Йоханес Адолф Крампф, известен под сценичното име Макс Адалберт, е немски актьор за сцена и екран, de r Той е особено известен със своите комедийни изпълнения. Участвал е в повече от четиридесет продукции от епохата на безшумен и звуков филм и е работил върху м в кабарето.
Немски актьор, комедиант и телевизионен водещ, Дирк Бах е роден в Кьолн на 23 април 1961 г. На 51-годишна възраст Дирк Бах си отива от този свят в Берлин на 1 октомври 2012 г.; подозира се сърдечна недостатъчност като причина. Родителите му, Вили и Труде Бах, са работили и за WDR и са били ангажирани с изследвания на местната история. Той започва кариерата си в независим театър в Кьолн без формално образование. Ранната кариера на Бах включва работа в театри в Амстердам, Брюксел, Лондон, Ню Йорк, Утрехт и Виена след завършване на образованието му през 1980 г. Първата му театрална роля получава през 1978 г. в „Прометей“ от Хайнер Мюлер. От 1992 до 1996 г. е постоянен член на трупата на Schauspiel Köln. Широко признание получава през 1992 г. с „Шоуто на Дирк Бах“, излъчвано по RTL и по-късно по Super RTL. Участва в телевизионни сериали като „Лукас“ (1996–2001) и „Малкият монах“ (2002), и играе Пепе в „Sesamstraße“ от 2000 до 2007 г. Бах получи национално признание за ролята си на самотен баща в ситкома „Лукас“, който се излъчва пет сезона. От 2004 до 2012 година той придоби значително признание като съведущ на „Ich bin ein Star – Holt mich hier raus!“ със Соня Циетлоу. През кариерата си получи няколко награди, включително наградата Telestar през 1996 г., наградата German Comedy Award през 1999 г. и Златната камера през 2001 г. Бах беше ЛГБТ активист и член на организацията LSVD, активно набираше средства за благотворителни организации за ХИВ/СПИН и подкрепяше Amnesty International и PETA.
Гебхард Георг “Еди” Арент, известен професионално като Еди Арент, беше немски актьор, артист от кабаре и комедиант. Роден на 5 май 1925 г. в Данциг-Лангфухр (сега част от Гданск, Полша), той споделяше родно място с филмовия колега Волфганг Волц. Баща му ръководел Данцигската водна система. След като посещава хуманистична гимназия и получава своя Abitur, Арент е влязъл в германската армия през 1939 г. след анексирането на Свободния град Данциг. По-късно след Втората световна война изучава актьорско майсторство. Арент започва артистичната си кариера в Блумберг като изпълнител в кабаре след войната. От 1948 до 1950 г. участва в литературното кабаре на Юрген Хенкел „Der Widerspiegel“, появявайки се и в „Mausefalle“ и „Die Zwiebel“ на Вернер Финк. Той е забелязан за кино през 1955 г., докато работи в „Die Zwiebel“ в Мюнхен. Първата му значима роля във филм идва през 1958 г. във „Лекарят от Сталинград“, където неговият измъчен вид осигурява ролята. Той бързо придобива признание, появявайки се в над 104 филма между 1956 и 2002 г. и постигайки голяма известност на екрана през 60-те години. Става известен с ролите си на камериер, полицейски фотограф и криминален асистент в адаптациите на Едгар Уолъс на Хорст Вендландт (1959-1966), появявайки се приблизително в двадесет от тези детективски филми и изигравайки злодей четири пъти. Критиците хвалят неговия клоунски хумор и сухата му острота като „искрящата пудра“ на поредицата, която привлича приблизително 60 милиона зрители между 1959 и 1972 г. Арент също участва в три филма по романи на Карл Май: „Съкровището на Сребърното езеро“ (1962), „Уинету 2“ (1964) и „Уинету и Шатърханд в долината на смъртта“ (1968) като лорд Кастълпул. Появи се в телевизионната комедия „Разбойници и полицаи“ (1978) и постигна значителен успех със скеч сериала „Es ist angerichtet“ (от 1982), който смяташе за най-добрата си работа. По-късно си сътрудничи с Харалд Юнке в скеч телевизионния сериал „Харалд и Еди“ (края на 80-те години). Получава наградата Шарлих през 1997 г., награда Карл Май и Златната почетна награда на срещата на Едгар Уолъс през 1999 г. Арент се жени за Франциска Ганслаймер през 1959 г.; те имат един син и управляват хотела „Neustädter Hof“ в Титизе до обявяването му в несъстоятелност през 2005 г. Той е диагностициран с деменция, здравето му се влошава; почина на възраст 88 години на 28 май 2013 г. в Мюнхен, Германия, поради болестта на Алцхаймер.
