Глобална директория на таланти

Комедианти от Франция

Директория на комедианти от Франция — профили, биографии, снимки и социални връзки на комедианти от Франция.

211 комедианти

Гийом Галиен

Френски актьор, сценарист, режисьор и озвучаващ актьор, Гийом Галиен е роден в Ньойи-сюр-Сена, предградие на Париж, на 8 февруари 1972 г. Родителите му са френският бизнесмен Жан-Клод Галиен и руско-грузинската аристократка Мелита Ротванд. Посещава La Salle Passy Buzenval от 10-годишен и преживява тормоз по това време. Член е на Комеди Франсез от 2005 г., като през същата година става сосиетер (член). Кариерата на Галиен започва през 1992 г. с кинодебюта му във филма „Табло дьонур“. Той има и сегмент, наречен „Бонусите на Гийом“ в предаването „Льо Гран Журнал“ между 2008 и 2010 г. Комедийният му стил често включва автобиографични елементи, което се демонстрира в неговото сценично представление и последващата филмова адаптация. Галиен постига значително признание за едночасовото си представление „Момчета и Вилфред, на маса!” , печелейки награда „Молиер” за най-добър дебютант през 2010 г. Той продължава да получава похвали, като през 2011 г. печели още една награда „Молиер” за най-добра поддържаща роля в „Една нишка на крака”. Филмът от 2013 г. „Аз, аз и майка ми”, базиран на сценичното представление, привлича значително внимание, печелейки наградата Art Cinema и Prix SACD на филмовия фестивал в Кан. През 2014 г. получава десет номинации за награда „Сезар”, като спечели пет награди, включително най-добра мъжка роля и най-добра адаптация за Галиен. Галиен често работи с Никола Льо Риш, включително тяхното сътрудничество по либретото за продукцията на Парижката опера балет „Калигула” от 2011 г. Той е известен и с озвучаването си във филми като „Астерикс и Обеликс: Спасете Британия” (2012) и „Малкият принц” (2010-2013).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Маева Мелин

Маева Мелин, родена в Париж на 20 януари 1980 г., е френска певица и актриса. Ранните ѝ музикални влияния включват поп и фолк музика, които оформят артистичното ѝ развитие. Тя продължава формално образование, завършвайки право, като същевременно изучава пиано, китара и пеене. Този разнообразен опит демонстрира отдаденост както към интелектуалните занимания, така и към артистичното изразяване. Кариерата на Мелин започва с участия в джаз и фънк група около 2008 година. Тя получава признание и за ролята си на Нанерл в мюзикъла Mozart, l'opéra rock през 2008 година, изпълнение, което допринася за спечелването на награда NRJ от шоуто. Вокалните ѝ таланти са допълнително показани чрез работата ѝ в анимационни филми; тя озвучи френските версии на Tinker Bell and the Great Fairy Rescue (2010), Tangled (2010) като Рапунцел и Tangled Ever After (2012), повтаряйки ролята си на Рапунцел. Освен това, тя озвучи принцеса Мерида във френската версия на Brave (2012) и е била гласов дубъл на Джейн във филма Tarzan . Участва в седми сезон на Star Academy през 2007 година, а по-късно се присъединява към отбора на Луи Бертняк във втория сезон на The Voice, la plus belle voix през 2013 година. От септември 2014 г., Мелин обиколи света с Mozart, l'opéra rock , първоначално придружена от симфоничен оркестър от Киев, въпреки че турнето беше отложено през пролетта на 2014 г. поради събитията в Украйна. През 2015 г. тя стартира музикалния проект Looking for Suzanne , включващ нейната китара и вокали, и издаде музикално видео покритие на 'Les parfums de sa vie'. Тя продължава да работи като озвучаваща актриса, предоставяйки гласове за анимационни сериали като 'Raiponce, la série', 'Nella, Princess Knight' и '44 Cats', както и за филми като Gabby and the Magic House (2025). Нейното участие като Рапунцел често се счита за перфектно, а гласът ѝ е описан като сладък и мил, дори правят сравнения с певческите части на Жасмин. Тя изнесе концерт в общинската зала на 20 октомври 2017 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Макс Бублил

