Глобална директория на таланти

Комедианти от Германия

Директория на комедианти от Германия — профили, биографии, снимки и социални връзки на комедианти от Германия.

188 комедианти

Helge Schneider

Helge Schneider ist ein deutscher Vielseitigkeitskünstler: Komiker, Musiker, Komponist, Schriftsteller, Regisseur für Film und Bühne, Schauspieler sowie Drehbuchautor. Er ist häufig im deutschen Fernsehen zu sehen und wurde vor allem durch das schräge Lied год. Katzeklo, Katzeklo, ja das macht die Katze froh. bekannt, das 1994 inscesamt 17 Wochen in den deutschen Charts verlieb und dort den 13. Платц белегте.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Ал Шийн

Ал Шийн, роден като Авраам Елиезер Адолф Шьонберг на 12 май 1868 г. в Дорнум, Кралство Прусия, е бил германско-американски комедиант и актьор. Той също така е използвал имената Адолф, Алберт или Алфред Шьонберг. Родителите му са били Фани и Леви или Луис Шьонберг, а неговата сестра, Миние, е майката на братята Маркс: Чико, Харпо, Гручо, Гъмо и Зепо. Бащата на Шийн е бил магьосник, което може да е повлияло на по-късната му кариера. Той емигрира от Германия в Ню Йорк със сестра си, полагайки основите за кариера на Бродуей. Шийн получи признание в театрите ваувил, често изпълнявайки заедно със сестра си Миние. През 1912 г. той се свързва с Едуард Галъгър, за да сформират комедийния дует Галъгър и Шийн, които за пръв път се представят заедно по време на турне на The Rose Maid . Изпълненията на дуета постигат значителна популярност, подчертани от песента „Господин Галъгър и господин Шийн“, забележителен успех в Ziegfeld Follies през 1922 г. Съобщава се обаче, че партньорите са се мразели взаимно и се разделят през 1914 г. след спорове. Миние Маркс помага да се съберат отново през 1920 г., а тяхното партньорство от 1920 до 1925 г. им носи значителна слава, преди да приключи през 1925 г. Шийн репутационно е написал първия успешен ваувилски скеч на братята Маркс и е помогнал за стартирането на техните кариери, включително изпълнявайки с тях в номер, наречен ‘Fun in Hi Skule’ около 1911 или 1912 г.; Гручо играе ролята на учител по немски, Харпо представя ирландците с червена перука, а Гъмо има йидиш акцент. След разпадането на Gallagher и Shean, Shean изнася соло изпълнения в осем бродвейски представления. Той се появява приблизително в три дузини филма, включително Сан Франциско (1936) като „Професорът“, Синята птица (1940) като дядо и Лудият на Хитлер (1943) като свещеник. Други филмови участия включват Музика във въздуха (1934), Това е във въздуха (1935), Мис Слава (1935), Пътуваща търговка (1935), Кралят излиза (1936), Законът в нейните ръце (1936), Може да ти се случи (1937), Живей, обичай и учи (1937), Затворникът от Зенда (1937), Пътят обратно (1937), Розали (1937), 52-ра улица (1937), Великият валс (1938), Холивудски хотел (1938), Твърде горещо за боравене (1938), Бродвейска серенада (1939), Джо и Етел Турп се срещат с президента (1939), Тиш (1942), Доктор на престъпленията (1943), Атлантик Сити (1944) и Златните двадесет години (1950). Той играе главната роля в 'Чудото на отец Малахей'. Ал Шийн умира на 12 август 1949 г. в Ню Йорк.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Анке Енгелке

