Глобална директория на таланти

Директория на комедианти

Разгледайте профилите на комедианти, кратки биографии, държава на произход и официални връзки.

1695 комедианти

Marujita Díaz

María del Dulce Nameo Díaz Ruiz, чието артистично име е Marujita Díaz, служи като актриса, комикс Vedette, певец, cupletista и телевизионен диригент в Испания, достигайки славата в националното кино през 50-те и 1960-те години. Наричаха я кралицата на испанския вестник. Той участва в театър, музикални списания, кино и телевизия, играе стилове като pasodolar, Copa, cuplé, zarzuela, танго и charleston.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Алберто Ромеро Томас

Алберто Ромеро Томас, известен професионално като Берто Ромеро, е испански хуморист, сценарист, актьор и режисьор. Роден е на 17 ноември 1974 година в Манареса, Барселона, въпреки че прекарва детството си в Кардона, Каталония. Семейството му има корени в Мурсия, с трима баби и дядовци, които са емигрирали от Ла Унион и Торе-Пачеко. Ромеро е член на театралната трупа „Ел Кансансио“, основана с Микел Компания, Пако Ернандес и Рафел Барсело. Кариерата на Ромеро започва с приноса му към радиошоуто „La taverna del llop“ от 2002 г. Той добива популярност благодарение на работата си в програмата на Андреу Буенафуенте, първоначално спорадично от 2007 г., по-късно като основен сътрудник и сценарист. От 2007 до 2011 г. се появява в програмата, допринасяйки със сегменти като „Bertovisión“, където анализира медиите, особено фотографиите. През 2008 г. временно води Буенафуенте по време на ваканцията му на Андреу Буенафуенте под заглавието „Buenafuente ha salido un momento“. Той също така се появява в шоуто на TV3 „El gran què“ през 2007 г. и изпълнява стендъп комедия в „Que no surti d'aquí“. Съавтор е на книгата „Cero estrellas“ с Ксави Трибо през април 2008 г. През цялата си кариера Ромеро е участвал в различни телевизионни и филмови проекти. Водещ е на новогодишното празненство на laSexta през 2009 и 2010 година. През март 2009 година води краткотрайното токшоу El programa de Berto по laSexta. Появява се в Muchachada Nui през април 2009 година и играе главната роля в YouTube шоуто Zombis (2009-2011) с Рафел Барсело, по-късно присъединява се Силвия Абрил. Филмовите му участия включват Sótano (2008), Spanish Movie (2009), 3 bodas de más (2013), Ocho apellidos catalanes (2015), Tiburon (2017) и Little Red Riding Wolf (2023). От 2013 година съвместно води радиопредаването Nadie sabe nada с Андреу Буенафуенте, и допринася за Prefiero joder a que me jodan от 2018 година. В момента създава и режисира шоуто 'Un espectáculo de Berto Romero y El Cansancio', със сценарий от Рафел Барсело и Томас Фуентес.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Андреу Буенафуенте Морено

Андреу Буенафуенте Морено е испански хуморист, водещ и продуцент. Роден е на 24 януари 1965 година в Реус. Родителите му са Хуан Буенафуенте, който е играл футбол за ФК Реус Депортиу и е действал като любител, и Тереса Морено, която е работила в текстилната индустрия. Баща му е от Реус, а майка му е от Лорка. Буенафуенте също така за кратко е играл футбол за Реус Депортиу. Кариерата на Буенафуенте започва на 17 години (1982) в Радио Популар Реус (COPE), където работи в спортния отдел. Той продължава да развива комедийните си умения, появявайки се в няколко телевизионни предавания през 1992 година под режисурата на Микимото, Арус и Сарда. През 1997 г. води „Ел Терат“ по SER Catalunya, печелейки награда Onda за Най-добро местно радиопредаване. Същата година той основава El Terrat, продуцентска компания, предназначена да наема сътрудници. След това представя „La isla de los mosquitos“ по Cadena SER през лятото на 2002 г. Той води няколко успешни предавания по TV3, включително „Sense Títol“ (1995-1998) и „La cosa nostra“ (1999–2000). Телевизионната работа на Буенафуенте включва воденето на "Buenafuente" по Antena 3 от 2005 до 2007 година, опит, който му донася още една награда Onda през 2006 г. Героят "el Neng de Castefa" е забележима част от това шоу, а през 2007 г. персонажът Родолфо Чикиликуатре представлява Испания на Евровизия. Той също така е работил съвместно по сериала "Pelotas". Водил е наградите Гоя през 2010 и 2011 година, а отново съвместно с Силвия Абрил през 2019 г. Други роли на водещ включват "Com va la vida?" с Едуард Пунсет през 2011 година и "Buenas noches y Buenafuente" по Antena 3 през 2012 г. От 2013 до 2015 година той води "En el aire" по La Sexta. От 2016 година той води "Late Motiv" по Movistar+, често с участието на други комедианти до края на 2021 г. В момента той също така съвместно води подкаста "Nadie sabe nada" с Берто Ромеро.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Гран Уайоминг

