GiggleTime GiggleTime
Меню
Премини към Premium Добави шега Комедианти За нас Често задавани въпроси Контакти

Правна информация
Политика за поверителност Условия за ползване Политика за бисквитки Политика за възстановяване и анулиране Източници
Вход
Език
Категории
Настройки
Език Български
Безопасен режим
Автоматично възпроизвеждане на случайни шеги
Известия
Глобална директория на таланти

Директория на комедианти

Разгледайте профилите на комедианти, кратки биографии, държава на произход и официални връзки.

Добавете комедиант
1588 комедианти
Levent Kırca, комедиант от Турция
Потвърден Незаявен
Турция

Levent Kırca

Лефент Кърка, роден на 28 септември 1950 г. в Самсун, Турция, беше многопластов турски деятел, известен като комедиант, актьор, колумнист и политик. Родителите му са били учителката Бахрие Özbay Кърка и художникът Мехмет Кърка. След преместването на баща му в Швейцария, той се премества с майка си в Анкара в детството си. Започва да играе в театър по време на гимназиалните си години, дебютира в Държавния театър в Анкара през 1964 г. и след това работи с Анкара Birlik Tiyatrosu и Halk Oyuncuları. Кариерата на Кърца обхващаше както сцена, така и екран. Той премина към кино през 1978 г. с филма „Таши Топрагы Алтын Шехар“ и се появи във филми като „Не Олак Шимди?“, заедно със Шенар Шен, Невра Серезли и Перан Кутман, и „Мави Муамер“. Той основа театралната трупа „Ходри Меидан Топлулугу“ и постави пиеси като „Гюзел ве Чиркин“ и „Сефилер“ с Оя Башар. Повече от две десетилетия, от 1988 до 2010 г., той водеше телевизионното предаване „Олак О Кадар“, съвместно със съпругата си в серия от скетчове със същото име от 1986 г. Той също така режисира филми, включително „Сон“ и „Шейтан Бунум Нересинде“. Той продуцира няколко телевизионни сериала, включително „Насредин Ходжа“, „Оюн Трени“ и други. Освен забавлението, Кърка беше ангажиран в политиката като член на лявоориентираната Патриотична партия (Ватан Партиси) и служи в нейния Централен изпълнителен комитет. Той се кандидатира за кмет на Юскудар през 2009 г. и за Столична община Истанбул през 2014 г. През 1998 г. е удостоен с титлата „Държавен артист“, но тя е отнета през 2015 г. Кратко време участва в комедийния сериал „Каримън Дедиги Дедик Чалдъгь Контрбас“ през 2011 г. и преподава във Факултета по изящни изкуства на Университета Бейкент. Левент Кърка почина на 12 октомври 2015 г. от рак на черния дроб, а погребалната му служба се проведе в джамията Левент; той беше погребан в гробищата Зънкирликую. Восъчен профил на него е изложен в Музея на восъчните фигури в Санкт Петербург.

Потвърден Незаявен
Албания

Zyrafete Gashi

Зирафете Гаши, който участва под името Зира, беше комедиант от албанската общност на Косово. Прекарала е повече от тридесет години на сцената, създавайки разнообразие от Незабравими герои. Мениджърът Зира го е написала на един възрастен албански матриарх, затънал в традиционни обичаи. Сред другите й лица бяха Зетханя, полицай и Тетка Драгица, високопоставен сръбски жител на Грачаница, който постоянно мърмореше за съжителство с албанците, както и за многобройни допълнителни части. Нейната работа се отбелязва за смесване на комиксите с ежедневните реалности на живота в Косово.

Айшен Груда, комедиант от Турция
Потвърден Незаявен
Турция

Айшен Груда

Айшен Груда беше турска актриса и комедийна актриса, родена на 22 август 1944 г. в Йешилкьой, Истанбул. Баща й е бил железопътен работник, а тя има две сестри, Айтен и Айбен Ерман, които също са попили кариери като актриси. В ранна възраст нейният комедиен талант е забелязан, когато като дете имитира своите арменски съседи. Тя започва професионалното си актьорско пътешествие през 1962 г. с малка роля във водвил „Конгре се забавлява“. След смъртта на баща й, докато е в гимназия, тя напуска училище, за да работи. През 1965 г. се омъжва за Йълмаз Груда и имат дъщеря Елван. Те се развеждат през 1976 г. и тя прави почивка от актьорството, за да се съсредоточи върху отглеждането на дъщеря си. Тя се появи над 100 филма през цялата си кариера, често сътрудничейки си с Адил Нашит във филми, режисирани от Ертем Егѝлмез. Забележителни филми включват 'Тосун Паша', 'Млечни братя', 'Смеещи се очи', 'Шабаноглу Шабан', 'Хабабам Сınıфı' и 'Весели дни'. Тя също така участва в многобройни пиеси и мюзикъли, като 'Свещта угасна', 'Кабаре Деве Кушу', 'Мюзикъл Хабабам Сınıфı' и 'Седем брака на Хюрмюз'. Телевизионски скеч 'Всяка хубавица домат Nahide Şerbet' ѝ донесе широка популярност през 1977 г. и ѝ спечели прякора 'Красавица Домат'. Тя продължи да играе до появата си във филма от 2014 г. 'Пек Якънда', режисиран от Джем Йълмаз. Тя беше диагностицирана с рак на панкреаса и почина на 23 януари 2019 г. в Истанбул на възраст 74 години поради дихателна недостатъчност. Беше погребена в гробищата Зинжирликюю. През 2016 г. публично призна за минала връзка с Мюждат Гезен. Нейната дъщеря, Елван Груда, почина през декември 2023 г.

