Глобална директория на таланти

Директория на комедианти

Разгледайте профилите на комедианти, кратки биографии, държава на произход и официални връзки.

1810 комедианти

Аревало

Франсиско Родригес Иглесиас, известен професионално като Аревало или Пако Аревало, беше испански комедиант и актьор. Роден на 2 септември 1947 г. в Мадрид, той прекарва детството си в Катарахоха, Валенсия, и е израснал там. Почина на 3 януари 2024 г. в дома си във Валенсия, оставяйки след себе си кариера, простираща се през няколко десетилетия. По време на смъртта си е бил на 76 години. Аревало започва да се изявява през 1970 година, първоначално играейки комичен тореадор в ‘El Bombero Torero’, роля, която допринася за произхода на неговото прякор, произлизащ от фамилията на баща му, който също е бил комичен тореадор. Той придобива известност в края на 70-те и началото на 80-те години с шеги за хора, които той нарича ‘gangosos y mariquitas’, които продава на около тридесет касетни ленти. Неговата популярност значително се увеличава, започвайки от 1983 година, когато става редовен участник в ‘Un, dos, tres... responda otra vez’, появявайки се във всяко издание на ‘Un, dos, tres... La Subasta’ до 2004 година. Той също така участва в няколко комедийни филма, режисирани от Мариано Оцорес между 1983 и 1985 година. През цялата си кариера, Аревало се е появявал в многобройни филми и телевизионни предавания, включително Златото на Москва (2003) и Isi & Disi: Високо напрежение (2006). Водещ е на ‘Arévalo y Cía’ по Antena 3 през 1997 г. и участва в риалити шоуто 'La Granja' през 2005 г. От 2007 до 2009 г. често се появява в ‘La tarde con María’ по Canal Sur. Участва и в пиеси като 'Dos Mellizos' с Bertín Osborne през 2011 г. и си сътрудничи в телевизионното предаване ‘Sábado Deluxe’ от 21 април 2018 г. Неговият хумор, първоначално приветстван, по-късно е описан от критиците като 'гротесков и изхабен', което води до фразата 'да приличаш на шега на Аревало' да стане описание за този стил комедия.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Гран Уайоминг

Хосе Мигел Монзон Наваро, известен професионално като Ел Гран Уайоминг или просто Уайоминг, е испански комедиант, музикант, писател и телевизионен водещ. Роден в Мадрид на 15 май 1955 г., той произлиза от семейство фармацевти с корени в Куенка. Ранният му живот включва посещаване на OJE и Opus Dei. Той следва медицина, завършва я, преди да я изостави, за да се посвети на развлеченията; той работи като лекар за кратко, докато изпълнява военната си служба. Разнообразното кариера на Уайоминг започва с музикални начинания, свирейки в групата Paracelso и изпълнявайки комедийно-музикални шоута с пианиста Анхел Муньос Алонсо по време на ерата на Мадридската Мовида. Телевизионната работа на Уайоминг обхваща няколко предавания, включително Silencio se juega (1984), La noche se mueve (1992-1993) и El peor programa de la semana (1993). Последното беше спряно преди интервю с Ким Монсо поради опасения за потенциално обидни шеги. Той също така водеше испанската версия на Caiga quien caiga (1996-2003) заедно с Хуанхо де ла Иглесия и Хавиер Мартин, предаване, което спечели около тридесет награди, включително Ondas и TP de Oro. Писателските трудове на Уайоминг включват няколко книги, започвайки с Un vago, dos vagos, tres vagos през 1990 г., последвани от Te quiero personalmente (1993), Las aventuras del mapache (1997) – детска книга – и Janos, el niño que soñaba despierto (2000). През 1999 г. той съосновава звукозаписната компания 18 Chulos със няколко други артисти. От 2006 г. Уайоминг е домакин на El Intermedio по La Sexta. Програмата се сблъсква с правни предизвикателства; през 2016 г. е наредено да плати 35 380 евро обезщетение за показване на гол бюст на жена без съгласие. Той също така пише колона, наречена Asuntos & Cuestiones за вестник Público. Книгите на Уайоминг No estamos locos (2013) и No estamos solos (2014) постигат значителен успех, като първата е продадена в над 100 000 копия в повече от осем издания. Той допринася за документалния филм Hay motivo (2004). Комедийните влияния на Уайоминг включват английския комик Бени Хил, признателност, която споделя със Сантяго Сегура и Алекс де ла Иглесия. През 2024 г. е публикуван графичен роман El Gran Wyoming. Mil palos y ninguno al agua .

