Глобална директория на таланти

Комедианти от Италия

Директория на комедианти от Италия — профили, биографии, снимки и социални връзки на комедианти от Италия.

136 комедианти

Christian De Sica

Кристиян Де Сика е италиански художник, който играе ролите на актьор, комедиант, певец, артист, режисьор, сценарист и телевизионен водещ.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Алесандро Хабер, роден в Болоня на 19 януари 1947 г., е италиански актьор, режисьор и певец. Семейната му история е разнообразна; баща му е румънец с еврейски произход, а майка му е италианка (католичка). Прекарва голяма част от детството си в Израел, преди да се върне в Болоня на деветгодишна възраст, където започва да преследва мечтата си за актьорска кариера. Хабер дебютира във филма през 1967 г. с роля в „La Cina è vicina“ на Марко Белочио, последвано от участия във филми, режисирани от Тавиани, Фелини, Бертолучи и Дамиани. Кариерата на Хабер обхваща както драматични, така и комедийни роли. Той има водеща роля във филма на Пупи Авати „Коледен подарък“ през 1983 г., което се оказва повратна точка за него. Участва в множество театрални постановки, включително „Оргая“, „Войцек“, „Скъперникът“, „Чичо Ваньо“, „Диалог“ и „Слуга на двама господа“. През 2006 г. започва да обикаля театри с „Танго на любовта и ножовете“, базиран на текст от Хорхе Луис Борхес и с музика на Астор Пиацола. Той също така се е появявал във филми като „Под знака на Скорпиона“ (1969), „Любовникът на Голямата мечка“ (1971) и „Приятелите ми - Акт IIº“ (1982). Хабер режисира единствения си филм, „Шах с лудост“, през 2003 г., базиран на пиеса от Виторио Франчещи. През цялата си кариера Алесандро Хабер получи значително признание. Той е удостоен с три награди „Настро д’Арженто“, включително една през 1994 г. за ролята си във „Истинският живот на Антонио Еч“, и с награда „Давид ди Донатело“. Получава и наградата „Премио Гасман“ през 2006 г. за изпълнението си като Чичо Ваньо и Premio IDI. Хабер издаде три албума: „Хабера̀нте“ (1995), „Qualcosa da dichiarare“ (1999) и „Il sogno di un uomo“ (2003), като песента „La valigia dell’attore“, написана от Франческо Де Грегори, се превръща в неговия най-успешен сингъл. В момента той участва в ревюто „Divertiamoci a Teatro“, което е в 27-мото си издание в Театро Нуово във Верона, и ще изпълни „VOLEVO ESSERE MARLON BRANDO“ от 2 до 5 декември 2025 г. Ревюто изследва теми като приятелство, взаимоотношения, семейни връзки и лични уязвимости, и включва срещи с актьорите, последвани от тост.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Джино Брамиери

Джино Брамиери, роден Луиджи Брамиери на 20 юни 1928 г. в Милано, Италия, е бил италиански комедиант и актьор. Родителите му са Анжело Брамиери, дърводелец, и Джулия Ботури. Израснал е в жилищен блок за работещи хора в квартал Брера на Милано. Художественият път на Брамиери започна в края на 1943 г. с любителски дебют на благотворителен концерт в Ровеласка. Първото му театрално участие с реплики е на 27 септември 1944 г. в театър „Августо“ в Милано. През 1949 г. започва професионалният му път, като става член на ревю трупата на Ерминио Мачарио, което води до първата му платена работа с триото Брабито в театър „Антео“. Бързо придобива опит, сътрудничейки си с известни италиански комедианти като Тото, Пепино Де Филипо и Алдо Фабрици. Прякорът му „Il Re della barzelletta“ („Крал на шегите“) отразява неговия комедиен подход, характеризиращ се с разказване на хумористични анекдоти, често доставяни бързо и проявяващи сюрреалистични качества. Получава степен по счетоводство чрез вечерни курсове. През 60-те и 70-те години на миналия век Брамиери постига значителен успех по телевизията, появявайки се в предавания като Tigre contro tigre , Il signore ha suonato? , и E noi qui . Той води собствено предаване, G.B. Show , от 1982 до 1988 година. Участва и в популярни реклами на Carosello за Moplen, като става известен с лозунга 'e mÃ³ e mÃ³ Moplen'. Появява се приблизително в тридесет филма и режисира Ride bene... chi ride ultimo . Брамиери е наречен с прякорите 'il Gino nazionale' и 'Re della barzelletta'. Той събира шегите си в поредица книги, включително 50 chili fa , вдъхновени от загубата му на тегло. Рак на панкреаса отнема живота на Брамиери на 18 юни 1996 година на възраст 67 години; той е погребан в Миланското Cimitero Monumentale. Улици и булеварди са преименувани в негова чест в Милано и Рим.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Макс Тортора

