mitt liv som gift“ с Ева Линдберг. Манхаймер получава наградата Göteborgs Spårvägars Kulturpris през 2016 година, като нейното име е поставено на трамваи M32, 423 и понастоящем ръководи групата, която връчва годишната награда от Carin Mannheimers minnesfond.
Ана Клодия Ръсел-Браун, известна професионално като Ана Ръсел, е родена в Лондон, Англия, на 27 декември 1911 г. Починала е на 18 октомври 2006 г. Родена е на Клод Ръсел Браун, полковник от Кралските инженери и любителски пианист, и Бийтрис Танди, която по-късно получава канадско гражданство поради своя канадски произход, тя е била англо-канадска певица и комедийна актриса. Ана посещава училището Сейнт Феликс в Саутwold, Съфолк, и след това учи в колежа Харогейт, Брюксел и Париж. Музикалното ѝ образование продължава в Кралския музикален колеж, където изучава с учителя по пиано Мармадюк Бартън, получавайки степен по музикология и композиция между 1934 и 1939 г. Кариерата на Ръсел започна с участия в опера, включително и забележително неуспешно появяване като Сантуца в *Кавалирия рустикана*. Тя се появи по радио BBC като фолклорна певица през 1931 г. и по-късно работи за образователния отдел на BBC. След смъртта на баща ѝ през 1939 г., Ръсел и майка ѝ се преместиха в Торонто, Канада, установявайки се в Юниънвил, Онтарио, и ставайки канадски граждани през 1943 г., преди да получат американско гражданство през 1955 г. Тя бързо се утвърди като entertainer по местни радиостанции още през 1940 г., съдомазнин на шоуто за разнообразие *Syd and Anna* по CJBC в началото на 40-те години. През 1942 г. Торонтският имперски орден на дъщерите на империята ѝ подари първото солово изпълнение. Ръсел придоби международно признание с помощта на сър Ърнест Макмилън през 1944 г. Тя направи своя дебют в Ню Йорк през 1948 г. и обиколи обширно света, където говорещ английски, изпълнявайки концерти, пеейки и свирейки комични музикални сцени на пиано. Нейният комедиен стил се характеризираше с безстрастен хумор и подигравки над претенциозността, често подчертавайки абсурда в приетите истории. Най-известна е с Пръстенът на Нибелунга (Анализ) , 22-минутен хумористичен преглед на операта на Вагнер, която изпълнява и издава на албум през 1975 г. Други забележителни произведения включват Как да напишете собствена опера на Гилбърт и Съливан и участия в анимационен филм на Хансъл и Гретел (1954 г.), както и роли в New York City Opera (1954) и Cosmopolitan Opera (1957). Появи се на Бродуей в All by Myself (1960) и в The Ed Sullivan Show , изпълнявайки в Carnegie Hall и Royal Albert Hall. Основава Grow Productions, Inc. през 1963 г. и публикува своята автобиография, I’m Not Making This Up, You Know! , през 1985 г. Видео специално издание, наречено The First Anna Russell Farewell Special , е издадено през 2001 г.