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Дейвид Бронкано

David Broncano Aguilera es un humorista y diversion de telvisión español; también ha trabajado en el sector periodístico y en compañías de publicidad.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Дейвид Фернандес Ортис

Давид Фернандес Ортис, роден в Игуалада, Барселона на 24 юни 1970 г., е испански актьор, озвучаващ актьор и хуморист. Той е известен най-вече със своя комедиен персонаж Родолфо Чикиликуатре. Образованието на Фернандес включва изучаване на индустриални бижута и участие в театралната трупа La Cubana, започнало през 1998 г., което води до участия в телевизионния сериал 'Me lo dijo Pérez'. Ранните му сътрудничества започват през 2002 г. с каталонската продуцентска компания El Terrat, затвърждавайки присъствието му в испанския развлекателен пейзаж. Кариерата на Фернандес придоби значителен тласък благодарение на работата му с Андреу Буенафуенте. Първоначално се появи в шоуто 'Una altra cosa' (2002-2004), където разви персонажи като El Gilipollas и El Extremeño que quería ser Vasco, последвано от продължаващо сътрудничество в 'Buenafuente' (Antena 3 и La Sexta). Именно в Buenafuente той за пръв път представи Родолфо Чикиликуатре като импровизационен акт. През януари 2008 г. Фернандес представи Рикардо Розанти, твърдейки, че е изобретил вибратор-китара, преди да се върне като Чикиликуатре да изпълни 'Baila el Chiki-chiki' на 5 февруари 2008 г. Песента 'Baila el Chiki-chiki', написана от Сантяго Сегура и композирана от Педро Гера, се превърна в определящ момент в кариерата на Фернандес. Тя пародира музиката регетон с шеги и политически препратки и беше включена в испанския подбор за конкурса Евровизия 2008. Въпреки че някои го смятаха за трик, Родолфо Чикиликуатре спечели подбора с 56,28% от гласовете. Фернандес промени текста през март 2008 г., за да съответства на правилата на Евровизия, премахвайки политическите препратки и увеличавайки дължината на песента. Той изпълни 'Baila el Chiki-chiki' на конкурса Евровизия 2008 на 24 май 2008 г., постигайки най-доброто класиране за Испания от 2004 г. Оттогава Фернандес продължава да работи в различни медии, появявайки се в предавания като 'Gala Inocente, Inocente', 'Pelotas', 'Crackovia' и 'Me resbala', демонстрирайки своята универсалност като комик.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Енрике Сан Франциско