Бернард Халер, комедиант от Швейцария
Потвърден Незаявен
Швейцария

Бернард Халер

Бернар Халер, роден на 5 декември 1933 г. в Женева, Швейцария, е швейцарски актьор и комедиант. Кариерата му започва в Лозана, преди да се премести в Париж през 1955 г. с амбиции да стане актьор. Първоначално изучава ветеринарна медицина, по-късно право, но не завършва нито едно от тях. Ранните му сценични изяви във Франция включват кабарета като l'Écluse и la Vieille Grille, и той е част от трупата на Жак Фабри. Халер също така представя 'Tournée du siècle' на Шейла между 1963 и 1964 г., с Франк Аламо и Les Surfs. Ранните му роли като актьор включват второстепенни появи във филми и озвучаване на Полукс в анимационния сериал 'Le manège enchanté' през 1964 г. Кариерата на Халер тръгва с първата му кабаре програма „И какво от това?“, която има премиера в Театър дьо Пош в Женева през 1971 г. Шоуто е голям успех, играе тринадесет месеца в Театър дьо ла Мишодиер и привлича 160 000 зрители. През 1972 г. получава наградата „През дю Бригадир“ за „И какво от това?“, а през 1975 г. отново от Société des auteurs et compositeurs dramatiques за сценичната си креативност. Между 1971 и 1977 г. обикаля изцяло с Жак Брел, Жулиет Греко и Марлене Дитрих, пътувайки до Южна и Централна Африка, Англия, Канада и САЩ. Създава шест кабаре програми между 1971 и 1994 г., изпълнявайки ги както във франко-, така и в немскоговоряща Швейцария. Комедийният му стил се характеризира с игра на думи, звукови имитации и той се описва като „меланкомикер“ или меланхоличен комик, често използвайки алитерации, обсесивни повторения и лингвистични абсурди. През цялата си кариера, Халер се е появявал в над 70 телевизионни и филмови продукции, включително 'Le Journal d'un suicidé' през 1974 г. и 'Je sais rien, mais je dirai tout' на Пиер Ришар през 1973 г. Той съавторства сценарии за два филма, 'Le bouffon' и 'L'accompagnateur', през 80-те години. Играе също Исус Христос във 'Le braconnier de Dieu' през 1982 г. Работата му е документирана в записи и в неговата книга от 1981 г., 'Dits et inédits'. Халер получи множество награди, включително Голямата награда за хумор през 1983 г. и Ордена за изкуства и литература (командир) през 1995 г. Той продължи да се представя през целия си живот, появявайки се в продукции като 'Max mon amour' (1986), 'Bonjour l'angoisse' (1988) и 'Les Thibault' през 2003 г. Последният му филм беше 'Sa majesté Minor' през 2007 г. Бернар Халер почина на 23 април 2009 г. в Женева.