Шведска писателка, комедиантка, певица и актриса, Ана-Лена Брундин (родена като Ана-Лена Бергелин) е родена в Лунд на 12 април 1959 г. Родителите на Ана-Лена Брундин са били улични търговци (баща ѝ) и пенсионирана прачка от Лунд (майка ѝ), което значително е повлияло на детството ѝ. Посещава гимназия, където изучава социални науки. Ранните амбиции я отвеждат да следва обучение както като мим, така и като певица. Тези формиращи преживявания по-късно допринасят за разнообразните ѝ артистични начинания. Кариерата на Брундин започна с театрални представления. През 1978 г. среща с актрисата Лил-Марит Буге се оказа повратна точка, вдъхновявайки я да пише пиеси. Първата ѝ пиеса, пантомимата „Матилда на пробен период“, има премиера в Лунд през 1979 г., последвана от „Игри на любовта“ в Dramatens Paviljong в Стокхолм през 1980 г. Заедно с Буге тя сформира трупа и се премества в Берлин през 1985 г., получавайки признание от Шведската телевизия. Впоследствие те съвместно водят телевизионното предаване „Дневен живот“ от 1987 г., което включва популярни сцени като „Нанси и Карина“ и „Маря и Агнета“. През 1988 г. тя се опита в стендъп комедия, но първоначално не постигна успех. Нейните приноси към книгата „Стани!“ се появиха през 1990 г. През цялата си кариера Брундин е изследвала различни творчески пътища. Тя се е появявала в телевизионни предавания като 'Barbarella live,' 'The Gerry Persson Show' и ‘Brundins blandning,’ и е играла редовно от около 1994 г., забележително участие в SVT Julkalender 'Mysteriet på Greveholm' през 1996 г. Издава своя дебютен албум с кавъри на Едит Пиаф през 1993 г. и пише романа 'Nej tack, jag åt nyss!' през 1995 г., разглеждащ хранителни разстройства. През 1997 г. е обявена за почетен член на Boelspexarna. От 2003 г. се изявява с комедийната и музикална група ‘En liten jävla kvinnorörelse.’ Омъжва се за журналиста Олоф Брундин през 1988 г., приемайки фамилията му, и имат двама деца преди да се разведат през 2012 г. От около 2013 г. има връзка с комедианта Ян Зигурд и в момента се изявява с него.
Италианският entertainer Антонио Албанезе работи като комедиант, актьор, режисьор и писател. Роден е на 10 октомври 1964 г. в Олгинате, провинция Леко, родителите му са родом от Петралия Сопрана (PA). Кариерата му започва в началото на 80-те години с местните радиостанции Onda Radio Olginate и Radio Cristal di Lecco. Завършва Scuola d'Arte Drammatica в Милано през 1991 г., след като е учил там. Кариерата на Албанезе като комедиант започва през 1992 г. в театър „Зелиг“ в Милано, а също така се е изявявал и в „Джанджара д’Оро“ в Болоня. Той се е появявал в предаването на Маурицио Костанцо и е работил с Паоло Роси. Първоначално той получава признание в телевизионното предаване „Никога не казвайте голове“, по-специално чрез своите участия в шоуто на Italia 1, Mai dire Gol , където създава няколко известни персонажи, включително Френго, Стоп и Пиер Пиеро. Той се е появявал и в Su la testa! През 1992 г. той играе ролите на Алек Драстико и Епифанио; персонажът на Алек Драстико черпи вдъхновение от мрънкащи хора, срещани в милански крайградски барове, а Епифанио е изобразен като нервен човек с привързаност към растение валериана. От 1990 г. той изпълнява комични монолози в кабаре театри като Зелиг и Джанджара д’Оро. Той получи широко признание чрез Mai dire Gol (Групата на Джалапа), където създаде няколко персонажа. Той продължи работата си по спин-оф предаванията Mai dire Domenica и Mai dire Lunedì (2004-2005), играейки четири нови персонажа. Албанезе е известен с превъплъщенията си в много персонажи, като всеки от тях е уникален, а неговият комедиен стил е описан като комичен, саркастичен и ироничен. Той създаде персонажа Чето Ла Куалунке, корумпиран калабрийски мъж с връзки с организираната престъпност, който за пръв път се появи в телевизионното му шоу Non c'è problema през 2003 г., съавтор на Пиеро Гуерара. Qualunquemente , игрален филм за Чето Ла Куалунке, излезе през 2011 г. и се превърна в касов успех. Той е изиграл и персонажи като Пиер Петер, Дженаро Гатузо и Мино Мартинели. Албанезе е режисирал филми, включително Freshwater Man (1997), La fame e la sete (1999), Il nostro matrimonio è in crisi (2002), Contromano (2018), A Hundred Sundays (2023) и Lavoreremo da grandi (2026). Той спечели наградата Стреза за своя роман La strada giovane през 2025 г. и награда Настри д’Арженто през 2023 г. за най-добър комедиен актьор за Grazie ragazzi . Към 2023 г. той е на 62 години.
