Дейвид Марсе (роден на 4 април 1984 г. в Рамбуйе) работи във Франция като актьор, хуморист, сценарист и продуцент. сътрудничи с Grégoire Ludig да формира комикс дуо Palmashow.
Роден на 19 април 1971 г. в Казабланка, Мароко, Гад Елмале е комедиант, актьор, режисьор и певец и има двойно мароко-канадско гражданство.
Анри Салвадор, роден като Анри Габриел Салвадор на 18 юли 1917 г. в Кайен, Френска Гвиана, беше многостранен френски entertainer. Родителите му, Кловис и Антонин Патерн, са от Гваделупа, и той има брат на име Андре и сестра на име Алис. Семейството се премества в Париж, когато е на дванадесет години. Кариерата му започва през 30-те години като китарист, придружаващ други певци, учейки чрез имитиране на записите на Джанго Райнхардт. По-късно Салвадор работи с Райнхардт през 40-те години, демонстрирайки ранна музикална гъвкавост. Кариерата на Салвадор обхващаше пеене, танцуване и комедия, първоначално с Рей Вентура и неговите Collegians. Той премина към певческа кариера около 1948 г., появявайки се във филми като Nous irons à Paris (1949), Nous irons à Monte-Carlo (1950) и Mademoiselle s'amuse (1948). Записваше песни, написани от Борис Виан, аранжирани от Куинси Джоунс и дори изследва френски рок енд рол през 1957 г. под името Хенри Кординг. През 50-те до 70-те години на миналия век той пишеше, продуцираше и изпълняваше хумористични и популярни песни, известен с кроонър стила си и гладък глас, и овладя много музикални инструменти. Сальвадор води няколко популярни телевизионни музикални предавания през 60-те години и постига хит с “Zorro est arrivé” през 1964 г. Той е известен и със своя отличителен смях, който често се включва в музиката му. Песента му “Dans mon île” (1957) значително повлиява на формулировката на боса нова от Антонио Карлос Хобим. Той озвучава рака Себастиан във френското дублиране на Малката русалка през 1989 г. Получи множество отличия през своите седемдесетгодишна кариера, включително Бразилския орден за културни заслуги през 2005 г. и е удостоен с командер на Френската легион на честта и Френския национален орден за заслуги. Почина на 13 февруари 2008 г. в Париж поради разкъсан аневризма и е погребан в гробището Père-Lachaise.
Бруно Саломон, известен още като Бруно Саломон, е бил френски актьор и комедиант. Роден на 13 юли 1970 г. във Вилньов-Сен-Жорж (Валь-де-Марн), той прекарва част от детството си в Марсилия, преди да се премести в покрайнините на Париж. Той е бил единствено дете, с майка шивачка и баща водопроводчик с интерес към астрологията. Въпреки че се чувствал срамежлив по време на училищните си години, Саломон развива самочувствие чрез имитиране на учителите си. В началото на 90-те години Саломон получава бакалавър в Лицей Жорж Брасенс; обаче първоначално е имал намерение да изучава ветеринарна медицина. Саломон започва кариерата си с изпълнения в кафене-театри, композиране на сцени и работи за кратко като Динго в Евро Дисни в продължение на две години. Той се появява и в промоционален VHS запис за PlayStation от 1995 г. През 1996 г. добива известност в шоуто за таланти *Graines de star* заради абсурдистичния си хумор и печели конкурса. Редовно се изявява в кафене-театър „Le Carré Blanc“ от 1998 г. и е част от комедийния трупа „Nous Ç Nous“ с Ерик Колладо, Ману Жукла, Ерик Масо и Жан Дюжарден. Групата често се появява в шоуто на Патрик Себастиен *Fiesta*, а той също така участва във *Farce Attaque* с Жан Дюжарден преди да започне солова кариера в началото на 2000-те. През 2000 г. изнася първото си едночасово шоу „N'est pas cochon d'Inde qui veut“. Бруно Саломон получи широко признание за ролята си на Денис Булей в телевизионния сериал *Fais pas ci, fais pas ça* (2007-2017). Имаше роли и в *Kaamelott* (2005 и 2009) и във филма *Brice de Nice* (2005), където играе Игор д’Осегор. Работата му се простира и до озвучаване, включително роля в анимационния филм *Lucky Luke* (2009) и осигуряването на гласа за играта 'Burger Quiz' от Ален Шабат. Издаде роман със заглавие *Les Misophones* през 2019 г. През 2016 г. неговото шоу 'Euphorique' спечели Globe de cristal за най-добро едночасово представление. Саломон почина на 15 март 2026 г. в Жоанвил льо Пон (Валь дьо Марн) на 55 години поради продължително заболяване. Смъртта му беше потвърдена от неговия агент Лоран Грегоар и предизвика почит от Жан Дюжарден, Флоренс Форести, Наги и Типен Еас. Той е запомнен като един от най-разпознаваемите комедийни актьори във френската телевизия.
