Дийодоне М'бала М'бала

Дьйодонне Мбала Мбала, който често използва сценичните имена Дьйодонне или Дьйоудо, е френски entertainer, работещ като комедиант, актьор и политически активист. Роден е на 11 февруари 1966 г. във Фонтеньо-о-Роз, Франция, син на камерунски счетоводител и френски социолог. Отгледан от майка си след развода на родителите му, когато е бил на една година, той прекарва детството си в парижките покрайнини. След като посещава Лицей ЛакANAL дьо Со и Лицей Мишелé дьо Ванв без да завърши диплома, работи като търговски представител, преди да започне кариера в комедията.

Дьйодонне първоначално придоби признание през 90-те години като част от комедийния дует „Ели и Дьйодонне“ с Ели Семун. Тяхното чувство за хумор първоначално беше определено като антирасистко и те създават Bonnie Productions през 1993 г. По-късно той поема самостоятелна кариера, развивайки социално ангажирани едноманови представления и също така се появява във филми. От 2006 до 2020 г. той има връзка с Ноеми Монтан и става баща на петима деца. В края на 90-те години Дьйодонне става политически активен, първоначално противопоставяйки се на крайнодесните, но възгледите му се променят значително с течение на времето.

От 2000-те години насам изказванията на Дьйодоньо все по-често предизвикваха обвинения в антисемитизъм и противоречия. Той се кандидатира за законодателни избори в Шампани ен Ваноаз през 1997 и 2001 година, първоначално противопоставяйки се на Националния фронт. По-късно през 2007 година стана политически съюзник и приятел на Жан-Мари Льо Пен и постепенно се ориентира към „френския национален социализъм“ на Ален Сорал и Националния фронт. Във Франция, Белгия и Швейцария са издадени присъди срещу него за престъпления, включително разпространение на омраза, пропаганда на тероризъм, отричане на Холокоста и клевета. Забележителни случаи са скеч от 2003 година, изобразяващ израелски заселник като нацист, и обвинения през 2013 година в подигравки с еврейски журналист. Един подписващ жест, „кенелът“, стана известен през 2013 година. През цялата си кариера той се сблъскваше с чести ограничения от традиционните медийни канали и множество представления бяха прекъснати от местните власти; конкретно, продукция между 2013 и 2014 година доведе до официална забрана от френското правителство. Медиите, политиците и политолозите го смятат предимно за антисемит, а той се идентифицира като „анти-естаблишмънт“ и „антиционист“.