Антъни Кумиа, американски шотьок, подкастър и радиопредавател, в момента е домакин на The Anthony Cumia Show, излъчвано на WABC.Talk rno 77 и се излъчва чрез онлайн видео услуга Coom Censored. От 1995 г. до 2014 г. той съдружава радио програмата на Опи и Антъни заедно с Грег Опии Хюз.
Антъни Дейвид МакПартлин, роден в Англия, е изградил кариера като телевизионен домакин, продуцент, комедиант и преди като певец, рапър и актьор. Той получава широко признание за сътрудничество с Declan Donnelly под прякора Ant & Dec.
Арат де ла Торе е мексикански актьор и комедиант, роден на 20 март 1975 г. в Канкун, Кинтана Роо. Посещава Colegio de Bachilleres de Cancún Uno за средно образование. На 17-годишна възраст се премества в Мексико Сити, за да продължи артистичното си образование в Центъра за артистично образование (CEA). Дебютът му като актьор е първоначално в теленовелата от 1994 г. *Agujetas de color de rosa*, последвана от *Caminos cruzados* през 1995 г. Кариерата на Де ла Торе обхваща различни роли, демонстрирайки неговия комедиен талант и универсалност. Той е признат за участия в популярни теленовели като Soñadoras (1998), където играе главната роля, Amigas y rivales (2001) като Роберто де ла О Теран, Alegrijes y rebujos, и Zacatillo, un lugar en tu corazón. Той също така е изпълнявал роли в Tú y yo (1996), и по-късно е изиграл Панчо Лопес в множество сериали, включително Una familia con suerte (2011-2012), Porque el amor manda (2013) и Mi marido tiene familia (2018-2019). През 2004 г. той озвучава героя Оскар в El espantatiburones, дублирайки оригиналното изпълнение на Уил Смит. Извън теленовелите, комедийният талант на Арат де ла Торе блесна в предавания за скетч комедия като &La parodia& (от 2003 г.) и &El Privilegio de Mandar& (2004). През 2007 г. съвместно води предаването &La Hora de la Papa& с Галилея Монтихо. През октомври 2020 г. участва в &¿Quién es la máscara?&, изпълнявайки ролята на персонажа 'Xolo' и отпадайки в петия епизод. Има участия във филми като &Antes muerta que Lichita& (2015) и испанската филмова поредица &Hada Madrina& (2014). Разшири своя актьорски диапазон, играейки за пръв път злодей в &Caer en tentación& (2017-2018) и се снима в комедийния сериал &Simón dice& (2018-2019). Най-скоро участва в &La casa de los famosos México& през 2024 г., достигайки до финала като четвърти финалист. Арат де ла Торе е и продуцент и е женен за Суси Лу; имат три деца: Гала, Лия и Лука. Той получи признание за своя принос в развлекателната индустрия, включително титлата „Г-н Приятел“ в Матаморос, Тамаулипас през 2011 г. Като актьор, комик, телевизионна личност и продуцент, Арат де ла Торе продължава да бъде важна фигура в мексиканското развлечение.