Денис Марешал е френски стендъп комедиант и актьор, роден в Лион на 29 ноември 1969 г. На 21-годишна възраст през 1990 г. той се стреми да стане актьор. Премества се от Лион в Париж на 24 години, за да преследва тази кариера, и посещава актьорското училище Кур Флорен за две години. През 1997 г. той и Фурнел спечелиха в предаването 'Graines de star', побеждавайки Жан Дюжарден. Скоро след това се появиха в шоуто на Филип Бувар 'Bouvard du Rire', а Тиери Ардисон го покани да участва в 'Vue sur la mer' като барман. Между 1997 и 1999 г. Марешал се присъедини към 'Bande du Carré Blanc' в кабарето Carré Blanc, появявайки се в предавания като 'Soirée d’Enfer', 'Graines de star', 'Demandez le Programme' и 'Vivement dimanche'. Той също така участва в наградата "Колюш" в Монруж. Марешал продължава да гради кариерата си, заемайки второ място в 'Coups d'Humour' през 2000 г. след Максим, и печелейки конкурса през 2001 г., което води до договор с Glem. През 2005 г. играе Нарзес в телевизионния сериал 'Kaamelott' и създава първото си едночасово шоу 'J’dis franchement'. След това представя 'Denis Maréchal passe la seconde' през 2007 г. и продуцира дузина хумористични скетчове, наречени 'Gym Comic'. През 2008 г. се появява във филма 'La Personne aux deux personnes'. От юли 2010 г. често се появява в играта 'Mot de passe'. Изпълнява ролята в 'Denis Maréchal joue!', режисиран от Флорънс Форьости, през 2012 г. Появява се и в телевизионния филм 'Les Fantômes des Saintes' през 2024 г., както и озвучава предавания като 'Battlebots: Le Choc des robots' (2022) и 'Transformers: EarthSpark' (2023).
Жак Анри Робер Вебер, известен професионално като Жак Вебер, е роден на 23 август 1949 г. в 10-и арондимент на Париж. Той произхожда от буржоазно семейство с швейцарски корени; баща му, Робер Вебер, е бил физик, химик и директор на лаборатория, докато майка му, Мадлен Вебер, се е наслаждавала на опера и литература. Вебер е посещавал Лицей Карно и по-късно е учил драматично изкуство в École de la rue Blanche. Кариерата му обхваща над петдесет години, утвърждавайки го като важна фигура във френския развлекателен сектор. Ранното обучение на Вебер включва посещение в Националния висш институт за драматично изкуство, където се присъединява на 20 години и получава наградата Prix d'Excellence при напускането си. Той се възползва от менторството на Пиер Брасе за година и половина и се среща с Франсис Хюстер в Консерваторията на 18-и арондисмент, с когото по-късно се състезава в конкурс. Работи също така с Робер Хосен в Реймс и се присъединява към Популярния театър на Реймс под режисурата на Хосен. През 1970 г. Марсел Кравен го ангажира за постановка на „Тартюф“. След това се появява в продукции като „Фаустина и прекрасният летен сезон“ (1972) и „Военно положение“ (1972), а по-късно и в „Хитрият кеф“ (1975) и „Смъртоносна жена“ (1976). Има участия и във филма „Граф Монте Кристо“. Кариерата на Вебер включва значителна сценична работа, особено ролята на Кириан дьо Бержерак в продължение на няколко сезона, изпълнявана приблизително 500 пъти. През 1990 г. той поема ролята на Комт дьо Гиш; по-късно, през 1998 г., играе Дон Жуан. Той е директор на Centre dramatique national в Лион в периода от 1979 до 1985 г. Впоследствие, между 1986 и 2001 г., ръководи Théâtre de Nice, Centre dramatique national Nice-Côte d'Azur. През 2008 г. режисира телевизионна адаптация на Фигаро за France 3. Той също така се е появявал като съдия Антоан Рив в телевизионно шоу и е играл Карл V на Ommegang в Брюксел през 2013 г. В момента изпълнява Кириан, сънувай, смей, минавай, написана от съпругата му Кристин Вебер, с Лудилила Микаел; тази пиеса има премиера в Théâtre de la Pépinière в Париж на 29 януари.
