Санди Токсвиг

Санди Токсвиг, чието пълно име е Сандра Биргите Токсвиг, е датско-британска комедиантка, авторка, водеща на телевизионни и радио предавания. Тя е родена на 3 май 1958 г. в Копенхаген, Дания, в семейството на Клаус Токсвиг, датски журналист и чуждестранен кореспондент за Danmarks Radio, и Джули Ан Токсвиг (родена Бретт), която е британка. Баща ѝ отразява кацането на Луната Аполо 11 през 1969 г. Израснала е в Европа, Африка и Съединените щати и рано е повлияна от датската забавница Биргит Оверсков.

Кариерата на Токсвиг като комедиантка започва в колежа Гъртън, Кеймбридж, където изучава археология и антропология и завършва с отличие. През 1982 г. тя както пише, така и участва в първия ревю, представящ само жени във Футлайтс, и впоследствие допринася с допълнителни текстове за Кеймбридж Футлайтс Ревю, което получава наградата Перие. Присъединявайки се към Кеймбридж Университетското общество за леки развлечения, тя дебютира на сцена в The Comedy Store в Лондон по време на откриването му, което води до включването ѝ в The Comedy Store Players. Започва да пише за комедийното предаване на Радио 4 „Three Plus One“ през 1982 г.

73 (1982–1986), The Saturday Starship, Motormouth, Gilbert's Fridge и Island Race. Тя водеше The News Quiz по BBC Radio 4 от септември 2006 до юни 2015 година, замествайки Саймън Хогарт, и беше включена в Радио Залата на славата след десетилетие като председател. През 2016 година пое ролята на водещ на QI, наследявайки Стивън Фрай, и съводеше The Great British Bake Off от 2017 до 2020 година заедно с Ноел Фийлдинг. Тя също така се е появявала като панелист в предавания като Call My Bluff, Whose Line Is It Anyway?, Mock the Week, Have I Got News for You и беше гост в I'm Sorry I Haven't a Clue. През 2014 година получи отличието Officer of the Order of the British Empire (OBE) за приноса си към комедията и радиоразпространението.

Извън работата си в развлекателната индустрия, Токсвиг е демонстрирала ангажираност към политически и социални каузи. Тя излезе като лесбийка през 1994 г. и съоснователства Жените за равенство партия през март 2015 г., изразявайки силни политически възгледи. От 2015 до 2017 г. тя заемаше позицията на президент на Обяда за жените на годината. Тя е автор на над 20 художествени и нехудожествени книги, включително „Разкази от устата на норвежкия бог“ (1994), „Гладис се събира отново: Лично американско пътешествие“ (2003) и „Краят на небето“ (2017). От 2019 г. тя е президент на Гилдията на писателите на Великобритания и поддържа постоянно присъствие като колумнист както в Good Housekeeping, така и в Sunday Telegraph.