Макс Бублил, роден като Максимилиен Льо Бублил на 17 май 1979 г. в Париж, е френски актьор, певец и комедиант. Той произлиза от разнообразно потекло; баща му е общопрактикуващ лекар с тунизийски еврейски произход, докато майка му е сценарист и детска писателка с произход от Шампан, което го прави сефардски евреин. Кариерата му започва с участия във филми, телевизионни филми и телевизионни сериали още от края на 90-те години, включително роли в ‘Sous le soleil’ (1999) и ‘Navarro’ (2000). Преди да се върне към стендъп комедията, той е работил като продавач на дрехи. Бубли получи значително признание през 2007 г. с хумористичната песен и музикално видео "Ce soir... tu vas prendre," което доведе и до участия в *Le Grand Journal* на Canal+. След този успех той започна поредица от едночасови представления. Изпълняваше "Max prend..." в Париж между 2007 и 2009 г., а "Max prend la route" – в други градове през същия период. Комедийният му стил е известен с хумористични интерпретации на песни и личности; той е пародирал фигури като Сюзън Бойл. Други забележителни участия от тази епоха включват *One Man Sauvage* (2009) и *Max les veut toutes*, предаване със скрити камери по Comédie! и NRJ 12 (2009). Издаде своя дебютен албум, "L'album," през февруари 2011 г., а "Le 2ème album" – през юни 2012 г. През 2010-те години Бублил продължи да разширява работата си. Той се появи във филми като 'Les Gaous' (2003), 'La Folle Histoire d'amour de Simon Eskenazy' (2009) и съавторства и участва във ‘Les Gamins’ (2013). През 2010 г. води Le Mag de Max в риалити шоуто на W9 Dilemme и издава песента 'Chanson raciste,' което предизвиква спор с Alibi Montana, но по-късно си сътрудничат в 'Max Boublil clash alibi Montana.' Той обикаля изцяло със ‘En sketches et en chansons,’ кулминирайки с представление в Olympia в Париж през юни 2013 г. По-скоро наскоро участва във Play (2020) и съавторства и участва в сериала Mike (2018). През 2020 г. създава и участва в Max Boublil , заснет за Prime Video. Появи се в Les Grosses Têtes през 2021 г., а през 2025 г. представя Neuilly-Poissy на Фестивала на френското кино в Сан Диего.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Малик Бентала

Малик Бенталха е френски хуморист и актьор, роден на 1 март 1989 година в Баньол сюр Сез. Има алжирско Шауи наследство от Кеншела и мароканско наследство от Мекнес; баща му е алжирец, а майка му е мароканка. От 2007 до 2008 година получава формално обучение в Кур Флорен, докато израства в Лодон-л’Ардоаз, Гар. Началото на кариерата му включва изпълнение на скетчове в парижки кафене-театри като Театър дю Поан-Виргул. Професионалният път на Бенталха набира скорост през 2010 г., когато Жамел Деббуз го забелязва и го кани да се присъедини към Jamel Comedy Club. След това той открива шоуто на турнето на Деббуз 'Tout sur Jamel' от 2010 до 2012 г. и също така открива шоуто на Гад Елмалех в Palais des Sports през 2010 г. През същата година участва във Франция 2 в 'Le meilleur de Paris fait sa comédie'. От 2011 г. се появява в рубрика с постоянно присъствие, наречена 'Télé Délire' в радиопредаването 'Le Grand Direct', първоначално с Mathieu Madénian и по-късно с Benjamin Josse. Алекс Луц режисира неговото дебютно едночасово представление 'Malik Bentalha se la raconte,' което е премиерата си през 2010 г. Кариерата на Бенталха се разшири извън стендъп комедията и включва филми и телевизия. DVD на 'Malik Bentalha se la raconte' беше пуснат през декември 2014 г., а W9 излъчи на живо шоуто през януари 2015 г., последвано от телевизионен репортаж, наречен 'Malik se raconte'. Той участва във филма 'Pattaya' (2015) и по-късно се появи в ‘Taxi 5’ (2018) и ‘Le Doudou’ (2018). Той също така е участвал в шоуто 'Marrakech du rire' през юни 2013 г. и редовно се появява в радиопредаването на Сирил Хануна ‘Les pieds dans le plat’ от 2014 г., както и във ‘Vendredi tout est permis’ от февруари 2013 г. Присъедини се към Les Enfoirés през 2019 г. Режисира филма 'Jack Mimoun et les Secrets de Val Verde' през 2022 г. и пусна пародия на 'L'Heure des pros' през ноември 2023 г. Соло шоутата му продължават, като в момента се изпълнява ‘Nouveau monde’ (2024-). Той е кум на благотворителната организация Theodora Children's Charity.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Ману Пайет

