Глобална директория на таланти

Директория на комедианти

Разгледайте профилите на комедианти, кратки биографии, държава на произход и официални връзки.

Комедийни шоута Най-следвани Добавете комедиант

Всички A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Държава:

Предстоящи участия Потвърден Заявени профили

Започва с G Потвърден Изчисти всички

Показани 61-72 от 91 комедианти

Потвърден Незаявен

Германия

Гюнтер Нойман

Гюнтер Нойман, роден в Берлин на 19 март 1913 г., е бил немски entertainer с многостранна кариера. Работил е като певец, композитор, текстописец, кабаре артист и сценарист. Неговата универсалност се простирала и до журналистиката и режисурата, което го прави значима фигура в немските развлечения. Починал е в Мюнхен през 1972 г. на възраст 59 години. Ранната кариера на Нойман започва на 16-годишна възраст, когато през 1929 е забелязан от Nachwuchsstudio на берлинското 'Kabarett der Komiker'. Той учи в Берлинската музикална школа, с професор Тисен като преподавател, и често придружава програми за 'Katakombe' на Вернер Финк и 'Kohlkopp' на Валеска Герц като пианист. През 30-те години на миналия век той допринася за дизайна на програмите, създавайки текстове и шансони, и работи по радиото. През 1937 г. представя кабарето 'Gib ihm heraus' в KadeKo, а по-късно създава ревюто 'Liebe, Lenz und Tingel-Tangel', което е забранено от нацистите през май 1935 г. През 1938 г. се жени за кабаре артиста Татяна Зайс. След Втората световна война, Нойман бързо си възстанови репутацията на важна фигура в берлинската сцена за развлечения. Той се завръща в Берлин през 1946 г. и отново започва да композира и пише за кабаре. Сред най-успешните му кабаретни ревюта са 'Alles Theater' (1947) и 'Schwarzer Jahrmarkt' (1948), което е адаптирано във сатиричния филм 'Berliner Ballade' (1948). По време на Берлинската блокада, той публикува сатиричното списание 'Insulaner' от 1948 до 1949 г., което впоследствие се превръща в популярното радиошоу 'Günter Neumann und seine Insulaner,' излъчвано от 1948 до 1961 г. с почти 150 епизода. (1958), Красивото приключение (1959), Призрачният замък (1960), Снежанка и седемте жонгльори (1962) и Величествени времена в Spessart Inn (1967). Той превежда мюзикъла 'Kiss Me, Kate' на немски като 'Küss mich Kätchen'. На Нойман е присъдена Берлинската камбана на свободата от Ернст Рьотер и получава Сребърния лавър на наградата Дейвид О. Селзник, Берлинската художествена награда и пръстена Paul Lincke. Фондация Гюнтер Нойман е създадена през 1981/83 г., за да подкрепя кабарето и ревю театъра.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Джакомо Баталия

Джакомо Баталия, роден на 27 януари 1965 г. в Реджо ди Калабрия, е бил италиански комедиант, който добива известност като част от дуото Баталия и Мизефери. Той се среща с Луиджи Мизефери в Реджо ди Калабрия през средата на 80-те години и тяхното партньорство започва с радиопредавания по местни станции. Ранните им творби ги утвърждават в регионалната сцена за развлечения. През 1990 г. те получават по-широко признание след появяването си в RAI 'Stasera mi butto', платформа за новопоявили се комедийни таланти. Това участие води до покана от Пиер Франческо Пингиторе, който ги пише за шоуто 'Troppa Trippa' в Compagnia del Teatro Bagaglino. Баталя и Мисефери станаха постоянни членове на Театро Багаглино, допринасяйки значително за комедийния му репертоар. Техните изпълнения включваха комични сцени и имитации, особено тези на Сандро Чоти и Бруно Веспа. Освен сценичната си работа, те бяха ентусиазирани поддръжници на Калчо Реджина, местния футболен отбор от Реджо ди Калабрия. Тази страст доведе до чести участия в предаването на RAI 'Quelli che il calcio', където коментираха мачовете на Реджина. Баталя също разшири своите творчески начинания, съавтор и изпълнител в няколко театрални постановки, включително 'Jurassic Pac' (1993), 'Mediterroni' (1998) и 'I Telebani' (2002). Той се появи във филма от 1992 г. 'Gole ruggenti', демонстрирайки допълнително своята универсалност. Кариерата на Баталия включва издаването на книгата 'Racconti in Amaranto' през 2008 г. и участие в предаването 'Community - L'altra Italia' на RAI Italia през 2013 г., за да представи творбата. За съжаление, през януари 2018 г. той е диагностициран със сериозно заболяване. Претърпява инсулт на 26 юни 2018 г. след шоу с Пипо Франко и последващо е приет в болница в Кротоне. Джакомо Баталия умира на 1 април 2019 г. в Чинкуефронди, оставяйки след себе си наследство от комедийни изпълнения и отдадена фен база в Италия.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Джанкарло Де Биази