Гарди Хутер, комедиант от Швейцария
Потвърден Незаявен
Швейцария

Гарди Хутер

Гарди Хутер, родена на 5 март 1953 г. в Алтщатен, Швейцария, е универсална швейцарска художничка, призната като клоун-комик, авторка, актриса и изпълнителка в кабаре. Завършва Schauspiel-Akademie Zürich през 1977 г. след обучение по класическо актьорство и театрална педагогика, което демонстрира ранна отдаденост на драматичните изкуства. Нейното пътуване претърпява значителна промяна с тригодишно „Clownsgesellenzeit“ (клоунско стажуване) в Centro di ricerca per il teatro (CRT) в Милано, където е обучавана от Марио Гонсалес, Нани Колбомбаиони и Феручо Каниеро. От 1981 г. Хутер започва обширна концертна кариера с нейния 'Clownesken Theater', изпълнявайки над 4000 представления в 35 държави на пет континента. Телевизионни станции в 17 държави са записали нейните изпълнения. Особено забележително е, че през 1991 г. тя играе ролята на Hofnärrin (луда) в Заседателната зала на Федералния съвет на Швейцария за отбелязване на 700-годишнината на Швейцария – роля, която подчертава уникалното й съчетание от хумор и театралност. През 1998 г. тя също така съавторства фестивална пиеса, посветена на 700-годишнината на Алтщатен. Творческото наследство на Хутер надхвърля сценичните изяви; тя е автор на четири детски книги „мама миа!”, три от които са илюстрирани от Катрин Луи, и съавтор на сценария за филма „Хана и Роки” (1993). Тя също така се появява във „Фата Моргана” (1989) и играе главната роля в документалния филм „Gardi – l'infinitude du jeu” (2012). Нейният принос към швейцарския театър е признат чрез множество награди, включително Wilhelmshavener Knurrhahn (1987), Hans Reinhart-Ring (1990), Prix Walo за „WANDERFUL” през 2014 г. и двадесет и две други артистични награди. През 2015 г. тя става член на Академията на глупаците, ръководена от Слава Полунин. В момента живее в италианска Швейцария и продължава да ангажира публиката чрез представления и семинари в институции като Цюрихския университет за изкуства (ZHdK).

Мус Буланже, комедиант от Швейцария
Потвърден Незаявен
Швейцария

Мус Буланже

Мус Буланже, родена като Берте Софи Ньоеншвандер на 3 ноември 1926 г. в Бонкур, Швейцария, почина на 16 януари 2023 г. в Пайерн. Детството ѝ е преминало близо до френската граница и тя е повлияна от различни диалекти в семейството си. След завършване на средното си образование в кантонално училище в Порентруй с търговска диплома, тя продължава да изучава театър в École sociale de musique в Женева. Това следва период като аupair в Кеймбридж, който запалва нейното влечение към музеите и пиесите на Шекспир. Тя работи като триезична секретарка в Биел, преди да поеме кариера в изкуството. Художественият път на Буланже започва с актьорски занимания и изпълнение на пиеса от Чехов през 1953 г. През 1953 г. тя се среща с Пиер Буланже, когото омъжва през 1955 г. Заедно те започват плодовито партньорство, създавайки множество радиопрограми от 1956 до 1978 г., често под заглавието 'Les Marchands d'images.' През 1961 г. посвещават епизод от предаването си на българската литература и си сътрудничат с Centre dramatique national в Лион, Франция, по ‘Poésie dans les quartiers’, започвайки през 1973 г. Работата им включва обиколки с Хосе Аспиазу и дъщеря му Лупе от 1971 до 1974 г. Буланже публикува и няколко произведения, включително Tendre pays (1967), Reflets (1973) и Ce qui reste du jour (1975), черпейки вдъхновение от сюрреалистични поети като Пол Елюар. След смъртта на Пиер Буланже през 1978 г., Моус Буланже продължава кариерата си. След пенсионирането си, тя преди това е работила като журналист по култура за Westschweizer Radio и е участвала като член на литературното жури на Société jurassienne d'émulation. Появила се е в Madame TV през 1969 г. и е била представена в документалния филм Plans-fixes през 2000 г. Издава албум, Berceuse pour une maman , през 1975 г., като пише френските текстове. Буланже е заемала различни позиции, включително поста президент на Schweizerischen Schriftstellerverband (SSV) от 1978 до 1982 г. Получава Prix des écrivains vaudois през 1997 г., а нейното наследство продължава чрез Literaturpreis Mousse Boulanger, учредена от Association vaudoise des écrivains (AVE) и присъдена за първи път през 2023 г.

Потвърден Незаявен
Швейцария

Рудолф Бернхард

Рудолф Бернхард, известен още като Рудолф Бернхард Конрат, е швейцарски комикс изпълнител, който работи в радио, на сцената и във филма, най-често се появява в продукции, направени в швейцарско-немски. През 1941 г. създава Бернхард Театър Цюрих.

Потвърден Незаявен
Турция

У дома

Сейфи Дурсуноглу е известен като шоумен, комедиант, травестит, певец, кантоку и сървър в Турция. Благодарение на развлекателните програми, излъчващи от 1970 г. до 2010 г., телевизорите се превърнаха в призната фигура.