Анке Кристина Фишер, известна професионално като Анке Енгелке, е немска комедиантка, актриса, забавна артистика и озвучаваща актриса. Родена на 21 декември 1965 година в Монреал, Канада, тя има както германско, така и канадско гражданство. Семейството ѝ се премества в Рьосрат близо до Кьолн, Германия през 1971 година, където посещава гимназията Фрайхер фон Щайн и участва в училищния хор Sonntagskinder, дори се появява в музикален видеоклип на Хайно с тях през 1974 година. Енгелке започва кариерата си на изпълнител като тийнейджър, придобивайки ранен опит с Радио Люксембург. Ранната кариера на Енгелке включваше представяне на детски телевизионни предавания от 1979 до 1986 г., включително ежедневни програми в Берлинския Funkausstellung за ZDF и воденето на 'Moment mal' по RTL между 1978 и 1980 г. Тя също така водеше 'Moment mal' по Radio Luxembourg от 1978 до 1980 г. и за кратко пя с Manuel & Pony през 1979 г., изпълнявайки 'Das Lied von Manuel' в ZDF-Hitparade. От 1985 до 1986 г. тя модерираше 'Schule aus, Radio an' по Radio Gong 96.3. Учила е английски, романски езици и педагогика в Кьолн, но не е завършила образованието си. От 1986 до 1998 г. заемала е роли както на редактор, така и на водещ в SWF3, където също така е водила програмата Pop Shop; освен това е член на Fred Kellner und die famosen Soul Sisters от 1989 г. Енгелке получи национално признание през 90-те години благодарение на участието си в комедийния ансамбъл SWF3-Gagtory от 1993 г. и изявите си в 'Die Wochenshow' от 1996 до 2000 г. През 2003 г. тя озвучи Дори в 'Търсенето на Немо' и озвучи Джейн Портър в немската версия на 'Тарзан'. Освен това, от 2006 г. насам е гласът на Мардж Симпсън в 'Семейство Симпсън'. Енгелке получи множество награди, включително няколко награди Гриме, награда за германска телевизия и награда за германска комедия. Тя водеше церемонията по връчването на Европейските филмови награди от 2009 до 2012 г. и съводеше конкурса Евровизия през 2011 г. заедно със Щефан Рааб и Юдит Ракерс, като същата година също така представляваше Германия. Енгелке продължава да работи във филми и телевизия, появявайки се в продукции като "Chabos" (2025) и "Dann passiert das Leben" (2025), и е планирано да участва в новия сериал "Мария и Ралф", който ще дебютира в Prime Video през 2027 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Барбара Шьонебергер

Barbara Schöneberger работи като водещ за телевизията и радиото в Германия, както и артист, актриса и певец. Размерът провежда както телевизионни предавания, така и награди церемонии, включително Немската телевизионна награда, Бамби и Роми.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Бюлент Джейлан

Бюлент Чејлан е немски комедиант и артист от кабаре, роден на 4 януари 1976 г. в Манхайм. Майка му, Хилде, е с унгарско-германски произход, докато баща му, Ахмет Чејлан (починал през 2012 г.), е бил турски предприемач, пристигнал в Германия като гост-работник през 1958 г. В Манхайм получава основно образование в началното училище „Фридрих Еберт“ и продължава средното си образование в гимназията „Лудвиг Франк“. Детството на Чејлан е белязано от използването на хумор, за да се облекчат финансовите притеснения на семейството му и да се донесе радост на другите. След като завършва Abitur през 1995 г., Чейлан за кратко стажува в радиостанциите VIVA и RPR1. Първоначално се захваща с висше образование, изучавайки философия и политически науки от 1998 г., но напуска университета, за да се фокусира върху комедията. В началото на кариерата си започва да се изявява на малки сцени и през 1998 г. разработва шоуто 'Produzier’ mich net!' с Роланд Юнхас. Последвалите програми включват ‘Nou Mässitsch!’ (ноември 1999 г.), преди да постигне по-широко признание с 'Döner for one' през ноември 2002 г. Комедията на Чейлан често се фокусира върху преживяванията на германци с турски корени и хора от Манхайм, като често включва манхаймския диалект. Той е разработил множество успешни програми, включително 'Halb getürkt' (октомври 2005), 'Kebabbel net', 'Ganz schön turbülent' (2010) и 'Luschtobjekt' (януари 2020). Работата му му е донесла няколко награди, включително German Comedy Award (Newcomer) през 2009 г., CIVIS-Medienpreis през 2009 г., German Comedy Award (Най-добър комедиант) през 2010 г. и Kleinkunstpreis des Landes Baden-Württemberg през 2002 г. Той се е появявал в телевизионни предавания като 'Quatsch Comedy Club' и е играл в епизоди на 'Hausmeister Krause' и 'Bewegte Männer'. Освен комедия, той участва във филма 'Verpiss dich, Schneewittchen' (март 2018) и участва в шампионата 'Autoball' на Щефан Рааб през 2008 г. Той също така е изпълнявал на метъл фестивали като Summer Breeze (2010) и Wacken Open Air (2011, 2014). През 2019 г. участва в 'The Masked Singer', където се класира трети като Engel (Ангел), а през декември 2024 г. спечели 'Schlag den Star'. Цейлан е женен и има четири деца, живее в Вайнхайм. Той публикува автобиографията си „Ankommen. Aber wo war ich eigentlich?“ (септември 2021), която стана бестселър на Spiegel. Издаде своя дебютен албум „Ich liebe Menschen“ през 2023 г. и обикаля с групата си, обединявайки различни групи чрез музика. Той е ангажиран с Mannheim Aidshilfe, детското хоспис Sterntaler и проекти срещу расизма, и е посланик по четене за Stiftung Lesen. Той също така създаде фондация за подпомагане на деца в нужда, наречена „Bülent Ceylan für Kinder“ и написа криминален комедиен роман със заглавие „Yallah Mord!“ (2024), с герои от неговите предавания. Бюлент Цейлан е смятан за един от най-популярните артисти в Германия, известен със своя отличителен диалект от Манхайм и хумористични персонажи.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Дирк Бах