Джанкарло Де Биази е италиански комедиант и актьор. Роден на 24 март 1971 г. в Специя, той прекарва годините си на формиране, израснал в Леречи. Кариерата му започва с обучение в Центъра за насърчаване на изразяването Оrazio Costa от 1991 до 1993 г. През това време се научава на техники за мимика при Лучио Киаварели, акцентирайки върху телесното изразяване – подход, който значително повлиява на по-късния му комедиен стил. Комичният път на Де Биази включва забележителни успехи в конкурси; той спечели националното комедийно състезание 'Crepapelle' през 2002 г. Телевизионните му участия започнаха в началото на 2000-те години с роли в предавания като BravoGrazie (2003) и Arrivano i Nostri (2004). Той продължи да се появява по телевизията, включително в Big (2010), Metropolis (2012-2013) и Pausa Pranzo през 2019 и 2021 г. През цялата си кариера той също така е бил представен в Comedy Central и се е появявал в успешни телевизионни програми за комедианти от 1990-те години насам. Значителна част от работата на Де Биази е кабаре шоуто *Табу*, известно още като *Алла Кана дел Гас*, което той създава с Рикардо Пифери. Това шоу изследва теми за социална тревожност и анонимност, разглеждайки несигурности и обществени напрежения. *Табу* е представяно в различни места, включително Театро Гарбатела в Рим (2019), Шели Парк в Леричи (2021) и Зелиг (22 април 2023). Шоуто беше пуснато в Amazon Prime Video като *Табу* през 2024 г. Де Биази също участва във филма *Л'уомо Самаргантико* (2020), играейки ролята на 'Маестро Съни', което допринесе за номинацията на филма за награди Давид ди Донатело през 2021 г. Той беше приет във Фестивала на италианската комедия през 2025 г. чрез видео подаване и продължава да се представя, с Ирене Елиза Паренти като негов партньор в предстоящи шоута.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Джанкарло Калабругович

Джанкарло Калабругович е италиански комедиант и изпълнител на кабаре, роден като Джанкарло Калабрета на 2 октомври 1966 г. в Болате. Произходът му отразява смесване на италиански региони, с баща от Калабрия и майка от Емилия. Той е признат като комедиант от Милано, който се изявява в цяла Италия, появявайки се в театри, обществени площади и на живо събития за различни поводи, включително фирмени събирания и частни празненства. Сценичното име на Калабруович произлиза от детски игри, в които той и приятелите му закачливо променяли фамилии, за да имитират футболисти, особено тези от Югославия. Той започва да се занимава с комедиен театър през 2001 г., след курс по актьорско майсторство в школата Campo Teatrale в Милано през 2000 г. Професионалният му дебют е през 2002 г. със шоуто 'Sbarlusc,' което е изнесено на престижни места като Театро Верди в Милано и Театро Вале в Рим. По-късно получава роли в реклама на Breil (2003) и филма 'Fame chimica' (2003), играейки ролята на Бифо. Значима повратна точка в кариерата му настъпи през 2005 г., когато се присъедини към артистичната лаборатория "Зелиг". От 2007 до 2008 г. беше редовен гост в "Зелиг Оф", а също така се появи и в "Buona la prima!" (2007-2008) заедно с Але и Франц, играейки ролята на Мимо, синът на портиера. Особено известен е с персонажа си "Пино дей Палаци", "метрополитен философ" от панелен блок, който придоби популярност в "Зелиг" още през 2007 г. Калабругович изиграва Пино дей Палаци последователно от 2007 до 2011 г., с повторения през 2013, 2021 и 2026 г. Комедийният му стил е описан като "от периферията", ироничен и поетичен. Рапърът Маракаш е споменавал Пино дей Палаци в няколко песни, което допълнително затвърждава културното влияние на персонажа. Участва в "Зелиг Тайм" между 2018 и 2020 г. и продължава да се завръща в "Зелиг" за различните му издания.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Джанлука Фубели