Ману Пайе, известен професионално като Ману Пайе, е френски комедиант, актьор, режисьор и радио водещ. Роден е на 22 декември 1975 година под името Емануел Ксавие Пайе в Сен Дени дьо Ла Реюнион и е известен още с рожденото си име, Емануел Пайе, а произношението му е [emanɥɛl many pajɛt]. Започва кариерата си като мениджър на антена за NRJ Réunion през 2000 година. Ранната работа на Пайе включва роли на водещ в радиостанциите NRJ. От 2000 до 2008 г. той работи като аниматор за NRJ Paris и води различни времеви слотове, включително обяд до 16:00 ч. (2000-2001) и вечерното предаване „My NRJ“ (2001). През 2002 г. съвместно води „Le Match NRJ“, а също така е част от комедийния екип за „Le 6/9“, издавайки албумите „RN 6-9“ (2002) и „C'est commerçant“ (2004) с този екип. Телевизионните му участия включват пародии за канала Comédie! през 2003 г., а през 2005 г. води „Le Soiring“ по TPS Star. През 2006 г. си сътрудничи с M6, за да представи „Manu et Bruno sont dans la télé“. Кариерата на Пайе се разшири и към озвучаването на филми, като например озвучи Lone Gunslinger Vulture в "Епохата на лед: Топенето" (2006) и По във френските версии на франчайза "Кунг фу панда", започвайки през 2008 г. Той се е снимал в много филми, включително "Здравей, сбогом" (2008), "Kaamelott" (2009), "Coco" (2009) с Гад Елмалех, "RTT" (2009) и "Tout Ce Qui Brille" (2010). През 2014 г. той сърежисира и участва в романтичната комедия "Любовна ситуация: Това е сложно". Той изпълнява своите едночасови представления, започвайки с 'Manu Payet' в театър Splendid през 2007 г., което обиколи Франция за три години и се игра на Bataclan (април 2008) и Olympia (декември 2008). След това представи 'Emmanuel' през 2017 г. Той се завръща на сцената с ново шоу, включващо истории от живота си, включително детството му на Реюнион, и обсъждайки страсти като радиото, праисторията, музиката и Нутела.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Микаел Грегорио