Естер Швайнс, родена на 18 април 1970 г. в Оберхаузен, е немска актриса, комедийна актриса и режисьорка. Израснала е във Виернхайм със своя брат, син на търговец на килими и фотограф. Кариерата ѝ започва през 90-те години като комедийна актриса в телевизионното шоу RTL Samstag Nacht. Швайнс придоби популярност благодарение на участията си в RTL Samstag Nacht, където също се смята за съосновател. Стана известна с пародията си на водещата на MTV Кристиане Бакер като Кристиане Какер. Работата ѝ в предаването ѝ донесе признание, включително Bayerischer Fernsehpreis през 1994 г. и награда Bambi същата година, споделена с целия ансамбъл. От 1994 г. тя се е снимала в над 70 филмови и телевизионни продукции, включително роли във "Суперсъпругата" (1996), "Сестри от ада" (1997), "Среща на класа – убийство сред приятели" (2001) и "Шепоти от пустинята" (2012). През 2018 г. тя също така изигра Емелин Панкхърст в документалната драма "Ние сме половината свят". Освен актьорство, Швайнс е работила и като театрален режисьор, поставяйки немската версия на 'Caveman' през 2000 г. и режисирайки 'Hi Dad!' през 2009 г. Тя е и озвучаваща актриса, най-вече озвучавайки принцеса Фиона в немските дублажи на филмите за Shrek . През 2004 г. тя и майка ѝ оцеляват от цунами в Шри Ланка, събитие, което я кара да намали вещите си и да се включи в помощта на жертвите от цунамито. От 2021 г. тя съвместно води подкаста 'Unglaublich krank' с лекаря Мартин Мюке. В момента играе повтаряща се роля в Die Kanzlei (от 2024 г.) и е била част от основния състав на Blutige Anfänger (от 2020 до 2024 г.).
Илка Бесин е немска комедиантка и актриса, родена на 18 ноември 1971 г. в Лукенвалде, Бранденбург, Германия. Родителите ѝ са били шофьор на камион и шивачка, а тя има по-голяма сестра. Професионалният опит на Бесин включва разнообразна дейност, като обучение за готвач от 1988 до 1990 г., работа като готвач до 1989 г. и по-късно като барман и управител на дискотека след падането на Берлинската стена. Комичните изпълнения на Бесин до голяма степен са определени от нейното превъплъщение в Синди аус Марцан, персонаж, създаден за и представляващ берлинския район Марцан. Синди е изобразявана като пълна, продължително безработна жена с песимистичен поглед върху живота и запознанствата, разпознаваема по нейния огненорозов кадифен спортен костюм, къдрава руса коса и прекалено нанесен грим. Бесин е черпила вдъхновение за този персонаж от Пъмфее на Курт Крьомер. От началото на 2009 г. до април същата година, Бесин се появява в комедийния сериал „Шилирщрасе“ по Sat.1, поемайки ролята на хазяйката Илка. От 2009 до 2012 г. тя води седмично предаване по RTL с името „Синди от Марцан и младите диви“. Тя обикаля изцяло с турнета, включващи „Шизофрения – Исках да бъда принцеса“ (2007-2008), „Не всеки принц идва на кон“ (2009-2012) и „РОЗОВОТО Е КРАСИВО“ (2013-2014). През периода от 2007 до 2012 г. Бесин е удостоена с шест награди за немска комедия; сред тях са Най-добър дебютант през 2007 г., признание за Най-добра женска комедийка за 2009, 2010 и 2011 г. и наградата за Най-добро телевизионно соло шоу през 2009 г. Тя прекратява ролята си на Синди от Марцан през юни 2016 г.