Джанлука Фубели, известен още като Сцинтила, е италиански актьор, комедиант и телевизионен водещ, роден в Рим на 9 април 1973 г. Кариерата му започва през 90-те години с анимационна и развлекателна работа в туристически курорти от 1996 до 1999 г. Работил е като зъботехник до 22-годишна възраст. През 1998 г. съосновава комедийната група „I Turbolenti“ с Джанлука Импастато, Стефано Вогоня и Енцо Полидоро и остава член от 1998 до 2013 г. I Турболенти постигнаха значително признание, спечелвайки Националния фестивал на кабарето през 2000 г. и получавайки наградата Premio della Critica на Premio Charlot през 2002 г. Групата се появи в Colorado по Italia 1 от 2003 до 2013 г., допринасяйки значително за популярността на шоуто. Джанулука Фубели е известен с емблематични персонажи като Ромоло Принц и Джулио Чезаре dei giorni nostri, разработени по време на неговото участие в Colorado. Той съ-водеше Colorado от 2003 до 2019 г. и също така водеше House of Gag от 2015 до 2017 г., и отново през 2023 г. Неговият комедиен стил комбинира ирония, пародия и наблюдения на ежедневието. През цялата си кариера, Фубели е участвал в няколко филма, включително Eccezzziunale veramente - Capitolo secondo... me (2006), Area Paradiso (2012), L'ultimo crodino и Tutto molto bello (2014). Той също така е участвал в театрални постановки като Gli Artificieri (2004) и La bellezza non è tutto (2024). През 2011 г. той е автор на комедийния сборник Gaius Iulius Caesar. La vera storia di Giulio Cesare dittatore massimo! . Появил се е в Enjoy - Ridere fa bene през 2020 г. и Back to School през 2022 и 2023 г., където играе недисциплиниран учител. През 2023 г. се жени за певицата и композиторка Федерика Камба, и те ще участват в Pechino Express през 2025 г. Той също така изпълнява лайв шоу наречено La bellezza non è tutto , включващо импровизация и взаимодействие с публиката.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Джанфранко Д'Анджело