Масимилиано Тортора, известен професионално като Макс, е италиански актьор, комедиант и имитатор. Роден в Рим на 21 януари 1963 г., в момента е на 63 години и има зодиакален знак Водолей. Признат е за един от най-харесваните италиански телевизионни имитатори. Тортора започва кариерата си на сцена през 80-те години, като първоначално работи за клюкарски списания като TeleFax, Dolce Casa и Scopritalia. Преди да се отдаде на кариера в развлекателната индустрия, той завършва архитектура. Телевизионният му дебют е през 2001 г. със *Superconvenscion*, последван от следващото му издание *Convenscion a colori*. След това се появява в различни предавания, включително *Stracult*, *Cocktail d’amore* и *Bulldozer* (2004-2005), където популяризира фразата „dove vivevate?”. През този период той също така си сътрудничи с Паоло Вели на *Sognando Las Vegas* и Роберто Андреучи в *Bulldozer Remix*. Той е добре известен с имитациите си на Алберто Сорди, Лучано Рисполи, Адриано Челентано, Франко Калифано и Мишел Санторо. Макс Тортора получи значително признание за ролята си на механика Ецио в телевизионния сериал *I Cesaroni* от 2006 до 2012 година. Той също така играе съпилота Макс в *Piloti* и се появи в няколко филма *cinepanettoni*, режисирани от Карло Ванзина. През 2018 година той участва като Джовани Кучи, бащата на Стефано Кучи, в *On My Skin*, който беше представен на 75-то издание на Венецианския филмов фестивал. Той също така се е появявал във филми като *Bad Tales* (2020), *Loro* (2018) и *Si vive una volta sola* (2020). В момента играе дядото Том, буен персонаж, в *The War of the Nonni*, семейна комедия, разположена в и около Рим. Планира да се присъедини към актьорския състав на петнадесетия сезон на *Don Matteo* през 2026 година и също така ще се появи в минисериала *Doppio gioco* (2025) заедно с Алесандра Мастронарди.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Марио Маренко

Марио Маренко, роден на 9 септември 1933 г. във Фоджа, беше италианска личност, известна със своите разнообразни таланти. Той беше комедиант, хуморист, актьор, автор за телевизия, архитект и дизайнер. След като завърши архитектура в Университета на Неапол през 1957 г., той продължи обучението си с научни стипендии в Стокхолм и Чикаго. Този период в Стокхолм значително повлия на неговия подход към дизайна. Кариерата на Маренко обхващаше както творчески, така и технически области, демонстрирайки забележителна широта на уменията. Професионалният живот на Маренко включваше създаването на архитектурното и дизайнерско студио DEGW в Рим през 1960 г. Той проектира предмети като алуминиевата лампа „Синтия“ през 1960 г. и диванът „Маренко“ през 1970 г. Архитектурната му работа се простираше и до сътрудничество с италиански производители на автомобили при проектирането на техните изложбени щандове. Като комик и радио личност, той придоби популярност чрез радиопредаването Alto gradimento , написано с Джорджо Бракарди, което дебютира през 1970 г. Той създаде и изигра незабравими герои като полковник Бутиглионе, Сгарамбона, Рикардино и Раймундо Наваро, често сътрудничейки си с Ренцо Арборе и Джани Бонкомпагни в различни телевизионни предавания. Появи се в предавания като Odeon и L'uovo e il cubo , а по-късно участва в шоута като Sotto le stelle и Indietro tutta! . През цялата си кариера Маренко продължи да допринася за италианското развлечение. От 2006 до 2008 година той се изявява с Никола Вичидомини, а през 2013 г. участва в театралната постановка A Rotta di Collo . Той беше редовен участник в Meno Male che c'è Radio 2 от 2011 до 2014 година. Маренко от време на време работеше във филми, дори се яви на прослушване за La città delle donne на Федерико Фелини. Той написа хумористични книги за Rizzoli, включително Lo scarafo nella brodazza . Марио Маренко почина на 17 март 2019 година в поликлиниката „Джемели“ в Рим на възраст 85 години. Неговата смърт отбеляза края на една многостранна кариера, която обхващаше архитектура, дизайн и развлечения.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Масимо Лопес