Немски актьор, комедиант и телевизионен водещ, Дирк Бах е роден в Кьолн на 23 април 1961 г. На 51-годишна възраст Дирк Бах си отива от този свят в Берлин на 1 октомври 2012 г.; подозира се сърдечна недостатъчност като причина. Родителите му, Вили и Труде Бах, са работили и за WDR и са били ангажирани с изследвания на местната история. Той започва кариерата си в независим театър в Кьолн без формално образование. Ранната кариера на Бах включва работа в театри в Амстердам, Брюксел, Лондон, Ню Йорк, Утрехт и Виена след завършване на образованието му през 1980 г. Първата му театрална роля получава през 1978 г. в „Прометей“ от Хайнер Мюлер. От 1992 до 1996 г. е постоянен член на трупата на Schauspiel Köln. Широко признание получава през 1992 г. с „Шоуто на Дирк Бах“, излъчвано по RTL и по-късно по Super RTL. Участва в телевизионни сериали като „Лукас“ (1996–2001) и „Малкият монах“ (2002), и играе Пепе в „Sesamstraße“ от 2000 до 2007 г. Бах получи национално признание за ролята си на самотен баща в ситкома „Лукас“, който се излъчва пет сезона. От 2004 до 2012 година той придоби значително признание като съведущ на „Ich bin ein Star – Holt mich hier raus!“ със Соня Циетлоу. През кариерата си получи няколко награди, включително наградата Telestar през 1996 г., наградата German Comedy Award през 1999 г. и Златната камера през 2001 г. Бах беше ЛГБТ активист и член на организацията LSVD, активно набираше средства за благотворителни организации за ХИВ/СПИН и подкрепяше Amnesty International и PETA.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Еди не са

Гебхард Георг “Еди” Арент, известен професионално като Еди Арент, беше немски актьор, артист от кабаре и комедиант. Роден на 5 май 1925 г. в Данциг-Лангфухр (сега част от Гданск, Полша), той споделяше родно място с филмовия колега Волфганг Волц. Баща му ръководел Данцигската водна система. След като посещава хуманистична гимназия и получава своя Abitur, Арент е влязъл в германската армия през 1939 г. след анексирането на Свободния град Данциг. По-късно след Втората световна война изучава актьорско майсторство. Арент започва артистичната си кариера в Блумберг като изпълнител в кабаре след войната. От 1948 до 1950 г. участва в литературното кабаре на Юрген Хенкел „Der Widerspiegel“, появявайки се и в „Mausefalle“ и „Die Zwiebel“ на Вернер Финк. Той е забелязан за кино през 1955 г., докато работи в „Die Zwiebel“ в Мюнхен. Първата му значима роля във филм идва през 1958 г. във „Лекарят от Сталинград“, където неговият измъчен вид осигурява ролята. Той бързо придобива признание, появявайки се в над 104 филма между 1956 и 2002 г. и постигайки голяма известност на екрана през 60-те години. Става известен с ролите си на камериер, полицейски фотограф и криминален асистент в адаптациите на Едгар Уолъс на Хорст Вендландт (1959-1966), появявайки се приблизително в двадесет от тези детективски филми и изигравайки злодей четири пъти. Критиците хвалят неговия клоунски хумор и сухата му острота като „искрящата пудра“ на поредицата, която привлича приблизително 60 милиона зрители между 1959 и 1972 г. Арент също участва в три филма по романи на Карл Май: „Съкровището на Сребърното езеро“ (1962), „Уинету 2“ (1964) и „Уинету и Шатърханд в долината на смъртта“ (1968) като лорд Кастълпул. Появи се в телевизионната комедия „Разбойници и полицаи“ (1978) и постигна значителен успех със скеч сериала „Es ist angerichtet“ (от 1982), който смяташе за най-добрата си работа. По-късно си сътрудничи с Харалд Юнке в скеч телевизионния сериал „Харалд и Еди“ (края на 80-те години). Получава наградата Шарлих през 1997 г., награда Карл Май и Златната почетна награда на срещата на Едгар Уолъс през 1999 г. Арент се жени за Франциска Ганслаймер през 1959 г.; те имат един син и управляват хотела „Neustädter Hof“ в Титизе до обявяването му в несъстоятелност през 2005 г. Той е диагностициран с деменция, здравето му се влошава; почина на възраст 88 години на 28 май 2013 г. в Мюнхен, Германия, поради болестта на Алцхаймер.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Естер Швайнс