Джанфранко Д’Анжело, роден като Джанфранко Д’Анжело Манни на 19 август 1936 г. в Рим, Италия, е бил италиански актьор и комедиант. Почина в Рим на 15 август 2021 г. в болница „Джемели“, дни преди да навърши 85 години. Израснал в квартал Ескилино след загубата на родителите си на тригодишна възраст, той е бил отгледан от леля и чичо си. След завършване на счетоводство, Д’Анжело започва театралната си кариера през 1963 г. като актьор в сатиричния спектакъл „I Teleselettivi“. Професионалната кариера на Д’Анжело в комедията започва в средата на 60-те години. Той постига ранен успех с театралната трупа „Ил Багаглино“ и, заедно с приятели, съосновава театър „Кордино“ в Трастевере, където играе пиеси, написани от Маурицио Костанцо. Работи също така в театър „Пъф“ в Рим от 1968 до 1970 година. Кариерата му значително се развива в средата на 70-те години, белязана с участия в няколко успешни телевизионни музикални и комедийни предавания, включително „Мазабубу“, „Беше време в Рим“, „Ла Сберла“, „Драйв Ин“, „Одиенс“ и „Стричия ла нотиция“. Появява се в телевизионния сериал „Вратата към мрака“ през 1973 година, играейки ролята на полицейски комисар, и съводетелства „Фото ди групо“ през 1974 година. От 1974 до 1982 година Д’Анжело е активен в киното, предимно се появява в „секси комедии“ и B филми. Има различни роли, включително германски архиепископ във 'Alleluja brava gente' (1970), професор Пунтиглио в *L'insegnante* (1975) и се появява в *Mondo Candido* (1975). Кинопоявите му продължават през 80-те години с роли във *The Gorilla* и *Young, Beautiful... Probably Rich* (1982) и *Girls of Miss Italy* (2002). Той си сътрудничи с режисьорите Дино Ризи и Бруно Корбучи и актьорите Алваро Витали и Надия Касини. От 1983 до 1988 година участва в програмата на Italia 1 'Drive In', играейки ролята на г-н Армандо, и съводетелства първия сезон на 'Striscia la notizia' с Ецио Грего в 1988 година. Той също така коментира колоездачната обиколка Giro d'Italia през 1978 и 1979 година. Д’Анжело е автор на книга със заглавие 'Gianfranco D'Angelo racconta drive in'. Получава четири награди Telegatti и Delfino d'oro за кариерата си през 2001 година. През 2015 година се появява като гост-конкурент в 'Italia's Got Talent', а през 2017 година обикаля театрално със шоуто 'Quattro donne e una canaglia'. Площад в производствения център на Mediaset е наименуван на него през септември 2023 година. Колеги като Барбара д’Урсо, Антонио Ричи и Паоло Руфини го спомнят с топлота, подчертавайки неговата способност да кара хората да се смеят и трайното му влияние върху италианското забавление.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Канада

Джери Бедноб

Джери Бедноб е канадски комедиант и актьор, роден като Джералд Балдео през 1950 г. Произхожда от Тринидад и Тобаго и се идентифицира като потомък на индийци; произходът на неговия дядо често се споменава в стендъп рутините му, където игриво се позовава на себе си като бангладезец. След имиграцията му в Канада през 1963 г., той продължава висшето си образование, получавайки бакалавърска степен по социология от Университета в Торонто. Преди да премине към комедия, Бедноб е работил като училищен консултант, опит, който вероятно е повлиял на някои от неговите хумористични наблюдения. За период от две години, Бедноб усъвършенства комедийните си умения в стендъп комедия клуба Yuk Yuk’s в Торонто, което бележи началото на кариерата му. За да прикрие първоначално комедийните си занимания, той използва сценичното име ‘Gerry Bednob,’ вдъхновено от филма Bedknobs and Broomsticks . В края на 70-те години се премества в Лос Анджелис и впоследствие става американски гражданин. Кариерата му се разширява извън стендъпа, включвайки роли в телевизията и киното; той играе съвместно ролята на 'Bling Bling Shelton' в поредицата на VH1 Free Radio и получава повтарящи се роли в предавания като Wilfred , Playing House и Undeclared . През цялата си кариера, Гери Бедноб се е появявал в разнообразни филми. Те включват The 40-Year-Old Virgin (2005), където играе Моудж, Furry Vengeance (2010) като г-н Гупта, Encino Man , Zack and Miri Make a Porno (2008) като г-н Сурия, The Five-Year Engagement и Walk Hard: The Dewey Cox Story (2007), където изобразява Махаришито. Той също така е имал роли в California Man (1992) като Кашмир, Mon ami Dodger (1994) като г-н Рао и Friday After Next (2002) като бащата на Моли. Филмографията му включва още участия в Dance Battle: Honey 2 (2011) като монсьо Капур и Politics of Love (2011) като Виджай Гупта.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Джиджи Пройети