Жюлиет Арно е френска актриса, сценарист, водеща на радио предавания, телевизионна водеща и комедийна актриса, родена на 6 март 1973 г. в Сент-Етиен. Семейството ѝ насърчава хумористична среда, като баща ѝ работи като строителен надзирател, а майка ѝ – като професор по класически науки. Първоначално обмисля да учи политология, но се отказва след една година и впоследствие се обучава в комедия и драматично изкуство в Cours Florent. Това обучение води до значителни сътрудничества с Кристин Англио и Корин Пуже. Кариерата на Арно включва разнообразни роли и авторски заслуги. Тя съавторства и участва в пиесата за кафене-театър "Спри да плачеш, Пенелопе" заедно с Англио и Пюже, която има премиера през 2002 г. в Café de la Gare и оттогава е видяна от над два милиона зрители. Пиесата, разказваща за моминско парти, изобразява три приятелки, чиято дружба се разпада. Тя съавторства продължението "Спри да плачеш, Пенелопе 2 La Suite!" през 2006 г. и режисира филмовата адаптация през 2012 г. Тя също така съавторства филма "La Beuze" през 2003 г. и се появява в няколко филма, включително "Les Onze Commandements" (2004), "L’Un reste, l’autre part" (2005), "Ensemble, c'est tout" (2007) и "Tu peux garder un secret ?" (2008). Има роли в телевизионни сериали като "Drôle de famille!" от 2009 до 2013 г. През цялата си кариера Арно също е работила като водеща по радио и телевизия. Съвместно води предаването 'Intervilles' с Наги през 2004 г., както и '20 h 10 pétantes' по Canal+. От 2014 до 2024 г. тя е колумнист в предавания на France Inter, включително 'Si tu écoutes, j’annule tout,' по-късно преименувано на 'Par Jupiter!' и след това 'C’est encore nous.' Имала е връзка с комика Мишел Юн от 1998 до 2004 г. В момента, през 2024 г., тя съосновава радиошоуто 'La Dernière' по Radio Nova с Гийом Мюрис, Пиер-Емануел Баре и Аймерик Ломпре; преди това тя и Мюрис съвместно са водили 'Le Grand Dimanche Soir' и предавания на France Inter от 2019 до 2023 г. Шоуто 'Par Jupiter' достигна рекордни 1,3 милиона слушатели дневно през 2021 г., а 'La Dernière' в момента е успешно подкаст.
Роден в Сафи, Мароко, на 27 октомври 1922 г., Мишел Галабру е бил френски актьор и писател. Баща му, Пол Галабру, е бил инженер и професор. Първоначално се стремял да стане професионален футболист за “Стад олимпик Монпелие”, след което накратко е учил право по молба на баща си. Прекарал е ранните си години в Сафи, а по-късно – в Еро преди да се премести в Париж. Кариерата на Галабру обхваща почти седемдесет години, включващи над 250 филма и повече от 80 пиеси. Галабру започва своя актьорски път през 1951 г. с малка роля във Ma femme, ma vache et moi . Получава първоначално признание за изпълнението си в La guerre des boutons (1963) и придобива широка популярност с Le Gendarme de Saint-Tropez (1964), играейки адютанта Жербер. Често се появява заедно с Луи дьо Фюнес в няколко филма, включително продължения на Le Gendarme de Saint-Tropez и L'Avare . Комедийните му сътрудничества се простират до филми, режисирани от Жан Жиро, Жан-Пиер Моки, Жорж Лотнер, Бертранд Блие и Клод Зиди. Той е пенсионер (член) на Комеди Франсез от 1950 до 1957 г. и печели първа награда от Националния консерватория за драматично изкуство. Филмографията на Галабру включваше както комедии, така и драми, с забележителни роли в L'avare , Jo , Nous irons a Deauville , La Cage aux Folles , La Cage aux Folles II , La Cage aux Folles 3: The Wedding , Le viager , Subway , Kamikaze и Uranus . Бертранд Блие, Коста-Гаврас и Жан-Люк Годар бяха сред режисьорите, с които той работи. Той спечели награда Сезар за най-добра мъжка роля през 1977 г. за ролята си на Жозеф Бувие в The Judge and the Assassin на Бертранд Таверние, и получи номинации за наградата Сезар за най-добра мъжка поддържаща роля през 1986 г. ( Subway ) и 1991 г. ( Uranus ). Той режисираше Театър Монмартр-Галабру и Театър де Диш Еър. Последното му изпълнение беше в едночасовото представление Le Cancre . Мишел Галабру почина на 4 януари 2016 г. в Париж на възраст 93 години.