Естер Швайнс, родена на 18 април 1970 г. в Оберхаузен, е немска актриса, комедийна актриса и режисьорка. Израснала е във Виернхайм със своя брат, син на търговец на килими и фотограф. Кариерата ѝ започва през 90-те години като комедийна актриса в телевизионното шоу RTL Samstag Nacht. Швайнс придоби популярност благодарение на участията си в RTL Samstag Nacht, където също се смята за съосновател. Стана известна с пародията си на водещата на MTV Кристиане Бакер като Кристиане Какер. Работата ѝ в предаването ѝ донесе признание, включително Bayerischer Fernsehpreis през 1994 г. и награда Bambi същата година, споделена с целия ансамбъл. От 1994 г. тя се е снимала в над 70 филмови и телевизионни продукции, включително роли във "Суперсъпругата" (1996), "Сестри от ада" (1997), "Среща на класа – убийство сред приятели" (2001) и "Шепоти от пустинята" (2012). През 2018 г. тя също така изигра Емелин Панкхърст в документалната драма "Ние сме половината свят". Освен актьорство, Швайнс е работила и като театрален режисьор, поставяйки немската версия на 'Caveman' през 2000 г. и режисирайки 'Hi Dad!' през 2009 г. Тя е и озвучаваща актриса, най-вече озвучавайки принцеса Фиона в немските дублажи на филмите за Shrek . През 2004 г. тя и майка ѝ оцеляват от цунами в Шри Ланка, събитие, което я кара да намали вещите си и да се включи в помощта на жертвите от цунамито. От 2021 г. тя съвместно води подкаста 'Unglaublich krank' с лекаря Мартин Мюке. В момента играе повтаряща се роля в Die Kanzlei (от 2024 г.) и е била част от основния състав на Blutige Anfänger (от 2020 до 2024 г.).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Ина Мюлер

Ина Мюлер е многостранна немска художничка, работеща като певица и композиторка, комедийна актриса, водеща на телевизионно предаване и авторка. Родена е на 25 юли 1965 г. в Кьолен, Долна Саксония, и израства като четвъртата от пет дъщери на семейната ферма на родителите си. Ранните ѝ години оформиха перспективата ѝ, която често включва в комедията и музиката си. Преживяла е хоспитализация до юношеските си години, период, който вероятно е повлиял на по-късното ѝ артистично изразяване. След завършване на училище, Мюлер се насочва към практическо образование, като се обучава за фармацевтичен-технически асистент в училищата д-р фон Моргенщерн в Люнебург. По-късно работи във фармацевтични магазини в Бремен-Блументал, Вестерланд на остров Зилт и Мюнхен. През 1994 г. започва кариерата си в комедията, като сформира кабаре дуото Queen Bee с Еда Шнитгард. Дуото се появява във филма „Красиви жени“ през 2004 г. Соло кариерата ѝ набира скорост след този период, белязана от издаването на дебютния ѝ албум „Големият ти“, през юни 2004 г., последван от по-успешния „Жена, необвързана, 40“ през октомври 2006 г. Албумът ѝ „Любовта заслепява“ достига номер 6 в немските класации за албуми през март 2008 г. Мюлер е може би най-известна с воденето на къснонощното музикално и стендъп шоу Inas Nacht , което произлиза от пъб в Хамбург и се излъчва по NDR от 2007 г. Шоуто, провеждащо се в “Zum Schellfischposten”, включва остроумни разговори и "въпроси от подложки за бира", предоставяйки платформа както за утвърдени, така и за новопоявили се артисти. Тя създава и представя това влиятелно и успешно къснонощно токшоу, което е получило множество награди, включително Германската телевизионна награда, Германската комедийна награда и наградата Гриме. Работата ѝ често включва нейния северногермански произход и популяризира платтдойчския език и култура. Тя съчетава музика с хумор в своите изпълнения, често разказвайки забавни истории и анекдоти. Осмият ѝ студиен албум, '55,' излезе през ноември 2020 г., а деветият ѝ студиен албум, '6.0,' издаден през ноември 2025 г., достигна номер едно в немските класации за албуми. В момента тя е на турне "6.0 Tour" от октомври 2026 г. до март 2027 г., включващо класически песни и материали от новия албум.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Кордула Стратман