Джиджи Проиети, роден Луиджи Проиети на 2 ноември 1940 г. в Рим, беше многостранен италиански entertainer. Родителите му бяха Романо Проиети от Умбрия и Джована Чечи, а ранните години от живота му преминаха на различни места в Рим. Първоначално изучава право в Университета „Ла Сапиенца“, но го напуска преди да се дипломира, за да поеме кариера в изкуствата. От малък той демонстрира музикален талант, овладявайки инструменти като китара, пиано, акордеон и контрабас, и свиреше в римски нощни клубове, за да се издържа. Кариерата на Проиети започва през 1966 г. с участия в „Приятни нощи“ и „Големите хамелеони“. Той продължава да трупа опит, като участва в експериментални театрални постановки като Can Can degli italiani (1963) и се изявява с Gruppo Sperimentale 101 от 1964 г. Дебютира на сцена през 1964 г., играейки сова в постановка на „Птиците“ от Аристофан. През 70-те години се появява във филми като „Срещата“ (1969), „Сватба“ (1978) и „Кой убива великите готвачи на Европа?“ (1978) и играе главната роля в драматичния филм „Вечерята на смеха“ през 1974 г. От 1976 г. си сътрудничи с Роберто Леричи, създавайки и режисирайки пиеси. Премиерата и представянето на едночасовото представление „A me gli occhi, please“, започнало през 1976 г. и продължило с над 300 представления, отбеляза повратна точка в професионалния му живот. Той стана известен и със своята обширна работа като гласов актьор, дублирайки актьори като Робърт Де Ниро, Силвестър Сталоун, Ричард Бъртън и Марлон Брандо. Осигури гласово озвучаване на Джин в италианските версии на филмите „Аладин“, както и на Драко в „Dragonheart“ и Гандалф във филмовата поредица „Хобитът“. През цялата си кариера издаде над 11 албума и 15 сингъла. Участва във филма Febbre da cavallo (1976) и неговия продължение Febbre da cavallo - La mandrakata (2002), както и в телевизионния сериал Il maresciallo Rocca (1996-2005). Джиджи Проиети почина на 2 ноември 2020 г. след сърдечен удар, оставяйки наследство, което включва почетно гражданство от Витербо (2013) и астероид, наименуван в негова памет (7916 Gigiproietti, 2021).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Джино Брамиери

Джино Брамиери, роден Луиджи Брамиери на 20 юни 1928 г. в Милано, Италия, е бил италиански комедиант и актьор. Родителите му са Анжело Брамиери, дърводелец, и Джулия Ботури. Израснал е в жилищен блок за работещи хора в квартал Брера на Милано. Художественият път на Брамиери започна в края на 1943 г. с любителски дебют на благотворителен концерт в Ровеласка. Първото му театрално участие с реплики е на 27 септември 1944 г. в театър „Августо“ в Милано. През 1949 г. започва професионалният му път, като става член на ревю трупата на Ерминио Мачарио, което води до първата му платена работа с триото Брабито в театър „Антео“. Бързо придобива опит, сътрудничейки си с известни италиански комедианти като Тото, Пепино Де Филипо и Алдо Фабрици. Прякорът му „Il Re della barzelletta“ („Крал на шегите“) отразява неговия комедиен подход, характеризиращ се с разказване на хумористични анекдоти, често доставяни бързо и проявяващи сюрреалистични качества. Получава степен по счетоводство чрез вечерни курсове. През 60-те и 70-те години на миналия век Брамиери постига значителен успех по телевизията, появявайки се в предавания като Tigre contro tigre , Il signore ha suonato? , и E noi qui . Той води собствено предаване, G.B. Show , от 1982 до 1988 година. Участва и в популярни реклами на Carosello за Moplen, като става известен с лозунга 'e mÃ³ e mÃ³ Moplen'. Появява се приблизително в тридесет филма и режисира Ride bene... chi ride ultimo . Брамиери е наречен с прякорите 'il Gino nazionale' и 'Re della barzelletta'. Той събира шегите си в поредица книги, включително 50 chili fa , вдъхновени от загубата му на тегло. Рак на панкреаса отнема живота на Брамиери на 18 юни 1996 година на възраст 67 години; той е погребан в Миланското Cimitero Monumentale. Улици и булеварди са преименувани в негова чест в Милано и Рим.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Аржентина