Франсиско Родригес Иглесиас, известен професионално като Аревало или Пако Аревало, беше испански комедиант и актьор. Роден на 2 септември 1947 г. в Мадрид, той прекарва детството си в Катарахоха, Валенсия, и е израснал там. Почина на 3 януари 2024 г. в дома си във Валенсия, оставяйки след себе си кариера, простираща се през няколко десетилетия. По време на смъртта си е бил на 76 години. Аревало започва да се изявява през 1970 година, първоначално играейки комичен тореадор в ‘El Bombero Torero’, роля, която допринася за произхода на неговото прякор, произлизащ от фамилията на баща му, който също е бил комичен тореадор. Той придобива известност в края на 70-те и началото на 80-те години с шеги за хора, които той нарича ‘gangosos y mariquitas’, които продава на около тридесет касетни ленти. Неговата популярност значително се увеличава, започвайки от 1983 година, когато става редовен участник в ‘Un, dos, tres... responda otra vez’, появявайки се във всяко издание на ‘Un, dos, tres... La Subasta’ до 2004 година. Той също така участва в няколко комедийни филма, режисирани от Мариано Оцорес между 1983 и 1985 година. През цялата си кариера, Аревало се е появявал в многобройни филми и телевизионни предавания, включително Златото на Москва (2003) и Isi & Disi: Високо напрежение (2006). Водещ е на ‘Arévalo y Cía’ по Antena 3 през 1997 г. и участва в риалити шоуто 'La Granja' през 2005 г. От 2007 до 2009 г. често се появява в ‘La tarde con María’ по Canal Sur. Участва и в пиеси като 'Dos Mellizos' с Bertín Osborne през 2011 г. и си сътрудничи в телевизионното предаване ‘Sábado Deluxe’ от 21 април 2018 г. Неговият хумор, първоначално приветстван, по-късно е описан от критиците като 'гротесков и изхабен', което води до фразата 'да приличаш на шега на Аревало' да стане описание за този стил комедия.
Роден на 31 януари 1974 г. в 15-и арондимент на Париж, Ари Абитан е френски актьор и комедиант. Семейният произход на Абитан е сефардски еврейнски, с марокански корени чрез баща му и тунизийски корени чрез майка му. Прекарва част от детството си в Гарж-ле-Гонес и Сарсел. Към 2026 г. ще бъде на 52 години. Абитан започва кариерата си с писане на скетчове на 19 години и изпълнения на сцена около 1994 г. За да финансира уроци по актьорско майсторство, работи като таксиметров шофьор в Париж, започвайки на 19 години и отново през 1993 г. Започва да се изявява на сцена през 1998 г. и открива за артисти като Енрико Мачиас, Гад Елмалех и Ели Семун в началото на кариерата си. Използвайки физически хумор и бърз стил на изказване, Абитан често включва анекдоти от времето си като таксиметров шофьор в комедийните си изпълнения. Участва в пиесата Весело Ханука през 2007 г. и играе главна роля в телевизионния сериал Нашите години в пансиона от 2007 до 2009 г., което допринася за придобиването на обществено признание. Той е известен с ролята си на Давид Бенишо в поредицата филми Qu'est-ce qu'on a fait au Bon Dieu? и получи международно признание благодарение на тази франчайз. Други забележителни творби включват Serial (Bad) Weddings , Tout ce qui brille , With Open Arms , The Visitors: Bastille Day и Coco , където озвучава героя Хектор във френското дублиране. Той също така се е появявал в комедийни телевизионни предавания като Vendredi tout est permis . През 2021 г. той беше обвинен в изнасилване и задържан, но обвиненията бяха отхвърлени през април 2024 г. след тригодишно разследване, като обжалването беше потвърдено през януари 2025 г. Към 2026 г. той се завърна към изпълнението с ново сценично шоу, наречено Authentique , което засяга преживявания, свързани с бащинството, любовта и личностното израстване, и е изправено пред протести. След съдебни производства Ари Абитан беше оправдан по обвинения в изнасилване през 2024 и 2025 г. чрез решение за липса на доказателства. Брижит Макрон публично го подкрепя.