Като немкиня, Кордула Щратман работи като комедиантка, актриса и авторка, а също така практикува като системен семеен терапевт. Родена е в Дюселдорф на 10 ноември 1963 г. и израства като дъщеря на учител. Посещава гимназия „Св. Урсула“ в Дюселдорф и завършва с Abitur в началото на 80-те години на миналия век. Щратман добива известност за пръв път в края на 90-те години, играейки ролята на Анеми Хюлхрат в „Zimmer frei!“ (1998-2008). След завършване на гимназия, Щратман учи социална работа в Католическата висша школа в Северно Рейн-Вестфалия в Кьолн и получава степен „Дипломиран социален работник“. Получава допълнително обучение по системна фамилна терапия, докато работи в център за консултиране на семейства, където работи като терапевт в продължение на осем години (1988-1996). Преди да се отдаде на комедията, през 1990 г. съосновава кабаре групата „Fatal Banal“ и открива комедията през 1990 г. Създава персонажа Анеми Хюлхрат за карнавален сеанс през 1992 г. Кариерата на Стратман преминава към телевизия през 1996 г., като се отказва от работата си в семейно консултиране. Телевизионният дебют на Стратман включва воденето на комедийните предавания „Мангол“ и „Sonst gerne“ по tm3 и ZDF, където първоначално изпълнява ролята на Мелани. Тя участва във филма „Zimmer frei!“ като „Анеми Хюлхрат“ през 1998 г., със spin-off продукции като „Annemie auf Hausbesuch“ (2000-2002) и „Annemie Hülchrath – Der Talk“ (2002-2004). Нейното първо сценично предаване, „Andererseits wiederum…“, дебютира през 2001 г., което й донася номинация за награда German Comedy Award. Тя води предаването „Annemie Hülchrath – Der Talk“ по WDR от 2002 до 2004 г. От септември 2004 г. тя участва в импровизационното комедийно шоу „Schillerstraße“, което продължава до април 2007 г. и й донася няколко награди, включително German Comedy Award през 2005 г. и German Television Award. Тя също така е номинирана за German Comedy Award през октомври 2001 г. и октомври 2002 г. Личният живот на Стратман понякога е включен в нейната работа; тя беше бременна през ноември 2005 г., което се отрази в сюжетната линия на Schillerstraße, и роди син на име Емил на 31 март 2006 г. Тя е омъжена за Райнер Озновски, съосновател на lit.Cologne, и те живеят в Кьолн със сина си. Тя е автор на няколко книги, включително „Ist dieses Buch ansteckend?“ (2008), „Sie da oben“ (2011) и „Wo war ich stehengeblieben?“ (2024). Продължава да практикува като семеен терапевт на непълно работно време в собствена практика в Кьолн, и се е появявала в различни телевизионни сериали и филми, включително Danni Lowinski (2013), Kroymann (2017-2019), Rocca verändert die Welt (2019) и SMS für Dich (2016). Наскоро участва в четвърти сезон на 'LOL: Last One Laughing' (започващ на 6 април 2023 г.).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Мартина Хил