Инголф Люк е немски комедиант, актьор, режисьор и забавляващ артист, роден в Билефелд, Северен Рейн-Вестфалия, през април 1958 година. Пътешествието на Люк в комедията започна със съосноваването на детската театрална трупа „Зик-Зак-Театърбанде“ през 1979 г., заедно с Андреас Либолд. След разпадането ѝ през 1982 г., той създаде ансамбъла „Дас Тотал Театер“, който представяше микс от кабаре, клоунада и музикални шоута. Първоначално той придоби популярност чрез пародии на звезди и телевизионни водещи. През 1985 г. той премина към телевизията, водейки музикалното видеошоу „Формел айнес“ на ARD и участвайки във филма *Feel the Motion*. You're Dead! (1987) и *Peng! Du bist tot!* (1986). Люк постигна широко признание заради участията си в предаването на Sat.1 „Wochenshow“ от 1996 до 2002 г. Той също така водеше германската версия на "Don't Forget Your Toothbrush", озаглавена "Pack die Zahnbürste ein". През цялата си кариера той участва в множество телевизионни филми, включително "Kein Mann für eine Nacht" (1999), "Thrill – Spiel um dein Leben" (2000), "Crazy Race" (2003), "The Chocolate Queen" (2005) и "Chubby Me" (2007). Той също така се е появявал в ситкоми като 'Das Büro' и 'Der Doc'. Соло пиесата на Люк, ‘Caveman,’ се оказа особено успешна от 2002 г. нататък. По-скоро, той представи монодрамата "Seite Eins" в Динслакен на 15 ноември 2022 г., която критикува практиките на масовите медии и включва героя Марко, журналист от бульварния печат, заедно с Леа, музикант, издаващ първия си CD. Той спечели единадесетия сезон на "Let's Dance" през 2018 г. с партньорката си Екатерина Леонова, ставайки най-възрастният победител. Получи Verdienstorden des Landes Nordrhein-Westfalen през 2016 г. и почетна награда на German Comedy Award през 2014 г. В момента живее в Кьолн.
Карл Бернхард Дал, германски артист, работил като комедиант, певец и телевизионен водещ. Забелязаното увисване в окото му се дължи на вродена птоза.
Майк Крюгер, роден като Михаел Фридрих Вилхелм на 14 декември 1951 г. в Улм, е немски комедиант, актьор, артист от кабаре и певец. Той е преживял трудно детство, израснал в Хамбург след смъртта на майка си и посещавал пансион, където са прилагани телесни наказания; той използвал хумора, за да се справи с тези трудни времена. След първоначално обучение като строител на бетон и изучаване на архитектура, той поема към кариера в шоубизнеса, получавайки ранна подкрепа от Руди Карел, който го кани да се появи в "Am laufenden Band" през 1975 г. Крюгер доби популярност благодарение на хитови комедийни изпълнения, успешни филми и телевизионни предавания, забавлявайки милиони зрители в продължение на десетилетия. Той постигна успех в класациите с песни като „Mein Gott, Walther“ (1975) и „Der Nippel“ (1980). Неговата комедия съчетава класически хумор с музикални елементи и чар, често включвайки добре познати песни в изпълненията си. Участвал е в няколко филма, включително Piratensender Powerplay (1981), Die Supernasen (1983) с Томас Готшалк, Zwei Nasen tanken Super (1984), Seitenstechen (1985) режисиран от Дитер Прьотел и Geld oder Leber! (1986). Появил се е още в Die Einsteiger (1985) и Die Senkrechtstarter (1989), където отново изпълнява ролята на Майк. През цялата си кариера, Крюгер води множество телевизионни предавания, включително "Vier gegen Willi" (1987-1989), "Der Comedyflüsterer" (2007) и “Klüger mit Krüger (AT)” (2006). Той също така се появява в реклами за Hagebau Markt от 2009 г. насам и композира музика за реклама на Mercedes-Benz Transporter през 2011 г. Считан за голяма култова фигура в немската комедия, той продължава да забавлява феновете с живи изпълнения и хумористични сценични шоута, пълни с носталгия. През 2015 г. публикува автобиографията си "Mein Gott, Walther" и се появи на Франкфуртския панаир на книгите, за да я представи. Въпреки че се оттегли от светските занимания през последните години, последното му телевизионно участие е през 2017 г., оставяйки след себе си наследство от десетилетия забавления.