Хосе Мигел Монзон Наваро, известен професионално като Ел Гран Уайоминг или просто Уайоминг, е испански комедиант, музикант, писател и телевизионен водещ. Роден в Мадрид на 15 май 1955 г., той произлиза от семейство фармацевти с корени в Куенка. Ранният му живот включва посещаване на OJE и Opus Dei. Той следва медицина, завършва я, преди да я изостави, за да се посвети на развлеченията; той работи като лекар за кратко, докато изпълнява военната си служба. Разнообразното кариера на Уайоминг започва с музикални начинания, свирейки в групата Paracelso и изпълнявайки комедийно-музикални шоута с пианиста Анхел Муньос Алонсо по време на ерата на Мадридската Мовида. Телевизионната работа на Уайоминг обхваща няколко предавания, включително Silencio se juega (1984), La noche se mueve (1992-1993) и El peor programa de la semana (1993). Последното беше спряно преди интервю с Ким Монсо поради опасения за потенциално обидни шеги. Той също така водеше испанската версия на Caiga quien caiga (1996-2003) заедно с Хуанхо де ла Иглесия и Хавиер Мартин, предаване, което спечели около тридесет награди, включително Ondas и TP de Oro. Писателските трудове на Уайоминг включват няколко книги, започвайки с Un vago, dos vagos, tres vagos през 1990 г., последвани от Te quiero personalmente (1993), Las aventuras del mapache (1997) – детска книга – и Janos, el niño que soñaba despierto (2000). През 1999 г. той съосновава звукозаписната компания 18 Chulos със няколко други артисти. От 2006 г. Уайоминг е домакин на El Intermedio по La Sexta. Програмата се сблъсква с правни предизвикателства; през 2016 г. е наредено да плати 35 380 евро обезщетение за показване на гол бюст на жена без съгласие. Той също така пише колона, наречена Asuntos & Cuestiones за вестник Público. Книгите на Уайоминг No estamos locos (2013) и No estamos solos (2014) постигат значителен успех, като първата е продадена в над 100 000 копия в повече от осем издания. Той допринася за документалния филм Hay motivo (2004). Комедийните влияния на Уайоминг включват английския комик Бени Хил, признателност, която споделя със Сантяго Сегура и Алекс де ла Иглесия. През 2024 г. е публикуван графичен роман El Gran Wyoming. Mil palos y ninguno al agua .

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Грегорио Естебан Санчес Фернандес