Омар Си е френски актьор, продуцент на филми, сценарист и хуморист, роден на 20 януари 1978 г. в Трапес, Евелин, Франция. Той е с произход фулани, родителите му са имигранти от Западна Африка; майка му е от Мавритания, а баща му от Сенегал, и двамата родом от село Бакел. Роден и израснал в района Льо Мерисие на Трапес, той е едно от девет деца. През 1996 г. Си започва професионалния си живот в Радио Нова, опит, който включва среща с Фред Тесто. Радиопредаванията му довеждат до комедийни сегменти в 'Service après-vente des émissions' между 2005 и 2012 г., както и до телевизионното предаване 'Omar et Fred', което дебютира по Canal+ през 2001 г. и продължава и днес. Той също така се появява в 'Le Cinéma de Jamel' на Canal+ и формира комедиен партньорство с Фред Тесто, известно като Омар и Фред. Си получава признание за физическата си комедия и се снима във филми като (2001), , и . Той също така участва в албум срещу расизма, наречен през 2003 г. Той постигна широко признание след участието си в хита от 2011 г. във Франция – „Недосегаемите“, което му донесе наградата „Сезар“ за най-добър актьор през 2012 г. и „Globe de Cristal“ за най-добър актьор. Той стана първият чернокожий актьор, получил награда „Сезар“. След този успех, Си се появи в няколко американски блокбъстъра, включително „Х-Мен: Дни на бъдещето минало“ (2014), „Джурасик свят“ (2015), „Трансформърс: Последният рицар“ (2017) и „Арктически кучета“ (2019). Той също така озвучи герои във видеоигри като 'Tomb Raider Legend' и 'Logorama'. От 2021 г. той участва в Netflix сериала „Лупин“. През 2021 г. е обявен за един от 100-те най-влиятелни хора в света според Time. Си е осигурил договор за дългосрочно сътрудничество за пълнометражни филми с Netflix, заедно с първоначално споразумение за сътрудничество с HBO Max. В момента живее в Хидън Хилс близо до Лос Анджелис, САЩ.
Пиер Етей, роден на 23 ноември 1928 г. в Роан, Франция, е френски клоун, комедиант и режисьор. Родителите му са Едмон Етей, търговец на кожа, и Берт Тюше. Първоначално се занимава с обучение като графичен дизайнер, изучавайки витражи при Теодор-Жерар Хансен и поддържайки себе си като илюстратор на списания. В началото на кариерата си той се е представял в различни кабарета и музикални зали, включително „Le Cheval d'Or“, „Les Trois Baudets“, „l'ABC“, „l'Alhambra“, „Bobino“ и „Olympia“, и също така е работил като цирков акробат с клоуна Нино. Кариерата на Ета се преобръща значително, когато започва да работи за Жак Тати през 1954 г. Той допринася като карикатурист и майстор на комичните ситуации в Mon Oncle , помагайки при снимките му през 1958 г., и проектира плакати за филма и по-късното му повторно издание, Les Vacances de Monsieur Hulot . Той също така се появява в Jour de fête на Тати в Olympia през 1960 г. Вдъхновен от комедийни актьори като Бъстър Кийтън, Харолд Лойд, Хари Лангдън, Мак Линдър, Чарли Чаплин и Laurel and Hardy, Ета започва да изгражда свой собствен комедиен стил, характеризиращ се с елегантност на клоунските номера и прецизно време. Той режисира първия си късометражен филм, Rupture , подписан съвместно с Жан-Клод Кариѐр, и последва това с късометражния филм, носител на Оскар, Heureux Anniversaire през 1963 г., също подписан съвместно с Кариѐр. Филмографията на Ета е включила пълнометражни филми като Le Soupirant (1962), Yoyo (1965), Tant qu'on a la santé (1965), Le Grand Amour (1968) и Pays de cocagne (1971). Филмите му често са сатира на съвременния живот, шума и рекламата. Правен спор доведе до недостъпност на филмите на Ета от 70-те години; обаче, след съдебно решение те бяха възстановени и показани публично отново през 2010 г. Ета и Ани Фрателини основават Националното цирково училище през 1973 г.; те са се сгодили през 1969 г. и след това обикалят с техния собствен цирк, по време на който Ета се е представял като бял клоун. През 1962 г. той получава наградата Луи Делюк за Le Soupirant и е удостоен с отличието Commandeur des Arts et des Lettres през 2013 г. Пиер Ета умира на 14 октомври 2016 г. в Париж на възраст 87 години, оставяйки след себе си наследство като майстор на поетичен бурлеск и важна фигура във френското комедийно кино.