Майкъл Кеслер е немски актьор, комедиант, театрален режисьор, автор и водещ. Роден на 24 юни 1967 г. във Висбаден, той израства като трето от три деца, с баща оптик и майка домакиня. Посещава гимназия „Ам Мосбахер Берг“ във Висбаден, където завършва през 1986 г. със своето Abitur и участва в училищния театрален клуб. Кеслер придобива ранен сценичен опит, изпълнявайки се в Хесенския държавен театър във Висбаден. След като получава диплома от Westfälische Schauspielschule Bochum в периода 1988-1992 г., той започва професионалната си актьорска кариера. Имал е участия в Schauspielhaus Bochum, Schauspiel Frankfurt, Nationaltheater Mannheim и Schauspielhaus Zürich. По време на обучението си играе Георг Циершниц в Frühlings Erwachen и Раул в Die Jungfrau von Orléans . От 1992 до 1995 г. Кеслер е ангажиран в Nationaltheater Mannheim, където се появява в пиеси като Der Raub der Sabinerinnen , Die heilige Johanna и Gespenster . Дебютира във филмите през 1991 г. като 'Klausi' в Manta, Manta , получавайки признание за тази роля, както и последващото си участие в комедийния сериал Switch . Кариерата на Кеслер се разшири в телевизията и театъра с множество роли. Той се появи в предавания като *Siebenbirken*, *Schwarz greift ein* и *Hotel Mama*, започвайки през 1992 г. От 2005 до 2009 г. той участва в пиесата *Männerhort* в Берлин, а по-късно се представя в Komödie am Kurfürstendamm. Той водеше *Berliner Nacht Taxe* по RBB Fernsehen от 2006 до 2009 г., продуцирайки 42 епизода. Кеслер също така е озвучавал филми като *Rango*, *The Smurfs 2* и *Angry Birds*, и е допринесъл за аудио пиеси и телевизионни предавания. Той получи наградата German Comedy Award през 2008 г. в категорията „Най-добър актьор“ и е бил признат с други награди, включително Deutscher Fernsehpreis, Grimme-Preis и Romy. В момента той продължава да се представя на сцена и се появява в различни филмови и телевизионни продукции, включително *Ein Fall für die Erdmännchen* и е насрочено да снима *Nord Nord Mord* и *Rent a Black* през 2026 г.
Марио Волфганг Барт, роден на 1 ноември 1972 г. в Берлин-Мариендорф, е немски комедиант. Израснал е като едно от шестте деца в Берлин-Мариендорф, с баща от Улм и майка от Горна Бавария. След завършване на обучение за електротехник в Siemens в Берлин, той за кратко изучава актьорско изкуство през 1995 г. и участва в комедийни обучения, особено в Köln Comedy Schule. Барът придоби опит в ранна фаза с кратки участия в телевизионни предавания като NightWash и Quatsch Comedy Club. От първите месеци на 2001 г. неговото сценично представление 'Männer sind Schweine, Frauen aber auch!' (Мъжете са прасета, но и жените също!) се изпълнява непрекъснато. Live DVD на 'Männer sind Schweine, Frauen aber auch!' през 2005 г. достигна до номер 3 в немските класации за албуми и стана платинен, по-късно получавайки дванадесет платинени и една златна грамофонна награда. Той получи наградата German Comedy Award за своята програма 'Männer sind primitiv, aber glücklich!' през 2006 г. Барът е постигнал значително признание за своите лайв изпълнения. През юли 2008 г. той постави световен рекорд като „Най-гледаният лайв комедиант“, представяйки се пред приблизително 70 000 души на Олимпийския стадион в Берлин, и отново през юни 2014 г. с 116 498 посетители. Издаде сингъл „Mensch Berlin“ с Пол Кун след събитието на стадиона през 2008 г. От 2009 г. представя комедийното шоу „Willkommen bei Mario Barth“ по RTL; освен това, от 2013 г. води „Mario Barth deckt auf!“. Продължава да се изявява, водейки „Mario Barth & Friends“ от 2019 г. Той е активен и като едноличен търговец и управляващ партньор на няколко продуцентски компании.