Михаел Грегорио е френски комедиант, имитатор и певец, роден на 10 юни 1984 г. в Мулхауз. Детството му е белязано от чести премествания поради военната кариера на баща му, включително време, прекарано в Германия и О и Беарн. От тригодишен той проявява ранен интерес към сценичното изкуство, като участва в училищна пиеса в Ган. Той също така има испански произход. Пътешествието на Грегорио към комедията започна на 14 години, когато започна да посещава театрални уроци и да участва в пиеси като 'Dom Juan revient de guerre' и 'Grand-peur et misère du IIIe Reich'. Около 16-годишна възраст той експериментира с пеене, черпейки вдъхновение от групи като Radiohead и Nirvana. Посещава и цирков колеж (Persé Circus) като жонгльор. Талантът му за имитации е бил забелязан рано; той спечели шоуто ‘Graines de star’ по M6 два пъти през март 2001 г. Започва професионални изяви на 16 години с мениджъра си, David Hardit. Участва в 'Les Coups d'humour' по TF1 през 2002 и 2003 година. През 2000-те кариерата на Грегорио набира скорост. През 2004 г. той се появява в шоуто на Лоран Рукие „Vos imitations préférées“, а през 2005 г. се представя на фестивала Juste pour rire в Монреал. Първото му солово шоу „J’aurais voulu être un chanteur…“ обикаля Франция и Европа. През 2008 г. той е подгряващ за Селин Дион по време на нейното европейско турне и получава награда „prix coup de cœur du jury“ на фестивала Mont-Blanc d’Humour същата година. Изпълнява пет изчерпани представления в Батаклан през декември 2008 г. От 2004 г. той представя успешни шоута, комбиниращи хумор, вокални изпълнения и емоции. Туровете му са аплодирани от над 1,5 милиона зрители. Настоящото шоу на Грегорио е „L’Odyssée de la Voix“, което обикаля Франция и Белгия през сезон 2023-24 г. и завършва с три представления във Folies Bergère на 16, 17 и 18 февруари 2026 г. Над 400 000 души са видели „L’Odyssée de la voix“. Той също така се е появявал във филми като „Dépression et des potes“ (2016) и „Hommes au bord de la crise de nerfs“ (2023) и е озвучил около петнадесет анимационни филма и сериала.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Мими Мати

Мишел Мати, известна професионално като Мими Мати, е родена в Лион, Франция, на 8 юли 1957 г.; тя е френски entertainer, която работи като актриса, комедиант и певица. Известна е със своя ръст от 1,32 метра (4 фута и 4 инча) поради ахондроплазия, форма на джуджета. Родителите ѝ са Марсел Мати, бивш шофьор на камиони и фабричен работник, и Роберт Мати, родена Боне, домакиня. Баща ѝ, любителски саксофонист, я запознава с музиката. Мати започва кариерата си след като изучава драматични изкуства в ателието на Мишел Фюган в Ница от 1979 до 1981 година. През това време тя посещава и Студията „Викторин“ в Ница, където изучава пеене, танцуване и актьорско майсторство. В началото на 80-те години тя играе в различни театрални роли и се появява в предаването „Le Petit Théâtre de Bouvard“. През 1982 година Мати създава и представя първото си солово представление, озаглавено „Elle voit des géants partout“. От 1982 до 1985 година тя продължава работата си с „Le Petit Théâtre de Bouvard“. През 1987 година се появява и в музикален видеоклип на Клаудия Филипс. От средата на 80-те години до началото на 90-те години, Мати е част от комедийния трио 'Les Filles' с Мишел Берние и Изабел дьо Ботон. Те се представят в кафене-театри, по радиото и в различни предавания. Триото обикаля Реюнион и Мавриций през 1988 година със шоуто 'Existe en trois tailles'. Тя сформира турне комедийна трупа 'Le Trio des Filles' от 1988 до 1993 година, изпълнявайки шоута като 'Existe en trois tailles'. Телевизионният филм 'Une nounou pas comme les autres', с участието на Мати, е излъчен през 1993 година и заема 52,7% от зрителската аудитория. От 1997 година тя играе в телевизионния сериал 'Joséphine, Guardian Angel' и е най-известна с тази роля. От 1994 година Мими Мати участва в 'Les Enfoirés', годишен благотворителен концерт, поне петнадесет пъти; изданието на 'Les Enfoirés' през 2009 година е най-гледаното предаване по френската телевизия през тази година. Издава музикален албум 'La Vie M'a Raconté' през 2006 година. Омъжва се за ресторантьора Беноа Жeрар на 27 август 2005 година. През цялата си кариера Мати е удостоена с отличия, включително назначаване за рицар на Френския орден за заслуги през 2013 година и рицар на Легионта за чест през 2015 година.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Мишел Гигон