Пиер Ричард е комедиант от Франция, роден през 1934 г. Известен с високия рус мъж с една черна обувка, Завръщането на високия рус мъж с една черна обувка, Ла Шавр.
Франсоа Кавана, роден на 22 февруари 1923 г. в 14-и арондисман на Париж, е бил френски автор и редактор на сатиричен вестник. Починал е на 29 януари 2014 г. в Кретей. Възрастането му в Ножан сюр Марн е белязано от неговия италиански имигрантски баща, Луиджи Кавана, който е работил като зидар, и майка му, Маргарит Шарвен. Още от ранна възраст, заобиколен от италиански имигранти, той документира тези преживявания в своя автобиографична творба Les Ritals , публикувана през 1978 г. Получава свидетелство за основно образование на 12-годишна възраст и получава „бревет“ през 1939 г. Ранният живот на Кавана включва разнообразна заетост; на 16-годишна възраст той работи като доставчик на поща, продавач на плодове/зеленчуци и каменоделец. Журналистическата му кариера започва през 1945 г. с Libération. През 1940 г. е принуден да се премести в Бордо поради Втората световна война, а от 1943 до 1945 г. е принуден на трудова повинност (STO) в Берлин. По време на този период той формира връзка с Мария Татарченко, украинска работничка, на която посвещава Les Russkoffs през 1979 г. Той съосновава няколко сатирични списания, включително Hara-Kiri , Hara-Kiri Hebdo , Charlie и Charlie Hebdo , допринасяйки значително за тяхното създаване и успех. Пише в различни жанрове, включително репортажи, сатира, есета, романи, автобиография и хумор. Комичният стил на Кавана се характеризираше с комбинация от шеги, абсурд, кок-о-л’ан (бързи асоциации), сатира и подигравки. Неговите произведения често докосваха сюрреализма и често осмиваха представянето на науката и учените. Той преведе шест книги за известни карикатуристи, включително Li'l Abner през 1971 г. и L'Univers impitoyable de Gary Larson през 1988 г. Имаше идеята да преименува Hara-Kiri на Charlie Hebdo през ноември 1969 г. след забраната му. Появи се в френското литературно токшоу Apostrophes през 1978 г., където прочуто каза на Буковски да „мълчи“. Les Ritals , първоначално публикуван на глави в Hara-Kiri , започвайки през 1976 г., беше адаптиран в пиеса, която изследва теми за имиграцията и резонира с много семейства. Получи наградата Prix Interallié през 1979 г. за Les Russkoffs . Последната му книга, Lune de miel , засегна болестта му на Паркинсон.