Уолтър Родерер, комедиант от Швейцария
Потвърден Незаявен
Швейцария

Уолтър Родерер

Уолтър Родерер, роден на 3 юли 1920 г. в Санкт Гален, Швейцария, е швейцарски актьор и сценарист, който се радва на дълга и разнообразна кариера. Първоначално има намерение да стане свещеник, той изучава гръцки и латински преди да продължи германски науки в Университета в Цюрих за четири семестъра. Финансови затруднения го отвеждат от университета и след това той поема различни работни места, включително работа в Zürcher Schauspielhaus срещу 30 франка на вечер, във фабрика и като представител на Bohnerwachs. Ранната му кариера включва второстепенни роли и работа с Cabaret Fédéral, което води до признание и участия в швейцарски филми като *Oberstadtgass*. Той се появи във филми като „Венерата от Тиволи“ (1953) и „10-ти май“ (1957), и участва в популярната комедия от 1959 г. „Модел съпруг“, която постигна рекордните 1288 представления. Той също така участва във „Мъжът с черния цилиндър“ (1960) и „Най-лудото купе в света“ (1975). Работата му се простираше извън Швейцария, получавайки признание в Германия чрез участията си в поредицата Dudu-Film. През 1957 г. основава собствен театрален труп, затвърждавайки допълнително присъствието си в индустрията за развлечения. Публикува автобиографията си „Sie müend mi verstoh …, … gelled Sie! Erinnerungen eines ernsthaften Humoristen“ през 1987 г. По-късно в кариерата си, Родерер постига значителен успех с "Швейцарец на име Ньоцли" (1988), което води до продължението "Двойният Ньоцли" (1990). Той получава множество награди през живота си, включително Prix Walo като популярен фаворит през 1983 и 1988 г., както и Ehren-Prix Walo през 2006 г. за цялостни постижения, а също така и наградата за цялостен принос на Швейцарската телевизия през 2010 г. Родерер се оттегля от сцената през 1993 г. Той също така се занимава с политически активизъм, като се бори срещу присъединяването на Швейцария към ЕИП през 1992 г. Валтер Родерер умира на 8 май 2012 г. в Илнау, а по-късно в този град е наименувана улица в негова чест. Той е запомнен с приноса си към швейцарската комедия и кино.

Потвърден Незаявен
Швейцария

Урсула Шаепи

Урсула Шаепи, също написана като Урсула Schäppi, работи в Швейцария като комедиант, радио водещ и актриса за театрална, филмова и гласова работа, главно в швейцарско-германски сценични предавания и осигуряване на разказване за детски книги.

Ян Ламбиел, комедиант от Швейцария
Потвърден Незаявен
Швейцария

Ян Ламбиел

Ян Лямбиел, роден на 15 март 1973 г. в Заксон, Вале, е швейцарски комедиант, имитатор и артист от музикален театър от Морж. Той започва кариерата си в развлекателната индустрия на 24-годишна възраст, първоначално работейки като монтажник на санитарни системи, преди да премине към изпълнения. Преди това, през 1989 г., сформира танцов оркестър, където пее и свири на барабани. Ранният талант на Лямбиел е признат, когато печели златен медал за пеене в Сениелегие през 1994 г. През 1997 г. той се преориентира към комедия, което бележи значителна промяна в артистическия му път. Той говори за любовта си към Морж и любимите си занимания, демонстрирайки връзка с швейцарските си корени. Комедийният стил на Ламбиел често изследва нюансите на франкофонията. Като част от 'Les 4 Sans Voix', шоу, включващо имитатори от Белгия, Швейцария, Франция и Квебек, той се фокусира върху хумора, произтичащ от разликите и приликите в тази културна сфера. Той си сътрудничи с другите членове на 'Les 4 Sans Voix' повече от десет години. Освен тази съвместна работа, Ламбиел води ежедневно хумористично рубрика за новини, наречена 'L’info trafiquée' по радиото LFM от 2016 г. Тази рубрика, която се излъчва вече седем години, предоставя неуважителна перспектива върху актуалните събития и се излъчва ежедневно в 7:50 сутринта, като е достъпна и в социалните медии. Той може да имитира над 130 гласа. Това показва, че той е универсален изпълнител. През цялата си кариера Ян Лямбиел е развил значително творчество. Той се присъединява към сатиричното шоу 'La Soupe' в Radio Suisse Romande през 2000 г., а първото му едночасово представление 'Délits de Suisse' има премиера през 2004 г. Към 2024 г. той има единадесет самостоятелни представления на свое име, включително 'Connecté,' което тази година дебютира с потапяща структура KUBUS и LED екрани. Представлението му 'Zapping' е изпълнено в Квебек на фестивала Grand Rire през 2012 г. Ангажираността на Лямбиел към местна кариера е очевидна; той избира да изгради своя артистичен живот в Швейцария, вместо да преследва слава в Париж. Неговата отдаденост е призната с награди като Швейцарската сценична награда през 2009 г. и Швейцарската награда за хумор SSA през 2018 г. за представлението 'Nous.' В момента той завършва турне на Théâtre du Pré aux Moines в Косона.