Роден в Малага на 28 май 1932 г., Грегорио Естебан Санчес Фернандес, използвал сценичното име Чикито де ла Калдада, беше испански entertainer. Сценичното му име произлиза от Калдада де ла Тринидад, улицата, където е роден. Първоначално се захваща с кариера на фламенко певец и актьор, изнасяйки първото си представление на сцена на осемгодишна възраст като част от 'Капулитос Малагенос', детска трупа. Баща му е електротехник, а той има двама братя, Франсиско и Томас. През този период развива уменията си за фламенко пеене и по-късно обикаля международно, включително прекарвайки две години в Япония. Кратко участие в американския телевизионен сериал 'Ваканции в морето' като палмеро се случва през 1985 г. Чикито де ла Калдада постига широко признание като стендъп комедиант след откриването му за телевизия от продуцента Томас Съмърс през 1994 г. Той бързо придобива популярност в испанското телевизионно шоу Genio y figura (1994–1995), което значително увеличава неговата видимост. Неговият комедиен стил се характеризира с сюрреалистични и хистерични шеги, използвайки език, жестове и движение. Отличителна черта на неговите изпълнения беше поставянето на ръцете му на кръста, докато разказваше шеги, сякаш имитира болки в долната част на гърба. Успехът на шоуто беше забележителен; през октомври 1994 г. компилация от неговите шеги привлича по-голяма аудитория от футболен мач на Реал Мадрид, а видео компилация, също озаглавена 'Genio y figura,' продава 280 000 копия в рамките на три месеца. Той се появява и в албума 'Bolero Mix 11' през 1994 г. Освен Genio y figura , работата на Чикито де ла Калдада включваше участия във филми като Aquí llega Condemor, el pecador de la pradera (1996), Papá Piquillo (1998) и Torrente 5 (2014), както и телевизионни предавания като Señor alcalde (1998). Фрази и изрази, които използваше, като 'Fistro' или 'Jarl,' се превърнаха в популярни мемета и част от испанския сленг, а хумористични сравнения, като „работиш по-малко от шивача на Тарзан“, също влязоха в обичайния език. Роли като Криспин Кландер, Лукас Гриянтер и Нунито де ла Калдада се появиха, оформени от отличителното актьорско изкуство и характеризация на Чикито де ла Калдада. Той допринесе за радиопрограми като 'La mañana,' 'Hoy por hoy' и 'Protagonistas,' и служи като глашатай на Ферия де Малага през август 1996 г. Почина в Малага на 11 ноември 2017 г. след период на влошаващо се здраве, включително хоспитализации през октомври 2017 г. След смъртта си на 18 февруари 2019 г., той получи Златния медал за заслуги в областта на изкуствата.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Дейвид Фернандес Ортис

Давид Фернандес Ортис, роден в Игуалада, Барселона на 24 юни 1970 г., е испански актьор, озвучаващ актьор и хуморист. Той е известен най-вече със своя комедиен персонаж Родолфо Чикиликуатре. Образованието на Фернандес включва изучаване на индустриални бижута и участие в театралната трупа La Cubana, започнало през 1998 г., което води до участия в телевизионния сериал 'Me lo dijo Pérez'. Ранните му сътрудничества започват през 2002 г. с каталонската продуцентска компания El Terrat, затвърждавайки присъствието му в испанския развлекателен пейзаж. Кариерата на Фернандес придоби значителен тласък благодарение на работата му с Андреу Буенафуенте. Първоначално се появи в шоуто 'Una altra cosa' (2002-2004), където разви персонажи като El Gilipollas и El Extremeño que quería ser Vasco, последвано от продължаващо сътрудничество в 'Buenafuente' (Antena 3 и La Sexta). Именно в Buenafuente той за пръв път представи Родолфо Чикиликуатре като импровизационен акт. През януари 2008 г. Фернандес представи Рикардо Розанти, твърдейки, че е изобретил вибратор-китара, преди да се върне като Чикиликуатре да изпълни 'Baila el Chiki-chiki' на 5 февруари 2008 г. Песента 'Baila el Chiki-chiki', написана от Сантяго Сегура и композирана от Педро Гера, се превърна в определящ момент в кариерата на Фернандес. Тя пародира музиката регетон с шеги и политически препратки и беше включена в испанския подбор за конкурса Евровизия 2008. Въпреки че някои го смятаха за трик, Родолфо Чикиликуатре спечели подбора с 56,28% от гласовете. Фернандес промени текста през март 2008 г., за да съответства на правилата на Евровизия, премахвайки политическите препратки и увеличавайки дължината на песента. Той изпълни 'Baila el Chiki-chiki' на конкурса Евровизия 2008 на 24 май 2008 г., постигайки най-доброто класиране за Испания от 2004 г. Оттогава Фернандес продължава да работи в различни медии, появявайки се в предавания като 'Gala Inocente, Inocente', 'Pelotas', 'Crackovia' и 'Me resbala', демонстрирайки своята универсалност като комик.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Енрике Сан Франциско