Албания
1
Армения
1
Аржентина
24
Австрия
28
Австралия
22
Азербайджан
1
Белгия
13
България
31
Бенин
2
Боливия
1
Бразилия
12
Канада
48
Швейцария
17
Чили
8
Камерун
1
Китай
7
Колумбия
2
Чехия
7
Германия
188
Дания
17
Доминиканска република
1
Алжир
2
Естония
5
Египет
4
Испания
74
Финландия
15
Обединеното кралство
148
Гана
3
Гърция
18
Гватемала
1
Унгария
7
Индонезия
8
Ирландия
20
Израел
9
Индия
11
Ирак
3
Иран
6
Италия
136
Ямайка
1
Япония
35
Кения
3
Южна Корея
20
Казахстан
1
Ливан
5
Латвия
1
Мароко
17
Мианмар (Бирма)
1
Малта
1
Малави
2
Мексико
28
Малайзия
7
Нигерия
19
Никарагуа
2
Нидерландия
2
Норвегия
12
Непал
3
Нова Зеландия
9
Перу
2
Филипини
35
Пакистан
7
Полша
8
Португалия
7
Катар
1
Румъния
1
Сърбия
3
Русия
9
Саудитска Арабия
4
Швеция
101
Словения
4
Словакия
2
Тайланд
2
Тунис
4
Турция
5
Тайван
1
Украйна
1
Уганда
7
Съединени щати
213
Уругвай
1
Узбекистан
1
Виетнам
1
Южна Африка
2
Франция има дълга и отличителна традиция в комедията, като хуморът играе важна роля в театъра, киното, телевизията и развлекателните събития на живо. Френските комедианти са развили много различни форми на комедия през годините – от театрални изпълнения и класическа сатира до модерен стендъп, скечове и онлайн съдържание.
Директорията на GiggleTime обединява френски комедийни актьори, стендъп изпълнители, актьори в комедийни филми, сценаристи и други личности, свързани с френската комедия. Разгледайте профилите по-горе, за да откриете комедийни актьори от различни поколения и да научите повече за техните кариери и работа.
Съвременният стендъп комеди се превърна във все по-забележима част от френската комедийна сцена. Комиците изпълняват в специализирани комедийни клубове, театри, кафенета и други места, представяйки материали, които варират от лични истории и хумор, базиран на наблюдения, до социални коментари, сатира и абсурден хумор.
Френската комедийна сцена е особено активна в Париж, където изпълнителите могат да намерят множество места и публики както за утвърдени представления, така и за нови артисти. Комедия се изпълнява и в градовете и регионите из цяла Франция, което дава възможности на комедиантите да развиват аудитория извън столицата.
Френската комедия на френски език се простира и извън Франция, като актьорите и публиката са свързани с по-широкия франкофонов свят.
Един от отличителните формати, свързани с френската комедия, е соло представлението, в което комик изпълнява пълнометражно солово представление пред публика.
Тези предавания могат да комбинират стендъп комедия, разказване на истории, театрални изпълнения, персонажи и сценарии за комедийни скечове. Форматът се е превърнал във важна част от френското популярно забавление и е помогнал на много комедианти да развият разпознаваем сценичен имидж.
Въпреки че съвременният френски стендъп продължава да се развива, връзката между комедията и театралното изпълнение остава важна характеристика на комедийната култура на страната.
Френската комедия има силно присъствие в киното и телевизията. Комедиантите често преминават между стендъп изпълнения, актьорство, писане и водеене на предавания, като много изпълнители изграждат кариери в няколко форми на забавление.
Френското телевизия е създало множество комедийни програми, скечове и развлекателни формати, а френското кино има дълга история на успешни комедийни филми и запомнящи се комични изпълнения.
Връзката между стендъп комедията и играта пред камера е особено интересна във Франция, където един комик може да започне с живи изпълнения, преди да премине към филми, телевизия или други форми на забавление.
Няма единствен стил, който да определя френската комедия. Артистите работят в жанрове като стендъп комедия, сатира, пародия, физическа комедия, изпълнения с персонажи, разказване на истории и импровизация.
Различни поколения комедианти също така са внесли различни влияния на сцената. Утвърдените изпълнители продължават да се появяват заедно с по-нови комедианти, които използват подкасти, YouTube, социални медии и стрийминг платформи, за да достигнат до публиката.
Тази комбинация от традиционна сценична комедия и дигитални развлечения създаде повече възможности за новопоявилите се френски комедианти да развиват собствена публика и стил.
Търсите френски комедианти, френски стендъп комедианти или актьори на комедийни роли от Франция? Разгледайте директорията GiggleTime по-горе, за да откриете изпълнители от различни периоди и области на френските развлечения.
Търсете конкретен комик или разгледайте профилите, за да откриете нови имена. Отделните страници могат да включват биографична информация, детайли за кариерата, изпълнения, снимки и други интересни факти.
Независимо дали се наслаждавате на френски стендъп, комедийни филми, телевизионни комедианти, едночасови шоута или класическа френска комедия, GiggleTime улеснява откриването на хората зад хумора.
Нашият каталог продължава да се разширява с нови профили, предоставяйки ви повече начини да изследвате света на френската комедия.