Кике Сан Франциско, известен още като Рохелио Енрике Сан Франциско Кобо, беше испански актьор и комедиант. Роден е в Мадрид на 10 март 1955 г. и умира там на 1 март 2021 г. от пневмония след период на хоспитализация за тежка двустранна пневмония. Родителите му са актьорите Винсенте Харо и Енрикета Кобо (Кета Ариел), а той има брат Винсенте Харо Видал. Детството му е преминало в Барселона с майка му. Сан Франциско започва актьорската си кариера в ранна възраст, появявайки се в рекламни кампании на шест години и след това в шоуто на Televisión Española Santi, botones de hotel на десет години през 1965 г. Прави своя театрален дебют две години по-късно в El sueño de una noche de verano , а след това се появява във Frankie y la boda (1965). От 1975 г. нататък той посвещава себе си на актьорството, като за кратко се присъединява към Актърското студио в Мадрид, преди да се премести там същата година. Участва в два епизода на El pícaro , режисирани от Фернандо Фернан Гомес през 1975 г. През 70-те и началото на 80-те години той е активен в киното, особено в жанра 'cine quinqui', появявайки се във филми, режисирани от Елой де ла Иглесия, включително Navajeros (1980), Colegas (1982) и El pico (1983). Той също така се появява във филми като Ernesto (1979) и Maravillas (1981). Кариерата на Сан Франциско обхващаше кино, телевизия, театър и радио. Той даде гласа си за записи на Loquillo y Trogloditas и La Fuga, и се появи в музикални клипове на Rosario Flores и други. От 2001 до 2008 година игра ролята на Тинин в популярния телевизионен сериал Cuéntame cómo pasó . Той също така участваше в предавания като El club de la comedia и No somos nadie . Получи две номинации за награда Гоя за най-добър поддържащ актьор, през 1990 година за Orquesta Club Virginia и през 1993 година за El baile del pato . Последните му филмови участия бяха в 4 latas (2017) и Sin rodeos (2018). Той беше член на Академията за кино и имаше талант да се смее на себе си. Спомнят си го заради приноса му към испанския хумор и актьорско изкуство, като Мариано Баросо го описва като 'grandísimo actor, vulnerable, brillante y querido por todos'.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Енрике Серано

Серано започва кариерата си на единадесет години около 1902 година с трупата на Умберто Зурло, изпълнявайки в 'Tranquera'. Той също така работи като групов работник и майстор на реквизита за трупата на Пепе Подеста, и се е представял в циркове под имената Тони Транкерита и Пиеро Салтарийн. Учи в Детския театър Лабарден, демонстрирайки ранен ангажимент към сценичното изкуство. Кариерата на Серано във филмовото изкуство започва през 1910 г. с "La batalla de Maipú", последвана от друг неми филм, "Hasta después de muerta", през 1916 г. Той се появява в около 40 филма между 1935 и 1964 г., играейки главни роли във филми като "Muchachas que estudian" (1939) и "Así es la vida" (1939). През цялата си кариера участва в над 80 филма, включително "El alma del bandoneón" през 1935 г. Често играе герои на "chantas" или измамници, което допринася за неговия комедиен образ. По време на Златната ера на аржентинското кино, той участва в над 30 филма между 1940 и 1955 г. Появява се в успешния филм "Los martes, orquídeas" с Мирта Легранд през 1941 г. и често си сътрудничи с режисьора Мануел Ромеро и комедианта Нини Маршал. Серано беше смятан за един от най-големите комедийни актьори в класическото аржентинско кино и беше известен с комедийните си изпълнения. Работи широко за студията "Лумитон" и се появи в много филми през 40-те и 50-те години на миналия век, включително (1949). Последното му появяване във филм беше в през 1964 г. Той беше част от трупата на Флоренсио Парависини, заедно с Роберто Касу и Гилермо Баталия. Почина в Буенос Айрес на 20 декември 1965 г. на възраст 74 години. Спомнят си го за приноса му към аржентинското кино и остави след себе си дъщеря, актрисата Тина Серано.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Консуело Гереро де Луна

Консуело Гуеро де Луна, родена като Консуело Тесидор Мендо в Мадрид на 9 март 1905 г., е била испанска актриса и комедиантка. Тя започва кариерата си на сцена през 1924 г. в театър „Саузюела“ в Мадрид и след това се изявява с драматичната трупа на Рикардо Калво Агости. Нейната сестра, Ирен Гуеро де Луна, също се занимава с актьорска кариера, специализирайки се в озвучаване. След Испанската гражданска война, Консуело Гуеро де Луна емигрира в Мексико в края на 30-те години на миналия век след като е била изпратена в изгнание. Тя бързо се утвърждава в мексиканското кино, появявайки се в над петдесет филма през цялата си кариера. Дебютът ѝ във филмите се случва през 1941 г. с О, какви времена, Дон Симон! , и също така участва в Неизвестният полицай същата година. През ранните 40 години на миналия век тя играе в няколко филма, включително Когато звездите пътуват (1942), Танцувах с Дон Порфирио (1942) и Арриба лас мухерес (1943). Тя също така участва в Възкресение (1943) и Летен хотел (1944), както и в Дъщерята на полка (1944) и Подпоручикът монахиня (1944). Забележителни филми от по-късната ѝ кариера включват Белият монах (1945), Крадецът (1947), Окови от злато (1948), В дланта на ръката ти (1951) и Прибери ме в обятията си (1954). Извън киното, Консуело Гуеро де Луна участва в театрални постановки като 'El derecho a nacer', 'La loba', 'Los cuatro caminos' и 'La locura de los ángeles'. Тя допринася и за телевизията, появявайки се в теленовелите Murallas blancas и Amar fue su pecado през 1960 г. Последните си години прекарва в къща, предоставена от Националната асоциация на актьорите (ANDA). Консуело Гуеро де Луна умира в Мехико Сити на 11 октомври 1972 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Мануел Рейес Милан

