Алдо Фабрици

Роден в Рим като Алдо Фабрици на 1 ноември 1905 г., Алдо Фабрици е бил италиански entertainer, който е работил като актьор, режисьор, сценарист и комедиант. Баща му, Джузепе Фабрици, починал, когато той е бил на единадесет години, а майка му, Анджела Петручи, е работила като продавач на плодове от Тиволи. Фабрици започва кариерата си през 1931 г. в предграден театър в Рим, постигайки местен успех чрез комични сцени и монологи, докато се представя с компанията ‘Reginella’. Той се превръща във важна фигура в римската сцена на ревюта и аванспетяколо, допринасяйки за диалектния вестник 'Rugantino' и публикувайки книга с римски стихотворения, 'Lucciche ar sole', през 1928 г.

Фабрицѝ кариерата му се разшири извън сцената. Дебютира във филма през 1942 г. с *Avanti c'è posto...* и по-късно постига значително признание за ролята си на геройски свещеник, Дон Морозини, в *Рим, отворен град* (1945) на Роберто Роселини. Той също така озвучаваше герои във филми като *Maddalena... zero in condotta* (1940) и *Кражба на велосипеди* (1948). През 50-те и 60-те години на миналия век той често си сътрудничеше с Тото и Пепино Де Филипо, както на екрана, така и на сцената; Фабрицѝ и Тото споделяха близко приятелство и се наслаждаваха на импровизационна игра. Той режисира драмата *Емигранти* през 1948 г. и спечели награда „Сребърна лента“ за изпълнението си в *Първо причастие* (1950), както и друга за *Дилемата на бащата*. Фабрицѝ постига по-голям успех на сцената с музикалната комедия *Ругантино* (1964).

Талантът и приносът на Фабрици към италианското забавление бяха широко признати. Той получи специална награда „Давид ди Донатело“ през 1988 г. за цялостната си кариера и спечели две награди „Настро д’Аргенто“, включително една за филма Всички толкова много се обичахме . Той получи признание и на филмовия фестивал в Кан през 1952 г. за най-добър сценарий за филма Полиция и апаши . Неговите изпълнения често изобразяваха римски типове като каруцари и трамвайни кондуктьори. Фабрици обиколи Европа, Латинска Америка и Бродуей, като около 1937 г. за кратко имаше в трупата си актьора Алберто Сорди. Той беше женен за певицата Беатриче Роки (Реджинела) до смъртта ѝ през 1981 г. След смъртта му в Рим на 2 април 1990 г., Poste italiane издадоха пощенски марка в памет на Алдо Фабрици по-късно същата година.