Нини Маршал

Нини Маршал, родена като Марина Естер Травесо на 1 юни 1903 г. в Буенос Айрес, Аржентина, е била аржентинска хумористка, комедийна актриса и сценарист. Починала е в Буенос Айрес на 18 март 1996 г. на възраст 92 години. Известна с псевдоними като „Чаплин с пола“ и „Дамата на хумора“, нейната кариера обхваща няколко десетилетия, оставяйки значителен отпечатък в аржентинското забавление.

Професионалният живот на Маршал започва в тийнейджърските ѝ години с работа в рекламата, последвана от принос към La Novela Semanal , започвайки през 1933 г. Тя също така работи като критик на забавления и пиар за радиошоуто Sintonía до 1934 г., пишеща под псевдонима Митци. Ранната ѝ кариера включва пеене в Radio Municipal през 1936 г. под името Ивон Д’Арси и комедиен дует с Хуан Карлос Тори. Тя разработва сатиричните герои Кандида и Катита, представящи европейски имигранти, които стават централни за нейния комедиен стил. Дебютира във филма през 1938 г. в Mujeres que trabajan , където също работи като сценарист. Между 1939 и 1940 г. участва в три филма, режисирани от Мануел Ромеро: Divorcio en Montevideo , Casamiento en Buenos Aires и Luna de miel en Río .

Кариерата на Маршал се сблъска с предизвикателства, когато аржентинското правителство я забранява от радиото през 1940 г. и от киното през 1943 г., позовавайки се на „изкривяване на езика“. Това доведе до нейното изгнание в Мексико, започнало през 1950 г. след снимките на *Mujeres que bailan*. През това време тя продължава да работи във филми, театър и радио, дори снимайки филм в Испания със заглавие *Yo no soy la Mata-Hari*. Тя се завръща в Аржентина през 1955 г. след свалянето на Хуан Перон и играе във *Catita es una dama* (1956). През цялата си кариера тя създава множество други комедийни персонажи, включително Косме, Дона Катерина и Моника Бедойа Уейо де Пикос Пардо Унзуе Кростън. Получава няколко награди, включително награда Sensación Radiofónica през 1937 г., награди ACCA за най-добра комедийна актриса през 1945 и 1947 г. и награда Konex през 1981 г. Появява се в популярното телевизионно предаване *Sábados circulares* през 60-те години и изнася над 1500 представления в кафе-концерт шоуто *... Y se nos fue redepente*, започнало през 1973 г. Последният ѝ филм е *¡Qué linda es mi familia!* през 1980 г. Тя пише мемоарите си през 1985 г. и е призната с наградата Podestá за цялостен принос през 1992 г., както и е обявена за „Илюстративен гражданин на град Буенос Айрес“ през 1989 г.