Мартина Хил е немска актриса и комедиантка, родена на 14 юли 1974 г. в Берлин-Веддинг. Родителите ѝ са работили като медицинска сестра и шофьор на метро. Израснала е в Берлин-Веддинг и завършва гимназия (Абитур) през 1995 г. След дипломирането си посещава Театралното студио „Берлин“ и изучава актьорско майсторство. Хил започва кариерата си като радио водеща за Radio Eins и Hundert,6 в Берлин от 1998 до 2003 година. Широко признание тя получава през 2007 година като пародистка в комедийния сериал на ProSieben Switch reloaded , където е член на трупата. Известна е с превъплъщенията си в личности като Хайди Клум, Ангела Меркел, Даниела Катценбергер, Гундула Гаузе, Ейми Уайнхаус и д-р Темперанс „Бонс“ Бренан. От 2009 година тя играе Тина Хаустен и Лариса в сатиричното шоу на ZDF heute-show , като Тина Хаустен се развива в поредица от персонажи. Мартина Хил е участвала в няколко телевизионни филма и сериали, включително *Schwer verknallt* (2003), *Der Vater meines Sohnes* (2004), *Cologne P.D.* (2005), *Alarm für Cobra 11 – Die Autobahnpolizei* (2006-2007) и *Putzfrau Undercover* (2008). Тя също така е озвучавала филми като *Cars 2* (2011) и *Despicable Me 2* (2013). Има роли в собствени предавания, включително *Knallerfrauen* (2011-2015), което придоби популярност дори в Китай, и *Die Martina Hill Show* (2018-2020). През 2019 г. стартира сатиричното токшоу 'Martina-Hill-Schau'. Получила е наградата German Comedy Award няколко пъти и също така е спечелила German TV Award, Adolf-Grimme-Preis и Bambi Award. Появила се е във *Caveman* (2023) заедно с Мориц Блайбтреу и Лаура Тонке, и играе в скеч комедията *HILLarious* в Amazon Prime от февруари 2023 г. Ще се появи в 'LOL: Last One Laughing' през 2025 г. и работи по втори филм, 'Die Tollpatsch', където ще играе и ще напише сценария.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Германия

Херман Бинг

Херман Биг, роден на 30 март 1889 г. във Франкфурт на Майн, Германия, е бил германо-американски характер и комик. Баща му, Макс Биг, е бил оперен баритон, а той е имал двама братя, които също са били актьори – Гъс Биг и Рудолф Биг. Ранната кариера на Биг започва на 16-годишна възраст с участия в циркове и варвите театри, демонстрирайки комедийни таланти. Получава музикално образование в Германия и работи като цирков клоун. Преди да се премести в Америка, той е заемал длъжността ръководител на производството на няколко немски филма, работейки като линеен продуцент, както и сценарист и асистент режисьор. Бинг имигрира в Америка през 1923 г. и през 1926 г. е доведен в Холивуд от Фридрих Вилхелм Мурнау като част от делегация. Той си сътрудничи тясно с Мурнау, изпълнявайки функциите на преводач и помощник-режисьор във филми като „Изгрев“ (1927). След смъртта на Мурнау, Бинг все по-често започва да играе във филми, появявайки се в над сто филма в Холивуд от края на 20-те до средата на 40-те години. Работи с режисьорите Джон Форд и Франк Борзаж. Дебютът му във филмите е през 1921 г. с "Ciska Barna, die Zigeunerin", и се появява в много други филми, често без да бъде посочен в титрите, общо над 120 участия. Забележителни роли включват поддържащи роли във филми като „Призивът на дивата природа“ (1935), „Руси коси на парад“ (1935), „Осмата съпруга на Синя брада“ (1938), „Великият валс“ (1938), „Горчиво-сладък“ (1940) и „Къде отиваме оттук?“ (1945). Бинг стана известен с дивите си изражения на лицето и дебелия си немски акцент, особено с търкалящото се „р“, което го направи популярен характер-актьор. Често го кастваха в комедии като чужденец, подобно на Фриц Фелд. През 1941 г. озвучи режисьора на цирка в "Дамбо" на Дисни. Кариерата му обаче пострада значително след 1941 г. поради непопулярността на нещата немски след Втората световна война; ангажиментите намаляха поради липса на търсене на комедийни пресъздавания на германци. Той се бореше да си намери работа в Холивуд в средата на 40-те години и ставаше все по-депресиран. Бинг почина от самоубийство на 9 януари 1947 г. в Холивуд, Калифорния, от самонанесена огнестрелна рана. Имаше спекулации, че липсата на възможности е допринесла за смъртта му.

Виж профила