Кике Сан Франциско, известен още като Рохелио Енрике Сан Франциско Кобо, беше испански актьор и комедиант. Роден е в Мадрид на 10 март 1955 г. и умира там на 1 март 2021 г. от пневмония след период на хоспитализация за тежка двустранна пневмония. Родителите му са актьорите Винсенте Харо и Енрикета Кобо (Кета Ариел), а той има брат Винсенте Харо Видал. Детството му е преминало в Барселона с майка му. Сан Франциско започва актьорската си кариера в ранна възраст, появявайки се в рекламни кампании на шест години и след това в шоуто на Televisión Española Santi, botones de hotel на десет години през 1965 г. Прави своя театрален дебют две години по-късно в El sueño de una noche de verano , а след това се появява във Frankie y la boda (1965). От 1975 г. нататък той посвещава себе си на актьорството, като за кратко се присъединява към Актърското студио в Мадрид, преди да се премести там същата година. Участва в два епизода на El pícaro , режисирани от Фернандо Фернан Гомес през 1975 г. През 70-те и началото на 80-те години той е активен в киното, особено в жанра 'cine quinqui', появявайки се във филми, режисирани от Елой де ла Иглесия, включително Navajeros (1980), Colegas (1982) и El pico (1983). Той също така се появява във филми като Ernesto (1979) и Maravillas (1981). Кариерата на Сан Франциско обхващаше кино, телевизия, театър и радио. Той даде гласа си за записи на Loquillo y Trogloditas и La Fuga, и се появи в музикални клипове на Rosario Flores и други. От 2001 до 2008 година игра ролята на Тинин в популярния телевизионен сериал Cuéntame cómo pasó . Той също така участваше в предавания като El club de la comedia и No somos nadie . Получи две номинации за награда Гоя за най-добър поддържащ актьор, през 1990 година за Orquesta Club Virginia и през 1993 година за El baile del pato . Последните му филмови участия бяха в 4 latas (2017) и Sin rodeos (2018). Той беше член на Академията за кино и имаше талант да се смее на себе си. Спомнят си го заради приноса му към испанския хумор и актьорско изкуство, като Мариано Баросо го описва като 'grandísimo actor, vulnerable, brillante y querido por todos'.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Енрике Серано

Серано започва кариерата си на единадесет години около 1902 година с трупата на Умберто Зурло, изпълнявайки в 'Tranquera'. Той също така работи като групов работник и майстор на реквизита за трупата на Пепе Подеста, и се е представял в циркове под имената Тони Транкерита и Пиеро Салтарийн. Учи в Детския театър Лабарден, демонстрирайки ранен ангажимент към сценичното изкуство. Кариерата на Серано във филмовото изкуство започва през 1910 г. с "La batalla de Maipú", последвана от друг неми филм, "Hasta después de muerta", през 1916 г. Той се появява в около 40 филма между 1935 и 1964 г., играейки главни роли във филми като "Muchachas que estudian" (1939) и "Así es la vida" (1939). През цялата си кариера участва в над 80 филма, включително "El alma del bandoneón" през 1935 г. Често играе герои на "chantas" или измамници, което допринася за неговия комедиен образ. По време на Златната ера на аржентинското кино, той участва в над 30 филма между 1940 и 1955 г. Появява се в успешния филм "Los martes, orquídeas" с Мирта Легранд през 1941 г. и често си сътрудничи с режисьора Мануел Ромеро и комедианта Нини Маршал. Серано беше смятан за един от най-големите комедийни актьори в класическото аржентинско кино и беше известен с комедийните си изпълнения. Работи широко за студията "Лумитон" и се появи в много филми през 40-те и 50-те години на миналия век, включително (1949). Последното му появяване във филм беше в през 1964 г. Той беше част от трупата на Флоренсио Парависини, заедно с Роберто Касу и Гилермо Баталия. Почина в Буенос Айрес на 20 декември 1965 г. на възраст 74 години. Спомнят си го за приноса му към аржентинското кино и остави след себе си дъщеря, актрисата Тина Серано.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Мария Росарио Пилар Мартинес Молина Баеса