Масимо Лопес е роден на 11 януари 1952 година в Асколи Пичено. Родителите му, Алдо Лопес и Джилиола Таляфери, са били родом от Неапол, но по време на неговото раждане временно са работили в Асколи Пичено. Семейството се е преместило в Рим, когато той е бил на единадесет години. Той има четирима братя и сестри, включително Джорджо, Марчело, Стефано и Алесандро, който е негов агент и продуцент. Габриеле и Андреа Лопес, които са актьори озвучаващи гласове, имат Масимо Лопес за чичо. Лопес започва кариерата си на сцена през 1975 г., дебютирайки в 'Il fu Mattia Pascal' заедно с Джорджо Албертаци и Лина Волонгхи. Обучава се в Театро Стабиле ди Генуа. През 1980 г. започва кариера като гласов актьор, първоначално озвучавайки Робин Уилямс във филма Popeye . Значима повратна точка настъпва през 1982 г., когато съосновава комедийния ансамбъл Il Trio с Ана Марчезини и Тулио Соленги. Триото добива първоначално признание с радиошоуто Hellzapoppin по Rai Radio 2. Впоследствие се появяват в телевизионни предавания като Domenica in и Fantastico през средата на 80-те години, печелейки наградата 'Разкритие на годината' през 1985/1986 за работата си в Domenica in . Триото участва в три издания на Фестивала в Сан Ремо между 1986 и 1989 г. Ил Трио постигна значителен успех през 1990 г. с пародия на романа на Алесандро Манцони „Загоненните“, която беше излъчена в пет епизода по Rai 1. Групата се разпадна през 1994 г., което позволи на членовете й да поемат самостоятелни начинания. Работата на Лопес през този период включва участия в сериала „Красиви спомени“ през 1998 г. и съводене на „Striscia la notizia“ с Тулио Соленги през 2005 г. От 2005 до 2011 г. той изпълнява едночасовото шоу „Ciao Frankie“, режисирано от брат му Джорджо Лопес. Лопес е озвучавал гласовете на актьори като Робин Уилямс, Майк Майърс и Стивън Фрай. Той е италианският глас на Хоумър Симпсън от 2013 г. и също така е озвучил Стивън Фрай в „Хобитът“ (2013). През септември 2020 г. публикува автобиографията си „Stai attento alle nuvole“. Участва в „Il cantante mascherato“ през 2023 г., като завърши на трето място. В момента Масимо Лопес си сътрудничи с Тулио Соленги в ново шоу, наречено „Massimo Lopez e Tullio Solenghi Show“, режисирано от Джорджо Капоцо и с музикално придружение от Джаз компанията на Габриеле Комеглио, продуцирано от International Music and Arts. Шоуто, озаглавено „Dove eravamo rimasti“, включва елементи на 'avanspettacolo' и има за цел да забавлява и да предизвиква емоции, структурирано като разговор между приятели.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Маурицио Кроца