Мануел Рейес Милан, който беше наречен Пози или Ел Пози, беше испанска комедиантка и телевизионна фигура, която постигна известна медийна видимост в края на 90-те години на миналия век, след като участва в програмата "Марсиански хроники."

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Мари Кармен и куклите й.

Мария дел Кармен Мартинес-Виласеньор Бараса е работила като вентрилоквист и хуморист в Испания, получавайки известност под художественото име Мари Кармен, с неговите изпълнения кукла.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Рамон Кабрера и Гриньо

Рамон Кабрера и Гриньо, роден в Тортоса, Испания на 27 декември 1806 г., е водил сложен и често жесток живот, белязан от военни конфликти и политически сътресения. Син на Хосе Кабрера, моряк търговец, първоначално се захваща с религиозна кариера, посещавайки семинария, но в крайна сметка е признат за неподходящ за свещеничество поради липса на призвание. През 1825 г. получава църковна облага по наследство. Тази ранна амбиция е изоставена, тъй като той все повече се забърква в карлистки заговори след смъртта на Фернандо VII от Испания. Кабрера придобива известност по време на Първата Каристка война, която започва през 1833 г. Той бързо се издига и става ключов лидер както в Първата, така и във Втората Каристка война, като си спечелва прякора „Ел Тигре дел Маестраджо“ (Тигърът на Маестраджо). През целия си живот носи множество титли, по-специално званията 1-ви маркиз на Тер, 1-ви граф на Морела и 1-ви херцог на Маестраджо. Като полковник през 1834 г., повишен от Карлос Мария Исидро, той командва каристки сили в Каталония, Арагон и Валенсия, демонстрирайки репутация за дръзкост, фанатизъм и жестокост. Той побеждава няколко генерали на кралица Изабела в битки като битката при Маела и временно заменя генерал Мануел Карнисер като командир след екзекуцията на Карнисер през 1835 г. Военните действия на Кабрера често са били характеризирани с жестоки мерки. По време на неговото командване той нарежда убиването на приблизително 1110 военнопленници, сто офицери и множество цивилни; това включва кметовете на Торесила и Валдеагорфа, както и заложници по време на тържество след победа в Буржасот. Изпълнението на майка му, Ана Мария Гриньо, от либерални сили в отмъщение за неговите действия, го кара да се закълне в отмъщение. Въпреки че продължава съпротивата в Централна Испания почти година след капитулацията на другите карлисти, той в крайна сметка е заточен във френска крепост и последващо живее в Англия. Той се появява отново в Каталония през 1848 г., водейки карлистски банди. През март 1875 г. публикува манифест, призоваващ последователите да се подчинят на Алфонсо XII, действие, което доведе до обявяването му за предател от Дон Карлос и лишаването му от титли. Рамон Кабрера и Гриньо умира в Уентуърт, Англия на 24 май 1877 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Херман Терч