Мария Росарио Пилар Мартинес Молина Баеса, известна професионално като Чаро, е entertainer, родена в Испания. Родена в Мурсия, Испания, тя твърди, че е родена на 15 януари 1951 г., въпреки че официалните записи сочат дата на раждане 13 март 1941 г. Родителите й са Луис Мартинес Олива и Кармен Молина Баеса. Чаро е призната като актриса, певица, комедиант и фламенко китарист, демонстрирайки универсалност в няколко артистични дисциплини. Започва да свири на класическа китара на деветгодишна възраст под ръководството на Андрес Сеговия и изучава фламенко и класическа китара в Мурсия. През 60-те години на миналия век Шаро става широко известна в международен план благодарение на участия в американски телевизионни предавания, което до голяма степен се дължи на брака ѝ с Хавиер Кугат през 1966 г. Кугат я "открива" през 1964 г. по време на снимките на телевизионен специален филм и те се женят на 7 август 1966 г., като стават първата двойка, сключила брак в Caesars Palace в Лас Вегас. Тя е известна със своите енергични изпълнения и фразата "кучи-кучи". Шаро издава диско записи със Salsoul Records през 70-те години, включително албума *Dance a Little Bit Closer* (1977), както и други албуми като *Cuchi, cuchi* (1977) и *Olé, olé* (1978). Тя също така се появява във филми като *Tiger by the tail* (1968) и *Aeropuerto 80* (1979). Кариерата на Шаро продължи с участия в "Холивудски квадрати" от 1982 до 1988 г. и роля в "Чико и Човекът" след смъртта на Фреди Принц. Освен това, Шаро участва в трети сезон на "Необикновеният живот" и имаше кратка роля в "Семейство Симпсън", където изпълни песента "Аз съм Шаро, разтърсвам моите маракаси". Нейното фламенко издание "Guitar Passion" (1994) получи награда за Поп Албум на годината за жени на Billboard International Latin Music Conference през 1995 г. Тя стана гражданин на САЩ през 1977 г. и по-късно се омъжи повторно за Кjell Растен през 1978 г., имайки един син, Шел Растен, който е барабанист в Treazen. Шаро е живяла на Хаваите, където редовно се е изявявала в хотел "Outrigger" и е управлявала ресторант на Кауаи. Считана е за икона в социалните медии с присъствие в Instagram, където публикува за предстоящи участия, съвети за хранене и упражнения; през 2023 г. беше издаден винилов запис с "Dance a Little Bit Closer", включващ подписани копия, посветени на всеки купувач.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Пабло Мотос

Пабло Мотос Бургос работи като телевизионен шофьор, радио говорител, комедиант и испански бизнесмен. От 2006 г. той води и продуцира програмата за интервю "Мравката." Освен това тя споделя собствеността на производителя 7 и дейността с производителя Хорхе Салвадор, дружество, което понастоящем управлява El anteguero и други проекти.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Рамон Кабрера и Гриньо