Мишел Гийон, родена на 1 юни 1959 г. в Белфор, Франция, беше многостранна френска художничка, която почина на 4 септември 2014 г. в Париж поради рак. Работила е като комедиантка, акордеонистка, хумористка, автор-композитор и режисьор на сцена, демонстрирайки широк спектър от творчески таланти през цялата си кариера. От 1978 до 1985 г. се е изявявала с Жером Дешан, допринасяйки за представления като 'Les Oubliettes' и 'La Veillée'. През 1984 г. тя също така съосновава Compagnie du Pâtit Matin с Ан Артьо. Работата на Гийон обхващаше както писане, така и режисура. Тя написа и режисира няколко спектакъла, включително 'États d'Amour' (1986), 'Marguerite Paradis ou l’Histoire de Tout le Monde' (1985), 'Strapontin' (1983), 'Piavodéon' (1991), 'La vie va où ?' (2008) и 'Pieds nus, traverser mon cœur' (2011). Тя също така съавторства 'Strapontin' с Anne Artigau. Режисьорските ѝ кредити включват 'Femme non rééducable' (2010), 'Big Shoot' от Koffi Kwahulé (2009), 'Plouf!' (2005) и 'Une Seconde' (2004). Тя сърежисира 'Il y a' с Anne Artigau през 1995 г., а 'Jungles' и 'Cocorico' със Susy Firth и Patrice Thibaud през 2011 г. Забележително е, че тя режисира 'Les Chantefables' на Desnos с Anne Artigau през 1989 г. ‘Кокорико’, комедия без думи, съвместно режисирана със Съси Фърс и Патрис Тибо, се превърна в една от най-известните творби на Гийон, дебютирала през 2008 г. и доказала се като касов успех. Пиесата, която продължава приблизително 1 час и 20 минути, включва физическа комедия и сянка, вдъхновени от спагети уестърни и Тур дьо Франс. В нея е подчертана „галична битка на темпераментите“ между Патрис Тибо и Филип Льоняк, като Тибо подразбиращо се подиграва с Льоняк, който след това се присъединява към лудориите. Мари Винсент е отговорна за осветлението, а Изабел Бодуан – за костюмите. Тя също така участва в театрални постановки като „Странпонтен“ (1984) и „Света Кармен от Монреал“ (1989), както и във филми като „Паякообразният сатен“ (1986) и „Спаси се, Лола“ (1986). От 2013 до 2014 г. тя е хроникер в програмата на France Inter „On va tous y passer“. Нейните книги „Къде отива животът?“ и „Боси, прекосявай сърцето ми“ получиха посмъртни награди „Coup de cœur parole enregistrée et documents sonores“ от Académie Charles-Cros през 2018 г. През 2017 г. е пуснат DVD с нейни изпълнения. Тя също така е изразила желание да постави и режисира пиеса, наречена „Дневник на отсъствието“, но този проект остава незавършен поради нейната смърт.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Мишел Модо