Херман Терц, роден в Мадрид на 9 април 1958 г., е испански журналист, юрист и член на Европейския парламент (ЕП). Пълното му име е Херман Леополд Терц дел Вале-Лерсунди. Притежава испанско гражданство и понастоящем представлява Испания в Европейския парламент като част от политическия алианс „Патриоти за Европа“, свързан с партията Vox. Кариерата на Терш започва в икономическата новинарска агенция на семейството му, Испанската икономическа новинарска служба. По-късно работи като кореспондент за Agencia EFE във Виена от 1982 г., отразявайки Централна и Източна Европа. От 1983 г. продължава като кореспондент за El País, първо в Бон, а по-късно във Варшава. Той отразява Югославските войни като специален пратеник в началото на 90-те години, възприемайки антисръбска перспектива. Между 1993 и 1996 г. заема длъжността заместник-директор на El País и ръководител на рубриката „Мнения“. Също така допринася за радиопредавания по Cadena SER, Radio Nacional de España и Onda Cero от 2004 до 2015 г. и се появява като политически анализатор в програмата 'Madrid opina' на Telemadrid от 2006 г. Терш напусна „Ел Паис“ през 2007 г. поради несъгласия относно редакционната линия и след това работи като колумнист по политически въпроси за „ABC“ до 2019 г. Той водеше сутрешното предаване „Дневник на нощта“ по „Телемадрид“ от 2008 до 2010 г. През април 2019 г. беше избран за евродепутат от „Вокс“ и преизбран през юни 2024 г. Той е член на Комисията по външни работи (AFET) и Делегацията към Смесената парламентарна комисия ЕС-Мексико (D-MX). През 1989 г. Терш получи наградата „Сирило Родригес“ за журналистика. Република Унгария го отличи със Златен кръст на своя орден за заслуги през 2019 г., а през 2022 г. му беше присъден и полският орден за заслуги. Той също така е работил в сътрудничество с „La vuelta al mundo de Veo7“ и „El cascabel“ по 13tv, както и със „Sin Complejos“ по EsRadio. През 2003 г. се появи слух, че Терц е предизвикал нападение над себе си в бар в Мадрид, "Тони2", докато уж е бил пиян. Слухът ескалира и неправомерно замеси тогавашния премиер Сапатеро и Уайоминг в инцидента. Есперанса Агире публично коментира ситуацията, споменавайки побоища и обвинения. Терц участва в битка в бар през декември 2009 г., получавайки наранявания, които доведоха до напускането му от "Diario de la noche". Той е описван като ‘personajillo blanquito importado’ (малко бяло вносно персонажче).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Хосема Юсте

Хосема Юсте, роден като Хосе Мариано Юсте Гарсия де лос Риос в Мадрид на 2 март 1954 г., е универсален entertainer, известен със своята работа като актьор, комедиант и водещ. Професионално е признат като Хосема Юсте. Кариерата му започва с обучение в Кралското висше училище за драматично изкуство, където през 1976 г. се среща с Милан Салседо и Фернандо Конде. Тези ранни връзки се оказаха ключови за оформянето на неговия комедиен път. През 1979 г., Юсте, заедно със Салседо и Конде, създават комедийния трио Мартес и Тресе. Групата постига значително признание преди оттеглянето на Фернандо Конде в неточна година, превръщайки Хосема и Милан в успешен дует. Това партньорство води до множество телевизионни участия, включително съводене на новогодишния гала концерт и обратно броене на 1 януари 1988 г. по La 1 на Televisión Española (TVE) с Милан Салседо. Впоследствие, от 1989 до 1997 г., те водят ежегодното новогодишно специално предаване по TVE, постоянно привличайки високи рейтинги на аудиторията, докато не са заменени от Los Morancos през 1993 г. Извън телевизията, Хосема Юсте е разширил своите творчески начинания. Той се е появявал в испански филми и е дал гласа си за няколко обичани герои на Дисни, включително Геният в Аладин (1992), Б.Е.Н. в Планетата на съкровищата (2002) и Туке в Братко Мечка (2003). Работата му се простира и до воденето на телевизионни предавания като Por fin has llegado през 2007 г. и Nochebuena Nochegüena News през 2011 г. Той също така е сформирал комедийния дует Хосема и Фло и е участвал в Tu cara me suena през 2011-12 г. Продължава да се ангажира с публиката, което се доказва от участието му в новогодишно специално издание, организирано от Хосе Мота през 2019 г. заедно с Милан Салседо.

Виж профила