Маце Кноп, роден като Матиас Кноп на 11 ноември 1974 г. в Липщат, Германия, е немски комедиант и имитатор. Израснал е в Липщат с по-малкия си брат Тио. Баща му е бил треньор на младежки футболен отбор при Борусия Липщат, а чичо му е председател на клуб „Мау Мау“ близо до Липщат. Кноп започва кариерата си в медиите като радиоредактор в Радио Биелефелд след обучение по журналистика в Университета в Дортмунд. Първоначално той придобива известност с комедийния персонаж „Супа Ричи“ в края на 90-те години, постигайки по-голяма слава чрез няколко комедийни песни, които попадат в немските класации за сингли. През 1998 г. получава номинация за награда Musikpreis Echo в категорията Комедия. Работи и като гласов актьор, например озвучавайки Адам Сандлър във филма „Воденяк“. Ранните му творби включват участия в радио, телевизия и музикални класации. През цялата си кариера Кноп е водил няколко телевизионни и радио предавания, включително по Sat.1 през 2002 г. и по RTL през 2007 г. Често се е появявал в . Редовно обикаля с сценични програми като (2009-2012), (от 2012 г.) и понастоящем (от 2021 г.). Той също така съвместно води подкаста с Оливър Похер, Райнер Калмунд и Тоби Холткамп. Той е футболен пародист и експерт за ARD, ZDF, Sky и Sport 1, и води предаването 'Matze und der Fußball'. Извън комедийните си занимания, Кноп е запален футболист, играещ от шестгодишен и продължаващ активно за RW Horn. Подкрепя благотворителната организация 'Kinderlachen e.V.' и ръководи фондация "Маце Кноп", която подпомага деца в неравностойно положение. В момента живее близо до дома на родителите си в Липщат с приятелката си и води дневник на благодарността всеки ден.
Зиг Арно, роден като Зигфрид Арон на 27 декември 1895 г. в Хамбург, Германия, е бил германско-еврейски филмов актьор и театрален комедиант. Родителите му са Луис Арон и Емилия Елиза Адел Аманда Без. Посещава училището Талмуд-Тора в Хамбург и се обучава като моден дизайнер в Hamburger Kunstgewerbeschule. Арно става член на Hamburger Theaterverein и играе в Harburger Stadttheater от 1913/14, последвано от Hamburger Neuen Operetten-Theater от 1914 до 1916 г. Служи като войник на Западния фронт от края на 1916 г. Кариерата на Арно започва сериозно преди 1920 г., когато вече е известен сценичен комик в Германия. След Първата световна война той се изявява в театър „Флора“ в Алтона (1918-1920) и след това работи в Новия немски театър в Прага през 1920/21 г. До края на 1921 г. се премества в Берлин, където играе в театър „Талия“ и по-късно в театър „Метопол“. Дебютира във филма Die rote Katze през 1921 г. и често се появява в комедии от средата на 20-те години, като често си партнира с Курт Герон като комичен дует. Между 1923 и 1929 г. записва шлагери, оперети и филмови песни за Homocord, Electrola и Orchestrola. Най-известен е с ролята си на Тото във The Palm Beach Story (1942), въпреки че се е снимал приблизително в 90 филма в Германия и над 50 в Холивуд. Поради издигането на Адолф Хитлер, Арно емигрира от Германия през 1933 г., работейки в Европа до 1939 г., преди да се премести в Холивуд. Появил се е във филми като Pardon My Sarong и The Mummy's Hand , и е имал забележителни роли в The Bells of Notre Dame (1939), The Great Dictator (1940) и A Guy Named Joe (1942). Често играе сервитьори или управители на ресторанти. Арно се е появявал на Бродуей три пъти, включително в Song of Norway (1944-46) и Time Remembered , за което е номиниран за награда „Тони“ през 1958 г. Става американски гражданин през 1945 г. и получава лента „Filmband in Gold“ на наградите на немското кино през 1966 г. Зиг Арно умира на 17 август 1975 г. в Удланд Хилс, Калифорния, от болестта на Паркинсон; пепелта му е разпръсната в морето.
Албания
Армения
Аржентина
Австрия
Австралия
Азербайджан
Белгия
България
Бенин
Бразилия
Канада
Швейцария
Чили
Камерун
Китай
Колумбия
Чехия
Германия
Дания
Доминиканска република
Алжир
Естония
Египет
Испания
Финландия
Франция
Обединеното кралство
Гана
Гърция
Гватемала
Унгария
Индонезия
Ирландия
Израел
Индия
Ирак
Иран
Италия
Ямайка
Япония
Кения
Южна Корея
Казахстан
Ливан
Латвия
Мароко
Мианмар (Бирма)
Малта
Малави
Мексико
Малайзия
Нигерия
Никарагуа
Нидерландия
Норвегия
Непал
Нова Зеландия
Перу
Филипини
Пакистан
Полша
Португалия
Катар
Румъния
Сърбия
Русия
Саудитска Арабия
Швеция
Словения
Словакия
Тайланд
Тунис
Турция
Тайван
Украйна
Уганда
Съединени щати
Уругвай
Узбекистан
Виетнам
Южна Африка