Мишел Модо, роден като Мишел Анри Луи Гоа на 30 март 1937 г. в Карпентрас, Воклюз, Франция, е бил френски актьор и хуморист. Починал е на 24 септември 2008 г. във Веар сюр Марн, Сена и Марн, от рак на възраст 71 години. Известен професионално като Модо, той също така е бил сценарист и озвучаващ актьор. Модо започва кариерата си в края на 50-те години, когато сформира комедийния дует „Гросо и Модо“ с Гай Гросо. Те посещават актьорското училище „Симон“, където се срещат, и започват да се изявяват професионално в музикални зали и кафене-театри през 1958 г. „Гросо и Модо“ получават национално признание след участието си във „Гвардеецът от Сен Тропе“ (1964) и последващо се снимат в множество филми с Луи дьо Фюнес. Те играят гвардейците Трикар и Берлико в поредицата филми „ Гвардеецът от Сен Тропе“ , и Лекоан и Лафлют в „Сънят на лятна нощ“ (1981). Модо играе полицая Берлико в шест филма от поредицата. През цялата си кариера Мишел Модо се появи в различни филми, включително La belle américaine , Le Corniaud , La Grande Vadrouille и Le Grand Restaurant . Между 1993 и 1997 г. той играе Морис Лоланд, комичен персонаж, представляващ обикновения френски човек, в телевизионния сериал Highlander . Той също така имаше участия в Plus belle la vie (2005) като философски клошар, преоблечен като Дядо Коледа. От 1989 г. до смъртта си, Модо осигуряваше озвучаване на множество повтарящи се герои във френската версия на The Simpsons , включително Бърнс, Уигъм, Кръсти, Скинър и Хибърт. Той работеше по дублирането на 19-ти сезон на The Simpsons , когато почина. Жерар Риналди го замени, но Риналди също почина от рак през 2012 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Мишел Фо

Аген е родното място на френския комедиант, актьор и театрален режисьор Мишел Фау, който се ражда на 17 декември 1964 г. Баща му е бил часовникар, а майка му, домакиня, отглежда четири деца. Ранното излагане на театър и Бордоската опера, благодарение на майка му, запалва интерес, който оформя кариерата му. Той посещава Лицей Бернар Палиси в Аген, където се среща с Беатрис Уриа-Монзон и Ерик Перез, а по-късно учи в консерватория в Аген. На 18-годишна възраст Мишел Фо напуска родния си град, за да продължи формално обучение. От 1986 до 1989 г. посещава Френската национална академия за драматични изкуства, известна още като Националния висш институт за драматично изкуство (CNSAD). През този период учи при видни личности като Мишел Буке, Жерар Дезарте и Пиер Виал. Първоначално се свързва с театъра на Оливие Пи, като често участва в продукциите му през 90-те години, включително „Сатеният пантоф“. Неговото обучение и ранна кариера са белязани от сътрудничество с много актьори, включително Сандрин Киберлен, Леа Дрюкер, Гаспар Юлиел, Жули Депардьо и други. Кариерата на Фо обхваща както актьорство, така и режисура. Жан-Пол Рапеньо, Жил Бурдо, Албер Дюпонтъл и Франсоа Озон са сред режисьорите, с които Мишел Фо е работил по филмови проекти. През 90-те години той участва в шоуто на Пиер Палмаде "On refait le boulevard", изпълнявайки откъс от "La Cage aux Folles". Започвайки през 2010-те години, собствените му сценични постановки придобиват популярност. Той режисира постановки на "Le Misanthrope" (получавайки номинации за Мьолиер както за актьорство, така и за режисура през 2011 г.), "Tartuffe" (през 2017 г. с участието на Мишел Буке), и най-скоро "George Dandin ou Le Mari Confondu" през 2024 г., където също изпълнява главната роля. Тази постановка включва музика от Жан-Батист Люли и представя барокова естетика, създадена от Фо, заедно с четирима певци и седем актьори. Мишел Фо участва в радиопредаването "Les Grosses Têtes" и периодично провежда актьорски семинари във Френската национална академия за драматични изкуства. На церемонията по връчване на наградите Мьолиер през 2011 г. той е запомнен със сатиричното си изпълнение на песента на Карла Бруни "Quelqu'un m'a dit". Получава Prix Gérard Philipe през 1998 г. и награди от Syndicat de la critique през 2006 и 2015 г. През 2013 г. е удостоен със званието Officier de l’ordre des Arts et des Lettres и в момента режисира "Brûlez-la" в Théâtre du Rond-Point.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Одил Версоа