Маурицио Кроца е италиански стендъп комедиант, актьор и телевизионен водещ. Роден е в Генуа на 5 декември 1959 г., израснал е в квартал Боргорати и е най-голямото от четири деца. Посещава актьорско училище в Teatro Stabile di Genova, където се дипломира през 1983 г. В началото на кариерата си Кроца работи с класически театрални режисьори като Егисто Маркучи, Уилям Гаскил и Марко Счакалуга. През 1983 г. той формира геневския кабаре ансамбъл Broncoviz, който включва Уго Дигеро, Марчело Чезена, Мауро Пировано и Карла Синьорис. Кариерата на Кроца включва участия в различни телевизионни програми, като Avanzi , Tunnel и Hollywood Party с Broncoviz. Той придобива признание като имитатор в програмата на Mediaset Mai dire Gol от 1996 до 2000 г., съвместно с Gialappa's Band. Филмографията му включва роли в L'angelo con la pistola (1992), Ci sarà un giorno (Il giovane Pertini) (1993, издаден през 2010 г.), Peggio di così si muore (1995) и Tutti gli uomini del deficiente (1999). Той също така се е появявал в Quelli che... il Calcio от 2001 до 2004 г., La grande notte del lunedì sera , Stasera pago io... in euro (2002) и е участвал на Фестивала на музиката в Сан Ремо през 2003 г. Кроца води собствено предаване по La7, *Crozza Italia*, започвайки през април 2006 г. Той също така отразява *Ballarò* от 2007 до 2014 г. и води *Crozza Alive*, започвайки през юни 2010 г., както и *Italialand* от май 2011 г. Появи се в *Che tempo che fa* през май 2011 г., което белязва единственото му известно телевизионно интервю. Той представя *Crozza nel Paese delle Meraviglie* от 2012 до 2013 г. и участва във фестивалите Санремо за музика през 2013 и 2014 г. През октомври 2013 г. Урбано Кайо подновява договора на Кроца с La7 за три години. Той преминава към телевизионния канал Nove, започвайки от 1 януари 2017 г., и се появява на фестивала Санремо за музика през 2017 г., представяйки Антонио Раци. Настоящото му предаване е *Fratelli di Crozza*, което дебютира по Nove през март 2017 г. Италианските коментатори както хвалят, така и критикуват работата му; той се сблъсква с критики през 2006 г. заради сатира на папа Бенедикт XVI и през 2013 г. заради сатира на Силвио Берлускони на фестивала Санремо за музика.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Маурицио Матиоли

Маурицио Матиоли е италиански актьор, комедиант и гласов актьор. Кариерата му започва през 1973 г. с участие в телевизионното шоу на RAI „Дове ста Заза“. През цялата си кариера той се е снимал в около 90 филма, започвайки с второстепенни роли през 70-те години и превръщайки се в разпознаваем характер в италианското кино. Често изобразява персонаж на груб, необразован римлянин от покрайнините, а напоследък – герои на новобогати „кафуни“. Матиоли е все още жив. Комичният път на Матиоли включва значително участие в сценични постановки. Той е бил член на трупата ‘Il Bagaglino’ от 70-те до началото на 90-те години. Появил се е в пиесата *Un paio d'ali* през 1997 г. и *Rugantino* през 1998 г., участвайки в три последователни издания на *Rugantino* от 1998 г. Телевизионната му работа включва ролята на Алберто Доминичи в четирите сезона на *Un ciclone in famiglia*, и превъплъщението в Аугусто Чезарони в първия, петия и шестия сезон на *I Cesaroni*. Той също така е участвал в италианския ситком 'Stazione di servizio', който е имал премиера на 6 февруари 1989 г., и е работил с Паоло Бонолис по комедийни скечове, включително един от шоуто ‘Beato tra le donne’ през 1994 г. Секвенция с Матиоли и Бонолис е излъчена в TecheTecheTè на 20 юли 2013 г. Извън актьорската си кариера, Матиоли има и много плодовита кариера като гласов актьор. Той е озвучил множество герои в анимационни филми и сериали, включително роли в *Z la formica* и *La gang del bosco*, както и е осигурил гласове за предавания като *I segreti di Twin Peaks* (1990-1991) и *Sister Act - Una svitata in abito da suora* (1992). Той също така озвучава Дог Чапман в сериала *Dog the Bounty Hunter* от 2007 г. Матиоли получи номинации за Nastro d'Argento за най-добър поддържащ актьор през 2003 г. за *Sunday Lunch* и отново през 2011 г. за *The Immature*. През 2010 г. издаде CD със заглавие *Un po' Roma e un po' no*, включващ 13 песни. Последните му участия включват филма *A mano disarmata* през 2019 г. и документалния филм *Alberto Sordi secret* през 2024 г. През май 2024 г. той участва в събитие в чест на Франко Калифано. Наскоро се е подложил на операция за разрешаване на сериозен проблем с гърба, споделяйки актуализации чрез видеа в социалните медии и изразявайки благодарност за подкрепата от приятели и колеги.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Маурицио Милани