Джино Рени

Роден на 7 юни 1943 г. в Корigliano Калабро, Италия, Луиджи Мениени Моло, по-късно признат като Джино Рени, беше entertainer, обхващащ роли като актьор, комедиант и вокалист; той притежаваше италианско-аржентинско гражданство. Семейството му имигрира в Аржентина, когато е бил много малък, заселвайки се в Палермо, Буенос Айрес. Той възприема 'Рени' като артистично фамилно име и 'Джино' като прякор, започвайки кариерата си професионално през 1961 г. в Радио Ел Мундо на 18-годишна възраст. Баща му, Франческо Мениени, беше неграмотен и говореше само своя регионален диалект, докато майка му беше Елена Моло; той имаше сестра, Ана Мария, която почина през 2014 г. Кариерата на Рени започва около 1960 г. като певец по радиото и телевизията. Дебютира с радиопрограмата „Canta Italia con Gino Renni“ по Radio El Mundo. Изпълняваше италиански романтични песни и издаде няколко хумористични или романтични сингъла и два албума, съвместно с личности като Анибал Тройло и Качо Тирао, повлиян от Доменико Модуньо. Ранните му телевизионни участия включват „Sábados circulares de mancera“ през 1962 г. и „El Club del Clan“ (1963-1964), където записва няколко сингъла. Той също така се появи в международно успешния теленовела Nino през 1971 г., което доведе до честото му използване на диалекта „cocoliche“. През 70-те и 80-те години на миналия век Рени придобива значителна популярност чрез участия в телевизионни комедийни предавания като La Tuerca , където играе Джакомо Полента, гаучо италианец, Operación Ja Ja , Mesa de Noticias , Brigada Cola и Cebollitas . Той също така участва във филми като Villa Cariño está que arde (1968), Te rompo el rating , He nacido en la Ribera и Hay que parar la delantera . Особено известен е с ролята си на Джино Фодероне в поредицата филми Explosive Squad и Craziest Bathers in the World . Около 2005 г. дебютира като радио водещ под псевдонима Dj Luigi, а по-късно през 2006 г. стартира радиопредаването 'Pronto, ¿qui parla?'. През 2013 г. Рени за кратко участва в италианската политика, като се кандидатира за депутат в Камарата на депутатите, като кандидат на Демократическата партия, представляваща чуждестранния избирателен район, Южна Америка. Рени продължи да работи в телевизията и радиото до смъртта си. Той се появи в многобройни телевизионни предавания, включително 'Los Campanelli', 'El Hijo de Don Mateo', 'Atrévase a Soñar', и си сътрудничи с артисти като Алберто Олмедо, Пепе Бионди, Емилио Диси, Андреа дел Бока, Рикардо Дарин и Чаяне. Той също така участва в предавания като Showmatch и La Platea в шоуто на Сусана Хименес. Той получи две дози от ваксината Sinopharm срещу COVID-19 през 2020 г. През юни 2021 г. беше хоспитализиран с COVID-19, което доведе до пневмония и бъбречна недостатъчност, изискваща диализа; той остана в болница почти два месеца. Джино Рени почина на 1 август 2021 г. в Буенос Айрес, Аржентина, на възраст 78 години, поради усложнения, свързани с COVID-19.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Джобе Ковата