Ариан Шерин, родена като Ариан Шерин Джунипър в Лондон на 3 юли 1980 г., е британска комедийна актриса, писателка, авторка, журналистка и певица-композиторка. Професионално е известна като Ариан Шерин. Разнообразният ѝ творчески изход обхваща писане за телевизия и публикации, изпълнение на стендъп комедия и издаване на музика под артистичното име Ариан X. Описва себе си като писателка и комедийна актриса от Северен Лондон. Кариерата на Шерин започва рано, с необичайна връзка с Duran Duran. На 16 години е изключена от училище. През късните си тийнейджърски години прекарва време в студиото им и допринася с вокали и пиано за две песни в албума им от 1993 г., *Pop Trash*. Започва журналистика на 21 години, рецензирайки албуми за NME, и по-късно пише за издания като The Observer, The Spectator, The Sunday Times, The Independent, NME и New Humanist. Тя също така изучава музикална продукция в Университета на Уестминстър, започвайки на 19 години, и работи като певица и пианист в барове и хотели. От 2002 до 2008 г., няколко британски шоу програми използват нейния хумор, сред тях 'My Family' и 'Two Pints of Lager and a Packet of Crisps'. Творческите начинания на Шерин са довели до няколко забележителни проекта. Атеистичната автобусна кампания, която се разшири и обхвана 13 държави, беше инициирана от нея през 2009 г. През 2003 г. тя достигна финалния етап на конкурса Laughing Horse New Act of the Year. Освен това, през 2002 г. получи второ място в BBC Talent New Sitcom Writers' Award. Оттогава тя е написала повече от 75 статии за секцията Comment & Debate на The Guardian, като Чарли Брукер я подкрепя приблизително през 2008 г. Първият ѝ роман, 'Shitcom', беше издаден независимо през юли 2021 г. и черпи вдъхновение от работата ѝ като сценарист на телевизионни комедии. Тя публикува книгата 'Talk Yourself Better' през 2018 г. и написа музикалната биография 'The Real Sinéad O’Connor.' Музикалната ѝ кариера включва комедийния поп група The Lovely Electric, която издаде албум през 2014 г. През юни 2021 г. стартира подкаста 'Love Sex Intelligence'. Дебютният ѝ солов поп албум, 'Better', изследва дълбоки, лични теми, включително развода на родителите и насилието; той излезе през февруари 2024 г., докато тя получаваше Universal Credit. Колекцията съдържа кореспонденция към нейната дъщеря Лили, на 12 години, за депресия, тревожност, психични заболявания, суицидни мисли, аборт и домашно насилие.
Албания
1
Армения
2
Аржентина
36
Австрия
27
Австралия
52
Азербайджан
1
Бангладеш
1
Белгия
13
България
57
Бенин
2
Боливия
1
Бразилия
27
Беларус
2
Канада
125
Демократична република Конго
3
Швейцария
17
Кот д’Ивоар
1
Чили
15
Камерун
1
Китай
8
Колумбия
4
Куба
4
Чехия
7
Германия
188
Дания
17
Доминиканска република
1
Алжир
2
Еквадор
2
Естония
5
Египет
10
Испания
74
Етиопия
1
Финландия
15
Франция
214
Обединеното кралство
365
Грузия
1
Гана
3
Гърция
18
Гватемала
1
Хърватия
2
Хаити
1
Унгария
7
Индонезия
23
Ирландия
31
Израел
10
Индия
47
Ирак
3
Иран
6
Исландия
4
Италия
136
Ямайка
1
Япония
37
Кения
3
Южна Корея
20
Казахстан
3
Ливан
5
Шри Ланка
1
Литва
1
Латвия
1
Мароко
17
Мианмар (Бирма)
1
Малта
1
Малави
2
Мексико
28
Малайзия
7
Нигерия
19
Никарагуа
2
Нидерландия
2
Норвегия
12
Непал
3
Нова Зеландия
9
Перу
2
Филипини
35
Пакистан
7
Полша
8
Португалия
7
Катар
1
Румъния
1
Сърбия
4
Русия
9
Саудитска Арабия
4
Швеция
101
Сингапур
3
Словения
4
Словакия
2
Салвадор
1
Сирия
1
Тайланд
2
Тунис
4
Турция
5
Тайван
1
Украйна
11
Уганда
7
Съединени щати
213
Уругвай
4
Узбекистан
1
Венецуела
5
Виетнам
1
Южна Африка
3
Зимбабве
1