Италианският entertainer Маурицио Милани, чието истинско име е Карло Барчезези, е роден на 20 май 1961 г. Той е от Кодоньо, град в провинция Лоди, където живее и семейството му. От Istituto Tecnico Agrario Statale Tosi в Кодоньо получава както степен по земеделие, така и дипломa като геодезист. Преди да се отдаде на комедията, той за кратко работи като представител на държавни институции на 22-годишна възраст. Милани започва кариерата си като комедиант в Zelig Cabaret в Милано през 1987 г. и започва да се появява по телевизията в средата на 80-те години. Комедийният му образ изобразява циничен човек, който е работил на много места и често е нечестен, характеризиращ се с ирония. Той получава признание за този персонаж още през 1992 г. в телевизионното шоу Su la testa!, водено от Паоло Роси. През цялата си кариера той участва в множество театрални представления, включително Un uomo da badile (1992), Piacenza (1993) и Animale da fosso (1995). Той е редовен гост в шоуто на Rai 3 'Che tempo che fa' от 2003 до 2008 г. Работата на Маурицио Милани надхвърля стендъп комедията; той е и публикуван автор и журналист. Сред неговите издадени сатирични произведения са книгите *Un uomo da badile* (1996) и *Del perché l'economia africana non è mai decollata* (2007). През 2003 г. излезе *La donna quando non capisce s'innamora*, а най-новото му издание, *Party all'obitorio*, се появи през 2024 г. Той получи признание за работата си, спечелвайки наградата Satira Politica Forte Dei Marmi през 2005 г. Към 2024 г. той продължава да се представя и пише, като е редовен гост в Propaganda Live и поддържа присъствие в италианските медии.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Мауро Пировано

Мауро Пировано е италиански актьор, комедиант и театрален изпълнител, роден в Генуа на 2 април 1956 г. Към днешна дата е на 70 години и е зодия Овен. Започва кариерата си след завършване от школата на Театро Стабиле ди Генуа през 1980 г. Значителна част от професионалния му живот преминава в театрална работа, първоначално в Стабиле, след това в Емилия Романя Театро (Атер) и последващо в Театро дел’Арчиволто. През 1986 г. Пировано започва да си сътрудничи с Маурицио Кроца, Уго Дигеро, Марчело Чезена и Карла Синьорис. Заедно основават комедийния ансамбъл Broncoviz през 1989 г., специализиран в сатира и пародия. Broncoviz придобива по-широка известност благодарение на участия в телевизионни предавания като Avanzi , Tunnel и Hollywood Party , както и във филма Peggio di così si muore . Актьорската му биография включва роли в множество телевизионни сериали, включително Don Matteo , където играе секретар на епископа, и Un medico in famiglia от 1998 до 2000 г. като д-р Джорджи. Той също така се е появявал в Compagni di scuola , Un posto tranquillo , Il mammo , Arrivano i Rossi , и I Gambardella , и 7 vite . Работата на Пировано обхваща разнообразен набор от проекти. Той участва в *Italialand* на Маурицио Кроца през 2011 г., допринасяйки за скеч, вдъхновен от *Кръстникът*. От 2000-те години той режисира и продуцира театрални постановки с класически пиеси на дженовезки диалект, включително *Хамлет* и *Ромео и Жулиета*. Получава наградата Premio Marzari през 2004 г. и Premio Govi през 2008 г., като последната признава неговите комедийни монолози и способността му да смесва хумор с наблюдения върху историята и съвременния обществен живот. От 2006 г. той също така си сътрудничи артистично с музикалната група „I Liguriani“, участвайки в предавания като „La Guerra di Giromino“ и режисирайки продукции като „Vari(e)azioni Paganiniane“ и „La Taverna dell’Onesto Peccato“. В момента той се представя в *Pignasecca e Pignaverde* през март 2024 г., играейки ролята на Алесандро, известен още като Pignaverde, роля, която той подчертава, че изисква внимание към ритъма, а не само разчитане на дженовезкия диалект.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Франко Франки