Италианският entertainer Джоби Ковата заема множество роли, включително стендъп комедиант, актьор, писател и политик. Роден като Джани Мария Ковата на 11 юни 1956 г. в Таранто, Пулия, той се премества със семейството си в Неапол на тригодишна възраст. Кариерата му на комедиант започва под сценичното име „Джоби“ около 1977 г. в Derby Club в Милано. Ковата работи като инструктор по ветроходство и аниматор през лятото и по-късно отваря ветроходна школа в Капо Ватикано, Калабрия. Шоуто на Маурицио Костанцо включваше Ковата като редовен гост, започвайки през 1990 г. Комедийните му скечове в предаването бяха базирани на Библията, което вдъхнови книгата му от 1991 г. Parola di Giobbe . Тази книга, преразглеждане на Библията, се продаде в над един милион копия и имаше над тридесет издания. Той е публикувал и други книги, включително Pancreas , пародия на Heart на Едмондо Де Амичис. Телевизионният дебют на Ковата е през 1987 г. по Odeon TV с 'Una notte all'Odeon', и той се появява в предавания на Rai 2 като 'Tiramisù' и 'Fate il vostro gioco' през 1988 г. През 1991 г. той представи пиесата Parabole Iperboli в театър Ciak в Милано. В допълнение към комедийните си занимания, Ковата е участвал в различни филмови, телевизионни и театрални продукции; забележителни примери са 'Пакко, доппио пакко е контропакото' (1993) и 'Музунгу - Уомо бланко' (1999). През 1994 г. той си сътрудничи с Грийнпис за създаването на шоуто Aria Condizionata за опазване на китовете. През 2006 г. е избран за общински съветник от партията на Зелените в Рим, получавайки 3586 гласа. По-късно става национален говорител на същата партия през 2015 г., въпреки че твърди, че не се смята за политик. Ковата се появи в Zelig през 2007 г. и отново през 2023 г. за отбелязване на 30-годишнината му, последното му участие е на Canale 5 на 14 октомври 2023 г. заедно с Але & Франц и Мишел Хунзикер. Той е женен за Паола Катела и имат дъщеря на име Оливия Ковата.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Италия

Джовани Сторти

Роден в Милано на 20 февруари 1957 година, се роди италианският актьор, комедиант, режисьор и писател Джовани Сторти. От 90-те години насам комедийният трио „Алдо, Джовани и Джакомо“ изпита значителен успех, като Сторти е негов забележителен член. Кариерата на Сторти започва с обучение в училището за мим и драматично изкуство „Театро Арсенале“, където се дипломира през 1978 година. Преди сформирането на известното трио, той работи като комедиант и формира дует с Алдо Баглио за около десет години. Пътят на Сторти към комедията поема важен обрат по време на работа в Palmasera Village Resort в Кала Гононе, Сардиния, от 1985 г. Там се среща с Джакомо Порети и формират комедийния дует „I suggestionabili“ с Алдо Баглио. Той също така се появява във филма от 1987 г. "Камикадзе - Последна нощ в Милано". Триото Алдо, Джовани и Джакомо официално се сформира през 1991 г., изграждайки своята репутация чрез театрални представления и телевизионни участия, включително шоуто „Mai dire Gol“ между 1994 и 1997 г. Триото постигна успех с няколко филмови хита, започвайки с „Трима и едно краче“ (1997), които съавтори и режисираха с Масимо Вениер; този филм донесе на Сторти номинация за награда Давид ди Донатело за най-добър нов режисьор през 1998 г., а той също така получи специален Настро д’ардженто същата година. Последващи филми като „Това е животът“ (1998), „Попитай ме дали съм щастлив“ (2000) и „Легендата за Ал, Джон и Джак“ (2002) затвърдиха още повече мястото им в италианската комедия. Трите книги на Сторти бяха издадени от Mondadori през 2010-те години, включително *Corro perché mia mamma mi picchia* през 2013 г., след това *Una seducente sospensione del buon senso* през 2015 г., последвано от *Niente panico, si continua a correre* през 2018 г. Последните му участия включват „Най-лошите дни“ (2023) и „Санточиело“ (2023). Сторти е женен за Анита Казоло и има две дъщери, Клара и Мара; той също така участва в маратонски състезания и практикува тай чи.

Виж профила