Рамон Кабрера и Гриньо, роден в Тортоса, Испания на 27 декември 1806 г., е водил сложен и често жесток живот, белязан от военни конфликти и политически сътресения. Син на Хосе Кабрера, моряк търговец, първоначално се захваща с религиозна кариера, посещавайки семинария, но в крайна сметка е признат за неподходящ за свещеничество поради липса на призвание. През 1825 г. получава църковна облага по наследство. Тази ранна амбиция е изоставена, тъй като той все повече се забърква в карлистки заговори след смъртта на Фернандо VII от Испания. Кабрера придобива известност по време на Първата Каристка война, която започва през 1833 г. Той бързо се издига и става ключов лидер както в Първата, така и във Втората Каристка война, като си спечелва прякора „Ел Тигре дел Маестраджо“ (Тигърът на Маестраджо). През целия си живот носи множество титли, по-специално званията 1-ви маркиз на Тер, 1-ви граф на Морела и 1-ви херцог на Маестраджо. Като полковник през 1834 г., повишен от Карлос Мария Исидро, той командва каристки сили в Каталония, Арагон и Валенсия, демонстрирайки репутация за дръзкост, фанатизъм и жестокост. Той побеждава няколко генерали на кралица Изабела в битки като битката при Маела и временно заменя генерал Мануел Карнисер като командир след екзекуцията на Карнисер през 1835 г. Военните действия на Кабрера често са били характеризирани с жестоки мерки. По време на неговото командване той нарежда убиването на приблизително 1110 военнопленници, сто офицери и множество цивилни; това включва кметовете на Торесила и Валдеагорфа, както и заложници по време на тържество след победа в Буржасот. Изпълнението на майка му, Ана Мария Гриньо, от либерални сили в отмъщение за неговите действия, го кара да се закълне в отмъщение. Въпреки че продължава съпротивата в Централна Испания почти година след капитулацията на другите карлисти, той в крайна сметка е заточен във френска крепост и последващо живее в Англия. Той се появява отново в Каталония през 1848 г., водейки карлистски банди. През март 1875 г. публикува манифест, призоваващ последователите да се подчинят на Алфонсо XII, действие, което доведе до обявяването му за предател от Дон Карлос и лишаването му от титли. Рамон Кабрера и Гриньо умира в Уентуърт, Англия на 24 май 1877 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Испания

Секундино де ла Роса Маркес

Секун де ла Роса Маркес е многостранен испански артист, работещ като актьор, автор на пиеси и режисьор. Роден е в Барселона на 23 декември 1969 г., пълното му име е Секундино Бенхамин Хуан де ла Роса Маркес и Аилагас де Карвахал. Израснал е в квартал Вердюн близо до Барселона, син на баща от Малага и майка каталонка с гадитански произход. На 20 години се премества в Мадрид, за да следва страстта си към драматичното изкуство, учейки в ателието на Кристина Рота и по-късно при Алберто Миралес. В ранната си кариера участва в работилници, водени от Санчис Синистера, Милагрос Винас и Хоакин Ористорел, и е режисиран от Уил Кийн в постановка на „Хамлет“. Театралните начинания на Де ла Роса са значими за неговата артистична идентичност. Той съосновава трупата Caracalva с Пилар Кастро и Айтор Мерино и е автор и режисьор на няколко пиеси, включително El rincón de la borracha , Radio para , A las tantas , rADIO rARA (премиера през 1999 г. и обширно турне), Louella Persons (2013), Los años rápidos , El disco de cristal и Las piscinas de la Barceloneta (2021). Счита се за част от поколението на актьорите от 90-те години. През 2009 г. той пише сценария за XII издание на наградите Max. Работата на Секун де ла Роса пред камера постоянно нараства през годините. Той се е появявал в множество телевизионни сериали като *Los irrepetibles*, *Aída* (2005-2014), *Paco y Veva*, *7 vidas*, *Cuéntame cómo pasó*, *El grupo*, *Policías*, *Compañeros*, *Paquita Salas* и *30 monedas*. Филмовата му биография включва роли в *Las brujas de Zugarramurdi* (2013), *Pieles* (2017), *La pequeña Suiza* (2019), *El Bar* (2017) и *Negociador (El problema número uno)* (2014). Дебютира във филмите с музикалната романтична комедия *The Cover* (2021), която също така е написал и режисирал. Този филм му донесе наградата на Младежкото жури на UMA за най-добър игрален филм на Фестивала за филми в Малага през 2021 г. Секун де ла Роса получи признание за актьорските си умения, спечелвайки Premio al mejor actor de la Unión de Actores както през 2003 г. за *Días de fútbol*, така и през 2010 г. за *Aída*.

Виж профила