Франко Франчи, роден като Франческо Бененато в Палермо, Сицилия, на 18 септември 1928 г., е бил италиански актьор, комедиант и певец. Почина в Рим на 9 декември 1992 г. Роден като четвърто от осемнадесет деца в бедно семейство, той е преживял труден начален живот, включително периоди на скитащ труд след завършване само на три класа училище. Тези преживявания включват работа като производител на икони, помощник сладкар и служител на гарата, както и кратко изпълнение като улична прокламация, свиреща на бас барабан с комедийни елементи. Франчи започва кариерата си през 50-те години, присъединявайки се към групата на Салваторе Полара 'Gli Striscianti' през 1948 г. Той имитира известни личности като Тото, Мусолини и Хитлер, демонстрирайки ранен комедиен талант. Дебютира в Teatro Golden в Палермо през 1950 г. Кариерата му набира значителен импулс през 60-те години, след като Доменико Модуньо го открива и го извежда на светлината на прожекторите. Сътрудничи си с Чичо Инграсия, формирайки комедиен дует, известен като Франко и Чичо, което се превръща в определящ аспект от професионалния му живот. Те започват кариерата си, изпълнявайки в сицилиански театри. Дуото, чийто хумор те определяха като „комедия субролетарска“, се фокусираше върху сатирични имитации на филми както от Италия, така и от чужбина; примери включват „Италианска война“ (1966) с участието на Бъстър Кийтън и „Последно танго в Загарол“ (1973), хумористичен поглед върху „Последно танго в Париж“. Те постигнаха значителна популярност, като техните филми представляват приблизително 10% от приходите на италианското кино между 1961 и 1970 г. Франко Франчи получи награда „Телегато“ за най-добро стендъп шоу през 1984 г. за „Bene, bravi, bis“, и често се появяваше по телевизията, включително предавания като „Patatrac“ (1981-1982) и „Canzonissima“. Въпреки критическата незаинтересованост, Франко Франчи беше един от най-популярните комедийни актьори в италианското кино през 60-те години.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Чичо Инграсия

Франческо Инграсия, известен професионално като Чичо Инграсия, е бил италиански актьор, комедиант, режисьор, сценарист, водещ на телевизионно предаване и певец. Роден е в Палермо, Сицилия, на 5 октомври 1922 г., в квартал Ил Капо на улица Сан Грегорио. Напуска училище след два месеца, за да помага на родителите си, Пиетро Инграсия (зидарин) и Нунция Мота (домакиня). Ранният му живот включва различни професии, сред които бръснар, дърводелец, обущар и производител на колбаси. От 1938 г. започва да изпълнява имитации на Тото на частни церемонии, демонстрирайки склонност към хумор от ранна възраст. Кариерата на Инграсия започва през 50-те години, първоначално с триото Сгамбета през 1944 г. заедно с Енцо Андроникo и Мими Чамполо. Той се събира с Франко Франчи в края на 50-те години, а партньорството им се затвърждава с „Среща на Иския“ през 1960 г. Дуото, известно като Франко и Чичо, бързо придобива популярност, наследявайки наследството на аванспетяколо, музикални и комедийни представления и Тото, превръщайки се в предпочитаното комично дуо на Южна Италия. Те се появяват в много филми, като Франко и Чичо участват в над 100 филма между 60-те и 80-те години, пускайки по осем до десет филма годишно като дуо. Инграсия често е смятан за „сериозното“ лице на комичния екип, докато Франчи играе клоуна. Работата на Чичо Инграсия обхващаше различни медии. Кариерата му придоби значителен тласък през 60-те години и той често се появяваше с Франко Франчи. "Златния крак и момичето бомби" (1966), "Дон Кихот и Санчо Панса" (1969), "Два котарака с девет опашки... и половин в Амстердам" (1971), "Двамата синове на Тринита" (1971) и "Амакорда" (1973), който получи рейтинг от 88% в Rotten Tomatoes. Той също така режисира филми, включително "Сметкоизпълнител". През цялата си кариера Инграсия беше номиниран за няколко награди, получавайки номинация за Настри д'Аргенто през 1974 г. за "Амакорда", спечелвайки една през 1976 г. за "Todo modo" и получавайки номинация за Чиак д'Оро през 1988 г. за "Утре ще се случи". Той спечели Давид ди Донатело през 1991 г. за "Кондоминио". Чичо Инграсия почина в Рим на 28 април 2003 г. на възраст 79 години, след като през последните две години е страдал от респираторни заболявания.

Виж профила