Одил Версоа, родена Етиенет де Полякоф на 15 юни 1930 г. в 15-и арондимент на Париж, беше френска актриса. Тя почина на 23 юни 1980 г. в Париж от рак на 50-годишна възраст. Родителите ѝ, Владимир де Полякоф и Милица Енвалд, бяха руски емигранти, които избягали след Революцията през 1917 г.; баща ѝ беше оперен певец, а майка ѝ – балерина. Тя беше погребана в руското гробище на Сен Женевиев де Буа. Таня Байдарова, по-късно известна като Версоа, започва да работи професионално в изкуството на млада възраст, първоначално опитвайки краткотрайна балетна кариера като „petit rat“ в Кор дьо балета на Операта в Париж. Преминава към актьорство на 18 години, дебютира във филма „Последните ваканции“ (1948) заедно с Роже Ленхарт. Ранните ѝ роли включват участия във филми като „Летен гръм“ (1949) със сестра ѝ Катрин, и „В синьото“ (1950). От 1948 до 1980 година Версоа участва в общо 47 филма и телевизионни програми. Тя участва във филми като „Синият влак спира 13 пъти“ (1966) и „Жабоката от замъка Тромпет“ (1974). Телевизионните ѝ участия включват роли в сериали като „Инспектор Льоклер разследва“ (1962), „Хляб за семейството“ (1964) и последната ѝ роля в „Жюлиен Фонтен, магистрат“ (1980). Тя също така се е изявявала на френски, белгийски, швейцарски и североафрикански сцени. Филмографията ѝ включва „Безумна любов“ (1951) и „Отворена гробница“ (1956). Тя е била омъжена два пъти; първо за Жак Рене Дакмин през 1951 г., развеждайки се следващата година, и по-късно за граф Франсоа Рейние Амброаз Анри Поцо ди Борго през 1953 г., с когото има четири деца.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Филип Шевалие

Роден в Редон на 11 януари 1956 г., Филип Шевалие е френски комедиант, актьор и фотограф. Той е най-малкият от четирима братя, а баща му е магистрат. След като първоначално изучава право в продължение на четири години и получава сертификат по криминология, посещава Курс Симон за театрално обучение, в крайна сметка следвайки учител да основе собствено училище, където се среща с Режи Ласпалес през 1980 г. Тази среща бележи началото на значително партньорство. Комичното партньорство на Шевалие и Ласпалес, сформирано с Режи Ласпалес, е това, което основно определя кариерата на Шевалие. Те дебютират със своето първо шоу, „Pas de fantaisie dans l'orangeade“, през 1981 г. и правят телевизионния си дебют през 1982 г. в 'Le Théâtre de Bouvard'. Дуото става популярно благодарение на сцени като „Le train pour Pau“, „Les Vacances“ и „S.O.S détresse“. Съвместната им работа се простира и до киното, като забележително участват във филма „Ma femme s'appelle Maurice“ през 2002 г. и се появяват във филми като „Tête à tête“ (1994), „Le Pari“ (1997), „Ca n'empêche pas les sentiments“ (1998), „Antilles sur Seine“ (2000), „Les Gaous“ (2004) и „Tu vas rire mais je te quitte“ (2004). Те получават наградата SACEM за хумор през 1999 г., а от 2001 до 2014 г. Шевалие е член на 'Les Grosses Têtes' по телевизията. Извън комедийните си занимания, Шевалие е признат и за фотографията си. Художественият му стил изследва теми като прозрачност, непрозрачност, любопитство, разкриване и сдържаност, често използвайки чорапи като "единица за измерване". Критиците са отбелязали парадоксалното присъствие на еротика в неговите снимки и са описали подхода му като все по-изтънчен. Той премина от полароидна към дигитална фотография и е член на Академията Алфонс Алай. Женен е за партньорката си Стефани (с прякор Тифани) на 26 юли 2016 г. Представление е насрочено за 22 май 2027 г. в Театър дьо Лонжюмо.

Виж профила